№ 1761
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502757 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 51304/30.07.2020г. от
Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез
процесуален представител срещу Решение № 2904/07.07.2020г. по гр.д. № 18867/2019г. на
ВРС, 51св., В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на М. И. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 1519,22 лв. (хиляда петстотин и деветнадесет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен труд в размер на 226 часа за периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 210,05 лв. (двеста и девет лева и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2017 г. до 15.11.2019 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът е изложил твърдения и за нарушаване на процесуалните правила, а
именно не е редовно призован от ВРС за дата на единственото проведено по дело открито
съдебно заседание, като по този начин не е могъл да вземе становище по ССЕ, приета в
същото, както и относно искането на ищеца по чл.214 от ГПК.Отправено е искане за
връщане на производството на ВРС за ново разглеждане.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
1
и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Не се оспорва, че ищецът е бил
в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и е заемал посочената в
исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща
заплащането на положения от ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е
приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на
нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да
намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и
алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния
период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3
на същата е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-
часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова
продължителност на нощния труд. Същата е в съответнствие и чл.8 от ДИРЕКТИВА №
2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване на нощния с
коефициент 1,143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент
клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа
ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от
законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 228.62лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/130.02лв. и 98.60 лв./ и обезщетение за забава в размер на 35.42 лева /сбор от дължима за
първо и второ тримесечие на 2018г. – 21.56лв. и 13.86 лв./ съгласно заключението на вещото
лице.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение, като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, не се явява,чрез
2
процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба,
моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага
аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.
№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент
1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество въззиваемия, редовно призован не се явява,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба излага твърдения за неоснователност на
въззивната жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на М. И. А., ЕГН ********** срещу
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 да бъде осъден ответникът да
заплати сумите, както следва: главница от общо 1519,22 лв. (хиляда петстотин и
деветнадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен труд в размер на 226 часа за периода от 01.01.2017г. до
15.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
18.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 210,05 лв. (двеста и девет лева и пет
стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2017 г. до
15.11.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност мл.инспектор – „полицай и „старши
полицай“ в сектор СПС при ОД на МВР Варна в периода 01.01.2017г. до 15.11.2019г.
Твърди, че през същия период е положил и не са му заплатени общо 221.93 часа извънреден
труд, след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143.
Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки
правопогасяващо възражение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните
си правоотношения с ищеца за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.
Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи
специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на
положените от ищеца часове нощен труд.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на
направените по делото разноски.
3
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства/кадрова справка-л.28 от дело/,че страните са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът – М. И. А., през периода от 01.01.2017 г. до
15.11.2019 г. е полагал труд на длъжност мл.инспектор , последно командир на отделение в
група „ПОММББ“ на сектор „СПС“ към отдел „ОП“ при ОД МВР Варна, която дирекция е
на структурно подчинение в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за ползвани
болнични и платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за
претендирания период.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г. Видно от същото след
преизчисляването на положения от ищеца нощен труд, с коефициент - 1.143,
са останали незаплатени се общо 226 часа, като размерът на допълнителното
възнаграждение за тях, възлиза на сумата от 1519.22 лв.Мораторната лихва за забава е
в общ размер на 210.05 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
4
допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на
положения нощен труд през периода 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г., в едно с акцесорна
претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на претенцията, както и мораторна лихва за забава.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
МВР и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията
от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго.
ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните
служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142,
ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си
задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода
се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на
положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва и мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г.,
за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./ /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
5
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадена от
министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
За пълнота на изложението изменението на чл.187 от ЗМВР, обв.ДВ бр.
№60/07.07.2020г. е ирелевантно за настоящия спор.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено,
както за присъдената главница в размер на 1519.22 лева, за акцесорната претенция за законна
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда , така и за мораторна лихва в размер
6
на 210.05 лева.
Неоснователно е възражението на въззивника относно нередовността на призоваването му
за проведеното пред ВРС открито съдебно заседание на 15.06.2020г. Видно от материалите по
делото, в изпълнение на Определение № 4625 от 23.03.2020г.,ответникът е призован по телефона,
което не представлява процесуално нарушение по смисъла на ГПК и във връзка с Решение на НС
на Р.България от 13.03.2020г. за обявяване на извънредно положение на територията на
Р.България, Решение по т.2 от Протокол № 9/15.03.2020г. , допълнено с Решение по т.24 от
Протокол № 10/16.03.202г. на Съдийската колегия на ВСС и Заповед № 41/16.03.2020г. на
Председателя на РС –Варна.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева, съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.Съда намира
възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед цената на иска с
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2904/07.07.2020г. по гр.д. № 18867/2019г. на ВРС,
51св. В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на М. И. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: сумата от 1519,22 лв. (хиляда петстотин и деветнадесет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен труд в размер на 226 часа за периода от 01.01.2017г. до 15.11.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 210,05 лв. (двеста и девет лева и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2017 г. до 15.11.2019 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на М. И. А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
300.00/триста/ лева, представляваща направени разноски за платено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8