Решение по дело №536/2014 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 17.02.2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в следния състав                                                                                     

 

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц.П.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 536 по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “М.И.” ЕООД с ЕИК ******** твърди, че има вземания към ответника “Б.С.И.” АД с ЕИК ********. Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия, сключен на 28.06.2011 г. между “М.И.” ЕАД (цедент) и “М.И.” ЕООД (цесионер), е придобил вземането на цедента срещу ответника в размер на 296 922 евро с ДДС – главница по Споразумение от 23.11.2010 г. между цедента “М.И.” ЕАД и “Б.С.И.” АД, като цесията е била надлежно съобщена на ответника от цедента с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 28.06.2011 г., получено от ответника на 30.06.2011 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на посочената сума, представляваща задържани суми от извършени от цедента строително-монтажни работи, както цедентът “М.И.” ЕАД и “Б.С.И.” АД са се договорили в Споразумение от 23.11.2010 г. Твърди бездействие от страна на ответника за уреждане на отношенията с държавната агенция, и следователно за плащане по споразумението от 23.11.2010 г.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца “М.И.” ЕООД общата сума от 376 482,82 евро, от които главница в размер на 296 992 евро, дължима по договор за цесия от 28.06.2011 г., обезщетение за забава в размер на 79 490,82 евро, считано от 28.06.2011 г. (първия ден на забава) до 04.02.2014 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът “Б.С.И.” АД оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Твърди, че няма изискуемо и ликвидно задължение към “М.И.” ЕАД, респективно към ищеца “М.И.” ЕООД. Сочи, че претендираната главница не е задържана от тях, а от Агенция “П.И.” по договор от 12.06.2006 г. Твърди, че не е настъпило предварителното условие по чл. 2 от споразумението от 23.11.2010 г., обуславящо плащането на сумата от 296 992 евро от “Б.С.И.” АД към “М.И.” ЕАД, респективно към ищеца “М.И.” ЕООД, тъй като е уговорено, че сумата се дължи в срок до 5 работни дни след получаване на съответното плащане от АПИ, и ищецът няма изискуемо вземане в претендирания размер. По същите съображения не дължи лихви и обезщетения за забава. Прави възражение за нищожност на договора за цесия от 28.06.2011 г., сключен между цедента “М.И.” ЕАД и цесионера “М.И.” ЕООД, тъй като вземания, възникнали от договор за обществена поръчка, не можели да се прехвърлят по реда на чл. 99 от ЗЗД поради забраната по чл. 43 от ЗОП за промяна на страните по договор за обществена поръчка. Поддържа и възражението, че естеството на прехвърленото вземане не е позволявало да породи прехвърлителен ефект, което произтича от самия сключен договор от 28.06.2007 г. между “Б.С.И.” АД и “М.И.” ЕАД, съгласно чл. 3 от който е договорено, че в отношенията между страните се прилагат всички отношения по сключения основен договор между ответника и Агенция “П.И.”. Съгласно т.1.7 от този основен договор съществува забрана за прехвърляне на вземанията. Следователно ответникът твърди, че договорът за цесия не е породил прехвърлителен ефект, поради което ищецът не е материалноправен носител на претендираното вземане. Моли да се отхвърлят изцяло предявените искове и да му се присъдят разноските по делото.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 23.11.2010 г. между “М.И.” ЕАД и ответника “Б.С.И.” АД е сключено споразумение, с което се уреждат отношенията между двете дружества относно Подизпълнителски договор, сключен на 28.06.2007 г., изменен и допълнен с анекси, който подизпълнителски договор е сключен във връзка с Основен договор, подписан между ответника и Агенция “П.И.” за изпълнение на строителни работи – Проект за Транзитни пътища ІV – Лот № 9. В чл. 2 от споразумението от 23.11.2010 г. е прието, че “Б.С.И.” АД се задължава да заплати на “М.И.” ЕАД полагащата му се част от задържаните суми от Агенция “П.И.” по основния договор в размер на 296 992 евро с ДДС, в срок до 5 работни дни след получаване на съответното плащане от АПИ.

В чл. 4, ал. 2 от споразумението “М.И.” ЕАД и “Б.С.И.” АД приемат, че със сключването на споразумението декларират, че нямат каквито и да било други претенции един към друг (освен посочените в спогодбата) във връзка с работите, извършени до етапа, на който са спрени работите по основния договор, и че всички задължения на “Б.С.И.” АД към “М.И.” ЕАД, които не са посочени спогодбата, се погасяват напълно и изцяло с подписването й.

Не се спори по делото, че ищецът е придобил описаното вземане към ответното дружество по силата на договор за цесия, сключен на 28.06.2011 г. между “М.И.” ЕАД (цедент) и “М.И.” ЕООД (цесионер). Цесията е съобщена на ответника – длъжник по прехвърленото вземане с уведомление от цедента по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, получено от ответника на 30.06.2011 г. Оспрова се от ответното дружество действителността на сключения договор за цесия предвид характера на прехвърленото вземане по закон и договорките между “М.И.” ЕАД и “Б.С.И.” АД в подизпълнителския договор от 28.06.2007 г.

Представени са от ищеца и са прието по делото, писма потвърждение за дължими суми от ответника към “М.И.” ЕООД в размер на 580 865,86 лева към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г.

Представена е от ищеца покана за доброволно изпълнение, с която ищецът кани ответника да му заплати сумата по прехвърленото вземане в срок до 7 дни от получаването на поканата, както и известие за доставяне, че поканата е получена от ответника на 30.06.2011 г.

Представено е от ответника потвърдително писмо от АПИ, че към 31.12.2013 г. има задължения към ответника в размер на 1 803 080,26 лева (задължения към доставчици от страната, задържани суми по ДИЗ).

Представена е по делото и кореспонденция между Агенция “П.И.” и ответното дружество относно строежа, както и писмо от “М.М.” (представител на инженера по основния договор) до ответника.

Приети са по делото представените от АПИ писмени доказателства – кореспонденция с ответника, с “М.М. (България)” ЕООД, уведомление вх. № 53-00-5847/23.05.2014 г. по договор за цесия от 23.05.2014 г. между ответника като прехвърлител и “С.И. БС” ЕООД като бенефициент за прехвърляне на вземането по описания по-горе договор от 12.10.2006 г. за извършване на строителни работи по проект “Транзитни пътища ІV – Лот № 9”, сключен между “Б.С.И.” АД и Агенция “П.И.”. Представено е и е прието като доказателство по  делото уведомление от “Б.С.И.” АД до АПИ за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Представени са по делото от ответника и са приети като доказателства допълнително споразумение към договор за цесия от 23.05.2014 г., сключено на 30.06.2014 г. между “Б.С.И.” АД и “С.И. БС” ЕООД, с който страните се съгласяват и развалят договора за цесия от 23.05.2014 г., както и писмо с изх. № 53-00-6756 от 16.06.2014 г. от АПИ до ответното дружество, че агенцията не е давала съгласие за прехвърляне на вземането към трето лице и че счита за кредитор “Б.С.И.” АД, и писмо с вх. № 53-00-7693/04.07.2014 г. до АПИ от “Б.С.И.” АД и “С.И. БС” ЕООД, че договорът за цесия е развален и е възстановено първоначалното положение, че “Б.С.И.” АД остава титуляр на всички вземания към Агенция “П.И.” по договора от 12.10.2006 г.

Представено е от ответника удостоверение от „Б. ДСК“ ЕАД с изх. № 10-12-159 от 13.11.2015 г., че в периода 24.07.2014 г. до 12.11.2015 г. по сметката на ответното дружество в тази Б. не са постъпвали средства от Агенция “П.И.”.

Представена е спогодба изх. № 53-00-8898/29.07.2014 г., сключена между ответника и АПИ за уреждане на отношенията по договора за извършване на строителни работи по Проект “Транзитни пътища ІV – Лот № 9”. В чл. 2 от спогодбата е прието, че в срок до 31.07.2015 г. АПИ ще заплати на “Б.С.И.” АД такава част от безспорно изискуемата сума от 1 803 080,26 лева с ДДС, която не е предмет на цитирани в спогодбата запорни съобщения. Съгласно чл. 3 от спогодбата, по отношение на сумите, предмет на запорните съобщения, АПИ ще заплати на “Б.С.И.” АД същите до 31.07.2015 г., но само в случай, че бъдат вдигнати наложените запори и след като се отчетат евентуалните плащания към съдебните изпълнители по изпълнителните дела по цитираните запори или по други запори, ако такива бъдат наложени.

От разпита на свидетеля Г. М. се установява, че е собственик на 50% от капитала на “М.И.” ЕАД и че това дружество е изпълнявало работа като подизпълнител на “Б.С.И.” АД за посочения Лот. Свидетелят казва, че задължението на ищцовото дружество е прехвърлено, за да изплати задължение на “М.И.” ЕАД към ищеца “М.И.” ЕООД. Казва, че дължимото вземане е във връзка с гаранционния срок, който е изтекъл през 2011 г. Посочва, че не знае какви са отношенията между ответното дружество и Фонда, но от ответното дружество му казвали, че ще му изплатят парите, като получат сумите от АПИ. Посочва, че не си спомня датите на договора, но държи на обещанието, че когато бъдат изплатени на ответника сумите от Фонда, веднага ще бъдат изплатени парите и на фирмата му.

При разпита свидетеля Б.Д. казва, че знае за отношенията между ищцовото и ответното дружество, тъй като “М.И.” ЕООД било доставчик на строителни материали за “М.И.” ЕАД. Доставките били плащани редовно до момента, до който “М.И.” ЕАД имало финансови затруднения поради неполучаване на паричните средства от “Б.С.И.” АД. Казва, че договорът за цесия е отразен в счетоводството на “М.И.” ЕООД и за 2011 г. и 2012 г. от “Б.С.И.” АД са потвърдили писмено дължимата сума. Казва, че е присъствала многократно на разговори с “Б.С.И.” АД, но от там категорично отказват да платят. Уточнява, че разговорът бил по телефона през 2014 г. и по думите на управителя на “М.И.” ЕООД нямало да си получат парите. Казва, че не е присъствала на срещи между АПИ и “Б.С.И.” АД.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Вземането в размер на 296 992 евро с ДДС, произтичащо от подписаното между “М.И.” ЕАД и “Б.С.И.” АД (длъжник) споразумение от 23.11.2010 г. за уреждане на отношенията между тях по договора от 28.06.2007 г., е прехвърлено от “М.И.” ЕАД (цедент) на ищеца “М.И.” ЕООД (цесионер) съгласно договор за цесия от 28.06.2011 г. В договора за прехвърляне на вземания изрично е посочено, че вземането се прехвърля с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.

На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цесията е съобщена на 30.06.2011 г. на ответника “Б.С.И.” АД, в качеството му на длъжник по прехвърленото вземане. Прехвърлянето на вземането е отразено счетоводно от ищеца и ответника, видно от писма потвърждение за дължими суми от ответника към “М.И.” ЕООД към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г.

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора за цесия поради забраната по чл. 43 от ЗОП за промяна на страните по договор за обществена поръчка и предвид уговорката в договора от 28.06.2007 г., сключен между “Б.С.И.” АД и “М.И.” ЕАД, че в отношенията между страните се прилагат всички отношения по сключения основен договор между ответника и АПИ, който в т. 1.7. постановява забраната за прехвърляне на вземания по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 42а от ЗОП (нов – ДВ бр. 40/2014 г., в сила от 13.05.2014 г.), паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение. С разпоредбата на § 115, ал. 3 от ПРЗ на ЗИДЗОП е въведено обратно действие на разпоредбата на чл. 42а, че се прилага и за договорите за обществени поръчки и за договорите за подизпълнение, сключени до влизане в сила на този закон. Поради това допустимо е прехвърляне на вземането от подизпълнителския договор (така в Решение № 113 от 08.07.2014 г. по т. д. № 1943/2013 г. на ВКС, Т. К., І Т. О.).

Вземането по споразумението от 296 992 евро с ДДС не се оспорва по размер от ответното дружество.

Основният спорен въпрос между страните е за изискуемостта на посоченото вземане, предвид че съгласно чл. 2 от сключеното на 23.11.2010 г. между “Б.С.И.” АД и цедента “М.И.” ЕАД споразумение тази сума се заплаща от ответника на “М.И.” ЕАД в срок до 5 работни дни след получаване на съответното плащане от АПИ, т.е. плащането по споразумението е обусловено от действието на трето за делото лице - АПИ.

Съдът намира, че тази клауза от споразумението е валидна и с нея между “Б.С.И.” АД и цедента “М.И.” ЕАД е постигнато съгласие относно изискуемостта на задължението на настоящия ответник в зависимост от едно бъдещо действие – плащане на възнаграждението от страна на АПИ. Договореното “условие” за плащане не може да бъде във вреда на кредитора, като се уговаря след възникване и изискуемост на вземането по подизпълнителски договор от 28.06.2007 г. Поради това уговореното в чл. 2 от споразумението следва да се тълкува в полза на длъжника “Б.С.И.” АД относно срока за изпълнение.

По делото не се установи да се е сбъднало уговореното по споразумението условие – плащане от АПИ към ответника, поради което настоящият състав приема, че не е налице изискуемост на задължението на ответника по чл. 2 от споразумението, прехвърлено в полза на ищеца по делото.

Ищецът се позовава на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Приема се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то. В настоящия случай страните по споразумението са поставили плащането на сумата от 296 992 евро в зависимост от едно бъдещо действие. В случая обаче не се установява от ищеца, че ответникът е попречил да се сбъдне условието, а и не може да се направи извод, че ответникът има интерес от несбъдването на условието, тъй като същият ще получи задържаните като гаранция суми по основния договор между него и АПИ (т. 3 от преамбюла на споразумението от 23.11.2010 г.). Писмата, на които се позовава ищецът, се отнасят за период преди сключването на споразумението и не могат да се вземат предвид при установяване на недобросъвестно поведение на ответника. Представената по делото спогодба изх. № 53-00-8898/29.07.2014 г., подписана между ответника и АПИ, също сочи за действия на ответното дружество за уреждането на отношенията му с АПИ, плащането по които е условие за изискуемост на плащането към “М.И.” ЕАД, респективно към ищеца “М.И.” ЕООД.

По изложените съображения настоящият състав намира, че в разглеждания случай не е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника, тъй като не е настъпила изискуемостта на претендираното вземане, поради което предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 79 490,82 евро - законната лихва, считано от 28.06.2011 г. (първия ден на забава) до 04.02.2014 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал. 3 от ГПК следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 9 000 лева – адвокатско възнаграждение по делото.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “М.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 296 992 евро (двеста деветдесет и шест хиляди деветстотин деветдесет и две евро), представляваща задържани суми съгласно т. 2 от споразумение, сключено на 23.11.2010 г. между “М.И.” ЕАД и “Б.С.И.” АД, което вземане е придобито от ищеца “М.И.” ЕООД по силата на договор за цесия от 28.06.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 79 490,82 евро (седемдесет и девет хиляди четиристотин и деветдесет евро и осемдесет и два евроцента) - законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2011 г. до 04.02.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “М.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.С.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 9 000 (девет хиляди) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :