НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 1769
гр. Варна, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18958 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Е.П.“ АД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление ***, представлявано от членовете на управителния съвет П.С.С.
и Б.Д.П., чрез пълномощника им юриск. Н.И. срещу К.Ф.Г., с ЕГН ********** и
адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед №
5318/09.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10605/2018г.
по описа на ВРС:
сумата
от 955,76 лева, представляваща дължими суми за неплатена ел. енергия и такса за
възстановяване на електроснабдяването, по фактури издадени за периода от
20.12.2017 г. до 20.03.2018 г., за обект с аб. № ***, находящ се в гр. ***,
сумата
от 31.95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка
една фактурата до 22.06.2018 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
06.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че ответника е клиент на ищцовото дружество за
доставяна от него ел. енергия в обект находящ се в гр.***, отчитана по
клиентски номер *** и абонатен номер ***. В периода от 20.12.2017г. до
20.03.2018г. в посочения обект на потребление била доставена ел. енергия и била дължима такса за възстановяване на
електрозахранването на обекта на обща стойност 955.76 лева, за което ищцовото
дружество издало фактури на посочената стойност, които не били заплатени от
ответника в срок. Тъй като задълженията не били заплатени от ответника в срок, то той дължал и
обезщетение за забава за периода от падежа на всяко задължение до 22.06.2018г.
в общ размер на 31.95 лева.
На 09.07.2018г. ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания, по
което било образувано ч.гр.д. № 10605/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед
за изпълнение срещу ответника. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
по реда на чл.47 ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за
установяване дължимостта на вземанията по издадена заповед за изпълнение, което
породило правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания
по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и
предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 175 лв., от които 75 лева заплатена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе
и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не
попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената
искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лв., от които 25 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.Ф.Г., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена Заповед №
5318/09.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10605/2018г.
по описа на ВРС:
сумата от 955,76
лв. /деветстотин петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща дължими суми за неплатена ел. енергия и такса за възстановяване
на електроснабдяването, по фактури издадени за периода от 20.12.2017 г. до
20.03.2018 г., за обект с аб. № ***, находящ се в гр. ***,
сумата от 31.95
лв. /тридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от падежа на всяка една фактурата до 22.06.2018 г.,
ведно със
законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА К.Ф.Г.,
с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 175 /сто седемдесет и
пет/ лева, представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Ф.Г.,
с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 10605/2018г. по описа на ВРС,
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: