Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.12.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното
заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
МАРИАНА РУЖИНА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 16375 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Агенция “П.И.” , ответник пред СРС,
срещу решение № 245002 ОТ 16.10.2019г., на СРС, ГО, 76 състав, постановено по
гр.д. № 34517/2019г., с което решение е уважен срещу въззивника – ответник пред
СРС, иск по чл. 410, ал. 1 от КЗ.
Излагат се подробни съображения за неправилност на така постановеното
решение. В жалбата се сочи, че решението не било подсъдно на СРС, а на РС,
гр.Ихтиман като се аргументира с чл.115,ал.2 ГПК вр. с чл.119, ал.3 ГПК;
застрахователното събитие било настъпило на територията на община Самоков. По
този довод СРС не се произнесъл с определение, а с доклада по чл.140 ГПК, което
според въззивника представлявало нарушение.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано; същото било постановено в нарушение на материалния закон и при
неизяснена фактическа обстановка. СРС приел за доказано, че щетите по процесния
автомобил са вследствие на попадане на дупка на пътното платно, като не бил
изяснен по безспорен начин механизма на ПТП. Възможно било увреждането на МПС да
е причинено и по друг начин. Сочи се, че за тези обстоятелства бил представен
протокол за ПТП, но същият не съдържал съществени реквизити, за да бъде
установен механизма на ПТП, а именно: „препятствието“ не било индивидуализирано
с размери и особености. За изясняване механизма на ПТП не спомогнали събраните
по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на
съдебно-автотехническата експертиза. Необходимо било длъжностното лице,
съставило протокола за ПТП да изготви снимков материал. Същевременно се сочи, че
приложените с исковата молба снимки не представлявали годни доказателствени
средства, защото били изготвени от самия застраховател. Съдът се бил позовал на частни свидетелстващи
документи, представени от ищеца, които не се ползвали с материална
доказателствена сила. Върху тези доказателства била изготвена САТЕ и затова не
следвало да бъде кредитирана. Твърди, че в случая било налице „предвидимо
препятствие“ по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. Не било установено дали водачът на
увреденото МПС се е движел със съобразена за сезона /ПТП било на дата
14.10.2018 г./ скорост. Затова не можело да се приеме, че ПТП е настъпило при
твърдените в исковата молба, обстоятелства. Сочи, че не били налице
предпоставките за плащане на обезщетение, а самото плащане не означавало
наличие на „застрахователно събитие“. Водачът не бил тестван за алкохол, а
можело да е бил под въздействието на упойващи вещества по време на ПТП. Не били
обсъдени и другите предпоставки по ОУ за отказване плащането на обезщетение.
Освен това не било обсъдено налице ли са предпоставките на ОУ, частта „За щети
по гумите, джантите и декоративните тасове при частични повреди –част Първа на
Глава трета от ОУ. Не ставало ясно дали ищецът е спазил собствените си ОУ. От ищеца не били представени актуални ОУ. Същевременно сочи, че представените от ищеца ОУ не били относими към
процесния случай. Затова счита, че не е доказано наличието на покрит
застрахователен риск. Не било доказано дали е налице застрахователно покритие
„гуми“, защото застрахователната полица била неясно съставена и представлявала
бланка. Не били налице предпоставките на чл.49 и чл.50 ЗЗД, защото не било
доказано, че вредите се дължат на обективно свойство на вещта, без връзка с
виновно поведение на определен субект като се позовава на указанията дадени в
ППВС № 17/1975 г., т.3. Като краен извод намира, че не били налице
предпоставките на чл.410 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД
за уважаване на претенциите.
Иска се въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата
страна – З. „Б.В.И.г.“ АД, ищец пред СРС е депозирал отговор, с който се оспорва жалбата и иска съда да я остави
без уважение, а обжалваното с нея решение –да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Сочи, че СРС правилно бил кредитирал събраните по делото
доказателства, които обсъдил с ОУ на дружеството-застраховател. Доказано било,
че ищецът като застраховател е изпълнил задълженията си към застрахования.
Установено било, че застрахователното събитие било в резултат на неизпълнението
от страна на ответника на задълженията му да поддържа в изправност пътищата за
движение. Противно на твърдяното от въззивника протоколът за ПТП установявал
механизма на ПТП. Същият бил надлежно съставен от длъжностно лице при
посещението му на място, в кръга на неговите функции и съгласно практиката на
ВКС по чл.290 ГПК имал характер на официален свидетелстващ документ, който се
ползувал с обвързваща
материална доказателствена сила. Обстоятелствата отразени в протокола за ПТП се
потвърждавали и от заключението на САТЕ. Механизмът на ПТП се потвърждавал и от заключението на САТЕ. Не било
установено съпричиняване от страна на водача, умисъл от
застрахования, употреба на алкохол. Всички тези възражения на ответника останали недоказани, вкл. и соченото
приложение на други ОУ към процесното ПТП. По безспорен начин се установило, че ПТП се дължало на виновното бездействие на ответника АПИ. Налице бил покрит
застрахователен риск. В случая се касаело до покритие на застраховката –
клауза „Пълно каско“ без да е необходимо допълнително покритие по клауза
„допълнение гуми“. Процедурата по изплащане на обезщетението била спазена от
застрахователя. Счита, че делото е било подсъдно на СРС, тъй като АПИ не било
държавно учреждение като се мотивира с чл.108, ал.2 ГПК. Претендира разноски-
адв. възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 22.10. 2019 г.
Жалбата е подадена на 01.11.2019 г., т.е. в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение са уважени претенциите по чл.410,ал.1 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД срещу въззивника-ответник пред СРС.
Налага се извод, че въззивната жалба
е допустима.
Относно иска по чл.410, ал. 1 от КЗ:
Съгласно чл.410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
– до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
По основателността на въззивната
жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо.
Относно подсъдността :
Противно на твърдяното /а и изобщо доколкото това има значение за
допустимостта на обжалваното решение/ СРС се е произнесъл по възражението на
ответника направено с отговора по исковата молба за неподсъдност на делото на
СРС, с определение № 190717 от
13.08.2019 г. /л.44 по делото пред СРС/. Съдът се е мотивирал с това, че
нормата на чл.115, ал.2 ГПК урежда исковете на увреденото лице срещу
застраховател, ГФ и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи. В случая искът бил предявен от застраховател срещу лице, което
не попада в приложното поле на чл.115, ал.2 ГПК. Приложимо било общото правило
на чл.108, ал.1,изр.1 ГПК.
Въззивната инстанция намира, че именно нормата на чл.108, ал.1,предл.1 ГПК
е меродавна за определяне подсъдността на спора поради което този довод на
въззивника се явява неоснователен.
По съществото на спора:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС
е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.411 КЗ. Налице било ПТП по
смисъла на пар.6.30 от ЗДвП. Налице бил покрит застрахователен риск, тъй като
се касае до застраховка „пълно каско“. Тестване за алкохол не било необходимо.
Добросъвестното поведение на водача се предполагало до доказване на противното.
Водачът на МПС имал правото да предполага, че се движи по нормално поддържан
път независимо от обществено известните факти за състоянието на пътната мрежа.
Възражението за несъобразяване с нормата на чл.20 ЗДвП било неоснователно.
Сблъсъкът с неподвижен предмет обхващал и дупка. Стойността на обезвредата била
пазарна, без овехтяване.
По доводите във въззивната жалба:
За ангажиране отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД не е необходимо доказване на конкретни служители, виновното поведение на
които да е станало причина за вредоносния резултат. Не се спори по делото, че
съгласно чл.19, ал.1,т.1 и чл.30,ал.1 ЗП на АПИ е възложено задължението за
управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. А по
силата на чл.48, ал.1,т.1 ППЗП и поддръжката на републиканските пътища извън
урбанизираните територии, както и платната за движение на републиканските
пътища в границите на селата и селищните образувания.
Относно механизма на ПТП:
Неоснователно е и възражението на въззивника за
недоказаност на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на републикански път.
Противно на твърдяното от въззивника, по
настоящето дело не са събирани гласни показания на свидетел. Отразеното във
въззивната жалба до голяма степен не съответства на извършените от съда и
страните процесуални действия по делото. Тази констатация на въззивния съд се
отнася и до съдържанието на съставения протокол за ПТП, л.8 по делото пред СРС.
С оглед приетото в определение № 467 от
29.07.2009 г. по т.д.№ 424/2009 г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ ТО, съдът може да
основе своите изводи на описаната в протокола схема на ПТП и на констатацията в
протокола за наличието на препятствие на пътното платно. Действително,
съобразно чл.179, ал.1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола
обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на
място в деня на инцидента, т.е. актосъставителят лично е установил фактите на
база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил
само на разказ и твърденията на водача; съставил е и схема, отразяваща
местоположението на увреденото МПС и дупката на пътното платно. В самият
протокол е посочено, че дупката е с размери 1 м дължина, ширина 0,50 м. и дълбочина 9 см. „Особеността“ на
дупката е, че е необезопасена и неурегулирана.
От заключението на САТЕ се
установява, че нанесените щети по лекия автомобил
са в следствие от реализираното ПТП на 14.10.2018 г. около 00:50 ч., т.е.
налице е причинно-следствена връзка, виж отговора по т.1 от заключението, л.56
по делото /пред СРС/.
Следователно установява се механизма на ПТП, а
изготвеното въз основа на него заключение на АТЕ доказва причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила.
Относно наличието на покрит застрахователен риск:
Де факто доводите на ответника /пред СРС/ касаят
позоваване на клаузите от ОУ, изключващи отговорността на застрахователя.
Видно от отбелязаното в самата полица /л.9 по
делото/ основните покрития са „Пълно Каско“ и допълнителни покрития „Помощ на
пътя“ и „доверен сервиз“.
Действително, в глава Втора на ОУ „Покрити
рискове и изключения“ предвижда допълнителни покрития към клауза „Пълно каско“ и
клауза „Бонус каско“ като в т.7.2 е посочено „Гуми“ застраховани МПС без
подзастраховане с общо тегло до 3,5 тона като покритието по т.7 се предоставя в
изрично предвидени в ОУ случаи при заплащане на допълнителна премия.
Допълнение „Гуми“ , раздел II Дефиниции,
т.3 сочи, че „повреда“ е внезапно и непредвидимо спукване на гума, дължащо се
на неочаквана повреда на самата гума или злоумишлено увреждане на гумата, или
вентила от страна на трети лица, налагащо незабавен ремонт или подмяна преди да
се поднови нормалната й употреба. В Раздел IV от ОУ „Покритие“ е посочено,
че срещу допълнително платената застрахователна премия, застрахователят
обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от: 1.1. внезапна
повреда, деформации, спукване или пробиване на гумите от дупки или предмети на
пътя.
Глава Трета „Изплащане на обезщетение при
частични повреди“, обаче, в т.6.3 допуска възможност за получаване на
застрахователно обезщетение „за щети по гумите, джантите и декоративните тасове
на МПС в случаите, когато уврежданията
са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно.
Обезщетението се изплаща до два броя гуми, джанти и декоративните тасове.
Видно от заключението на
САТЕ касае се до увреждане на
предна дясна гума и джанта.
Относно твърдяното съпричиняване:
Не се доказа настъпилото ПТП
да е съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като дупката на пътното
платно е била необозначена, а ответникът, чиято е тежестта, не доказва, че
дупката е била видима за водача, както и че е било възможно същата да бъде
заобиколена. Последното е останало само едно твърдение на ответника. Видно от
заявеното от вещото лице при изслущването му в о.с.з. „при всяка скорост
по-висока от 30 км/ч може да се получи увреждане. Липсват данни, а и твърдения
от страна на ответника, че на републикански път скоростта на движение е била
ограничена до 30 км/ч. Липсват каквито и да е данни водачът на МПС да е
употребил алкохол или упойващи вещества.
Относно плащането на застрахователното обезщетение:
Обхватът на суброгационното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования.
С оглед заключението на САТЕ, размерът на щетите
е 189 ,10 лв., определен по средни пазарни цени.
Плащането е удостоверено с платежно нареждане /л.28 по делото пред СРС/.
Платена е сума в размер на 137,70 лв., т.е. толкова колкото е претенцията на
ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника не следва
да се присъждат разноски.
На въззиваемия разноски се следват, изразяващи се
в такива за процесуално представителство в размер на 360 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, Софийският
градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245002 ОТ 16.10.2019г., на СРС, ГО,
76 състав, постановено по гр.д. № 34517/2019г.,
ОСЪЖДА Агенция “П.И.”, със седалище и
адрес на управление:*** и адрес за кореспонденция: гр.София, бул.“**********,
да заплати на З. „Б.В.И.г.“
АД, ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление:***, пл.“**********, сумата в размер на 360 лв.-разноски за
процесуално представителство пред въвзивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.