Р Е Ш
Е Н И Е N 42
гр. С., 25.02.2021 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
МАРИЯ БЛЕЦОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 54 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е
решение № 260336 от 17.12.2020 г., по гр.д. № 1814/20
г., по описа на Районен съд С., с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
за признаване на уволнението на Н.И.К.,
ЕГН **********,
извършено със заповед № 14/24.04.2020 г. на „Водоснабдяване и канализация
- С.“ ООД, с която на основание чл. 328,
ал.1, т. 4 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение, поради спиране на
работа за повече от 15 работни дни, като неоснователен и недоказан, от хвърлен
е иска за възстановяване на работата, заемана преди уволнението, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата във Водомерно звено при Водоснабдяване и канализация - С. ООД длъжност „водопроводчик, ремонт
водомери”, отхвърлен е предявеният иск за осъждане на Водоснабдяване и
канализация - С. ООД,ЕИК **********със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******** № ** да му заплати сумата
от 5760 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от 6
месеца от 25.04.2020 г. до 25.10.2020 г., като неоснователен и недоказан и е
осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба от
ищеца, чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението
е неправилно и не отразява действителната фактическа и правна обстановка.
Първоинстанционният съд не е извършил комплексна преценка на събраните по
делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувал данните,
съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства, подкрепящи
единствено тезата на ответното дружество. Игнорирани са решаващи за изхода на
правния спор факти и доказателства, установяващи действителното фактическо
положение. На първо място са развити доводи, че решението не е мотивирано. На
следващо място, се твърди, че формално основанието за прекратяване на трудовите
правоотношения по чл.328, ал.1, т.4 от КТ на практика с него е постигнат друг
целен от ответното дружество резултат - съкращаване щата на ищеца. Установи се
по делото, че макар и срокът за спиране на работа на “водомерно звено“, считано
от 30.03.2020г. да е изтекъл с отмяната на извънредното положение, считано от
13.05.2020г., дейността па звеното не е била възстановена. Създадена е била
група за монтаж и демонтаж на нови водомери, включваща служителите, назначени
на други длъжности - “строителен работник“ и “специалист поддръжка - санитарно
охранителни зони“, а дейността по ремонт на водомери, която е била извършвана
от ищеца, не е възстановена. В обобщение се иска решението да бъде изцяло
отменено и вместо това да се постанови ново, с което претенциите да бъдат
уважени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
представителя по закон, в който се твърди, че жалбата е неоснователна.
Решението съдържа разглеждане както на всички доводи на страните, така и на
събраните доказателства, които са обсъдени и преценени по отделно и в тяхната
съвкупност доколкото това е възможно съобразно съдържанието им. Не е вярно, че
показанията на свидетелите Егов и Гашев, са преценени превратно. Дори и тези
свидетели, които и към момента водят дела с ответното по настоящото дело
дружество и поради това може би имат някаква
ангажираност в отношението си към този субект, не посмяха да заявят обратното
на възприетото от съда, че за периода от спиране на работата до края на
извънредното положение никой от водомерното звено не е работил. По фактите релевантни за спора възприети лично
от свидетелите Егов и Гешев от техните показания се установява, че за периода
на извънредното положение водомерно звено не е извършвало никаква работа и то
точно поради спиране на работата от страна на работодателя. Установява се също,
че това спиране е продължило повече от 15 работни дни, т.е. настъпили са
юридическите факти водещи до пораждане правото на работодателя по чл. 328, ал.
1, т. 4 от КТ. Представените в тази връзка писмени доказателства всъщност
допълват, че от дейността на водомерно звено и то след извънредното положение
инцидентно е извършвано само пломбиране на водомери, т.е. работата на звеното е
била спряна. Поради това неоснователни са доводите във въззивната жалба, че уволнението на ищеца на основание чл. 328,
ал. 1, т. 4 от КТ на практика било съкращаване в щата. Щатът/щатното разписание
е нещо динамично и променливо. Той може да се измени не само по причина, че
работодателят желае да го промени, но и за да се актуализира съответно на
положението относно заетите щатни бройки вследствие на назначаване или
освобождаване на работници или служители, което да е настъпило на други
основания преди и независимо от изменението на щата. Мерките за ограничаване на
личните контакти с цел неразпространение на заразата въпреки преименуването са
останали и са наложителни, тъй като причините наложили и положението и
обстановката продължават да съществуват и сега, а очевидно и ще продължат да
съществуват. Поради това работодателя и при епидемичната обстановка е
организирал и извършва единствено минимума дейности позволяващи му да извършва
само основните В и К-услуги, които няма как да прекрати.
В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява,
явява се представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.
За въззиваемото дружество се явява представител по
пълномощие, който оспорва подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Не се спори, че със заповед от
17.03.2020 г. на управителя на „Водоснабдяване и
канализация – С.” ООД е наредено да се спазват следните мерки за работници и служители на „Водоснабдяване
и канализация – С.” ООД: преустановяване обхода на
инкасатори по домовете за визуално отчитане на всички измервателни устройства
водомери, преустановяване на работата на останалите работници и служители по
установен график, временно се преустановяват всички организирани външни
посещения на обектите и съоръженията на дружеството, силно ограничени остават
всякакви услуги с пряк контакт с индивидуални клиенти, подмяна и ремонт на
водомери, поставяне на пломби и други, експлоатационна дейност на дружеството,
отстраняване на аварии по мрежата и изграждане на нова инфраструктура ще
продължи да се изпълнява при осигурени предпазни средства за работниците и
служителите при ВиК С. ООД.
На
27.03.2020г. със заповед от управителя на „Водоснабдяване
и канализация – С.” ООД, считано от 30.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение на територията на Република България е
преустановена работата и е спряно
изпълнението на трудовите функции и дейността на всички работници и служители
във „Водомерно звено”
при „Водоснабдяване и канализация – С.”
ООД. В заповедта е посочено, че за срока на
преустановяването на работа и спиране на изпълнението на трудовите функции
на работниците и служителите те ще
получат уговореното трудово възнаграждение.
С
предизвестие № 14 от 23.04.2020 г., подписано от управителя на дружеството е предизвестен вэззивникът на
основание чл. 328, ал. 1 , т. 4 от КТ,че считано от 24.04.2020 г., трудовото му
правоотношение с „Водоснабдяване и канализация – С.”
ООД се прекратява, предвид спирането на работа във водомерно звено, съгласно
заповед от 27.03.2020 г., в което звено е заеманата от него
длъжност.
За времето на обявено извънредно положение със Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. и обявената с решение № 325 на Министерски
съвет от 14 май 2020г. извънредна епидемична обстановка на територията на Р
България трудовите договори могат да бъдат прекратявани на всички основания уредени
в КТ. При сериозни затруднения на работодателя от икономически характер и при
невъзможност същият да получи държавна помощ по Постановление № 55 на МС от
30.03.2020 г. или по друг ред, страните по трудовия договор имат възможност да
го прекратят при съобразяване на разпоредбите на КТ.
С
въведения в Кодекса на труда нов чл. 120в, ал.1 се установява право на
работодателя при обявено извънредно положение със заповед да преустанови работата на предприятието, на
част от предприятието или на отделни работници и служители за целия
период или за част от него до отмяната на извънредното положение. До
преустановяване на дейността на предприятието може да се стигне и не само по
волята на работодателя, а да бъде резултат от мярка, постановена със заповед на
държавен орган /ал.2/. Тогава работодателят е длъжен да не допуска по време на
преустановената дейност работниците или служителите до работните им места за
периода, определен в заповедта. Според нововъведения чл. 267а КТ за времето на
преустановяване на работата в случаите по чл. 120в КТ работникът или служителят
има право на брутното си трудово възнаграждение. Сравнението на тази мярка със
завареното законодателство показва, че се установява нова форма на престой или
спиране на работата на работодателя, предвидени в завареното законодателство в
чл. 120, чл. 176, ал. 4, чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Особеното в
нововъведената мярка, е че може да обхване не само цялото предприятие или част
от него (цех, звено, отдел, засегнат от мерките, установени при извънредното
положение), но и отделен работник или служител. Освен това може да настъпи не
само по решение на работодателя, заради обективно съществуващи причини
(например извършване на планов ремонт, ревизии и др.), но и да е причинено от
постановена от държавен орган мярка, която изисква недопускане на работниците и
служителите до работните им места. Работодателят може да обяви преустановяване
на работата, когато не може да осигури възможност за работа от вкъщи, самото
естество на работата им не позволява или е преценено, че продължаването на
работата би било неефективно, което определя и затварянето им (например в
заводи, цехове, сервизи и др.). До този момент в теорията и в съдебната
практика се считаше недопустимо обявяването на престой или спиране на работата
само за отделен работник или служител. Само при извънредно положение и по
силата на чл. 120в КТ работодателят може да преустанови дейността и на отделен
работник или служител, без да има
пълно преустановяване на работата на неговото предприятие или на звеното,
където работи.
В случая, работодателят се е възползвал от тази
възможност, като е преустановил работата на цялото „Водомерно звено”, в което е работел и въззивникът.
Теоретично
съществуват разлики между преустановяването на работата по чл. 120в от КТ и
обявяването на престой по реда на чл. 120 от КТ. Едностранното преустановяване
на работата от работодателя има за последица неизпълнение на задължението,
регламентирано в чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ – да осигурява на работника или
служителя работа, която е определена при възникване на трудовото
правоотношение. Именно поради това за
времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в, ал. 1 от КТ
работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение (чл.
267а от КТ).
Разпоредбата на чл. 120, ал. 1
от КТ предоставя възможност на работодателя да обяви престой, като за срока на
престоя, той може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да
извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие. Престоят е
свързан с наличието на организационно-технически причини, които водят до
невъзможност за изпълнение на работата от страна на работниците и служителите. При престой, ако работодателят не
възложи временно извършването на друга работа, той не изпълнява задължението си
да осигурява работа на работника или служителя, поради което дължи брутното му трудово възнаграждение (чл.
267, ал. 1 от КТ).
Основната
разлика е, че при престоя работниците и служителите следва да са на работните
си места, за да са в готовност да продължат работата си, докато при
преустановяването на работата работодателят има задължение да не ги допуска до
работните им места. Важно е да се
отбележи, че при преустановяване на работата работодателят не може да допуска
до работните им места работниците. Така се избягва възможността да се предава
заболяване, дори и чрез предметите, които се намират на територията на
предприятието. Също така преустановяването на работата означава, че на
работниците не може да се възлагат за изпълнение други задачи, например да
произведат определена продукция или да предоставят услуга от вкъщи. Ако има
възможност работниците да полагат труд от дома си работодателят следва да
издаде заповед за надомна работа и/или работа от разстояние, а не заповед за
преустановяване на работата. Възможно е да има и комбинация между двете, като
за определена група работници се издаде заповед да работят от вкъщи, а за други
да преустанови работата, както всъщност е установено в случая.
По
време на извънредното положение, респ. извънредната епидемиологична обстановка,
работодателят може да обяви престой, да преустанови работата на предприятието,
на част от него или на отделни работници и служители, без да е нужно да доказва
наличието на причини от организационно-техническо и/или икономическо естество
на престоя /чл.120в от КТ/. Единственият обективен критерий, който трябва да е
налице в случая, е престой – спиране на работата за повече от 15 работни дни.
Това на практика означава, че на 16-тия работен ден работодателят вече има
основание за прекратяване на трудовите правоотношения. Освен това, без правно значение е дали към
момента на прекратяване на договора работата е била възстановена в пълен или
ограничен обем или след прекратяването на трудовия договор работодателят е
предприел пълно преустановяване на дейността.
Така са налице условията на закона – престой –
преустановяване работата на работниците от водомерното звено, продължило повече
от 15 дни – въведено със заповедта от 27.03.2020г., считано от 30.03.2020г. и
продължаващо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
24.04.2020г.
С оглед на изложеното, направеният от районния съд извод,
че преустановяването
на дейността по чл. 120в, ал. 1 КТ, се приравнява по
правни последици на престоя и работодателят
би могъл да се ползва от това субективно право, както и че уволнението е законно е правибев
и цаконосъобразен. Неоснователни са доводите в жалбата, че макар и формално основанието за прекратяване на трудовите
правоотношения да е чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, то на практика е постигнат друг
целен от ответното дружество резултат - съкращаване на щата на ищеца, не могат да се споделят поради изложените
съображения.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 900 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
260336 от 17.12.2020 г., по гр.д. № 1814/20 г., по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване
и Канализация - С.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „*******“ № ** сумата от 900 /деветстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: