№ 19962
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110119541 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД против “Столичен
електротранспорт” ЕАД с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответното дружество му дължи вземанията по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8882/2023 г. на СРС за сумата от 1144,95
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2021 г. до 13.02.2023г., начислена
върху главница за топлинна енергия за топлоснабден имот- административна сграда,
находяща се в гр. София на адрес ул. „Подполковник Калитин“ №30, с аб. № 2576
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, като ответникът се
явявал потребител за стопански нужди. Поддържа, че доставил на ответника топлинна
енергия, за която последният заплатил дължимата се цена със забава. Съгласно приложимите
между страните общи условия падежът на задълженията настъпвал в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката и получаването на издадена от продавача данъчна
фактура. При така изложените фактически твърдения иска от съда да уважи предявения иск,
като му присъди разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Излагат твърдения, че е заплатил
дължимите се суми за цената на доставената му топлинна енергия. Прави възражение за
погасяване на процесното вземане по давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За основателността на исковата претенция в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
1
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване
на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването
му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, като
ответникът не носи доказателствена тежест по възражението за изтекла погасителна
давност.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 8882/2023 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
20.02.2023 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесното вземане. Съдът е уважил
изцяло заявлението като е издал Заповед за изпълнение от 02.03.2023 г. След постъпило от
длъжника възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в срока за това е предявен
процесният установителен иск за вземането, предмет на същата, поради което съдът достига
до извод за процесуалната му допустимост.
По основателността:
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиенти на топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР
на ЗЕ (приложима редакция към спорния период - 2012 г.) "потребител на топлинна енергия
за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за стопански нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация С. " ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач /л. 14 по делото/.
В настоящия случай с Определение № 34550 от 02.10.2023 г. съдът е приел за безспорни
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно правоотношение с източник договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди при общи условия между ищеца и ответника за
топлоснабден имот - административна сграда, находяща се в гр. София на адрес ул.
„Подполковник Калитин“ №30, с аб. № 2576, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия, за която ответникът е платил дължимата се цена.
Спорно между страните се явява обстоятелството налице ли е забава в плащането на
стойността на топлинна енергия, която да обуслови дължимостта на мораторна лихва за
процесния период от 31.07.2021 г. до 13.02.2023г.
Съгласно разпоредбите на общите условия от 2002 г. към договорите за продажба на
топлинна енергия (глава IV от ОУ - запащане на ТЕ, чл. 40, ал. 1) купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по общата фактура в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на издадена от ищцовото
дружество, в качеството му на продавач, данъчна фактура.
Видно от представената като писмено доказателство по делото Покана, издадена от
“Топлофикация София” ЕАД, изпратена до “Столичен електротранспорт” ЕАД, ищцовото
дружество е уведомило ответното, че последното има незаплатени суми за доставена
топлинна енергия, като го е предупредило, че ако не погаси задълженията след тази покана
до ще бъде пристъпено към събиране на дължимите суми по съдебен ред на основание чл.
154 от ЗЕ и по реда на ГПК, ведно със законната лихва за забава и направените по делото
съдебни разноски. Така отправената покана е получена от ответното дружество, което
обстоятелство е безспорно установено пред съда видно от Известие за доставяне, с което
поканата е връчена срещу подпис на 08.12.2022 г.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна
2
експертиза, която съдът кредитира като професионално изготвена и обоснована, от което се
установява, че за процесния период от 31.07.2021 г. до 13.02.2023г. при ищцовото дружество
е била създадена съдебна сметка с номер ID 180566 като след извършена справка не е
установено плащане на претендираната сума в размер на 1144,95 лева. Установява се още,
че начислените суми за доставена топлинна енергия, съгласно съобщения по фактури и за
периода от 01.06.2021 г. до 31.01.2022 г., възлизат на 14 496,69 лева, от които сума в размер
на 7 174,27 лева – за отопление, сума в размер на 1 681,80 лева – за сградна инсталация,
сума в размер на 5 640,62 лева – за топла вода.
С оглед на обстоятелството, че по делото е прието за безспорно, че ответникът е платил
дължимата се цена за топлинна енергия, и съдът като взе предвид заключението на вещото
лице, съгласно което мораторната лихва, върху всяка една главница за топлинна енергия, с
лихвен период от датата на изпадане на ответника в забава /падежа на всяко месечно
задължение/, считано от 21.07.2021 г. до датата на погасяване на всяка от главниците – общо
и за отделните месеци, възлиза на 1147,70 лева, намира предявената искова претенция с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателна, поради което и следва да бъде уважена
изцяло, доколкото ищцовото дружество претендира сума в по-малък размер – 1144,95 лева.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в"
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.02.2023 г., като към тази дата
погасителната давност не е изтекла с оглед заявения процесен период – от 31.07.2021 г. до
13.02.2023 г.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 право на разноски има само
ищцовото дружество.
Установява се, че ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за платена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и общо в
размер на 500 лв. - в исковото производство, от които за платена държавна такса /50 лева/,
юрисконсултско възнаграждение /200 лева/ и възнаграждение на вещо лице по изслушаната
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза /по 250 лева за експертиза/.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ” ЕАД , ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. „Подполковник Калитин“ № 30, с правно основание по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на топлофикационното дружество за сумата от
1144,95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2021 г. до 13.02.2023г.,
начислена върху главница за топлинна енергия за топлоснабден имот - административна
сграда, находяща се в гр. София на адрес ул. „Подполковник Калитин“ №30, с аб. № 2576, за
която е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 8882/2023 г. на СРС, 113 състав.
3
ОСЪЖДА "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Подполковник Калитин“ № 30, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 75 лв. за заповедното производство
и 500 лв. за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4