Р Е Ш
Е Н И Е № 195/30.10.2018г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
9
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 203 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на “К” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, представлявано от управителя В.С.Ц., срещу Заповед №
РД-09-3/21.06.2018г. на Началника на
ДНСК гр.София, с която забранено ползването на строеж „Инсталация за
производство на ферихлорид и резервоарен парк за ферихлорид разтвори”, намиращ се в ***по плана на гр.
Ямбол, с административен адрес: *****, който се ползва без да е въведен в експлоатация по
установения ред от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.
Излагат се съображения за това, че оспорената заповед е лишена от фактическо
основание – липсва установяване на строеж, по отношение на който да е приложима
мярката „забрана за ползването му“, предвидена в чл.178, ал.5 от ЗУТ – липсва
установяване на разрешен строеж, който се ползва преди да е въведен в
експлоатация.В тази връзка се сочи издадена заповед за премахване на строежа
като незаконен – Заповед № ДК № 02-ЮИР-4/18.05.2017г. на Началника на
РДНСК-ЮИР(предмет на адм.д.№194/2017г. на
Административен съд Ямбол), основана на констативен акт за това, че строежът е
изпълнен без строителни книжа-без инвестиционен проект и без разрешение за
строеж.При това положение се счита, че забраната по чл.178, ал.5 от ЗУТ е
неприложима.На второ място се твърди, че строежът е бил въведен в експлоатация
с Протокол Образец 16 на Държавна приемателна комисия от 15.01.1988г. и ако
административният орган е счел, че строежът или части от него се ползват не по
предназначението си или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация,
приложима е правната норма на чл.178, ал.4 от ЗУТ. Твърди се, че обектът
съществува в този му вид от момента на
закупуването му от дружеството, оспорва се и категорията на строежа. Иска се
отмяна на заповедта като незаконосъобразна, неправилна и постановена при
съществени нарушения на административно-производствените правила.Претендират се
разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят „К“ ООД –гр.София, се представлява от адв.С. от АК-Бургас, преупълномощена
от адв.Ч. от АК-Бургас, която поддържа жалбата по
съображенията, които са изложени за неправилно приложение на закона, тъй като
не е налице сочената хипотеза. Ползването на незаконен строеж не е материално
основание за издаване на заповед по чл.178, ал.5 от ЗУТ, тъй като нормите на същия
член, само че ал.1 и ал.4 ЗУТ не съдържат хипотезите за такъв акт. В конкретния
случай няма установен разрешен строеж,
който да се ползва преди да е бил въведен в експлоатация. Само разрешените
строежи могат да бъдат въведени в експлоатация, затова и същите се забраняват
докато бъдат изпълнени условията за това. На административния орган, както и на
съдебния състав е известно, че за процесния обект има
издадена заповед за премахването му като незаконен, поради което и настоящата
заповед е издадена без материално основание. Като е забранил ползването на
незаконен строеж, административният орган е издал един незаконосъобразен акт, който като такъв
следва да бъде отменен.Моли за решение в този смисъл, както и да се присъдят
направените разноски по представен списък.
Ответната страна Началникът на ДНСК гр.София, се
представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Оспорената в настоящо съдебно производство заповед е съобразена със
задължителните указания на Административен съд-Ямбол по адм.д.№
68/2017г. При извършена проверка по разпореждане на Районна прокуратура-Ямбол в
имот, собственост на жалбоподателя, представляващ *** по плана на Ямбол, е
установен строеж, представляващ инсталация за производство на ферихлорид, разположена непосредствено до цех „ магнезиеви
соли“. Технологично свързан към тази инсталация е и резервоарен парк за готова
продукция и изходни суровини, разположен от западната страна на цех за
алуминиеви соли с подробно описание на строежа в оспорената заповед. При
извършена проверка през м.януари 2017г. е установено, че инсталацията
функционира като такава за производство и склад за ферихлорид.
Инсталацията се ползва, без за нея да е представено разрешение за производство,
без да е въведена в експлоатация по установения компетентен ред по чл. 177,
ал.2 ЗУТ, поради което това е достатъчно основание Началника на ДНСК да забрани
ползването на неприет по законоустановения ред
строеж.В този смисъл моли да се отхвърли жалбата като неоснователна, а в полза
на доверителя й да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно претендира за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от насрещната страна.
Като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка за наличие на отменителни
основания по отношение на обжалваната заповед, съдът намира за установено
следното:
Страните не спорят, че ***по плана на гр.Ямбол(ПИ
87374.515.60 по КК на гр.Ямбол), е собственост на жалбоподателя, закупен през
2007г. ведно с находящите се в него сграда с идентификатор 87374.515.60.1(Цех
Алуминиеви соли) и сграда с идентификатор 87374.515.60.2(Цех Магнезиеви
соли).Този факт е подкрепен и с писмени доказателства: Нотариален акт №196, томХІ, рег.№14255, дело1422 от 2007г. с вх.рег.№14141 от
12.12.2007г. на СВ-Ямбол и Нотариален акт №197, томХІ, рег.№14256, дело1423 от 2007г. с вх.рег.№14147 от
12.12.2007г. на СВ-Ямбол.
С Разпореждане изх.№3139/2016 от 06.01.2017г. на
прокурор от Районна прокуратура Ямбол е наредено да се извърши комплексна
проверка на територията на производствената площадка на „К“ ООД в гр.Ямбол,
като в състава на експертите се включат служители на РО“НСК“-Ямбол.
На 20.01.2017г. работна група от служители на РО“НСК“-Ямбол
към РДНСК-Югоизточен район са извършили проверка на находящ
се в ***по плана на гр.Ямбол строеж “Инсталация за производство на ферихлорид и резервоарен парк за ферихлорид
разтвори““. Установили са, че поземленият имот е собственост на „К“ ООД,
гр.София, строежът е извършен и се ползва от него. Констатациите са вписани
в Констативен акт № ДК-01-3 от 20.01.2017г.
В Раздел ІІ Данни за строежа е извършено описание на строежа, както следва:
Инсталацията е изпълнена източно от цех ”Магнезиеви
соли”, непосредствено до сградата и представлява 2 възела с абсорбционни
колони/2 и 3бр./, изпарител-2 бр, съд за разтвори-2
бр. по 23 куб.м., 4 бр. метални вани за разтвори, метален навес, метални
стълби, платформи, тръбопроводи и др. съоръжения. Технологично свързан към
инсталацията е и резервоарен парк за готова продукция и изходни суровини,
разположен от западната страна на цех”Алуминиеви соли”, който представлява 4
бр. хоризонтални съдове по 20 куб. м. и 7 бр. вертикални съдове/3 бр.
метални и 4 бр. пластмасови за готов ферихлорид/, бетонов котлован с размери 11/14м и височина 0,70 м и бетонови
постаменти. Към момента на проверката
инсталацията функционира като инсталация за производство и склад за ферихлорид. Металните вани, бетоновите обваловки
и постаменти, както и хоризонталните съдове са част от оборудването и
строителството на въведените в експлоатация строежи с протокол образец 16 от
1988г. Строежът се намира в ***по ПУП на гр. Ямбол между две сгради с идентификатор
№ 87374.515.60.1 и № 87374.515.60.2 по Кадастрална карта на гр. Ямбол,
представляващи цех „Алуминиеви соли” и цех ”Магнезиеви соли” по документ за
собственост, завършен е и се ползва по предназначение за производство на ферихлорид и резервоарен парк за ферихлорид
разтвори. Строежът е първа категория, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 1 „г” от ЗУТ и
чл. 2 ал. 4 т. 2 „е” от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи,
ползва се без издадено разрешение за ползване. В констативния акт са вписани
като нарушени разпоредбите на чл.177 и чл.178 от ЗУТ – строежът се ползва без
да е въведен в експлоатация от компетентния орган, което е основание за
започване на административно производство по чл.178, ал.5 от ЗУТ.
Въз основа на Констативен акт № ДК-01-3 от 20.01.2017г.
е издадена Заповед № ДК-19-Я-3/21.02.2017г. на Началник РО“НСК“ при РДНСК
Югоизточен район за забрана ползването на строежа. Същата е отменена с Решение
№77/16.05.2017г. по адм.д. №68/2017г. на
Административен съд Ямбол и преписката е изпратена на Началника на ДНСК
гр.София за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени със съдебното решение. Решението на
Административен съд Ямбол е влязло в законна сила на 15.05.2018г. и е постъпило
в ДНСК на 23.05.2018г.
Със Заповед № РД-09-3/21.06.2018г. на Началника на ДНСК гр.София, с която
забранено ползването на строеж „Инсталация за производство на ферихлорид и резервоарен парк за ферихлорид
разтвори”, намиращ се в ***по плана на гр. Ямбол, с административен адрес: *****,
който се ползва без да е въведен в
експлоатация по установения ред от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, разпоредени са мерки за обезопасяване на обекта и мерки до
експлоатационните дружества. Заповедта е основана на Констативен акт № ДК-01-3
от 20.01.2017г., в обстоятелствената й част са възпроизведени констатациите от
акта, както и на влязлото в сила решение на Административен съд Ямбол по адм.д. №68/2017г..
Заповед № РД-09-3/21.06.2018г. на Началника на ДНСК гр.София е връчена на
управителя на дружеството на 20.07.2018г. Жалба до съда срещу нея е подадена в
ДНСК с вх.№ Я-766-09-988 от 02.08.2018г.
Предвид горното, съдът намира жалбата за допустима за
разглеждане като подадена от надлежна страна и в срока за обжалване, а по
същество – за неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по
чл.178, ал.5 от ЗУТ-Началникът на ДНСК, въз основа на съставен констативен акт,
в писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна, и в
съответствие с материалноправните основания и с целта
на закона.
По делото безспорно се касае за строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ- надземно съоръжение, технологично свързано с друго застрояване
в имота(резервоарен парк) и с предназначение - инсталация за производство и
склад за ферихлорид. Застрояване е налице и по
смисъла на чл.12, ал.1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба „застрояване” е
разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в
поземлени имоти. Инсталацията следва да се определи и като строеж първа
категория по арг. от чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ
според риска си от експлоатация, криещ опасност от значително вредно
въздействие върху околната среда и от разпространение на силно отровно
вещество(хлор). Потвърждение за този риск е и представеното от самия
жалбоподател писмо изх.№УК-116/27.04.2016г. на МОСВ, че дейността на
предприятието в производствената база в гр.Ямбол е класифицирана като
„предприятие с висок рисков потенциал“(т.3 от писмото).
За издаването на процесната
заповед трябва да са налице следните предпоставки:
1. Строеж, който да подлежи на приемане, а такива
съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ са всички строежи от първа до пета категория
включително.
2. Строежът да се ползва към датата на съставяне на
констативния акт.Този факт не се отрича от жалбоподателя, доказателство в тази
насока са и представените от
жалбоподателя, като приложение към жалбата му договори за доставка на химически
продукти, справка за лицата, работещи по трудово правоотношение в производствената
база, като в жалбата се твърди, че налагането на ПАМ ще е основание за
прекратяване на трудови договори и основание за неизпълнение на договорите за
доставка.
3. Строежът да не е въведен в експлоатация, въз основа
на издадено от ДНСК разрешение за ползване - за строежите от първа до трета
категория.В случая и тази предпоставка е налице. В констативния акт е посочено,
че металните вани, бетоновите обваловки и постаменти,
както и хоризонталните съдове са част от оборудването и строителството на
въведените в експлоатация строежи с Протокол Обр.16
от 1988г. на Държавната приемателна комисия за пусков комплекс“Малотонажни хим.производства –Неорг.соли“.
Същевременно налице са писмени доказателства за това, че съоръжението не е придобито от жалбоподателя във вида, в
който е съществувало през 1988, когато е бил въведен в експлоатация целият
комплекс. Видно от Протокол за въвод във владение
№0952/2001/030136/31.05.2005г. на „***“ ЕООД, гр.София(праводател
на жалбоподателя), цялото технологично оборудване е демонтирано и изнесено
извън сградите“. Следователно процесният строеж не е
придобит от жалбоподателя във вида, в който е съществувал през 1988г. извършени
са строителни и монтажни работи по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ,
инсталацията е новоизградена и като са използвани
частично елементи от оборудване и строителство, съществувало при въвеждането в
експлоатация на пусков комплекс “Малотонажни
хим.производства –Неорг.соли“, както е посочено и в
констативния акт. Тази новоизградена инсталация
подлежи и на ново въвеждане в експлоатация.
Поради това, че релевантните за издаване на
административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал съответен на
материалните норми акт- хипотезата на приложимата правна норма- чл. 178, ал. 5 ЗУТ.
На последно място, известно на съда и на страните по
делото е обстоятелството, че за същия строеж
е издадена заповед за премахването му като незаконен(като изграден без
инвестиционен проект и разрешение за
строеж). Заповед №ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017г на Началник РДНСК-Югоизточен район е
представена и по делото. Дали строежът е законен или не, е обстоятелство, което
е неотносимо към настоящия спор, но и по аргумент на
по-силното основание, щом е допустимо да
бъде забранено ползването на законен строеж, няма пречка да се забрани и
ползването на незаконен такъв, поради което съдът преценя възражението за
неоснователно. С издаването на заповедта се постига и целта на закона -
недопускане ползване на строеж, което се извършва в отклонение на нормативно
предвидени изисквания, това е преустановителна и
превантивна принудителна административна мярка за осигуряване безопасната
експлоатация на строежите.
По изложените съображения депозираната жалба следва да
се отхвърли като неоснователна и при този изход на спора в полза на насрещната
страна по делото – ДНСК, се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл.78, ал.8 ГПК вр.
с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 100 (сто) лева, които са
своевременно претендирани.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “К” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, представлявано от управителя В.С.Ц., срещу Заповед №
РД-09-3/21.06.2018г. на Началника на
ДНСК гр.София.
ОСЪЖДА “К” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
управителя В.С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция за национален строителен контрол, ***,
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
(сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: /п/
не се чете