О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Град Несебър, 12.02.2016г.
Несебърският районен съд,
трети състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари, през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Петър Петров
като се запозна с
докладваното от районния съдия гр.д.№
87/2016г. по описа на Несебърския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Т.А.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, к.к.Слънчев бряг, адм. център
„Сапфир”, етаж 2, офис 5, против П.Н.Ц., роден на ***г., гражданин на Република
Гърция, с адрес на призоваване в Република България: град Несебър, кв.Камелия,
общежитие „Кристал 1”, етаж 2, ап. 239. В обстоятелствената част на исковата
молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
17.06.1995г., както и че съпрузите са живеели заедно до 2002 година, когато ответникъ е напуснал съпругата си. Оттогава през изминалия
период от време съпрузите са се срещали за малко време и са провеждали само
няколко телефонни разговора, а от три години ищцата вече е заживяла с друг мъж.
Ищцата твърди, че от брака си с ответника нямат ненавършили пълнолетие деца,
съпрузите не са придобивали имущество, което двамата да притежават в режим на
съпружеска имуществена общност. Твърди, че нищо не я свързва с ответника, а
брака представлявал за нея пречка за да си уреди и започне живота отначало,
поради което прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да
бъде прекратен бракът между страните с развод, без да се произнася по въпроса
за наличие на брачна вина. Прилага писмени доказателства. Моли да бъдат
допуснати до разпит свидетели при режим на довеждане.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
е постъпил такъв от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Никола
Иванов, в който заявява, че не оспорва иска и потвърждава изложените в исковата
молба твърдения, включително и това, че поради честите пътувания на ответника
извън страната, съпрузите се затруднявали да прекратят брака си с развод по
взаимно съгласие. Ответникът твърди, че брачната връзка между съпрузите е
прекъсната от много време, бракът е изчерпан от съдържание, поради което е и
дълбоко и непоправимо разстроен, като счита, че вината за това състояние е и на
двамата съпрузи. Също моли съдът да прекрати с развод брака му с ищцата без да
се произнася по вината за неговото разстройство.
Несебърският районен съд в решаващия
състав, като съобрази горното, по реда на чл.140 от ГПК, намира следното:
С оглед искането на ищеца за
прекратяване на брака с развод, правната претенция е с правно основание чл.49
от СК.
При изложеното и с оглед наведените
твърдения от ищцовата страна, съдът приема, че
предявеният иск е допустим.
Съдът намира, че представените с
исковата молба и писмени доказателства са относими
към предмета на делото и следва да бъдат приети като такива.
Съдът напътва страните към
процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното по-горе и на
посочените основания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема като доказателства по делото
представеното от ищцата с исковата молба Удостоверение за сключен граждански
брак от 17.06.1995г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 251 от 17.06.1995г. на ОбНС-Добрич.
ДОПУСКА до разпит при режим на
довеждане от ищцовата страна на двама свидетели, за
доказване твърденията в исковата молба, като задължава ищцата да осигури присъствието им в съдебно заседание.
На основание чл.146 от ГПК съдът
обявява на страните проекто-доклада по делото, както
следва:
1.
От ищцовата страна се поддържа,
че продължила близо тринадесет години фактическа раздяла между съпрузите, е
довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, и че е налице основание
за прекратяване на брака с развод, като не е направил искане съдът да се
произнася по въпроса за вината. Ответникът потвърждава изложеното в исковата
молба и прави също искане за прекратяване на брака с развод.
2.
При наведените в исковата молба обстоятелства и от петитума, спорното материално право следва да се
квалифицира по чл.49, ал.1 от СК – прекратяване на брак с развод.
3.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните
както следва: Ищцата следва да докаже наличието на сключен граждански брак с
ответника, неговото дълбоко е непоправимо разстройство.
Указва на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в срок
най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с
направения проекто-доклад по делото и да предприемат
съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят
указанията на съда в посочения срок, ще загубят възможността да направят това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл.147 от ГПК съдът указва на страните, че до приключване
на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно и 2) да твърдят нововъзникнали
обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят
доказателства за тях.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 02.03.2016г.
от 11:00 часа, за която дата и час
да се призоват ищцата и ответника, чрез процесуалния му представител.
Препис от отговора на ответника да се
връчи на ищцата.
Преписи от настоящото определение да
се връчат на страните.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: