№ 611
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно
търговско дело № 20225001000521 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:17 часа се явиха:
Жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, за всички тях се
явява адв. М. А., упълномощена от по-рано.
Ответникът по жалбата „У.К.Б.“ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
От същия е постъпила молба, в която не възразява да се даде ход на
делото в негово отсъствие. Същата представлява и становище по делото и
има характер на списък за разноските.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Същото е образувано в резултат на постъпила въззивна жалба от
„К.“ ЕООД, Ц. К. К., М. И. К., К. Д. К. лично и в качеството на едноличен
търговец с фирма ЕТ „К.-* - К. К.“, чрез пълномощника им адв. М. А., против
1
постановеното съдебно решение по т.д. № 330/2018 г. по описа на О.С.-П., в
следните му части:
- в частта за главница за сумата над 39 956,11 лв. до уважения
размер в решението 73 602,12 лв.,
- в частта, с която е присъдена възнаградителна лихва в размер на 2
708,70 лв.,
- в частта, с която е присъдена неустойка върху просрочена главница
в размер на 7 155,76 лв.,
- в частта, с която е присъдена неустойка върху дължимата
възнаградителна лихва в размер на 252,81 лв., като са посочени периодите за
това.
Жалбоподателите считат, че решението в обжалваните му части е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано подробни съображения за
това, които могат да се групират в три основни групи.
Първо, жалбоподателите считат, че неправилно не е прогласена от
съда нищожността на т.4.2. и т.4.3. от договора, които клаузи уреждат
неустойка, която се начислява върху целия размер на главницата,
включително и тази с ненастъпил падеж. На следващо място,
жалбоподателите считат, че неправилно не е прогласена цялата нищожност на
анекс 1 и на анекс 2 към основния договор, които въвеждат утежняващи
условия за кредитополучателите, премия в размер на 3 %, увеличен размер на
остатъчния дълг по т. 2.4. На следващо място, жалбоподателите считат, че
неправилно съдът е извел, че е налице предсрочна изискуемост от 29.12.2016
г., тъй като не са налице предпоставките за това, както материално правните
предпоставки, поради липса на забава за плащане на падежирали вноски, така
и процесуалните предпоставки при връчване на уведомлението до всички
длъжници.
Моли се да се отмени решението в обжалваните му части, както и се
претендират разноските, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Направено е доказателствено искане да се допусне допълнителна
съдебно счетоводна експертиза, свързана с това да се даде систематизирана
информация дали е налице забава за заплащане на месечните погасителни
вноски, без отчитане на нищожните договорни разпоредби, без отчитане на
2
двата нищожни анекса, но при съобразяване с наведения в договора и общите
условия на банката праг на промяна на лихвата, като е изложена подробна
задача по пункт 1 и пункт 2 от доказателствените искания.
За днешното съдебно заседание е постъпила молба от адв. Н., също
пълномощник на жалбоподателите, в която се прави претенция за разноски,
като към молбата, постъпила по ел. поща е приложен и списък за разноските
по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата „У.К.Б.“ АД е представил отговор, в който
счита въззивната жалба за неоснователна, като е представил становището си
относно нищожност на договорните клаузи и относно предсрочна
изискуемост. Моли да не се уважава доказателственото искане, а ако се
допусне е поставил въпрос, на който да отговори вещото лице. Моли да се
остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното
решение.
В днешното съдебно заседание е представил молба, в която
поддържа отговора си и посочва, че на този етап няма да сочи други
доказателства.
Адв. А.: Поддържам жалбата. След като се запознах с отговора на
„У.К.Б.“ АД моля за уточнения към нея. Във въззивната жалба не се спори за
валидността на самия договор за кредит. Поддържаме, че в него има валидно
уговорена методология за изчисление и изменение на лихвата, която е
сформирана по първоначалния договор - едномесечен софибор плюс
фиксирана договорна надбавка, а ако приемете за валидни анекс 1 и анекс 2,
те също имат валидни методологии, за изчисление и за изменение отново с
обективен пазарен индекс - по анекс 1 едномесечен софибор, по анекс 2 –
тримесечен софибор, плюс изрично посочената в договора надбавка. По
самия договор и двата анекса, както и съобразно приложимите общи условия,
банката въвежда и кредитополучателите се съгласяват да е налице праг на
промяна на лихвата, който брани еднакво и двете от сътресенията на пазара.
По договора той е 1 пункт, ако се промени в двете посоки повишение или
понижение над един пункт, едва тогава се преизчислява базовия лихвен
процент и се сумира със фиксираната договорна надбавка. По аналогичен
начин е до отворен праг на промяна от 0,25 и по анексите.
3
В основното и допълнителното заключение бяха направени много
варианти на изчисления, в зависимост от това кои ще са приложимите ценови
условия, дали ще зачитаме само договора, дали ще зачитаме прага на промяна
или без прага на промяна, дали ще зачитаме анексите с праг или без праг на
промяна.
Това доведе до объркване на състава, поради което той неправилно
разчете самите счетоводни заключения. Той избра вариант, при който прилага
договора и анексите, но не отчита въведения праг на промяна. Същевременно
претендирам, че той правилно прогласи нищожността на 3 договорни
разпоредби в договора и съответни разпоредби, които са цитирани изрично в
двата анекса, които касаят въведеното потестативно право на банката
едностранно да изменя валидно уговорената между страните методология за
изчисление и за изменение на лихвата, без изрично да са указани каквито и да
е условия и обективни фактори, при които да стори това. Това потестативно
право на банката противоречи, както на въведената засилена закрила за
потребителите, част от кредитополучателите и длъжниците са потребители,
но то противоречи и на императивните разпоредби на закона, а именно чл. 58
и чл. 59 от Закона за кредитните институции, поради което е нищожно,
поради противоречие със закона, дори по отношение на двамата търговци,
ако приемем че те са солидарно задължени или пък кредитополучател ЕТ „К.“
и „К.“ ЕООД, а така също и предвидената възможност за едностранно
субективно изменение на валидно уговорената методология, противоречи на
добрите търговски практики на принципа на справедливост и
добросъвестност на търговците, поради което на това основание в
противоречие с добрите нрави, тези уговорки за нищожни. При обжалването
на разпореждането за незабавно изпълнение, друг състав на ПОС също
постанови, че тези уговорки са нищожни и спрямо двамата търговци. Тези
разпоредби са прогласени за нищожни, тъй като нарушават правилата на
добрите нрави. От тази гледна точка ние имаме валидна методология и аз
претендирам, че тя следва да се прилага с въведения праг на промяна.
Същевременно експертните заключения доказаха, че банката се е отклонила
от тази валидна методология още първоначално при действието на договора
за кредит, като е започнала едностранно да повишава лихвата по кредита. Към
датата на получаването на лихвата кредитополучателят е продължавал
редовно да изплаща кредита. Съгласно заключенията на експертите към
4
датата на анекс 1, в който банката прогласява, че са налице неплатени суми,
има 17 000 лв. надплатени суми по договора, т.е. още към Анекс 1 банката
води неправилно счетоводна отчетност и имаме неправилно изчислен размер
на дълга въз основа на обявените за нищожни клаузи. Поради това аз
претендирам, че анексите не трябва да се прилагат, но дори и да се прилагат
имаме подробни изчисления, че към 29.12.2016 г. са налице надплатени суми,
и всички дължими погасителни вноски по главница и лихва са платени.
Различен е момента на забавата, независимо от това дали ще сме
само по договора или с анексите. Ако приемем, че се действа само по
договора и приемем, че анексите са нищожни поради противоречие с чл. 366,
поради невъзможен предмет, тъй като се основават на нищожна клауза и
изчисляват неправомерно дълга, каквато е константната практика на ВКС,
тогава излиза, че длъжниците са заплатили изцяло всички дължими вноски за
главница, лихви и такси до месец февруари 2019 г. Това обстоятелство беше
изрично установено чрез проведения разпит на вещото лице в ОСЗ. То не е
закрепено в писмен вид и трябва да се проследи протокола. Аз затова казвам,
че всъщност е необходимо или систематичен поглед, изчитайки протоколите
или за улеснение на съда да се постави отново задача и вещото лице да
изчисли и да систематизира цялата информация. Ако приложим анексите, с
техните периоди и лихви, тогава се установява, че забавата настъпва едва
месец 6-ти 2017 г. В двата случая, дали само договора прилагаме или
анексите, остатъчната главница е различна, но тя отново не фигурира като
конкретна цифра.
Поддържам искането за допускане на експертиза, като моля да бъде
допълнена задачата с втори вариант, при който да се приложат и валидно
уговорената методология между страните по двата анекса, при отчитане на
въведения праг на промяна - едномесечен, респективно тримесечен софибор,
със сумиране със съответната уговорена фиксирана договорна надбавка.
Моля платените суми по договора, при определяне на задълженията,
да се вземат предвид и да се отнесат към всяка погасителна вноска,
надплатените суми да останат в кредитната сметка и да послужат да
погасяване на последващите погасителни вноски. При тези изчисления да се
укаже при двата варианта - само при действащ договор и въведен праг на
промяна, респективно с приложение на анексите и въведен праг на промяна,
5
заплатените вноски - коя месечна погасителна вноска по кредита покриват, от
кога настъпва забава да плащане на месечните погасителни вноски и към този
момент на началната забава какъв е размера на остатъчната главница по
кредита, която е непогасена, отново при два варианта - само при действието
на договора, и с приложение на анексите, но при приложим праг на промяна.
Съдът намира, че следва да уважи така направеното искане,
доколкото се спори за настъпването на предсрочна изискуемост и са от
значение непогасените падежирали месечни вноски към приключване на
съдебното дирене. Затова
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза, която да даде
заключение по задачата, формулирана във въззивната жалба на
жалбоподателите и конкретизирана от техния пълномощник днес в съдебно
заседание, като вещото лице изготви посочените варианти към датата на
изготвяне на заключението, както и към датата, 27.07.2017 г. при условие, че
на тази дата е настъпила предсрочна изискуемост.
ПОСТАВЯ задачата на първоначалното вещо лице Д. С., при
първоначално възнаграждение от 300 лв., вносими от жалбоподателите в
едноседмичен срок от днес.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 27.01.2023 г. – 10:30 часа, за
която дата да се призове вещото лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:43 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6