Р Е
Ш Е Н
И Е № 1218
гр.Сливен, 22.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6324 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания /главница и обезщетение за забавено изпълнение/, за
които кредиторът поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в гр.Сливен, кв.”Речица”, ул.”Георги Обретенов”№ 72 с титуляр за исковия период ответника Б..
Имотът бил свързан към водопреносната мрежа и към
него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и
консумирана вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото дружество и стойността на доставката се
фактурирала, след което за титуляра възниквало задължение в 30 дневен срок от
издаване на фактурата да погаси задължението си, съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако
това не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на
законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.06.2015г. – 30.06.2015г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 4422/2017г. на СлРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сума в размер
на 110,98, от която 91,52 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена и консумирана питейна вода в имот в гр.Сливен, кв.”Речица”, ул.”Георги Обретенов”№
72 за периода от 01.06.2015г. – 30.06.2015г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
18.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
19,46 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна
лихва/, начислена към 15.09.2017г.
Претендират се разноски в
заповедното производство в размер на 26,00 лв. и разноски за исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорва искът по
основание и размер.
Твърди се, че ищецът не е доказал
задълженията си по ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на ВиК оператор, а именно, че
редовно отчитал водомера на ответника в негово присъствие, доколкото не били представени
такива отчети по делото. Не било доказано също така, че за процесния
период от време ответникът е бил потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищцовото дружество, тъй като
липсвали доказателства дали ответникът е бил собственик или ползвател
на имота, в който били доставени тези услуги.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД,
гр.Сливен депозирало на 18.09.2017г. в Сливенски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника Н.Б.
за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК
услуги за обект, находящ се в гр.Сливен,кв.”Речица”,
ул.”Георги Обретенов” № 72 за периода от 01.06.2015г.
до 30.06.2015г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 4422/2017г. по описа на
СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2994/20.09.2017г. против длъжника и настоящ ответник за
следните суми: главница в размер на 91,52 лв. за доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.06.2015г. до 30.06.2015г., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 18.09.2017г. до
окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер
на 19,46 лв., начислена към 15.09.2017г., както и разноски в размер на 26,00 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД предявил
настоящия положителен установителен иск – на 06.12.2017г.
Установява се от карнет, представен от ответника,
че на името на ответника е открита партида за вода, обект № 34340 с
административен адрес гр.Сливен, кв.”Речица”,
ул.”Георги Обретенов” № 72. От същия документ е
видно, че за исковия период – месец юни 2015г. водомерът бил отчетен с разлика
65 куб.вода срещу подпис на абонат. За тази разлика била начислена сума в
размер на 91,52 лв. и издадена фактура № **********/30.06.2015г.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния
период са предоставяни ВиК услуги, както и техния
обем и стойност.
Установи се в процеса, че на
името на ответника е открита партида и за исковия период – месец юни 2015г.
водомерът бил отчетен срещу подпис на абоната, като била отчетена разлика 65
кубика вода. За това количество била издадена и фактура на името на ответника в
размер на исковата сума. Ответникът не установи заплащане на тази сума в срок,
което обуславя уважаване на главния иск за главница в размер на 91,52 лв., така
и за начислената към 15.09.2017г. мораторна лихва в
размер на 19,46 лв. Върху главницата следва да се признае за дължима и
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.09.2017г., съгл. чл.86, ал.1 ЗЗД и
чл.422 ГПК. Освен това ответникът бива осъден да заплати разноски в размер на
26 лв., сторени от ищцовото дружество в заповедното
производство, както и в размер на735 лв., сторени в настоящото исково, от които
75 лв. платена държавна такса,360 лв. адвокатски хонорар и 300 лв.
възнаграждение за особен представител.
Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, респ.неговото редуциране до
минимален размер се преценя като несъстоятелно. Уговореното и заплатено
възнаграждение съответства на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния
интерес по делото – 300 лв., а заплатените 60 лв. към него очевидно са начислен
ДДС / арг. от ф-ра № 780/04.05.2016г. – л.61 от делото/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД
в отношенията между страните, че Н.Г.Б.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в
размер на 110,98 лв. / сто и десет лева и 0,98 ст./, от която
-
91,52 лв. /деветдесет и един лева и 0,52 ст./- главница, представляваща стойност на доставена и
консумирана питейна вода за обект № 34340, находящ се в гр.Сливен, кв.”Речица”, ул.”Георги Обретенов” №
72 за периода от 01.06.2015г. до 30.06.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 19,46 лв. /деветнадесет лева и 0,46 ст./, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва, изтекла върху дължимата главница към 15.09.2017г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Г.Б., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 761 лв. / седемстотин шестдесет и един лева/, от
която 735 лв. /седемстотин тридесет
и пет лева/, представляваща сторени в настоящото исково производство деловодни
разноски и 26 лв. / двадесет и шест лева/ разноски, сторени в заповедното
производство по ЧГД № 4422/2017г. на СлРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: