РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Благоевград, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210201855 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. К. с местоживеене в Бл , против НП №23-
1116-002850/14.11.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Благоевград, Сектор "Пътна полиция", с което му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер общо на 70.00лв., във връзка с
административни нарушения по чл.137а, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1,
т.2 от ЗДвП. На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, с НП е
разпоредено и отнемане на 10 броя контролни точки от талона на
жалбоподателя към СУМПС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че не е доказано извършването на
нарушението, свързано с управление на МПС без обезопасителен колан, както
и, че не е извършване връчване на НП и се иска отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован,
не ангажира свой представител по делото. В придружително писмо към
преписката до съда, застъпва становище за неоснователност на жабата и за
законосъобразност на обжалваното НП. Прави възражение по чл. 63д, ал.2 от
1
ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника н
жалбоподателя в съдебното производство.
РП-Благоевград, редовно призовани, нямат представител и становище по
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след като
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП не се
установи да е връчено на жалбоподателя до приключване на делото. Няма
такова отразяване и в разписката към него. В писмо на санкционният орган до
съда се твърди, че постановлението е връчено на жалбоподателя на
20.11.2023г. по електронен път и чрез ССЕВ, без да онагледено документално
кога е предоставен за тази процедура електронен профил в тази система на
жалбоподателя с искане за такова връчване на документацията за него, вместо
връчването му по общия ред, съгласно изискванията на чл. 58 от ЗАНН. / Ето
защо, съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
тъй като и към момента и при на подаването й до съда, не се представиха
надлежни и категорични доказателства за връчването му на жалбоподателя в
съответствие с този Закон.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по един несъмнен
и категоричен начин се установи, че на 05.11.2023г., длъжностно лице при
ОДМВР-Благоевград-св.Г., който е на длъжност „младши автоконтрольор“
при Сектор „ПП“, в присъствието на колегата му –св.М., е издал на
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение
№1115115 за това, че същият, на 05.11.2023г., в 13.25 часа, в Бл и по ул.“М “,
в посока от ул.“С “ към РЗИ, управлявал товарен автомобил с марка „М “ и с
рег.№ , като по време на движение не ползва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила. В акта е отразено също, че при проверката е
констатирано, че водача не носи СУМПС и СРМПС, част 2. Описаното деяние
е квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
и съответно като нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. АУАН е връчен
лично на жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му.
2
Въз основа на АУАН, на 14.11.2023г., Началникът група към ОДМВР-
Благоевград, Сектор “Пътна полиция”, е издал атакуваното НП№23-1116-
002850, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пред.1 от ЗДвП, е наложил на
жалбоподателя административно наказание –“Глоба” в размер на 50.00лв, а на
основание чл. 183, ал.1 т.1, предл. 1 и предл.3 от ЗДвП, е отмерил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на по 10.00лв. за
другите две вменени му нарушения. На основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР, с НП е разпоредено и отнемане на 10 броя контролни
точки от талона на жалбоподателя към СУМПС.
НП не се установи по несъмнен и категоричен начин, че е връчено на
дееца. В тази насока се представи само писмо на санкционния орган с
извлечение от системата им за обработване на НП /АИС АНД/, в която е
отразено, че НП е връчено чрез ССЕВ, без обаче да е налице някаква
документална следа и доказателства за това, че жалбоподателят е поискал
такова връчване на НП и е предоставил свой електронен профил в тази
система, нито пък са наведени доказателства за ползването именно на този
профил при твърдяното връчване на НП, съгласно чл. 58 от ЗАНН, респ. за
обстоятелствата кога е направено това и как е отчетено електронно
извършеното успешно връчване на НП.
Изложените в АУАН фактически твърдения се навеждат и при разпита на
свидетелите по акта Г. и М.. Те заявиха първоначално в съдебното
производство, че по време на работа и при разминаване с автомобила на
жалбоподателя на процесната дата и място, че К. управлявал посоченият в
акта автомобил, без обезопасителен колан, а при спирането на този автомобил
за проверка, в хода на последната се установило, че жалбоподателя не носи
СУМПС от съответната категория, както и СРМПС, което управлява. Св.М.
заявява също така, че в автомобила на жалбоподателя имало и други лица към
момента на спирането му за проверка и констатиране на твърдените
нарушения .
В съдебното производство са разпитани свидетелите К. и Б. за които се
установи и страните не спорят, че са били в автомобила на жалбоподателя при
спирането му за процесната проверка и са очевидци на последната. Двамата
свидетели са категорични, че са били непосредствено до жалбоподателя на
предната седалка и до шофьорското място в процесният бус, когато в близост
3
до сградата на РЗИ в Бл , са спрени за проверка от полицейските служители-Г.
и М.. След спиране на буса, полицаите поискали от жалбоподателя да
представи документите си за управление на МП, но той не могъл да им
представи такива, защото в този момент установил, че не ги носи и са
останали в друго МПС, което е управлявал преди да вземе процесният бус за
да придвижи с него стока до заведение „Н “ в Б . Полицейските служители
именно тогава го обвинили, че по време на път си слага обезопасителен колан
и го попитали „кога е сложил колана“ и „на какъв се прави“, при което
жалбоподателят възразил и казал, че това не е така и, че е имал такъв колан
при управлението на буса. Наред с това, според разпитаните свидетели
очевидци- К. и Б., жалбоподателят слязъл от буса и дори предложил на
полицейските служители да се качат в него и да видят, че разположението на
колана и седалката на водача в купето са такива, че не е възможно по време на
движение водача да си слага обезопасителен колан, защото изисква навеждане
на зад, което препятства управлението на автомобила. В тази връзка св. Б.
уточнява, че мястото на обезопасителния колан в процесният бус било много
назад в купето спрямо седалката на водача, до която имало още две седалки,
на които седели те със св.К.. Тази позиция на обезопасителния колан, св. Б.
твърди, че изисква , ако той се поставя по време на движение на буса и от
страна на водача, последният на практика да легне назад на седалката си за да
си го постави, именно заради което и свидетелят е категоричен че колана е
било поставен от жалбоподателя още преди да тръгнат към заведението „Н " с
този автомобил и преди да бъдат спрени за полицейската проверка.
Очевидците са категорични също, че обезопасителния колан на
жалбоподателя не е бил поставян по време на движението на визираното
МПС.
За да изясни обективната истина, съдът допусна и очни ставка между
свидетелите-очевидци Б. и К., и св.М.. В хода на тези очни ставки се установи,
че св.М. не си спомня дали той или колегата му са видели, че жалбоподателя
управлява процесното МПС без обезопасителен колан, както и не си спомня,
дали при спирането му, той е бил със или без такъв колан .
Видно от приложената справка за нарушител/водач, жалбоподателят е
наказван и за други нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.
Приета като доказателство е и Заповед №812з-1632/02.12.2021г. на
4
министъра на вътрешните работи, с която се упълномощават младши
автоконтрольори да констатират нарушения и издават АУАН по ЗДвП, а на
издателя на процесното НП, е делегирано правомощие за изготвяне на такива
постановления при установените нарушения по ЗДвП.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, както и за нарушения по чл.100, ал.1
т.1 и т.2 от ЗДвП.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с установената императивна
законова процедура и от компетентен орган, като същото е съставено в срока
по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и в НП са налични и всички задължителни
реквизити по чл.42 и респ. на чл.57 на ЗАНН, в това число ясно и конкретно е
посочена датата на съставянето им, датата на деянията, мястото на
нарушенията, начина на извършването им и установяването им,
доказателствата, които ги обосновават и правната квалификация на
процесните нарушения, вменени на жалбоподателя. АУАН се установи, че е
връчен надлежно /лично на дееца/, но не се доказа, че тази процедура е
спазена и при връчване на НП. В тази връзка съдът неколкократно изиска
доказателства от санкционният орган за връчване на обжалваният акт, но
такива не бяха представени. Вместо това, бе представено извлечение от
системата АИС АНД за управление и администриране на НП, в която
непосочено от кого е отразено, че на 20.11.2023г., обжалваното НП „е връчено
в ОДМВР-Благоевград, чрез ССЕВ“.
Съгласно нормата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН, препис от издаденото НП се
връчва срещу подпис на нарушителя, освен ако нарушителят сам не е
поискал НП да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до
персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно
електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до
електронните административни услуги по смисъла на Закона за
електронното управление. В казуса, след като жалбоподателя оспори, че му
е връчвано въобще обжалваното НП, доказателствена тежест , че това е
сторено и именно съобразно нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН /по електронен
път/, бе на санкционният орган. До приключване на съдебното заседание по
същество обаче санкционният орган не доказа, че е връчил обжалваното НП
5
лично на дееца или по реда на чл. 178 от НПК, нито пък, че жалбоподателят
сам е поискал връчването на НП да се извърши чрез съобщение и по
електронен път на посочен и регистриран от него профил в Единния портал за
достъп до електронните административни услуги и респ. чрез системата за
сигурност на електроните връчвания. В тази връзка не се представиха
доказателства от такова искане за връчване на НП чрез ССЕВ на
жалбоподателя и то преди издаването на НП, не се представиха доказателства
за регистрирането на профила на жалбоподателя за въпросното електронно
връчване, нито документална следа за изпращане на съобщение за издаденото
НП на регистрирания профил на жалбоподателя за тази цел в посочения
електронен портал. При това положение, съдът приема, че НП въобще не е
било връчено на жалбоподателя, което е нарушение на императивната
норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Това нарушение е съществено, тъй като засяга
в значима степен правото на защита след като жалбоподателят е лишен от
правната възможност да разбере за издаването на НП и да организира
пълноценно и адекватно защитата си срещу него. Ето защо визираното
нарушение на процесуалните правила, според съда обуславя
процесуалната назаконосъобразност на НП и обосновава отмяната му
само на това основание.
От друга страна, с ангажираните по делото писмени /АУАН/ и гласни
доказателства /показанията на свидетелите Г., М., К. и Б./, се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че на процесната дата и място /на 05.11.2023г.,
в 13.25 часа, в Б и по ул.“М “, в посока от ул.“С “ към Р /, жалбоподателят е
управлявал МПС /товарен автомобил с марка „М “ с рег.№ /, както и, че
заедно с него на предната седалка, където е имало позиционирани още две
места до това на водача, са пътували в посоченото МПС и свидетелите К. и Б.
в този момент. Категорично и безспорно се установи и, че жалбоподателят е
спрян за проверка на това място и на тази дата от полицейските служители Г.
и М., като в хода на тази проверка не е могъл да представи СУМПС и
свидетелство за регистрация на товарния автомобил, който управлява, но не
се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
управлявал посоченото МПС без поставен обезопасителен колан . В тази
насока санкционният орган ангажира неубедителните и колебливи показания
на свидетелите Г.и М., които не успяха да обосноват с разпита си, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС без обезопасителен колан, а
6
по-скоро наведоха съмнения, че при спирането водача е имал такъв колан, но
те са приели и счели, че го е поставил в движение. По този повод обаче бяха
разпитани очевидците на случая – К. и Б., които са били на предната седалка
до водача към момента на спирането му за проверката и са категорични, че
жалбоподателят е имал обезопасителен колан в този момент и не е слагал
такъв по време на движение на процесното МПС, което обективно и не е било
възможност предвид специфичното позициониране на този колан в купето на
процесният бус –далеч зад седалката на водача. В хода на повредената с него
очна ставка, св.М. разколеба още повече показанията си, като дори заяви, че
вече не си спомня и не може да потвърди, че е видял жалбоподателя без
обезопасителен колан преди и при спирането му за проверката. Съдът заради
последното кредитира изцяло като достоверни и годни да изяснят обективната
истина именно показанията на очевидците К. и Б. и не кредитира колебливите
и противоречиви с другите гласни доказателства, показания на св.Г. и М. при
изясняването на това релевантно обстоятелство.
Липсата на достатъчно категорични и безпротиворечиви доказателства, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочените в НП дата и
място, от своя страна обуславя материалната незаконосъобразност на НП в
тази му част, поради недоказаност на вмененото административно
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, от обективна страна. Тази
материална назаконосъобразност също мотивира отмяната на НП в тази му
част отделно от необходимостта за такава негова отмяна в цялост заради
процесуална незаконосъобразност на това постановление.
При съобразяване на крайният резултат и постановеното решение по
делото /отмяна на НП и уважаване на процесната жалба/ и обстоятелството,
че в настоящото производство, жалбоподателя е представляван и защитаван от
адв.Б. Г., съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в сила към датата на
упълномощаването на адв.Г. по натоящото дело /08.02.2024г./, съдът счита, че
искането на тази страна за присъждане на сторените съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в процеса, се явява доказано по основание.
В казуса е представено пълномощно, инкорпориращо и договор за
процесуално представителство и защита, издадено от жалбоподателя за адв.Г.,
съгласно което, на този адвокат е заплатено възнаграждение в размер на
660.00лв. за участие и правна защита по процесното административно-
7
наказателно производство. Съдът констатира също така, че адв.Г. е участвал
лично и в 3 съдебни заседания по настоящото дело.
Съгласно нормата на чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при сключване на посоченият договор за правна защита и съдействие, за
хипотеза като процесната, при отмерена санкция с обжалваното НП и респ.
при интерес до 1000.00лв. /70.00 в настоящият случай/, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00лв. Отделно от това, съгласно
нормата на чл. 7, ал.9 от Наредбата, при защита по административно-
наказателно дело с повече от две съдебни заседания /в казуса са три такива/, за
всяко следващо съдебно заседание след първите две се заплаща допълнително
възнаграждение по 250.00лв. на адвоката.
Изложеното ведно с констатацията на съда за невисока степен на
фактическа и правна сложност на процеса, го мотивира да приеме, че
направеното възражение на ответната страна за прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение за защитника на жалбоподателя в
казуса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, се явява неоснователно и то не следва да се
уважи, а на жалбоподателя следва да се присъди заплащането на
разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Г. в пълният
претендиран размер, а именно сумата от 600.00лв., което не е и над
минимума по визираната Наредба и цитираните нейни разпоредби.
Заплащането на тази сума следва да се възложи на ОДМВР-Благоевград,
доколкото санкционният орган ФЛ не е самостоятелен разпоредител с
бюджетни средства и не разполага със служебен бюджет, с който да посреща
подобни разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3 и чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
НП №23-1116-002850/14.11.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Благоевград, Сектор "Пътна полиция", с което на Г. А. К., с ЕГН ********** и
с адрес: Б , ул.“М “№ , вх , ет , ап. , е наложено административно наказание
8
„Глоба“ в размер общо на 70.00лв./седемдесет лева/, във връзка с
административни нарушения по чл.137а, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1,
т.2 от ЗДвП, както и разпоредено отнемане на 10 броя контролни точки от
талона му към СУМПС, съгласно Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград да заплати на Г. А. К., с ЕГН **********
и с адрес: Б , ул.“М “№ , вх. , ет. , ап. , сумата от 600.00лв. /шестстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за участието и процесуалното
представителство и защита на адв.Г. в рамките на нахд №1855/2023г. по описа
на Районен съд –Б .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му, ведно с мотивите
за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9