Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 09.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ
наказателен състав в публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди
и двадесета година в състав :
Председател: Явор
Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от
съдията АНДело № 878/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от адвокат Р.Х. ***, в качеството ѝ на пълномощник на М.В.К.,***, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 20-3393-000182/24.04.2020 г. на ВПД
Началник Второ РУ при ОД МВР-Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП и на
осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на М.К. било наложено наказание “Глоба” в размер
на 100.00 лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
Жалбоподателят моли
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът
по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален или законен представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с упълномощеният процесуален представител. Молят Съда да отмени
наказателното постановление, като излагат аргументи за липса на доказателства
да е осъществен състава на нарушението.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № РД 01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, на органите на МВР било възложено да организират КПП на
входно-изходните пътища на областните градове и да извършват проверка за целта
на пътуването на гражданите. Тази мярка влязла в сила от 00.00 ч. на 21.03.2020
г. С последваща заповед на Министъра на здравеопазването, считано от 00:00 ч.
на 06.05.2020 г. била преустановена дейността на контролно-пропускателните
пунктове, на входно-изходните пътища на областните центрове.
В изпълнение на
първата заповед, било изградено КПП на изхода на гр.Русе в посока гр.Варна, в
района на местността „Паметника на Русофилите“.
На 13.04.2020 г.,
около 18.00 ч. жалб. М.К. се отправил с управляваният от него л.а. „Дачия
Логан“ с рег. № Р 2359 ВТ от гр.Русе, към КПП „Русофилите“, с цел напускане на
града, в посока квартал ДЗС, където живеел.
Стигайки
на пункта, К. бил спрян за проверка от свид. С.К. – младши полицейски инспектор
във Второ РУ-Русе, който обслужвал пункта в посока изхода от гр.Русе. К. спрял
управляваният от него автомобил, а К. пристъпил към проверка, като разпоредил
на жалбоподателя да представи декларация, удостоверяваща уважителна причина за
напускането на града. К. отговорил, че всеки ден преминавал през КПП-то и не
смятал за необходимо всеки път да представя документи. Тъй като зад автомобила
на жалбоподателя се била образувала дълга колона, свид.К. указал на К. да отбие
встрани от пътното платно за допълнителна проверка, като подготви свидетелство
за управление на МПС, документ за самоличност и декларация за причината за
напускане на града.
Вместо това, по
неустановени в хода на делото причини, жалб.М.К. привел в движение автомобила
си и напуснал мястото на проверката, като се насочил към квартал ДЗС. Свид. К.
незабавно уведомил за случилото се колегите си Ц. М.и И. И. – полицейски
служители във Второ РУ-Русе, които почивали в патрулният автомобил и те веднага
последвали жалбоподателя. Настигнали го непосредствено преди разклона за кв.ДЗС
и му разпоредили да се върне на КПП-то, което К. направил. Свид. С.С. –
полицейски инспектор във Второ РУ-Русе, осъществяващ контрол на вход за гр. Русе
на същото КПП и възприел случилото се, преценил, че жалб.М.К. с действията си е
извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което му съставил АУАН.
Въз основа на този акт,
ВПД Началник Второ РУ-Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с
което за това нарушение и на осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП наложил на М.К. наказание
“Глоба” в размер на 100.00лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието
на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът намира, че
при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на
наказателното постановление само на това основание.
В акта и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са намерили отражение всички предвидени
от закона реквизити, включително и достатъчно ясно и изчерпателно описание на
нарушението, като били посочени всички елементи от обективната страна на
състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този
начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава
и на нарушението по чл.103 от ЗДвП е осъществен от обективна и субективна
страна от М.К..
Съобразно
цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите
указания.
От събрани
доказателства и по конкретно показанията на свидетелите С.С. и С.К. се
установява, че в настоящият случай жалб.К. не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от цитираната разпоредба. Поведението, с което същата може да бъде
нарушена съставлява единен сложен фактически състав - водачът, на когото е бил
подаден сигнал е задължен да спре на дефинираното в нормата място, а освен това
и да изпълнява указанията на контролния орган, т.е. задължително е да изчака,
за да се установи поради какви причини се спира превозното средство и да
изпълнява указанията на този орган.
Следователно, за да
е допуснато нарушението по чл.103 от ЗДвП е необходимо да е налице неизпълнение
на едно от кумулативно предписаните задължения – неспиране на подаден сигнал,
спиране извън определеното в нормата място, или отказ да бъдат изпълнени
указанията на контролните органи, след като по посоченият ред управляваното от
водача превозно средство било спряно.
От доказателствата
по делото става ясно, че жалб.К., като водач на пътно превозно средство бил
спрян от контролен орган – свид.С.К., който по силата на заеманата длъжност е
осъществявал /съобразно чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП и Заповед № РД
01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването/ функции по контрол върху
напускащите гр.Русе лица, за наличието на уважителна причина за това, за
изпълнението на които разполагал с възможност да спира движещи се МПС и проверява
документите за самоличност на водача, както и всички документи, имащи отношение
към причината за напускане на града.
За целта на
проверката, а именно наличието или отсъствието на уважителна причина за
напускане на гр.Русе и установяване самоличността на водача, свид. К. отправил
разпореждане към жалбоподателя да представи необходимите за това документи. След
като отказал да представи документи, полицейският служител отправил устно
разпореждане към К. да отбие встрани от пътното платно за допълнителна
проверка, като подготви свидетелство за
управление на МПС, документ за самоличност и декларация за причината за
напускане на града. Въпреки, че разпореждането било дадено с ясен и разбираем тон,
при смъкнат прозорец от страната на водача, К. не го изпълнил, а потеглил и
напуснал мястото на проверката.
В тази насока Съдът
възприема за достоверни показанията на свид.С.К., който бил очевидец на
нарушението. Тези показания са последователни, еднопосочни и непротиворечиви. В
подкрепа на тези показания са и показанията на свид.С.С., който бил в
непосредствена близост до колегата си, осъществявайки контрол по отношение
влизащите в гр.Русе автомобили, в съседната пътна лента. От неговите показания
се установява, че той лично чул как свид.К. разпорежда на жалбоподателя да
представи документите и отбие вдясно, както и, че жалбоподателя отговорил, че
всеки ден минава и не е необходимо да показва каквото и да било, след което
продължил в посока ДЗС. По делото липсват каквито и да било данни тези свидетели,
да били предубедени по отношение на жалбоподателя или да имали специално,
негативно отношение към него. В противоречие на тези показания са обясненията
на жалб.К., който твърди, че представил на полицейския служител К. декларацията
си за местоживеене в кв.“ДЗС“, както и личната си карта, но последният му
отговорил: „Нещо не можем да се разберем с теб, дърпай“, което К. възприел като
указание да продължи пътя си. Съдът възприема обясненията на жалбоподателя в
тази им част като недостоверни и несъстоятелни, доколкото липсва житейска
логика, ако свид.К. е указал на К. да продължава пътя си, веднага след това да
укаже на колегите си да последват автомобила и го върнат на пункта. В подкрепа
на извода, че тези обяснения представляват защитна теза, при това очевидно
оформена на по-късен етап, е и факта, че в съставеният му АУАН, след като се
запознал със съдържанието му, жалб.К. на два пъти лично вписал, че няма
възражения.
Изложеното дотук
налага извода, че с действията си жалбоподателя е осъществил състава на
нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което правилно бил привлечен към
административнонаказателна отговорност, тъй като не изпълнил указанията на
контролен орган, на първо място да представи документите подлежащи на проверка,
а впоследствие не отбил на указаното му място - встрани от
контролно-пропускателния пункт за продължаване на проверката.
Правилно, при така
установеното нарушение, административнонаказващият орган приложил и относимата
санкционна норма на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, доколкото са налице и отказа от
представяне на исканите и подлежащи на проверка документи, а от друга -
осуетяване извършването на проверката, с напускане мястото на същата. Очевидно,
в случая, единствено бързата реакция на полицейските служители, които
последвали, догонили и върнали жалб.К. на КПП-то, направила възможно
извършването и приключването на проверката на обстоятелствата, предвидени в
заповедта на Министъра на здравеопазването.
При определяне
обаче размера на наказанията “Лишаване от право да управлява МПС” и “Глоба” за
това нарушение, административнонаказващият орган е следвало да има предвид
целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.
27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и
обществената опасност на този вид административно нарушение.
Това означава,
всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,
с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване
на нарушението.
В конкретния случай
административнонаказващият орган наложил наказанията “Глоба” и “Лишаване от
право да управлява МПС” в размер между минимума и средата на предвиденото в
санкционната норма на чл.175, ал.1 от ЗДвП, без да са изложени аргументи в
подкрепа на необходимостта от такива размери.
При така
определените наказания, по мнение на Съда, наказващия орган не отчел
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно липсата на други вреди
последици извън съставомерните, наличието на уважителна причина за
жалбоподателя да напусне гр.Русе, както и извършването и приключването в крайна
сметка на проверката от страна на полицейския орган. Действително, от
приложената по делото справка за нарушител става ясно, че жалб.К. е наказван по
административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата, но
същите са със значителна давност и не се отличават с висока степен на
обществена опасност. Други отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът не
отчита.
Предвид това и с оглед наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира, че размера на наказанията
“Глоба” и “Лишаване от право да управлява МПС” се явяват необосновано завишени
и следва да бъдат намалено на минимума на предвиденото в санкционната норма, а
именно “Глобата” в размер на 50 лв., а
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-3393-000182/24.04.2020г. на
ВПД Началник Второ РУ при ОД МВР-Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП и
на осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на М.В.К.,***, ЕГН-********** било наложено
наказание “Глоба” в размер на 100.00лв. и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.като
НАМАЛЯВА
наказанието “ГЛОБА” - на 50/петдесет/лв.
НАМАЛЯВА
наказанието “Лишаването от право да управлява МПС” - на срок от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-3393-000182/24.04.2020г. на ВПД Началник Второ РУ при ОД
МВР-Русе, в останалата му част.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр.Русе.
Районен
съдия:
/ Явор
Влахов/