№ 315
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000305 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260037/04.02.2022г., постановено по търг. д. №324/2019г.
по описа на окръжен съд Пловдив, ИВ. Д. Р., ЕГН ********** и ЕМ. П. Р.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Б. Д.“ АД, ЕИК *****
сумата 93 000лв., представляваща част от неизплатен остатък от главницата
от 113 771.83лв., дължима по Договор за кредит ***********г., поради
настъпилия краен падеж на задължението, ведно с обезщетение за забава от
17.04.2019г. до окончателното изплащане; сумата 4280лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното
производство ИВ. Д. Р. и ЕМ. П. Р.. Въведени са пространни оплаквания за
неправилност на обжалваното решение. Позовава се на влязло в сила решение
№366/19.12.2017г. по в.т.д. №600/2017г. на ПАС, с което предявени
установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване вземанията по
издадена по ч.гр.д. №1419/2013г. на РС Карлово заповед за изпълнение,
произтичащи от същия договор за банков кредит, са уважени само по
отношение на сумата от 10 745,92лв., представляваща неплатена
възнаградителна лихва за периода 25.10.2012г. до 16.10.2013г. и 439,08лв. –
1
заемни такси. Жалбоподателите считат за неправилни решаващите мотиви на
първоинстанционния съд, че със сумата от 220 196,66лв., събрана по
принудителен ред в рамките на изпълнително производство, следва да се
погаси остатъкът от задължението по договора за банков кредит към
28.12.2016г. Твърди се, че е недопустимо в настоящия процес отново да се
изследват дължимите суми по кредита преди 16.10.2013г., тъй като по този
начин би се пререшил решеният вече със сила на пресъдено нещо спор. В този
смисъл жалбоподателите считат, че следва да се подложат на преценка
дължимите суми за периода от 16.10.2013г. до датата на крайния падеж на
кредита – м. декември 2016г., като се съобрази и разпределението на сумата
от 220 196.66лв. Твърди се, че за част от разпределената сума в
изпълнителното производство от 220 196,66лв., а именно 31 422,53лв.,
представляваща начислена лихва върху предсрочно изискуемата главница, не
е налице основание за разпределението й на взискателя, доколкото
предсрочната изискуемост не е била налице с оглед влязлото в сила решение
по в.т.д. №600/2017г. на ПАС. Въведено е оплакване, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за забава на кредитора,
доколкото през времето на съдебните производства не е била налице забава на
кредитополучателите, а банката, обявявайки целия кредит за предсрочно
изискуем и запорирайки сметките на кредитополучателя не е приела
изпълнение на вноски и не е дала необходимото съдействие за изпълнението
на задълженията съгласно погасителния план. Твърди се, че неправилно
първинстационният съд е приел, че възнаградителната лихва за 2013г. в
размер на 3 946,37лв., както и за 2014г. и 2015г. и тази за периода от м.януари
до м.март 2016г. не са погасени с кратката тригодишна давност.
Жалбоподателите считат, че този въпрос е преюдициален относно
счетоводното отразяване на извършените погасявания със сумата от
230 500лв., събрани принудително в изпълнителното производство. Твърди се
и че неправилно не е уважено предявеното възражение за прихващане със
сумата от 19 197,11лв., представляващи събрани в изпълнително дело
№1554/2013г. на ЧСИ М. О. такси и разноски по изпълнението, които, в
резултат на отхвърлянето на установителните искове по чл.422 от ГПК не са
дължими от длъжниците. Жалбоподателите считат, че при отхвърляне на иска
по чл.422 от ГПК тези такси следва да са за сметка на взискателя. Иска се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
2
осъдителният частичен иск да бъде отхвърлен. Евентуално – решението да
бъде отменено в частта за приетото за разглеждане възражение за
прихващане за сумата от 19 197,11лв., представляващи събрани в
изпълнително дело №1554/2013г. на ЧСИ М. О. такси и разноски по
изпълнението. Претендират се сторените разноски по делото. С въззивната
жалба не са педявени доказателствени искания.
Въззиваемата страна „Б. Д.“ АД в представения отговор в срока по
чл.263 от ГПК оспорва така предявената въззивна жалба. Претендира
сторените пред въззивната инстанция. С отговора на въззивната жалба са
представени писмени доказателства.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен осъдителен иск с правно основание
чл.430 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в
настоящето – „Б. Д.“ АД, основава вземането си на Договор за кредит
№***********г. По силата на този договор „Б. Д.“ АД е предоставило на „Г.
П.“ ЕООД, ЕИК ***********, със солидарни длъжници И.Р. и Е.Р. кредит в
размер от 292 000лв. за срок от 60 месеца, т.е. – до 28.12.2016г. Съгласно
уточняващи молби е уговорена годишна лихва от 10.501%, формирана от
сбора на едномесечния СОФИБОР и 7.30% и наказателна лихва върху
размера на просрочената главница от 10 пункта над договорената лихва.
Изложени са твърдения за наличие на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита на 10.10.2013г. и за проведено заповедно производство по ч.гр.д.
№1419/2013г. по описа на РС Карлово, както и на образувано изпълнително
производство – №1554/2013г. на ЧСИ М. О. въз основа на издадената заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. В рамките на
изпълнителното производство е проведена публична продан на предоставени
3
за обезпечение по договора за банков кредит недвижими имоти на
дружеството – длъжник, като получените суми са отнесени за погасяване на
част от дълга. Поради постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, е образувано исково производство по
реда на чл.422 от ГПК – т.д. №542/2014г. по описа на ОС Пловдив. С
постановеното по делото решение установителният иск е отхвърлен, с
мотиви, че не е настъпила предсрочната изискуемост по кредита, поради
ненадлежно уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна
изискуемост. С решение на ПАС първоинстанционното решение е
потвърдено. Поради отхвърляне на установителния иск, банката е
преизчислила размера на задължението. Междувременно, на 28.12.2016г. е
настъпил крайният падеж на договора за банков кредит. Преизчисленият
остатък по кредита е станал изискуем при настъпил краен падеж. Към
момента на подаването на исковата молба размерът на задължението е както
следва: 113 771.83лв. – главница, 38 018.25лв – договорна лихва, 33 083.66лв.
– наказателна лихва, 1 797.43лв. – такси и 26 535.94лв. – разноски. Искането,
с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се осъдят
ответниците да заплатят солидарно сумата 93 300лв., представляваща част от
дължимата главница от 113 771.83лв., ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор
на исковата молба ответниците са оспорили предявения иск. Относимите за
въззивното производство възражения по основателността на иска са
възпроизведени във въззивната жалба, посочени по - горе. В отговора на
исковата молба е конкретизирано, че с въззивното решение №366/19.12.2017г.
по в.т.д. №600/2017г. по описа на ПАС първоинстанционното решение е
отменено частично и исковете са уважени само по отношение на сумата от 10
745.92лв., представляваща договорна лихва и 439.08лв. - такси. Поради това
ответниците твърдят, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК – 16.10.2013г. дължат единствено сумата от 11 185лв. /присъдена с
въззивното решение/, при което не дължат сумата 93 300лв., представляваща
част от дължима главница от 113 771.83лв. Предявено е възражение за
погасяване по давност на дължимите лихви за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.
Твърди се, че към датата на падежа дължимата главница е 221 200лв., като
събраната сума в изпълнителното производство №1554/2013г. на ЧСИ О. от
4
230 500лв. следва да погаси задължението за главница. Предявено е
възражение за прихващане със сумата 19 197.11лв. /поддържано с въззивната
жалба/, представляваща събрани в изпълнителното производство такси, тъй
като с отхвърлянето на установителния иск ответниците не дължат разноски в
изпълнителното производство, а тези разноски са за сметка на взискателя „Б.
Д.” АД и по този начин взискателят се е обогатил неоснователно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:
Правоотношенията межди страните произтичат от Договор за кредит
№***********г., сключен между „Б. Д.“ АД и „Г. П.“ ЕООД, ЕИК
***********, по който договор ответниците И.Р. и Е.Р. са солидарни
длъжници. Съгласно очертания в чл.1 предмет на договора, банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер от 292 000лв. Съгласно
чл.4 от договора, крайният срок за погасяване на кредита е 28.12.2016г.
Няма спор, че кредитът не е обслужван редовно, което се установява и
от приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от
съдебносчетоводна експертиза. С постъпилите плащания в общ размер от
152 414,78лв. са погасени 35676,34лв. главница; 101 264,53лв.
възнаградителна лихва; 6 553,12лв. наказателна лихва; 8 920,79лв. такса
управление.
Не спорно и че със Заповед за изпълнение на основание документ по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1419/2013г. по описа на Районен съд –
Карлово, е разпоредено длъжниците по договора за банков кредит да заплатят
на „Б. Д.“ АД солидарно: 256 323.66лв – главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва от 16.10.2013г. до окончателното изплащане; 10
745.92лв. – възнаградителна лихва за периода 25.10.2012г. - 16.10.2013г.;
439.08лв. заемни такси за периода 25.10.2012г. - 16.10.2013г.; 5350.17лв.
държавна такса и 3 125лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С Решение, постановено по т.д. №542/2014г. по описа за Окръжен съд –
Пловдив, частично отменено с решение №366/19.12.2017г. по в.т.д.
№600/2017г. по описа на ПАС, влязло в сила на 06.02.2018г., е признато за
установено, че към 16.10.2013г. вземането на „Б. Д.“ АД по отношение на „Г.
П.“ ЕООД и Е.Р., произтичащо от Договор за кредит №***********г. и за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1419/2013г. по описа на
5
Районен съд – Карлово, е в размер на 10 745.92лв., представляващо
възнаградителна лихва за периода 25.10.2012г. - 16.10.2013г. и заемни такси в
размер на 439.08лв. за периода 25.10.2012г. - 16.10.2013г. , като искът за
установяване на вземането в размер на 256 323лв., представляващо главница
по Договор за кредит №***********г., е отхвърлен, поради липсата на
субективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост – надлежно
уведомление от кредитора до длъжниците. Няма спор и че въз основа на
издадения изпълнителен лист по ч.гр. д. №1419/2013г. по описа на Районен
съд – Карлово е образувано изп.д. №1554/213г. на ЧСИ М. О., като в рамките
на принудителното изпълнение е извършена публична продан на служещо за
обезпечение недвижимо имущество на длъжника.
Съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебносчетовдна експертиза, което, като компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло, от проведените две
публични продани е постъпила общо сумата от 229 196,66лв. Тази сума е
разпределена за погасяване на следните задължения:142 551,83лв. – главница;
46 333,30лв. –договорна лихва и 31 422,53лв. – санкционна лихва.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за дължимост само на
установените в исковото производство по чл.422 от ГПК суми 10 745.92лв. –
възнаградителна лихва и 439.08лв. заемни такси. Възнаградителната лихва е
за периода 25.10.2012г. - 16.10.2013г. и тя е включена в размера на
разпределената в изпълнителното производство сума от 46 333,30лв. Освен
това в случая вземането се претендира не на основание настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, а на основание пълно неизпълнение, вследствие
настъпилия краен падеж на задължението по договора. Възнаградителната
лихва е възнаграждение за предоставената услуга, тя е изрично предвидена в
чл.430 ал.2 от ТЗ и изрично уговорена в чл.9.1 от договора и е елемент от
договорното правоотношение.
Това се отнася и за санкционната лихва. Възражението на
жалбоподателите, че липсва основание за разпределение в изпълнителното
производство на сумата от 31 422,53лв. - санкционна лихва, доколкото
предсрочната изискуемост не е била налице с оглед влязлото в сила решение
по в.т.д. №600/2017г. на ПАС, освен че е нововъведено /същото не е заявено с
отговора на исковата молба/, е и неоснователно. Санкционната лихва е
6
уговорена в чл.21 от договора за кредит, а договорът обвързва страните със
силата на закон. Независимо че установителният иск по чл.422 от ГПК,
основан на изменение на договорното правоотношение, трансформирано в
предсрочна изискуемост на кредита, е бил отхвърлен, като елемент от
договорното правоотношение санкционната лихва е дължима и не би могла да
се отнесе за погасяване на част от задължението по главницата. Както се
посочи, установителният иск по чл.422 от ГПК е отхвърлен не поради липсата
на обективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост –
неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, а
поради липсата на субективния елемент – неизпълнение от страна на
кредитора да направи надлежно волеизявление до длъжника за отнемане
преимуществото на срока.
В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателите за
недопустимост в настоящия процес отново да се изследват дължимите суми
по кредита преди 16.10.2013г., тъй като по този начин би се пререшил
решеният вече със сила на пресъдено нещо спор. Осъдителната претенция на
ищеца се основава на пълно неизпълнение при настъпил краен падеж на
задължението. Предмет на тази претенция са именно дължимите суми след
преизчислен остатък от кредита с оглед погасената част от задължението от
принудителното изпълнение - 220 196.66лв. до датата на крайния падеж на
кредита – м. декември 2016г. В случая не е налице забава на кредитора, а
напротив – предприети действия по принудително събиране на вземането
вследствие неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението за
плащане на месечните погасителни вноски и образуваното изпълнително
производство не представлява липса на съдействие от страна кредитора или
действие, възпрепятстващо изпълнението на задълженията съгласно
погасителния план.
Що се отнася до доводите за погасяване по давност на
възнаградителната лихва за 2013г. в размер на 3 946,37лв., както и за 2014г. и
2015г. и тази за периода от м.януари до м.март 2016г., следва да се посочи, че
задължението за възнаградителна лихва до 16.10.2013г. е погасено в рамките
на изпълнителното производство. Възнаградеталната лихва за 2014г. и 2015г.
и тази за периода от м.януари до м.март 2016г. не би могла да намери
отражение със задна дата върху счетоводното отразяване на извършените
погасявания със сумата от 230 500лв., събрани принудително в
7
изпълнителното производство. Възнаградителната лихва за 2014г., 2015г. и
2016г. не би могла да намери отражение и досежно размера на настоящата
претенция, доколкото с исковата молба се претендира частично само
дължимата главница. Съгласно заключението от съдебносчетоводната
експертиза, след извършеното разпределение в изпълнителното производство
е останала непогасена главница в размер на 113 772.83лв., при което частично
предявеният иск за сумата от 93 000лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 17.04.2019г. се явява основателен, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Изцяло се споделят и изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на възражението за прихващане със сумата от 19 197,11лв.,
представляващи събрани в изпълнително дело №1554/2013г. на ЧСИ М. О.
такси и разноски по изпълнението. По смисъла на Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители таксите и разноските
в изпълнителното производство се заплащат в полза на частния съдебен
изпълнител за съответното изпълнително действие. Независимо от
висящността на установителното исково производство по чл.422 от ГПК и
отхвърлянето на установителния иск, въз основа на издадения в заповедното
производство изпълнителен лист, банката е упражнила надлежно
субективното си право на принудително изпълнение. Дължимите такси и
разноски в изпълнението са за сметка на длъжника и в случай че същите са
авансово внесени от взискателя, те се възстановяват на взискателя от
постъпилите от принудителното изпълнение суми. Това не води до
неоснователно разместване на блага, независимо от неуважаването на
установителния иск по чл.422 от ГПК и сторените в изпълнителното
производство разноски не могат да останат за сметка на взискателя. Аргумент
в тази насока може да се изведе аналогично и от текста на разпоредбата на
чл.422 ал.4 от ГПК, съгласно която обратен изпълнителен лист не се издава,
ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК във връзка с
чл.273 от ГПК жалбоподателите следва да заплати на въззимваемата страна
направените разноски пред настоящата инстанция – на основание чл.78 ал.8
8
от ГПК – юрисконсултско възнаграждение. Определено съгласно чл.78 ал.8
от ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
същото следва да бъде в размер на 100лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260037/04.02.2022г., постановено по търг. д.
№324/2019г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което ИВ. Д. Р., ЕГН
********** и ЕМ. П. Р., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно
на „Б. Д.“ АД, ЕИК ***** сумата 93 000лв., представляваща част от
неизплатен остатък от главницата от 113 771.83лв., дължима по Договор за
кредит №***********г., поради настъпилия краен падеж на задължението,
ведно с обезщетение за забава от 17.04.2019г. до окончателното изплащане и
сумата 4 280лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Р., ЕГН ********** и ЕМ. П. Р., ЕГН ********** да
заплатят на „Б. Д.“ АД, ЕИК ***** разноски за въззивното производство –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9