Решение по дело №337/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

10.01.2020 год.

 

Номер 2                                                   Година 2020                   Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети  състав

На 29 (двадесет и девети) август                                                 Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

АН дело номер 337 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „С.м.Б.в.“ ЕООД ***, представлявано от Д.П.Д. срещу наказателно постановление № 27-0000500/17.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен.

            В обстоятелствената част на жалбата се оспорват фактическите констатации в наказателното постановление като се твърди, че вмененото нарушение на жалбоподателя не е осъществено. Излага, че не било налице въвеждане в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти, което да налага преразглеждане на оценката за риска на работното място в цеха в с. ***. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 19.06.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в обект – цех, находящ се в с. ***, обл. Шумен, собственост на „С.м.Б.в.“ ЕООД ***, за което съставили протокол на 18.07.2018 година. По време на проверката и на проверката по документи, извършена в дирекцията на 09.07.2018 г. присъствал законният представител на дружеството – Д.Д., като същият подписал протокола, получавайки препис от него.

            Въз основа на протокола, на 18.07.2018 г. Г.П.Г. – главен инспектор в ДИТ гр. Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № 27-0000500/18.07.2018 г. срещу „С.м.Б.в.“ ЕООД *** за това, че „не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е извършил преразглеждане на оценката на риска за обект - цех в с. ***, след въвеждането в експлоатация на ново работно място и оборудване – разтоварище за негасена вар, което е прието с акт № 4/31.01.2018 година. Нарушението е отстранено след 19.06.2018 година. Нарушението е извършено на 19.06.2018 г. в с. ***, общ. Велики Преслав. С описаното е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска”. Актът е подписан от законният представител на жалбоподателя на 18.07.2018 година.

            Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-0000500/17.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен. Със същото, на „С.м.Б.в.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, за административно нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. А именно за това, че „в качеството на работодател не е изпълнил задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е извършил преразглеждане на оценката на риска за обект в с. *** след въвеждане в експлоатация на ново работно място и оборудване – разтоварище за негасена вар, което е прието с акт № 4/31.01.2018 година. Нарушението е отстранено след 19.06.2018 година. Нарушението е извършено на 19.06.2018 г. в с. ***, общ. Велики Преслав.”.

            Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Г.П., М.М. (свидетел по акта), Х.П.и И.П., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 04.01.2018 г. в цех, находящ се в с. ***, обл. Шумен, собственост на „С.м.Б.в.“ ЕООД ***, било въведено в експлоатация разтоварище за гасена вар. Същото представлявало гумено-транспортна лента, която била монтирана на по-високо ниво. В резултат на настъпила трудова злополука, на 19.06.2018 г. служители на ДИТ – Шумен извършили проверка в цеха, като констатирали, че оценка на риска за обекта била извършена през 2014 г., като след въвеждане в експлоатация на разтоварището, нова такава не била извършвана.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното.

При така установените фактически положения, съдът приема за установено, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. Доказа се по делото, че „С.м.Б.в.“ ЕООД *** притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. Съгласно цитираната норма, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места. Според предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на изготвяне на оценка на риска, оценката на риска се преразглежда, когато настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и други. В случая се доказа, че през месец януари 2018 г. в експлоатация в цеха на дружеството-жалбоподател в с. ***, обл. Шумен било въведено ново разтоварище за вар. Обстоятелството, че са изградени нови бункер и лентов транспортьор, според настоящия състав безспорно попадат в приложното поле на цитираната разпоредба, в която изброяването е неизчерпателно. Тоест, работодателят бил длъжен да извърши нова оценка на риска през мес. януари 2018 година. Нарушението е извършено от работодателя чрез бездействие – същият не е предприел действия за изготвяне на нова оценка на риска.

            Поради това, съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил вмененото му административно нарушение.

            Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното деяние е отнесена правилно към разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

            Досежно наложеното наказание:

            Административнонаказващият орган наложил на „С.м.Б.в.“ ЕООД *** административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. на основание чл. 413, ал. 2 от КТ. Според цитираната норма, нарушителят се наказва с имуществена санкция от 1500 до 15000 лева.

            По отношение на размера на наказанието съдът намира, че административнонаказващият орган неправилно е определил същия в размер над минималния, предвиден в закона. Позоваването на факта, че в резултат на нарушението настъпила трудова злополука е неоснователно, тъй като между деятелността на жалбоподателя и последната не налице пряка причинна връзка. По делото не са установени други обстоятелства, отегчаващи отговорността на нарушителя.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като на „С.м.Б.в.“ ЕООД *** следва да бъде наложено наказание „Имуществена санкция” в минималния, предвиден в закона размер от 1500 лева.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000500/17.08.2018 г., издадено от С.С.М.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27-0000500/18.07.2018 г., съставен от Г.П.Г. – главен инспектор в ДИТ гр. Шумен, с което на работодателя „С.М.Б.В.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от Д.П.Д., за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, извършено на 19.06.2018 г. в с. ***, обл. Шумен, и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева), КАТО вместо „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв., на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, за същото нарушение НАЛАГА на „С.М.Б.В.“ ЕООД *** „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: