№ 1262
гр. Пазарджик, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
в присъствието на прокурора Б. В. П.
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220101376 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на Република България за заплащането на сумата от 15 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление, по което ищецът е оправдани, ведно със законна лихва за
забава от влизане в сила на оправдателната присъда на 12.02.2021г. до
плащането.
Ищецът Т. Я. Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. ** твърди,
че срещу него е водено досъдебно производство под №1399/2017г. по описа
на РУ - МВР - Пазарджик /преписка вх. №3571/2017г. по описа на Районна
прокуратура – гр.Пазарджик/ по което на 07.12.2018г. му е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.235, ал.4, предл.2 вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „б“ НК. Твърди, че по това обвинение е предаден на съд с
обвинителен акт на РП – Пазарджик, въз основа на който е образувано НОХД
№358/2019г. на РС – Пазарджик, както и че съдът е постановил оправдателна
присъда. Присъдата била потвърдена от въззивния съд с окончателно
решение от 12.02.2021г. по ВНОХД №483/2021г. на ОС – Пазарджик,
1
образувано по протест на прокуратурата. Поддържа, че в хода на
наказателното преследване, което продължило повече от две години /от
07.12.2018г. до 12.02.2021г./, изпитвал притеснение от възможността да бъде
несправедливо осъден, което се отразило неблагоприятно на неговото
психическо и емоционално състояние – затворил се в себе си, станал
необщителен, страдал от безсъние и от липса на апетит. Освен това
пострадали доброто име и репутацията му сред роднини, приятели, познати,
колеги и съграждани, част от които се отдръпнали или се отнасяли с
недоверие към него. Бил принуден да търпи всички ограничения,
произтичащи от наказателното производство, в т.ч. да спазва мярката за
неотклонение „подписка“ и да се явява на призовки за провеждане на
следствени действия, както и на съдебните заседания – общо 11 на брой.
Счита, че справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди е в
размер на 15 000лв. Иска от съда да осъди ответника да му заплати
обезщетението ведно със законната лихва за забава от влизане в сила на
оправдателната присъда до плащането. Сочи доказателства и претендира
съдебни разноски.
Ответникът оспорва настъпването на вредите и тяхната причинна
връзка с наказателното производство. При условията на евентуалност
възразява срещу размер на обезщетение, който не отговаря на изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД, особено предвид факта, че ищецът вече е бил
осъждан на лишаване от свобода и наказателното производство е приключило
в разумен срок.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото
намира от фактическа и от правна страна следното:
Предпоставките, обосноваващи отговорността на държавата по
деликтния състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ включват наличието на веда, която
стои в причинна връзка с обвинение в извършване на престъпление, по което
лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че
в причинна връзка с повдигнато от ответника срещу него обвинение за
извършено престъпление, по което е оправдан, е претърпял неимуществени
вреди. Отговорността за обезщетяването на вредите е обективна и не изисква
2
доказване на виновно поведение на конкретно длъжностно лице. При
установяване на горното ответникът може да изключи или да ограничи своята
отговорност за обезщетяване на вредите, ако докаже, че те са настъпили
поради изключителна вина на пострадалия или при наличие на съпричиняване
от негова страна.
Установява се от писмените доказателства, че на 30.11.2017г. е
започнало досъдебно производство №1399/2017г. по описа на РУ на МВР -
Пазарджик за разследване на престъпление по чл.235, ал.1 НК, извършено на
30.11.2017г. в землището на с. Лесичово, обл. Пазарджик, м. „Баталите“. На
07.12.2018г. ищецът Т. Я. Б. е привлечен към наказателна отговорност по
чл.235, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ НК и спрямо него е взета мярка за
неотклонение „подписка“. На 21.02.2019г. е предаден на съд с обвинителен
акт. Образувано е НОХД №358/2019г. по описа на РС - Пазарджик, по което
са проведени 10 съдебни заседания. На 22.07.2020г. е постановена присъда, с
която ищецът е оправдан. След подаден протест от прокуратурата,
оправдателната присъда е потвърдена с решение от 12.02.2021г. по ВНОХД
№483/2020г. по описа на ОС-Пазарджик, което е окончателно.
От показанията на свидетелите а а г и р А. Б. се установява, че по
време на наказателното производство ищецът бил притеснен и умислен. Не
спял и не се хранел добре.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те почиват на
лични впечатления, не си противоречат, допълват се взаимно и се подкрепят
от останалите доказателства.
Така установените обстоятелства налагат извода, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, стоящи в причинна връзка с повдигнатото и
поддържано от ответника обвинение срещу него, по което по-късно е
оправдани. За уважаването на иска е достатъчно да се докаже засягането на
съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест,
достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно
развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция
и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав
на специалната деликтна отговорност, искът за обезщетение е доказан в
своето основание. Не е необходимо пострадалия да доказва всяко свое
негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство,
3
безпокойство, срам, както и подобни изживявания. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено
в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности на личността, както и социалното му общуване. Когато обаче се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такива случаи,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи от съда по справедливост. Справедливостта като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя на първо място според вида и характера на упражнената
процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. На
следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза
за неговото развитие.
Установи се, че неблагоприятното въздействие на наказателното
производство върху ищеца е продължило през сравнително краткия период от
07.12.2018г. до 12.02.2021г., като след 22.07.2020г. то е било значително по
слабо поради оправдаването на първа инстанция – факт с благоприятни
последици за неговото самочувствие, психическо и емоционално състояние.
Броят на процесуалните действия с негово участие обаче е голям, тъй като са
проведени 10 съдебни заседания в първата и 1 едно във втората инстанция, на
които ищецът е присъствал лично. От друга страна, на ищеца е била наложена
най-леката възможна мярка за неотклонение „подписка“. Наказателното
4
производство е приключило в разумен срок с оглед на неговата фактическа и
правна сложност.
При тези данни съдът приема, че характерът и естеството на
претърпените от ищеца неимуществени вреди са типичните преживявания за
едно несправедливо обвинено в престъпление лице, изразяващи се в
притеснение, неудобство, срам и безпокойство. Не се установиха трайни
неблагоприятни изменения в здравословното състояние на ищеца, налагащи
допълнително обезщетяване.
Съобразявайки горното и на основание чл.52 ЗЗД съдът приема, че
справедливия размер за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди през целия период на наказателно преследване е
4500лв.
Съдът не споделя възражението на ответника, че пострадалият е търпял
по-малко вреди от обичайните, тъй като е бил осъждан към момента на
процесното незаконното обвинение. Липсват доказателства, а и според
правилата на формалната логика не би могло да се приеме, че миналите
осъждания намаляват способността на пострадалия да възприеме критично
едно несправедливо обвинение в престъпление, което не е извършил. Налице
е съществена разлика между преживяването на едно справедливо наказание,
наложено за действително извършено престъпление, и страха от осъждане
във връзка с незаконно повдигнато и подържано обвинение. Ето защо
възражението за намаляване на размера на дължимото обезщетение поради
криминалното минало на ищеца е неоснователно.
Искът следва да се уважат до размера на 4500лв. и да се отхвърлят за
разликата до пълния размер от 15000 лв.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК отговорността на държавата за вреди от
действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се
признават окончателно за незаконни. В конкретната хипотезата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ това е моментът на оправдаването на ищеца – 12.02.2021г.
Оттогава държавният орган е в забава, дължи лихва върху обезщетението и
тече погасителната давност за това вземане.
По разноските:
Ищци е направил деловодни разноски в размер на 1510лв., от които
5
10лв. - внесена държавна такса и 1500лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ държавната такса следва да
се присъди в пълен размер, а адвокатското възнаграждение в размер на 450лв.
- съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.С** да
заплати на ищеца Т. Я. Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. **, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 4500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено
престъпление по досъдебно производство №1399/2017г. по описа на РУ на
МВР - Пазарджик, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната
лихва за забава от 12.02.2021г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 4500лв. до предявения размер от 15000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.С** да
заплати на ищеца Т. Я. Брейков с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. **,
съдебни разноски в размер на 460 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6