Решение по дело №81/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на „К. и Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дунавци, ул.”Георги Димитров” № 90, общ. Видин, представлявано от управителя К.Е.К., действащ чрез пълномощника адв. И.Д. ***, съд. адрес:***, против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11401/07.02.2023 г. издадена от началник на сектор „ГКПП и мобилни групи”-Велико Търново 2 в отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – мобилна кухня и бирария”, находящ се в гр. Дунавци, Главен път Е-79, до бензиностанция „Круиз”, и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Оспорващият твърди в жалбата, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и необоснована. Твърди, че фискален касов бон е издаден за сумата от 329 лева, тъй като толкова е заплатена от Община Макреш, а за сумата 149 лева не е издаван, понеже тя не е изплатена на дружеството. Твърди още, че заповедта е издадена при липса на мотиви, доколкото изложените са твърде общи и липсва анализ на извършените проверки и констатациите по тях, липсват и мотиви относно конкретната продължителност на наложената ПАМ. Не са изложени мотиви и относно установената касова наличност от 8,50 лева и дали същата произтича от продажба, за която не е издаден касов бон. Не е мотивиран и извода на органа за наличие на висока степен на обществена опасност, както и за съобразяване с принципа за съразмерност.

Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът Началник на сектор „ГКПП и мобилни групи”-Велико Търново 2 в отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище се развиват подробни доводи за неоснователност на жалбата.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: при извършени проверки от служители на НАП на търговски обект – мобилна кухня и бирария, стопанисван от оспорващия, находящ се в гр. Дунавци, главен път Е-79, до бензиностанция „Круиз”, за които били съставени протоколи с номера 0019336/13.12.2022 г., 0019338/27.12.2022 г., 0019391/12.01.2023 г. и 0019395/31.01.2023 г., било прието, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство. Посочва се в заповедта, че „нарушението е констатирано и се потвърждава от изведена от фискалното устройство контролна лента (КЛЕН) от двете фискални устройства, стопанисвани от фирмата за периода 09.09.2022 г.-14.09.2022 г. и издадена фактура № 2/09.09.2022 г. от фирма „К. и Г.” ООД, на стойност 475 лева, за която сума е направено плащане от община Макреш с разходен касов ордер № 518/12.09.2022 г. на същата сума. Има издаден фискален бон № 0000006/12.09.2022 г. на стойност 329 лева, за останалата сума от 149 лева няма издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство”. Посочва се още в заповедта, че на 09.09.2022 г. е издадена фактура № ********** на стойност 475 лева, в която е посочен като начин на плащане „в брой”, за услуга „кетъринг” и получател община Макреш. Освен това при извършено наблюдение на търговския обект инспектори по приходите са направили контролна покупка и засичане на касовата наличност, при което установили разлика от 8,50 лева на 13.12.2022 г., немаркирани във ФУ.

Данъчните органи квалифицирали извършеното като нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, като на „К. и Г.” ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F694469/31.01.2023 г. и била издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11401/07.02.2023 г. от началник на сектор „ГКПП и мобилни групи”-Велико Търново 2 в отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а” от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – мобилна кухня и бирария”, находящ се в гр. Дунавци, Главен път Е-79, до бензиностанция „Круиз”, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган посочил необходимостта от превенция на търговеца, както и осигуряване на нормална организация за отчитане на неговата дейност.

В хода на съдебното производство по инициатива на оспорващия е допуснат до разпит свидетелят Красимира Петкова Каменова, която установява, че работи като продавач в дружеството жалбоподател, от малко повече от две години. Посочва, че проверката от органите на НАП е започнала на неустановена дата малко преди Коледа 2022 г. На първия ден проверяващите си закупили кебапче с хляб, за който тя издала касов бон, след което те се легитимирали и започнала самата проверка. При проверката на касовата наличност били установени около 9 лева на монети, които обикновено се оставят от управителя на фирмата, за да може да се връща ресто на клиентите, което е обичайна практика в търговския обект. Свидетелката посочва още, че проверката е продължила още два дни, но не последователно, като уточнява, че обикновено работата в обекта започва около 10:00 часа.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, уреждаща общите правила, приложими и към принудителните административни мерки, същите могат да имат за цел предотвратяване или преустановяване на нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Законодателят изрично е предвидил, че принудителната административна мярка задължително следва да е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не може да изпълнява цели, свързани с нарушенията по принцип или за в бъдеще.

Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции по предотвратяване „извършването на административни нарушения и вредните последици от тях”, както и осуетяване „възможността на дееца да извърши други противоправни деяния”, които от своя страна са цел и задача на административнонаказателната дейност.

Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, установени в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция, че във всеки отделен случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде обосновано с предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид.

Изложените от органа по приходите общи и бланкетни съображения за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди не отговарят на вида и характера на описаното нарушение.

Съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и в частност на чл.6, ал.5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Освен ограничаване правата на търговеца, описаното води и до пропускане на приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта липсват мотиви, съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок.

С оглед установената фактическа обстановка наложената ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни” се явява необоснована и несъразмерна на установеното нарушение.

В заключение действията на ответника по налагане на оспорената ПАМ не са насочени към постигане на преследваната цел: да се предотвратят нови нарушения (при липса на данни за допуснати досега такива) и да се преустанови констатираното формално нарушение. При налагане на ПАМ административният орган не е действал разумно, добросъвестно и справедливо по смисъла на чл.6, ал.1 от АПК. С нея правата и законните интереси на задълженото лице се засягат в по-значителна степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК.

Изложеното налага извод за отсъствие на законовите предпоставки за издаване на акт по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Процесната заповед се явява незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

При постановяване на настоящето решение съдът взе предвид и обстоятелството, че за същото нарушение, за което е наложена процесната ПАМ, е образувано административнонаказателно производство, в хода на което би се наложила санкция на задълженото лице, която има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, поради което ПАМ не бива да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, което е в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл.22 от ЗАНН. С издаване на заповед за ПАМ „запечатване на търговския обект за срок от 10 дни” се достига до двойно санкциониране, което не се позволява от закона. В този смисъл е и решение по дело № С-97/2021 г. на Съда на ЕС, където в т.63 се сочи, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

С оглед изхода на правния спор и направеното искане от процесуалния представител на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден НАП да заплати на дружеството-жалбоподател сумата от общо 500,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса за образуване на настоящето дело и 450,00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 07.03.2023 г.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11401/07.02.2023 г., издадена от Началник на сектор „ГКПП и мобилни групи”-Велико Търново 2 в отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която на „К. и Г.” ООД, ЕИК *********, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – мобилна кухня и бирария”, находящ се в гр. Дунавци, Главен път Е-79, до бензиностанция „Круиз”, и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на „К. и Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дунавци, ул.”Георги Димитров” № 90, общ. Видин, представлявано от управителя К.Е.К., сумата от общо 500,00 (петстотин) лева за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: