Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр. Силистра, 24.10.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник-окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Свилен Тодоров разгледа КАНД № 66 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 174 / 28.07.2022 г. по АНД № 365 / 2022 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 22-1099-000543 / 01.06.2022 г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Силистра.
Касаторът И.Т.М., ЕГН **********, моли съда да отмени горепосоченото решение и потвърденото с него наказателното постановление, поради нарушения на материалния закон; в жалбата развит доводът, че единствената причина за процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на другия участник в произшествието – водачът, управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ***, – който не се е съобразил с пътен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Ответникът ОД на МВР – Силистра оспорва касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 22-1099-000543 / 01.06.2022 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Силистра, на касатора, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нарушението е описано от административнонаказващия орган, както следва: на 19.04.2022 г., в 16,20 ч., в гр. Силистра, на кръстовището на ул. „Седми септември“ и ул. „Серес“, касаторът, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег.№ ***, по ул. „Седми септември“ в посока ГКПП, при доближаването на кръстовището с ул. „Серес“ не е съобразил скоростта си с пътните условия (мокър и хлъзгав път) и с пътната обстановка (ограничена видимост) поради паркирани автомобили, вследствие на което е ударил излизащия от ул. „Серес“ лек автомобил „Ауди А3“, рег.№ ***, и по този начин е предизвикал пътнотранспортно произшествие.
СРС е стигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление, като част от мотивите, обосноваващи този извод, са следните: «[...] валял дъжд и видимостта била ограничена вследствие на дъжда, като пътният участък бил и мокър. Движейки се по ул. „Седми септември“ в гр. Силистра, жалбоподателят [...] създал опасност за движещия се срещу него учебен автомобил, който се принудил да застъпи дори бордюра на тротоара, за да се разминат с лекия автомобил, управляван от жалбоподателя [...] Според съда, ако водачът – жалбоподателят М. беше отчел и съобразил пътните условия, движейки се по ул. "Седми септември" с подходящата и съобразена за този пътен участък скорост на движение, очевидно управляваният от него л.а. би могъл да намали и успешно премине участъка от пътното платно, и не би настъпило ПТП-то. [...] Не се формира различен извод за виновността на жалбоподателя за настъпването на произшествието и във връзка с обстоятелството, заявено от жалбоподателя М., че другият водач не е спрял на знак „Б2“, тъй като от материалите по делото е видно, че същият е спрял и след това е потеглил. Нещо повече – ударът между двата автомобила е станал в лентата за движение на другия автомобил, като автомобилът на жалбоподателя М. се е движел в насрещната лента на движение, застрашавайки по този начин и насрещно движещата се учебна кола. Лентите за движение са две и жалбоподателя М. не е имал никаква правомерна причина да се движи по насрещната, като е следвало да съобрази поведението си както с паркираните автомобили (дори и да се възприеме довода му, че те са неправилно паркирани там, то те са видимо и преодолимо препятствие), така и с насрещно движещия се учебен автомобил. [...] Нещо повече, настоящият съдебен състав счита, че с действията си жалбоподателя М. е нарушил и още един член от ЗДвП – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. [...]».
Касационният състав следва да подчертае, че не разполага с правомощия да коригира фактическите констатации на районния съд поради две причини: на първо място, необосноваността не е касационно основание по чл. 348 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН; на второ място, по силата на чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН касационната инстанция е обвързана от фактическите констатации на предходната инстанция. Поради тази причина материалната законосъобразност на решението трябва да бъде преценена през призмата на фактическите констатации, съдържащи се във въззивното решение.
За да се приеме, че касаторът не е съпричинил процесното пътнотранспортно произшествие, е необходимо неговото поведение на пътното платно да е било напълно правомерно. Но то изобщо не е било правомерно. Касаторът първо е навлязъл в лентата за насрещно движение, и е принудил учебен автомобил частично да излезе от пътното платно, качвайки се на бордюра, с цел предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. След това е продължил със скорост, която не е била съобразена нито с влошените атмосферните условия, нито с ограничената видимост. Най-накрая, пак в насрещната лента за движение, е ударил друго моторно превозно средство, което се е намирало в съответстваща на посоката му лента за движение. Така описаното поведение на касатора стои доста далеч от правомерността. С оглед на това не може да се приеме, че въпросното поведение няма отношение към процесното пътнотранспортно произшествие. Колкото до зададения в жалбата реторичен въпрос, – ако другият участник в произшествието беше изчакал преминаването на касатора, щеше ли да настъпи произшествие, – може да се отговори също с реторичен въпрос: ако касаторът не беше извършил всички гореописани нарушения, щеше ли да настъпи пътнотранспортно произшествие? В крайна сметка трябва да се подчертае следното: фактът, че водач пътува по път с предимство, не дава право този водач да се движи в произволна лента за движение, с несъобразена скорост и да предприема застрашаващи останалите участници в движението маневри, в резултат на което водачът да постави сам себе си в невъзможност да реагира своевременно на внезапно възникнала опасност на пътното платно, дори тази опасност да се дължи на нарушение от страна на друг водач.
Предвид неоснователността на касационната жалба, настоящата инстанция определя – с оглед разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., дължимо то касатора на ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 / 28.07.2022 г. по АНД № 365 / 2022 г. на Силистренски районен съд
ОСЪЖДА И.Т.М., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.