Р
Е Ш Е
Н И Е
№498
07.09.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №789 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Х., гражданин на А., с посочен по делото адрес: гр.Х., ж.к.„Д.“ , РПЦ Х., против Решение №УПХ-277/02.08.2021 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените в акта съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Оспорващият посочва, че изложил подробно своята история пред административния орган, но последният неправилно приел, че не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не следвало да бъде пренебрегвана, тъй като поради несигурната обстановка в Афганистан и засиленото присъствие на талибаните в района, в който живеел, непрекъснато бил изнудван от талибаните да се сражава на тяхна страна, а като отказвал, това означавало, че трябвало да напусне страната си изцяло, или да го убият.
Оспорващият твърди, че бил от т.етнически произход, а не от мнозинствения пущунски етнос, съставляващ 49% от неселението на А . Ответникът ДАБ напълно игнорирал обстоятелството на неговата етническа принадлежност. За оспорващия рискът от преследване се явявал допълнително увеличен и усложнен по причина неговата „националност“, което било допълнително основание по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ. Никъде не се споменавали и за неговите права – не можел да учи, да работи нормално, дори да получи личен документ за самоличност. Поради това нямало как да остане в А . Не искал и не можел да се завърне там поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Както заявил пред ДАБ, причината да избяга от А. била заплахата за неговия живот и свобода, породена от непрекъснати заплахи от страна на талибаните и влошаващата се икономическа обстановка. Нямало как да живее спокойно и да свикне с липсата на сигурност, постоянните сражения между официалната власт и талибаните, водещата се война и присъствието на талибаните като цяло. Оспорващият взел трудното решение да напусне родината си, защото живеел в непрестанен страх, че може да бъде убит или отвлечен във всеки един момент, защото това била съдбата на всеки, който остане да живее в А . Не отговаряли на истината мотивите на административния акт, че не бил заявявал заплаха за живота си. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид при издаването на обжалвания акт. В този смисъл изводът за липса на основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Не били разгледани поотделно и в тяхната съвкупност изложените факти и обстоятелства, обосноваващи основателността на искането за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното завръщане на жалбоподателя в А.щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Ето защо считал, че спрямо него са налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Вътрешното преселване също било невъзможно за него. ВКБООН не подкрепял тази алтернатива, предвид настоящата обстановка, защото защитата от страна на семейството и племето била ограничена до областите, където съществуват фамилни и племенни връзки. ВКБООН съветвала да се избягва връщане в райони, където лицето няма подобни връзки, включително в урбанизираните части на страната.
Твърди се още, че за търсещия закрила бил налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и същият не можел да се завърне в А.поради изложените обстоятелства. За незаконосъобразен се възприема извода на органа относно неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В обжалваното Решение били налице съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната на произход на жалбоподателя. Ситуацията в А.била оценена от административния орган едностранчиво и избирателно, без да е направен обективен анализ. Липсвал коментар за тежкия бомбен атентат в Кабул от 18.08.2019 г. и значителния брой загинали и ранени цивилни лица. В справката се съдържали и други данни за такива атентати. Твърди се, че в интернет пространството били налични публикации, от които можело да се установи, че положението в А.оставало много нестабилно и напрегнато. Обобщеният извод сочел, че макар в страната да нямало наличие на „въоръжен конфликт“ в тълкувания от органа смисъл, бил налице „конфликт“, който в значителна степен засягал цивилните лица, като той не бил ситуиран само в една област на А. и не било възможно контролирането му от официалните власти. Предвид последното се счита, че ситуацията можела да бъде определена като безогледна по своите последици, доколкото информацията за обстановката в А. в месеците преди и след решението на органа, сочела наличие на непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Във връзка с горното се навежда довод, че направената от ответника преценка за неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена едностранно и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната информация. Ситуацията в страната достигала степен на безогледно насилие и била на такова ниво, което предполагало предоставянето на хуманитарен статут.
Сочи се, че органът допуснал съществено нарушение, като не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело до неправилно приложение на материалния закон. От протокола от проведеното с чужденеца интервю не се установявало същият да е посочил икономически съображения за напускане на А.. Заявената от него причина за напускане била обвързана с липсата на сигурност и перспектива на млад човек като него. Навеждат се доводи за липса на подробни аргументи в оспорения акт относно сигурността на държавата по произход на жалбоподателя, като се прави извод, че пропускът да бъдат изследвани факти, свързани с личното положение на молителя, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган с произтичащите от това законни последици.
Ответникът, Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки излага подробни доводи в подкрепа законосъобразността на оспореното решение и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец под вх.№105450-2464/13.07.2021 г. и подадена чрез РПЦ- гр.Харманли под вх.№1353/19.07.2021 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-17447/19.07.2021 г., М.Х., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП- 17447/19.07.2021 г. като М.Х., гражданство А., етническа принадлежност т., роден на ***г. в А., пр.Л., общ.А., с.И., със същия постоянен адрес, със *** образование, професия ***, религия – ***, ***, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите, братята и сестрите на чужденеца, всички с местонахождение в А..
Под рег.№УП-17447/21.07.2021 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М.Х. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ-277/02.08.2021 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.Х..
На 04.08.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 06.08.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-271/08.06.2021 г. на Председателя на ДАБ, с която П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
Според чл.70, ал.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на М.Х. е извършена на 19.07.2021 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 02.08.2021 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ – с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1
– се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – А., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказал, че напуснал А.преди 6-7
месеца за П., където останал в продължение на 4-5 дни, след което продължил към
И.. Там се установил за 10 дни и продължил към Т., където останал 6 месеца в
гр.И.. С група от 75 човека с трафиканти се качили в микробус и стигнали до
границата с Г.. Преминали границата с лодки и стигнали Г., където останали 4
дни. В Република България пристигнал нелегално, вървели в гората около 5 дни,
след това дошъл голям камион, който ги отвел в гр.София. Останали 1 нощ в една
гора и тогава ги задържала полицията.
На въпроса защо е напуснал държавата си по
произход разказва, че семейството му живеело в с.И., пр.Л.. Там имало голямо
присъствие на талибани, които от години тормозели населението, нямало
администрации, които да работят, нямало училища, искали хората да ги изхранват,
дори принуждавали младежите да отидат при тях да воюват на тяхна страна. Имало
постоянна война, талибаните нападали постовете на армията и полицията, нямало
спокойствие, училища, работа. Живеели на прага на бедността. Животът там бил
много мизерен, затова взел заем и напуснал страната. Интервюираният сочи, че
получил първото си предложение от талибаните да се присъедини към тях преди три
години, но той нито приел, нито отказал, като по този начин отлагал във
времето. Не можел да се премести в гр.К., тъй като нямал къща и финансови
възможности, бил беден, а и нямал професия, разбирал само от земеделие. Искал
да отиде във Ф., да намери работа, да върне заема и след това да помага на
близките си, които имали нужда от пари спешно. Твърди, че не би се завърнал в
държавата си по произход, защото там животът бил лош, били бедни и имали нужда
спешно от пари. Подал молба за закрила в Република България, защото тук го
задържали и се страхувал да не го върнат в А..
Интервюираният изрично заявява, че не е бил
арестуван и не е бил осъждан в А. или друга държава, не е членувал в
политическа партия или организация, не е имал проблеми с властите в страната
си, не е имал проблеми и заради религията или етноса си.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, са по-скоро свързани с бедността и липсата на доходна работа, и не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Оспорващият е споделил пред органа твърдения, които правилно не се оценени като релевантни за производството по предоставяне на закрила. Съобразено с изложените в бежанската история на жалбоподателя твърдения е заключението на административния орган, че е по-вероятно молителят да използва познатата в цялата страна информация за действията на талибаните по набиране на бойци в редиците си, с цел да утежни собственото си положение.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката на административния орган за липса на предпоставки за предоставяне
на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия
и не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-327/05.07.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, съдържаща актуална информация относно политическата и икономическата обстановка в ИРА. Органът е отчел, че в справката се споменава за съществуващо напрежение в някои от провинциите в страната, където присъствието на недържавни групировки неминуемо разрушават спокойния живот на цивилното население в страната и нормалното функциониране на държавата, но това не дава основание да се предполага, че за молителя съществува опасност за живота му поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. Приел е също, че вътрешно разселване е възможен вариант, и същото като цяло няма да бъде неоправдано тежко за един възрастен мъж в добро здраве.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, и в съответствие с информацията, съдържаща се в Справка с вх.№МД-327/15.07.2021 г., както и в допълнително представената по делото нова и актуална Справка с вх.№МД-403/20.08.2021 г. относно общото положение в страната, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход А . В последната цитирана справка се съдържат данни за промяна в политическата обстановка в страната, като се сочи, че през последните дни талибаните превземат почти всичките 34 афганистански провинции, както и големите градове на страната. На 15 август 2021 г. талибаните навлизат и в столицата К , превземат президентския дворец и обявяват победата си. Афганистанската армия не оказва никаква съпротива, а президентът А Г и негови ключови съветници напускат страната и реално предават властта на талибаните. Талибаните обявяват конфликта в А. за приключил, както и правят изявления, целящи да успокоят цивилните афганистанци за тяхната безопасност.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х., гражданин на А., против Решение №УПХ-277/02.08.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: