Мотиви към
присъда № 56/ 19.05.2020г.
по НОХД
№ 5747/2019г. по описа на Районен
съд –гр.Бургас
Производството e
образувано по повод обвинителния акт на Районна
прокуратура –гр.Бургас против Й.М.С.
ЕГН **********, съдържащ обвинение
за престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК.
Като частен обвинител и
граждански ищец на основание на чл.76 и чл.84 от НПК е
конституирана пострадалата Г.И.М.. За съвместно
разглеждане е приет предявеният от нейните родители и законни представители
граждански иск за сумата от 5000 лева, представляващ обезщетение за причинените
от престъплението неимуществени вреди. Наред с него е предявена претенция за
законна лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането.
В разпоредително заседание подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тях по смисъла на
чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът е
разгледал делото по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура–гр.Бургас поддържа обвинението. Счита, че престъплението е безспорно установено от обективна и субективна страна, като релевира подробни
доводи в подкрепа на обвинителната теза. Пледира за осъдителна присъда и индивидуализиране на наказанието при условията на
чл.54 от НК. Моли съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода
в размер
на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК същото бъде
редуцирано с 1/3 до размер на 1 година и 8 месеца.
Повереникът на
частния обвинител и граждански ищец счита обвинението за доказано. Моли съда да
определи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, което да бъде
редуцирано с 1/3 и изтърпяно ефективно. Счита, че гражданския иск следва да
бъде уважен изцяло, като основателен и доказан по размер, ведно със законната
лихва от датата на увреждането,.
Според защитника обвинението не е
доказано, като направеното от подсъдимия самопризнание е формално и не се подкрепя от доказателствата.
Подсъдимият разбира
обвинението и гражданския иск. Признава фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Признава вината си и изразява съжаление на деянието си.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
Към месец ноември 2019г., пострадалата Г.И.М., родена на ***г. била
ученичка в 4 клас на ОУ ***, находящо се в в гр.Бургас, *** и живеела заедно с родителите
си – свидетелите С.И.М. и И.К.М..
Сутринта на 06.11.2019г., около 08.30 часа,
пострадалата Г.М. излязла от дома си
за да отиде на училище. Тъй като закъснявала за учебните занятия, решила
да мине по краткия път, водещ до ОУ ***. В близост до църквата,
находяща се на кръстовището на ул. *** и ул.*** в гр.Бургас, малолетната М. била пресрещната от подсъдимия Й.М.С., който вървял по улицата заедно с кучето си. С. бил в
нетрезво състояние, след употреба на алкохол и виждайки детето на пътя, решил
чрез физически контакт с него да извърши действия с цел да възбуди и
удовлетвори половото си желание без съвкупление.
Първоначално, подсъдимият се опитал да
заговори пострадалата, като я извикал към себе си. Казал и, че кучето е негово
и не трябва да се страхува. М. отговорила, че не се страхува от кучето и се опитала
да продължи пътя си към училището, но подсъдимият хванал ръка и, придърпал я
към себе си и започнал да я целува по устата и лицето, обещавайки и, че ще я гледа добре, ще я заведе в града на хотел, както
и че ще и намери мъж и даде пари. Поведението на подсъдимия С. силно изплашило
пострадалата. Тя се опитала да го избута и да избяга. Започнала да вика за
помощ, но наоколо било безлюдно и никой не чул писъците и. За да сломи
съпротивата на пострадалата, подсъдимият хванал и стиснал ръцете и, след което притиснал силно тялото и към своето и започнал
да я опипва в областта на гениталиите, като продължил да я целува по устата.
Малолетната се опитала да се отскубне и избяга, говорейки на подсъдимия, че
трябва да отива на училище, при което С. продължил да я прегръща и целува, заплашвайки
я, че ако тя не го прегърне ще я убие.
По същото време по пътя преминал лек
автомобил, при което подсъдимият С. се изплашил да не бъде разкрит и пуснал
пострадалата М.. Използвайки това, тя тръгнала в
посока училището, при което С. я последвал, хващайки я за ръката. Стигайки до
училището подсъдимият пуснал ръката на пострадалата заявявайки, че ще се върне
да я вземе и следващият път няма да я пусне.
Същият ден, след приключване на учебните
занятия пострадалата М. се върнала в дома си, където разказала на родителите си
за случилото се.
На 07.11.2019г. пострадалата М. била
прегледана и освидетелствана от съдебен лекар при „УМБАЛ-Бургас“АД.
От заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза №190/2019г. по описа на отделението по съдебна
медицина при „УМБАЛ-Бургас“АД се установява, че при прегледа
на малолетната М. не са били установени следи от сексуален контакт, видими
травматични увреждания, както и наранявания в областта на гениталиите.
В хода на разследването е извършено
разпознаване на лица, по реда на чл.166 от НПК, при
което пострадалата категорично разпознала подсъдимия Й.М.С.
като извършител на блудствените действия.
В производството са назначени комплексни съдебно психиатрично-психологични
експертизи на подсъдимия Й.М.С. и пострадалата Г.И.М.. От заключението на вещите лица се установява, че по
време на инкриминираното деяние на 06.11.2019г., подсъдимият С. се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиване I към II- степен.
У него е установен неумерен битов алкохолизъм /епизодична употреба/, която не е
прераснала в синдром на алкохолна зависимост. Посочено е, че алкохолна
злоупотреба при обикновеното опиване не се включва в определението за психична
болест. Към инкриминирания период подсъдимият не се е намирал в състояние на
краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието, което не би му позволило да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Същият имал запазена способност да възприема, запаметява и възпроизвежда в
основни линии факти и обстоятелства, които имат значение за делото поради това,
че не е изпаднал в качествено разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта и да пречи на провеждане на производството. По време на
изследването не са открити медицински и в частност психиатрични причини, които
да пречат на психичната му годност да изтърпява евентуално наложено наказание.
Посочено е още, че възрастта, телесното /физическото/ и психическото състояние-
обикновено алкохолно опиване I към II- степен априори не предпоставят
невъзможност при подсъдимият да осъществява действия на полово удовлетворение,
без съвкупление.
В заключението на комплексната съдебно
психиатрично-психологична експертиза на пострадалата Г.И.М. са обективирани
изводи, че равнището на развитие на интелекта на пострадалата е в рамките на
среден интелектуален вариант IQ-96
Raven test P.M. и личностовата структура е без наличие на
тенденции към изграждане на патологични личностови
черти или акцентуации. Интелектът и личностовото развитие на Г.И.М. са релевантни на
календарната и възраст, а психическата и годност правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях е
съхранена. Посочено е, че по време на инкриминираното деяние пострадалата е
имала богато оцветени преживявания от негативния регистър - срам, страх,
тревога, нормално психологично изводими от ситуацията, календарната и възраст и
малолетие. По време и непосредствено след инкриминиранната
дата пострадалата М. се е намирала в състояние на остра стресова реакция.
Състоянието на остър стрес не е надхвърлило личностовите
и ресурси за справяне и не е евоюлирало в дисстрес и посттравматично
стресово разстройство. Актуалното и психично състояние е стабилизирано и не се
нуждае от лечение.
Изложената фактическа обстановка се установяват по несъмнен и
категоричен начин от събрания в хода на разследването доказателствен материал:
протоколи за разпит на свидетелите- Г.И.М., С.И.М., И.К.М., Г.Д.П., Д.А.С., Р.И.С.,
справка съдимост, протокол за разпознаване на лице, заключение на
съдебномедицинска експертиза № 190/2019г., заключение на съдебномедицинска експертиза № 216/
2019г., протокол за освидетелстване, характеристични справки, комплексни съдебнопсихиатрични -
психологически експертизи,
приложените писмени доказателства, веществени доказателства, както и от
самопризнанието на подсъдимия, което кореспондира с доказателствената
съвкупност.
Установената по безспорен начин фактическа
обстановка, сочи на осъществен от подсъдимия Й.М.С. от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.149, ал.2, т.1, вр. ал.1
от НК, като на 06.11.2019г., в гр.Бургас,
***, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст- Г.И.М., родена на
***г., като я прегръщал и целувал по устата и лицето, притискал тялото и
към своето, както и я опипвал в областта на гениталиите, като деянието е
извършено чрез употреба на сила и заплашване- хванал и стиснал ръцете на
пострадалата М., както и я заплашил, че ще я убие, ако не го прегърне.
Непосредствен обект на престъплението е
половата неприкосновеност на личността. От обективна страна деянието се
изразява в извършване на действие с цел да бъде удовлетворено полово желание
без съвъкупление, като прегръщал и целувал малолетната по устата и лицето, притискал тялото и към своето и я опипвал в областта на гениталиите. В конкретния случай деянието е
извършено по отношение на лице ненавършило 14–годишна
възраст лице чрез употреба на сила и заплаха, за да се сломи волята на пострадалата.
Съпротивата на малолетната е преодоляна чрез използваните сила, като
подсъдимият е хванал и стиснал ръцете и, и заплаха –заплашвайки я ще я убие, ако
не го прегърне,
което е възпрепятствало възможността на последната да избяга. Оказаната
от пострадалата съпротива, въпреки ниския и интензитет и оценена във връзка
с нейната възраст, е достатъчна да демонстрира
нежеланието и за такъв акт,
с което подсъдимият не се е съобразил,
приложил е физическа сила и е заплашил малолетната М., с които е неутрализирал оказаната му съпротива, което доказва квалификацията на
деянието по точка по чл.149, ал.2, т.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Й.М.С. е извършил деянието при форма на вината „пряк умисъл“
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите вредни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че
пострадалата не е навършила 14-годишна възраст и не е съгласна да участва в
осъществяването на блудственото действие. Налице е и
специалната съставомерна цел, а именно деецът да
възбуди и удовлетвори полово желание.
За престъплението по
чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години.
При определяне
на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието
обстоятелствата, при които е извършено, както и личността на подсъдимия Й.М.С.. Последният е с ниска степен на
обществена опасност. Той е българин, български гражданин, роден на ***г***. Същият е българин, с българско гражданство, с начално образование, вдовец, неосъждан /реабилитиран/, не работи,
с постоянен адрес ***. Необременената съдимост,
признанието на вината и изразеното съжаление съдът отчете, като смекчаващи
вината обстоятелства. От друга страна съдът взе предвид, че деянието е с висока
степен на обществена опасност с оглед обекта на засегнатите отношения. При тези
фактически данни съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства. Наказанието лишаване от свобода
бе определено за срок от 2 години и 6 месеца, като след приложение на
редукцията по чл.58а, ал.1 от
НК с 1/3, съдът наложи на подсъдимия лишаване от свобода за срок от 1 година и
8 месеца. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така
наложеното наказание лишаване от свобода съдът постанови да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На
основание чл.59, ал.2 и ал.1 от НПК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
съдът постанови да се приспадне времето, през което подсъдимият Й.М.С. е бил задържан по реда на ЗМВР
и НПК, както и с мярка „задържане под стража“.
Основанието на предявения граждански
иск е виновното деяние на подсъдимия, с което е причинил непозволено увреждане
спрямо личността на пострадалата Г.И.М.. Гражданският
иск е доказан по своето основание, тъй като съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е
причинил другиму с виновното си поведение. В конкретния казус се касае за
причинени неимуществени вреди. Със деянието си,
подсъдимият е накърнил половата неприкосновеност на малолетната, следствие на
което последната е претърпяла физически и емоционално-волеви неудобства, стрес,
емоционален дискомфорт, срам, страх и притеснения.
Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия Й.М.С. и настъпилите вредни последици. По безспорен и несъмнен начин се установи, че
пострадалото лице М. е претърпяла
неимуществени вреди, които са резултатна последица от виновното противоправно поведение на подсъдимия и подлежат на репарация от негова страна в размер определен от съда по справедливост. Изхождайки от
горните обстоятелства, съдът намери претенцията за неимуществени вреди за
основателна за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 06.11.2019г., поради което осъди подсъдимия Й.М.С., с посочена по-горе самоличност, да заплати
на Г.И.М. чрез нейните родители и
законни представители С.И.М. и И.К.
Мариновсумата от
5 000 лева, като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2019г..
По отношение на
веществените доказателства по делото - един брой
магнител носител, съдържащ аудио-видео запис на проведен
разпит в „Синя стая“ при ЦОП при
Община Бургас и един брой магнитен носител DVD-4.7GB с видео запис, съдът
постанови да останат по делото.
Съдът след
като призна подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК възложи разноските за производството в негова тежест, в т.ч. държавната такса за уважения граждански иск и
държавната такса за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
Председател : /П. Георгиева/
Вярно с оригинала: Д.М.