№ 3513
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512814 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20151269 от 05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 31395/2019 г. на
Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от О. С. С. срещу Т. Г. К. иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 02.06.2015 г. до
13.09.2019 г., в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
съставяне на неистински документ – съдебномедицинско удостоверение № 72/14 от
2005 г.
Решението е обжалвано от ищеца с искане същото да бъде отменено и
постановено друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излагат възражения
срещу решаващия извод на районнния съд за недоказаностт ответницата да е
осъществила противоправно деяние, изразяващо се в съставяне на процесния документ
– съдебномедицинско удостоверение с невярно съдържане, както и за недоказаност
ищецът да е претърпял вреди от това деяние.
С писмения си отговор ответницата по въззивната жалба оспорва същата и
настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
Пред съда жалбоподателят поддържа жалбата.
1
Ответницата по жалба, чрез пълномощника си адв. Г., оспорва жалбата по
изложените в отговора подробни съображения.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от О. С. С. срещу Т.
Г. К. иск за заплащане на сумата 2000 лв. /след допуснато увеличение на иска/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат
на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в съставяне на документ с
невярно съдържание, който е използван пред органи на съдебната власт -
съдебномедицинско удостоверение.
Ищецът твърди, че на 18.03.2015 г. ответницата е изготвила
съдебномедицинското удостоверение с невярно съдържание. Твърди, че това
съдебномедицинско удостоверение било поискано от И.Д.М., и във вписаните в него
предварителни данни било изложено съобщение на това лице, че на 12.02.2015 г. е
била „нападната от непознат мъж, който я ударил с юмрук по задната повърхност на
шията”. Твърди, че И.М. е склонила ответницата да изготви въпросното СМУ с
позоваване на частично възпроизведената диагноза от амбулаторния лист №
000057/13.02.2015 г. от д-р Я.Н. – ортопед. Ищецът твърди, че СМУ е с невярно
съдържание в частта, в която е отразено: „Констатираното оплакване от болезненост в
шийния отдел, отразено на приложената медицинска документация от специалист
ортопед, би могло да се получи от действието на твърд тъп предмет, по механизма на
удар, като такъв предмет би могъл да бъде и човешкият юмрук”. Сочи се, че тази
констатация не съответства на отразеното в издадения от ортопеда амбулаторен лист.
Ищецът твърди, че процесното СМУ било прилагано като доказателство от И.М. при
многобройните нейни устни и писмени изложения пред правораздавателните органи,
вкл. и по гр.д. № 32431/2017 г. на СРС. В допълнителна уточнителна молба ищецът
сочи, че в резултат на изготвения от ответницата документ с невярно съдържание,
използван пред съда и прокуратурата, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се засегнато лично достойнство в резултат от оклеветяването му като личност,
общественик и учен, натоварване на психиката му, болки и страдания за доказване на
неговата невинност по образуваните срещу него производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила писмен отговор, с който
оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца, че е издала документ с невярно
съдържание. Не оспорва, че на 18.03.2015 г. по искане на И.Д.М. и в присъствието на
технически сътрудник е оформено СМУ, в което са изложени разказани от И.М.
предварителни данни как на 12.02.2015 г. е била нападната от непознат мъж, която я е
ударил с юмрук по задната повърхност на шията, както и цитираното в СМУ
записване, че „констатираното оплакване от болезненост в шийния отдел, отразено в
приложената медицинска документация от специалист ортопед, би могло да се получи
2
от действието на твърд тъп предмет, по механизма на удар като такъв предмет би
могъл да бъде и човешкият юмрук”. Твърди, че не е била склонявана от когото и да
било да изготви посоченото СМУ. Ответницата оспорва да е извършила
противоправно деяние и ищецът да претърпял твърдените в исковата молба вреди. В
тази връзка твърди, че процесното СМУ е изготвено на базата на писмен медицински
документ и преглед, като е извършена самостоятелна преценка на изготвилия го лекар
на база на предоставената от пациента информация. Сочи, че извън правомощията на
съставителя на СМУ е да записва предварителни данни, различни от съобщаваните му
от освидетелствания. Лекарят следва да интерпретира дадени пред него предварителни
сведения, съчетани с констатациите за обективното състояние на лицето, като в случая
именно това е сторено с процесното СМУ. Заключението представлява лична преценка
на лекаря, изградена на горепосочените обстоятелства. Ответникът не е имал нито
свидетелски показания, нито други източници, извън изброените такива при
съставянето на СМУ, нито е бил длъжен да търси такива при издаването на същото.
Сочи се, че за действия или изявления на трети лица, ответникът не носи отговорност
по чл. 45 от ЗЗД.
Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на противоправно деяние,
изразяващо се в съставяне от ответницата на документ с невярно съдържание –
съдебномедицинско удостоверение № 72/2015 г. от 18.03.2015 г.
В тежест на ищеца е да докаже че ответникът е осъществил спрямо него деяние,
съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД, именно - противоправно поведение на
делинквента, настъпване на твърдените от ищцата вреди, причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди, като вината се презумира.
Според изложеното в исковата молба, деянието на ответницата, от което твърди,
че е претърпял неимуществени вреди, е съставянето от последната на посоченото
съдебномедицинско удостоверение с невярно съдържание досежно вписаната в него
констатация на относно съобщените от освидетелстваното лице И.М. предварителни
данни, както и по отношение на констатацията, касаеща възможния механизъм на
причиняване на изложените от освидетелстваното лице оплаквания.
По делото не се спори, че 18.03.2015 г. при ответницата Т. К. – асистент при
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска” ЕАД, се
явило лицето И.Д.М. с искане за преглед и издаване на медицинско удостоверение. Не
се спори, че на същата дата ответницата е съставила представеното с исковата молба
съдебномедицинско удостоверение № 72/2015 г.
В констативната част на това СМУ е вписано: „ПРЕДВАРИТЕЛНИ
3
СВЕДЕНИЯ: Съобщава, че на 12.02.2015 г. около 15,35 ч. след излизане от съдебната
зала била нападната от непознат мъж, който я ударил с юмрук по задната повърхност
на шията; ОБЕКТИВНО: Жена на видима възраст, отговаряща на действителната, с
правилно телосложение, нормално развити костна и мускулна системи, нормално общо
охранване, ориентирана по време, място и по собствена личност, правилно отговаря на
зададените въпроси; По лицето, главата, шията, тялото и крайниците не се установяват
травматични увреждания. Представя амбулаторен лист № 000057/13.02.2015 г. над д-р
Я.Н. – ортопед ДКЦ ХІІІ, с основна диагноза: Дорзалгия, неуточнена. Обективно
състояние: палпаторна болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб…”
В заключителната част на СМУ е вписано: „При прегледа на мед. Документация
на И.Д.М. се установи: дорзалгия - палпаторна болезненост в шийния отдел на
гръбначния стълб; липса към настоящия момент на травматични увреждания по
лицето, главата, шията, тялото и крайниците. Констатираното оплакване от
болезненост в шийния отдел, отразено в приложената медицинска документация от
специалист ортопед, би могло да се получи от действието на твърд тъп предмет, по
механизма на удар, като такъв предмет би могъл да бъде и човешкият юмрук. Въз
основа на описаното в предварителните сведения и оплакванията в областта на шията й
е причинена краткотрайна болка.”
Представен е амбулаторен лист № 000057/13.02.2015 г., съставен от д-р Я.Н. –
ортопед при ДКЦ ХІІІ, в който е отразено, че след извършен на И.Д.М. първичен
преглед е установено обективно състояние – палпаторна болезненост в шийния отдел
на гръбначния стълб, както и дясната раменна става, ограничен обем на активните
движения в дясната раменна става. Като основна диагноза е вписано: „Дорзалгия,
неуточнена” В частта „Анамнеза” е отразено: „Оплаквания от болки в шийния отдел на
гръбначния стълб с излъчване към дясната раменна става, предизвикани от чрезмерна
мускулна контракция при защита от нападение с давност около 1 ден, изпитва
дискомфорт при движение на десния горен крайник”.
Установено е, че посоченото СМУ е било представено от И.Д.М. като писмено
доказателство в производството по гр.д. № 32431/2017 г. на СРС, образувано по
предявен от нея срещу настоящия ищец О. С. иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди, причинени й в резултат от нанесен от
последния на 12.02.2015 г. побой. С влязло в сила решение по посоченото дело така
предявеният иск е отхвърлен. Същото СМУ е представено от М. с подадена от нея
молба до СРП с искане за образуване на наказателно производство срещу О. С., като по
образуваната от СРП преписка е постановен отказ да се образува досъдебно
производство.
С оглед твърдението на ищеца, че осъществения от ответницата деликт се
изразява в съставянето от нея на посоченото СМУ с невярно съдържание, и
4
направеното от ответницата оспорване, в тежест на ищеца е да докаже, че в така
съставения документ са отразени неверни обстоятелства, в резултат на което същият е
претърпял неимуществени вреди, като тази доказателствена тежест му е разпределена
от съда с доклада по чл. 146 от ГПК. Ангажираните от ищеца доказателства не налагат
извод, че процесното СМУ е с невярно съдържание досежно отразените в него факти,
изрично оспорени от ищеца в исковата молба.
Процесното СМУ съставлява официален удостоверителен документ - издадено
е от длъжностно лице /медицински специалист/ в кръга службата му по установените
форма и ред, и се ползва материална доказателствена сила относно удостоверените в
него изявления и извършените от него и пред него действия – арг. от чл. 179, ал. 1 от
ГПК. Не са налице доказателства, които да опровергават верността на отразените в
процесното СМУ констатации на съставителя му. Същото обективно отразява
явяването на лицето И.М. пред съдебния лекар на посочената в него дата и проведения
личен преглед, естеството на съобщените от това лице оплаквания и механизма на
възникването им – т.нар. предварителни сведения, констатираните от медицинския
специалист обективни находки относно здравословното състояние на лицето въз
основа на проведения преглед, както и представената от освидетелствания медицинска
документация. В исковата си молба ищецът не излага твърдения и не се позовава на
невярност на удостоверения в процесното СМУ факт на лично явяване на М. пред
съдебния лекар за освидетелстване на посочената в него дата. Поддържаната от ищеца
неистинност на СМУ се основава на оспорването на вписаните в него т.нар.
предварителни данни, както и на констатацията на съставителя относно възможния
механизъм на получаване на съобщените от освидетелстваната оплаквания. В
посочените в СМУ „предварителни данни” са възпроизведени съобщените
освидетелстваната М. факти относно източника и начина на възникване на изложените
от същата оплаквания във връзка със здравословното й състояние, а именно, че „на
12.02.2015 г. е била нападната от непознат мъж, който я ударил с юмрук по задната
повърхност на шията”. В тази му част процесното СМУ отразява само разказани от
пациента сведения относно причините за възникналите здравословни оплаквания, а не
удостоверителни изявления на съставителя относно непосредствено възприети от него
факти. Касае се за данни от снетата анамнеза на освидетелстваното лице / или история
на пациента/, с която започва всеки първичен медицински преглед. За достоверността
на изложените от пациента анамнестични данни медицинският специалист не носи
отговорност, тъй като за тези факти същият няма удостоверителна компетентност. В
процесното СМУ изрично е отразено, че фактът на нанесен на И.М. побой се основава
на предварителни сведения на това лице, а именно на нейно съобщение за това пред
извършващия прегледа медицински специалист. Медицинският специалист е отразил в
СМУ, че при извършения непосредствен преглед не са установени травматични
увреждания, която констатация е в рамките на неговата удостоверителна
5
компетентност. Тази констатация не кореспондира с твърденията на ищеца за невярно
документиране на факти относно състоянието на М., от което той да е претърпял
неимуществени вреди в резултат на използването на СМУ в иницирани от последната
съдебни производства.
Що се касае до изложената в заключителната част на СМУ констатация на
съставителя относно оплакванията на М., а именно: „дорзалгия – палпаторна
болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб”, изрично е посочено в
удостоверението, че този извод е направен въз основа на изложените от пациентката
оплаквания и представения от нея амбулаторен лист, отразяващ резултатите от
проведен на 13.02.2015 г. първичен преглед от друг специалист - ортопед.
Следователно, не може да се приеме, че в тази му част процесното СМУ е с невярно
съдържание. Изводът на съставителя, че констатираното оплакване от болезненост в
шийния отдел, отразено в приложения медицински документ от специалист ортопед,
би могло да се получи по съобщения от пациентката начин /от удар с човешки юмрук/,
е направен принципно и хипотетично – в смисъл, че подобно оплакване от гледна
точка на медицинските му характеристики би могло да бъде причинено от подобен
удар, какъвто е съобщен от лицето. В тази му част отразеното в съдебномедицинското
удостоверение относно възможния механизъм на причиняване на установените
оплаквания на освидетелстваното лице съставлява експертна оценка и извод, а не
удостоверително изявление на съставителя за определени факти, поради което не може
да бъде преценявано от гледна точка на истинност на документа.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице невярно документиране
от страна на ответницата в съставеното от нея СМУ, следователно не е доказано
противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което така предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Отделно от горното следва да се посочи, че не са налице и доказателства за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от твърдяното деяние на ответницата, нито
за причинна връзка между такива вреди и съставянето от последната на процесното
СМУ.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към правните изводи на районния
съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
ответницата по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да й
заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20151269/05.07.2021 г. по гр.д. № 31395/2019 г. на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА О. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, да
заплати на Т. Г. К., ЕГН **********, сумата 300 лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7