№ 126
гр. ***, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Д. Арк. Д.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело №
20253600200293 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство
Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение № *** от 14.10.2024г.
за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия, влязло в сила на 25.11.2024г. срещу българския гражданин Д. А. М., с ЕГН
**********, с посочен от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване в гр.***,
общ.***, обл.***, ул.“***“ №26.
Представителят на ***ска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице редовно призовано, не се явява и не изпраща представител, като не
се възползва от правото си да изрази становище, да представи доказателства за пълно или
частично плащане.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
1
Засегнатото лице Д. А. М. е роден на 01.06.***г. *** и има постоянен и настоящ адрес
в гр.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №26, който е и посочения в Удостоверението по чл.4 от
искащата държава адрес на обичайно местопребиваване в РБ. Т.е. лицето има установено
местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна степен
изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Видно от Справката от НАП за сключени
трудови договори, лицето е сключвало трудови договори в България. Затова съдът приема,
че лицето е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Предвид на това са налице
условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.
От приложеното по делото Удостоверение от 26.04.2025г. по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с Решение № *** от 14.10.2024г. за плащане на
финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в
сила на 25.11.2024г. на българския гражданин Д. А. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №26, е наложена финансова санкция в
размер на 180,00 €, за извършено нарушение на чл.2 от Закона относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия, за това, че на 26.03.2024г. в 09:48 часа в движещо се моторно превозно
средство водач или пътник не използвал предпазен колан в с`Гравенхаге, Статенлаан
Твхуиснр, Кралство Нидерландия.
Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на
изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила
финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия - страна членка на ЕС. Решението е влязло в сила на 25.11.2024г.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и
двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и
изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или
чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 180,00 €,
според посоченото в Удостоверението, като няма направено искане за разноски във връзка с
производството. В удостоверението е отразено, че събирането на санкцията не е погасено по
давност, като датата на изтичане на давността е 25.11.2029г..
В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата
2
по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за
приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на
лицето също не се сочи пълно или частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа в достатъчна степен
необходимите елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които
може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и да
бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. От изисканата и приложена справка за официалния курс на БНБ за деня на
постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 14.10.2024 година е видно,
че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността на
финансовата санкция от 180,00 € в български лева е 352,05лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 180,00 €, поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № *** от 14.10.2024г. за плащане на финансова санкция
постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 25.11.2024г.
срещу българския гражданин Д. А. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
гр.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №26, като го привежда в изпълнение за сумата от 180,00 €
/сто и осемдесет евро/ с равностойност в български лева 352,05лв. /триста петдесет и два
лева и пет стотинки/ и го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите
по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на английски
език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред АС – Варна, който за засегнатото
3
лице тече от узнаването му.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4