Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2194
Година 2020, 01.12. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХХІХ състав
на 14.10.2020
година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1848 по описа
за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от М.Г. *** срещу Решение №2153-15-150/03.06.2019г.
на Ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив, с което е отменено Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г.
на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив и не е приета станалата
на 19.01.2018г. злополука с Г. М. Т. за трудова злополука.
Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя
на ТП на НОИ-Пловдив, жалбоподателят чрез своите пълномощници адв.Т. и адв. В. обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените разноски, съгласно представен списък. Допълнителни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ-Пловдив намира
същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано становище.
Заинтересованата страна С.Г.Т. не взема становище по
жалбата.
Заинтересованата страна Т.Г.Т. не взема становище по
жалбата.
Заинтересованата страна „***“ЕООД чрез пълномощника
си адв. Б. оспорва така депозираната жалба като недопустима, алтернативно като
неоснователна. Претендира сторените разноски. Допълнителни съображения излага в
депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Двадесет
и девети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира
за установено следното.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По
отношение на наведените от заинтересованата страна „***“ЕООД възражения следва
да се посочи, че в разпоредбите на глава пета от КСО, озаглавена „Осигуряване
за трудова злополука и професионална болест“ са дадени определения за трудова
злополука и професионална болест, регламентирани са правила за обявяване на
една злополука за трудова, съответно - за професионална болест, включително
задължението за деклариране, за провеждане на разследване и съставянето на
досие и т.н. В чл.60 ал.1 КСО е предвидено, че длъжностното лице, определено от
ръководителя на ТП на НОИ издава разпореждане за приемане или неприемане на
злополуката за трудова, а според ал.3, разпореждането се изпраща на осигурения
и на осигурителя, съответно според ал.4, разпореждането подлежи на обжалване от
заинтересованите лица по реда на чл.117.
От
съдържанието на приложимите разпоредбите на глава пета на КСО, както и тези от
подзаконовия нормативен акт, издаден по делегация от чл.57 ал.3 КСО – Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, се
налага несъмненият извод, в конкретния случай, както наследниците на
осигуреното лице, така и осигурителят са заинтересовани лица по смисъла на
чл.60 ал.4 КСО. Същите са и заинтересовани лица по смисъла на общите
процесуални разпоредби на чл.15 ал.1 и чл.153 ал.1 АПК, тъй като актът, с който
се признава или не се признава злополуката за трудова, пряко рефлектира върху техните
права, задължения и интереси.
Съгласно
разпоредбата на чл.15 ал.1 АПК, страни в административния процес могат да бъдат
административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито
права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт
или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.
В
този смисъл и доколкото не е спорно, че М.Г.Т. е наследник на починалото
осигурено лице Г. М. Т. и неговите права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от постановеното решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив,
то същият има правен интерес от неговото оспорване. За така постановеното
решение същият е узнал на 26.06. 2019г., а жалбата до съда е входирана в ТП на
НОИ-Пловдив на 18.06.2019г., т.е. още преди да му е бил надлежно връчен актът,
поради което и се явява депозирана в законоустановения срок. Констатира се също
така и че жалбата не изхожда лично от лицето, а е подадена чрез пълномощник
адв.Е.Т., надлежно преупълномощена от Адвокатско дружество „В. и Л.“ с
пълномощно от 17.06.2019г./л.11/, последните надлежно упълномощени съгласно
Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно с изх. №
071059/15.01.2019г./л.9/. Или, както вече се посочи и по-горе, жалбата се явява
подадена в срок от лице, имащо правен интерес от оспорването чрез надлежно
упълномощен процесуален представител.
По
отношение на възраженията досежно участието на останалите наследници в
настоящия процес, а именно С.Г.Т. и Т.Г.Т. следва да се посочи, че съгласно чл.153
ал.1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт,
както и всички заинтересовани лица, а според чл.154 ал.1 АПК съдът конституира
страните служебно. В случая, след като жалбите на С.Г.Т. и Т.Г.Т. са оставени
без разглеждане, съдът е изпълнил задължението си да конституира всички
надлежни страни по делото, поради което и ги е конституирал като заинтересовани
такива, тъй като същите са заинтересовани лица по смисъла на чл.15 ал.1 и
чл.153 ал.1 АПК. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените
права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на
надлежните страни и съдът, както вече се посочи, е задължен служебно да
конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете
засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на
обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и
заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна
страна, съответно– без участието на надлежна страна, доколкото има значение за
спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните
съдебни решения, съгласно чл.177 ал.1 изр. второ АПК, би внесло несигурност и
неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на
надлежните страни в съдебния административен процес не е самоцел на конкретния
съдия – докладчик, а представлява задължителна процесуална предпоставка по
допустимостта на производството. Или, тези възражения на „***“ЕООД съдът намира
също за неоснователни.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното.
На
15.01.2019г. в ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл.57 ал.2 КСО от адв.Г.В., пълномощник на С.Г.Т. – наследник на Г.Т., е
подадена Декларация за трудова злополука с вх.№5101-15-8/ 15.01.2019г./л.18/.
Към декларацията са приложени: Допълнително споразумение №00000109/03.01.2017,
към Трудов договор №0000048, сключено между Г. М. Т. и „АБМИ-АБ“ООД;
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3/19.01.2018г.; Договор за
правна защита и съдействие и пълномощно, с което С.Г.Т. чрез пълномощника си В.
Д. упълномощава Адвокатско дружество „В. и Л.“ от 10.01.2019г.; пълномощно от
Адвокатско дружество „В. и Л.“, с което преупълномощава адв.Г.В. да
представлява С.Т. пред ТП на НОИ във връзка с подаване на декларация за трудова
злополука от 14.01.2019г.; Препис-извлечение от Акт за смърт; Удостоверение за
наследници изх.№20/ 08.01.2019г.; Съобщение за смърт №26/21.01.2018г.; Съдебно
медицинска експертиза на труп №388/26.02.2018г./л.19-34/.
По
подадената декларация е открито досие №20191500008, към което освен горепосочените документи, са
приложени също така и Длъжностна характеристика и страници от книга за
инструктаж/л.20-23/.
С
писмо изх.№5101-15-8#1/22.01.2019г. Директорът на ТП на
НОИ – Пловдив е уведомил осигурителя и наследниците на Г.Т., че на основание
чл.58 ал.1 КСО ще се проведе разследване на декларираната злополука. Същото е
получено от адв.В., пълномощник на С.Т. на 24.01. 2019г., от Т.Т. и М.Т. на
25.01.2019г., а от осигурителя „***“ООД на 24.01.2019г./л.35, л.37-38/.
На
същата дата – 24.01.2019г. осигурителят „***“ООД е получил и писмо
изх.№5101-15-8#2/22.01.2019г., с което е бил уведомен, че в 3-дневен срок
от получаването, следва да посочи двама представители от комитета /групата по
условия на труд/един – от квотата на работодателя и един от квотата на
работещите/, които ще бъдат включени в комисията на ТП на НОИ-Пловдив за
разследване на декларираната злополука/л.36-37/, като определеният му от органа
срок, е изтекъл на 28.01.2019г.
На
31.01.2019г., т.е. след изтичане на срока, е входирано писмо от управителя на „***“ООД
– Б.Д., в което посочва определените лица за участие в комисията по разследване
на злополуката, а именно Б.А. Д. – представител на работодателя в КУТ и Д.Н.р.–
представител на работещите в КУТ. Писмото е с дата 29.01.2019г. /л.39/.
По
делото няма данни наследниците на Г. М. Т. да са уведомени за възможността по
чл.58 ал.4 във връзка с ал.5 КСО, а именно да посочат работник или служител от
същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или
представител на синдикалната организация, в която членува; представител на
работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд, които да
вземат участие в комисията по разследването.
Със
Заповед №1015-15-30/01.02.2019г. Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е наредил да
се извърши разследване на злополуката, станала на 19.01. 2018г. с Г. М. Т.,
декларирана с Декларация вх.№5101-15-8/ 15.01.2019г. в осигурител „АБМИ-АБ“ООД,
гр.Карлово от Комисия в състав: Председател инж.И.П.И. – старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ-Пловдив и членове: инж.Ж.Д.Н.– началник на отдел
„БТКД“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив; Б.А. Д. – представител на
работодателя от КУТ; Д.Н.р.– представител на работещите от КУТ, като е определено
разследването да започне на 01.02.2019г. и за резултатите от него комисията да
изготви протокол в срок до 12.02.2019г./л.42/. До 12.02.2019г. такъв протокол
не е изготвен.
От
страна на осигурителя е подадено Уведомление от 18.02.2019г., с което във връзка
с декларираната трудова злополука, са изложени възражения във връзка с нейното
подаване от лице, което не е наследник и е без представителна власт, а именно
адв.Г.В., поради което се твърди недопустимост на производството. Посочва се
също така и че причината, поради която от осигурителя не е декларирана
злополуката като трудова е, че им е било известно, че Г.Т. е пътувал за среща с
негова приятелка в с.Осетеново, освен това съпругата му в лична среща с
управителя на „***“ООД е заявила, че няма претенции смъртта на Т. да е трудова
злополука. Към уведомлението са приложени: Молба от Б.С.Б.от 16.01.2018г. да му
бъде прекратено трудовото правоотношение; Карта за оценка на риска №12;
Програма за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска при
работа; График за работа на работещите пазачи в база гр.Карлово за м.януари
2018г.; страница от дневник, в който са посочени приелите, съответно предалите
смяната пазачи; Правилник за вътрешния трудов ред, който е посочено, че влиза в
сила от 15.05.2018г.; Сведение от Т. Л. А. – работник в „***“ООД от
15.02.2019г.; Обяснение от инж.И.Д.е.– Директор производство от
31.01.2019г./л.40 и сл./.
В
хода на производството обяснения са представени и от В.Т. Д., М.Т. и С.Т.,
всички от 12.02.2019г./л.61-64/, както и от Б.А. Д., управител на „***“ООД от
31.01.2019г. /л.65/.
Определената
със Заповед №1015-15-30/01.02.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив
Комисия е обективирала резултатите от извършеното разследване в Протокол
№7/20.02.2019г./л.66-71/. Протоколът е връчен на осигурителя на 20.02.2019г., а
на адв.В. и С.Т. на 22.02.19г./л.72/.
На
25.02.2019г. от „***“ООД е входирано Искане за допълване на Протокол
№7/20.02.2019г./л.73 и сл./.
С
Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице при ТП на
НОИ-Пловдив на основание чл.60 ал.1 КСО декларираната трудова злополука
вх.№5101-15-8/15.01.2019г. на ТП на НОИ-Пловдив от адв.Г.В. – пълномощник на С.Т.
– наследник на Г.Т., станала в „***“ООД с Г. М. Т. на 19.01.2018г., е приета за
трудова злополука по чл.55 ал.2 КСО/л.84/.
За
да достигне до този извод, органът се е позовал на установеното в Протокол за
разследване №7/20.02.2019г., а именно:
Злополуката
е станала на 19.01.2018г. около 14,50 часа на главен път I-6
от Републиканската пътна мрежа на РБ на км.268+400м., между с.Васил Левски и
гр.Калофер, обл.Пловдивска. Г. М. Т. е назначен на работа в „***“ООД –
гр.Карлово с трудов договор №487/27.12.2016г. на длъжността „пазач“ в
производствената база на дружеството в с.Тъжа, община Павел баня. През периода
от 13.04.2017г. до 15.01.2018г. същият е работил в производствената база в
гр.Карлово. Със Заповед №4/15.01.2018г. на управителя на „***“ООД, Г. М. Т.
е преместен на работа в производствената база в с.Тъжа, считано от 16.01.2018г.
Съгласно
представени при разследването на злополуката Правилник за вътрешния трудов ред
и График за работа за месец януари 2018г., работното време на Г.Т. за деня на
злополуката е било от 17,00 часа на 19.01. 2019г. до 05,00 часа на 20.01.2019г.
Тук съдът констатира, че е допусната техническа грешка, досежно изписването на
годината, тъй като същата не е 2019г., а 2018г.
На
19.01.2018г. Г. М. Т. е пътувал с лек автомобил по главен път I-6
от Републиканската пътна мрежа по посока гр.Калофер, на път към местоработата
си в с.Тъжа и около 14,50 часа се е намирал на км. 268+400м. в участъка между
с.Васил Левски и гр.Калофер. Съгласно представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №3/19.01.2018г., съставен от дежурен по ПТП при ОД на
МВР-Пловдив, РУ-Карлово, около 14,50 часа управляваният от Г.Т. лек автомобил,
марка „Фолксваген Поло“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е
възникнал челен сблъсък с насрещно движещ се лек автомобил марка „Шкода Октавия“,
управляван от Станислав Кирилов Захариев. При сблъсъка между двете превозни
средства Г.Т. е загинал на място.
Съгласно
СМЕ №26/2018г., извършена в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Г.“ЕАД
– Пловдив, причината за смъртта на Г.Т. е тежка шийна травма, с пълно
прекъсване на продълговатия мозък и възходяща парализа на жизнено важни мозъчни
центрове, които се намират в съседство, като центърът на дишането и други.
Според
съобщение за смърт №26/21.01.2018г., издадено от УМБАЛ „Свети Г.“ЕАД
гр.Пловдив, смъртта на Г.Т. е настъпила в 14,50 часа на 19.01.2018г. в резултат
на тежка шийна травма с прекъсване на гръбначния мозък, причинена при ПТП-челен
удар с друг лек автомобил. От Община – Карлово е издаден препис-извлечение от
Акт за смърт №0002/21.01. 2018г./л.84/.
Разпореждането
е редовно връчено на заинтересованите лица/л.86-87/.
От
„***“ООД е депозирана жалба вх.№1012-15-97/27.03.2019г. по описа на ТП на
НОИ-Пловдив, с която разпореждането е оспорено с твърдения за неговата
недопустимост, нищожност и незаконосъобразност, като са изложени възражения и
досежно липсата на произнасяне по подаденото искане за допълване на Протокол
№7/20.02.2019г. Към жалбата са приложени: копие на Протокол за оглед на ПТП;
Постановление за прекратяване на наказателно производство от
14.12.2018г./л.88-103/.
Във
връзка с така постъпилата жалба и изложените в нея възражения, от Директора на
ТП на НОИ-Пловдив е изпратено до Началника на РУ-Карлово искане за
удостоверяване на точния час на възникване на разследваното ПТП с данни за
получаването му от РУ на 24.04.2019г./л.104-105/. С оглед необходимостта от
събиране на допълнителни доказателства, с Решение №1040-15-34/ 31.04.2019г. на
Ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив образуваното административно производство е
спряно/л.106-107/. Недоволни от така постановеното спиране, С.Т., М.Т. и Т.Т.
са го оспорили/л.114-134/, по повод на което е образувано адм. дело
№1510/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с влязло в
сила определение, с което жалбата на лицата е отхвърлена/л.163-167/.
Междувременно
на 15.05.2019г. от РУ-Карлово е постъпил отговор, в който се посочва, че часът
на възникване на ПТП №3/19.01.2018г. е 14,50 часа /л.110/. В тази връзка и с
Решение №1040-15-42/20.05.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е възобновил
спряното производство/л.111/.
И
най-сетне, с оспореното решение Ръководителят на ТП на НОИ-Пловдив е отменил
Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО
при ТП на НОИ – Пловдив и не е приел станалата на 19.01. 2018г. злополука с Г.Т.
за трудова такава/л.135/.
За
да достигне до този резултат, административният орган подробно е описал
установената от разследващия орган фактическа обстановка, в т.ч. е извършил
проверка в РУ-Карлово и е приел, че злополуката с Г. М. Т. е станала около
14,50 часа на място, отстоящо на разстояние около 20 км. до местоработата му в
с.Тъжа, което пострадалият би изминал за около 20 минути при шофиране с разумна
скорост. В този случай същият би пристигнал в с.Тъжа към 15,10 часа, т.е. около
2 часа преди началото на неговото дежурство, започващо в 17,00 часа. В рамките
на административното производство не са установени доказателства за наличие на
основателна причина, налагаща с 2 часа по-ранно явяване на Г. М. Т. на
работното му място, което е дало основание на административния орган да приеме,
че отразеното в писмените обяснения на Т. А. е достоверно и доказва намерението
на пострадалия да се отклони от обичайния си маршрут, преди да се яви на
работното си място в с.Тъжа, още повече, че от писмените обяснения на инж.И.Д.е.–
Директор производство в „***“ООД, обект с.Тъжа, става известно, че при проведен
телефонен разговор на 19.01.2018г. по обяд с пострадалия Г.Т., същият е
съобщил, че ще закъснее за работа не повече от 10-15 минути. Според обясненията
на инж.Е., след края на работния ден, работещите в производствената база на
дружеството в с.Тъжа се извозват с автобус до местоживеенето си в с.Васил
Левски, гр.Карлово, с.Дъбене и гр.Сопот, но съобщението на Г.Т. е наложило на
обекта да бъде оставен служител, който да изчака пострадалия до неговото
пристигане на работното му място.
От
друга страна е прието, че събраните при административното производство по
разследване на злополуката писмени обяснения на С.Т., М.Т. и В. Д.,
представляват описание на обичайните ежедневно извършвани действия от Г.Т.
преди да замине за работното си място, но в тях не се съдържат конкретни данни
и доказателства, че в деня на злополуката 19.01.2018г. Г.Т. е потеглил с лекия
си автомобил от адреса си по постоянно местоживеене *** на път към
местоработата си в с.Тъжа. При това положение е прието, че в административното
производство по разследване и квалифициране на станалата на 19.01.2018г.
злополука с Г.Т. е установено, че злополуката е станала с осигурено за риска
„трудова злополука“ лице, че в резултат на ПТП са възникнали тежки травматични
увреждания на пострадалото лице, довели до неговата смърт, но не са установени
данни за попадане на злополуката в обхвата на разпоредбата на чл.55 ал.2, т.1 КСО, поради което и оспореното Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г. е
отменено, съответно злополуката не е приета за трудова такава/л.135-137/.
В
хода на съдебното производство по делото са приобщени копие от
ДП№47/2018г. по описа на РУП-Карлово/л.201-433/, както и същото в оригинал;
Справка от НИМХ, Филиал Пловдив изх.№ОД-03-2-1/27.01.2020г./л.513/; копие на
Искова молба от С.Т., М.Т., Т.Т. и В. Д. срещу „***“ООД до
РС-Карлово/л.531-538/.
Като
свидетели по делото са разпитани :
В.Т.
Д. – доведена дъщеря на починалото лице Г. М. Т. и доведена сестра на
жалбоподателя. Същата заявява, че живее в едно домакинство с починалия Т.,
който е работил като охрана във фирмата на Б.Д. в гр.Карлово, но дните преди
инцидента е работил в с.Тъжа и до там е пътувал с нейния автомобил „Фолксваген
Поло“. Предполага, че е карал със съобразена скорост, както и че е тръгнал
по-рано, за да стигне навреме, тъй като от разговор с Б.Д. след инцидента, е
разбрала, че е трябвало да отиде по-рано, поради уговорка с колега да свършат
нещо. По данни на свидетелката, работното време на Т. е било от 16,00 часа, а
разстоянието от Сопот до Тъжа е около 30 км. Потвърждава, че води исково
производство срещу „***“ЕООД. Заявява също така и че при среща с Б.Д., на която
той е изплатил заплатата на Г.Т., Д. й е препоръчал да наеме адв.Б., който също
е бил там по време на срещата, тъй като наетият от нея адвокат от град Карлово
не бил надежден, с уговорката, че адв.Б. ще издейства дадените пари на тези
адвокати от град Карлово/1 600 лв./ да им бъдат върнати, но адв.Б. около година
ги препращал на различни адвокати и решили, че двамата – адв.Б. и Б.Д. работят
съвместно с този, с който Г.Т. е катастрофирал и ги лъжат. Заявява също така,
че два-три дни преди да се подаде декларацията в НОИ, тя и нейната майка/С.Т./
са се срещнали с адв.В. и адв.Т. и са ги упълномощили да подадат необходимите
документи. Конкретно какви документи са подписвали не си спомня, но твърди, че
притежава пълномощно, с което майка й я упълномощава да действа от нейно име,
тъй като е била много разстроена. Не са диктували на адв.В. какво точно да е
съдържанието на декларацията, но предполага, че той я е попълнил надлежно.
При
повторен разпит на свидетелката Д./след изслушване на дадените от другите
свидетели показания/, същата заявява, че не знае дали Т. е имал познати в
с.Осетеново, както и че нямат бали. Посочва също така, че не Т. се е обадил на Е.,
а обратното, тъй като след инцидента, тя е погледнала телефона му и е видяла
обаждане на е.към баща и в 13,35 часа. Предполага, че обаждането е било да
отиде по-рано на работа, както Б.Д. и е бил казал веднага след погребението.
Т. Л.
А. – служител в „***“ЕООД(заинтересована
страна по делото). Същият заявява, че се е видял с Т.
в базата на „***“ЕООД преди инцидента и са се разбрали Т. да му продаде бали с
люцерна, като са се уговорили на 19.01.2018г. между 12,30 часа и 13,30 часа да
се срещнат във Войнягово. Свидетелят е бил там в 13,00 часа, взел е пет бали
люцерна, които Т. му подарил, поради което е искал да го почерпи, но Т. казал,
че няма време, тъй като бърза за среща с приятелка в с.Осетеново. Свидетелят си
е тръгнал, като е хванал пътя за Хисаря, а Т. тръгнал в посока Карлово, което се
е случило в 13,35 часа. Посочва, че на следващия ден е разбрал за катастрофата.
Не знае какъв е графикът на пазачите, както и дали Т. е бил на работа същия
ден. Не знае дали е водено разследване в дружеството, в което работи, по
инцидента, давал е обяснения пред адвокат, като потвърждава написаното и
подписа, положен в предявеното му писмено сведение, находящо се на лист 58-59
по делото.
И.Д.е.–
производствен директор в „***“ЕООД – заинтересована страна по делото. Същият
заявява, че по повод напуснал охранител от базата в с.Тъжа, собственикът на „***“ЕООД
е предложил на Т. да го замести и той е приел. При първото си дежурство, Т. е
уведомил Е., че на следващото дежурство може да закъснее, като са се разбрали
на 19.01.2018г. да се чуят по телефона, за да се предвиди някой, който да го
изчака. По обед свидетелят се е обадил по телефона на Т., който му казал, че
уговорката остава, но да не се предвижда човек, който да го чака, като е
трябвало да пристигне към 16,45-16,50 часа, тъй като началото на смяната му е в
17,00 часа. По-рано пристигали пазачите, тъй като трябвало да си предават
ключове. Тъй като Т. не се е появил, е останал колега от съседното село да го
изчака, като свидетелят се е опитал да се свърже с него, но телефонът му давал
свободно. Пътувайки към Карлово, свидетелят е видял ПТП, като колата му се е
сторила позната, звъннал на Д. по телефона и разбрал за инцидента, което
наложило връщането му, за да вземе охранител за възстановяване на смяната. На
въпрос на съда свидетелят заявява, че около обяд са се чули с Т. и той е казал,
че може да не се наложи да закъснее. е.заявява, че Т. през годините, през които
е работил във фирмата, е пътувал от две места– от Сопот и от Войнягово, като
когато е пътувал със служебен транспорт, са го взимали от село Дъбене, в
случай, че е имал ангажименти във Войнягово. Според свидетеля, от Войнягово до
Тъжа има два пътя, като единият е през с.Дъбене, Карлово и след това посока
Калофер, а вторият от Войнягово през изхода на с.Баня, заобикаля се с.Васил
Левски и пак се включва в пътя за гр.Калофер, но до с.Тъжа пътят и от гр.Сопот
и от с.Войнягово, все минава през мястото на ПТП. Посочва, че по повод на този
инцидент е давал обяснения в Инспекцията по труда, но не е ходил там, а на
място в управата на дружеството са събирани. Не знае дали е имало разследване в
предприятието за инцидента. След предявяване на копие от обяснения, находящи се
на лист 60 по делото, свидетелят потвърждава положения от него подпис, както и
че това е дал в управата.
Д.Н.р.–
служител в „***“ЕООД. Заявява, че знае за инцидента, както и че на 19.01.2018г.
в 17,00 часа, когато са излизали, някой е казал, че пазачът закъснява и че
трябва да изчакат. По-късно е разбрала, че има инцидент. Не знае началните
часове на смените на пазачите. Илия е.е човекът, който води графика на
пазачите. Обяснения не е писала и не е давала показания във връзка с този
инцидент.
Съдът
приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на
непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, но същите ще се преценяват
от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
заинтересованост на всяко едно от разпитаните лица.
Преди
да бъде конституирана като заинтересована страна в процеса, по делото е
разпитана също така и С.Т.. Доколкото към настоящия момент Т. е страна в
процеса, няма пречка така дадените показания да бъдат приети за такива с
характер на обяснения, дадени в хипотезата на чл.176 ГПК във вр. с чл.144 АПК,
които отново ще бъдат преценени от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
Така
С.Т. заявява, че последно се е видяла със съпруга си сутринта на 19.01.2018г.
Както обикновено тя е тръгнала на работа, а след нея съпругът й следвало да
заведе внука на училище в Карлово, след което по принцип отивал до с.Войнягово
да нахрани животните и след това се прибирал, за да вземе внука от училище от
гр.Карлово или да си вземе храна и тогава отивал на работа. Според тази
свидетелка, работното време на Т. е било от 16,30 часа. По отношение на
подадената декларация в НОИ заявява, че е упълномощила адв.В., като на
предявения и Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, находящ се на
лист 25 по делото, разпознава като неин положеният втори подпис за клиент. Не
си спомня кой е попълнил подадената декларация, като на предявената й такава,
находяща се на лист 18 по делото, не разпознава свой подпис. Потвърждава, че
има имуществени претенции срещу „***“ЕООД, за което е образувано дело.
След
изслушване на показанията на останалите свидетели Т. заявява, че във Войнягово
нямат бали, а само разпръсната люцерна.
По
делото е прието неоспорено от страните заключение по СТЕ, вещото лице по която,
след запознаване с наличните по делото документи, е установило следното.
Разстоянието
от гр.Сопот до с.Тъжа, определено чрез Google maps е около 36 км. Маршрутите за придвижване с автомобил между
с.Войнягово и с.Тъжа са два, като разстоянията, определени чрез Google maps са съответно 39,7 км и 39,5 км.
Времето за изминаване на разстоянието от гр.Сопот до с.Тъжа при средна скорост
60 км/ч по възможните два маршрута е 36 минути. Времето за движение от
с.Войнягово до гр.Сопот и от гр.Сопот до с.Тъжа с вероятен престой от 30 минути,
като се вземе средна скорост на движение 60 км/ч е 82 минути, а при спазване
ограниченията на скоростта в участъка – 83 минути. Времето за придвижване
съгласно средното движение на трафика от с.Войнягово до мястото на ПТП, като
изчисленията не са със средна скорост 60 км/ч, а съгласно скоростта, с която
обичайно се движи трафикът при съответните метеорологични условия по възможните
два маршрута е 20 минути, съответно 24 минути. Разстоянието от с.Войнягово до
мястото на ПТП по двата маршрута е 21,3 км, съответно 21,4 км.
Допусната
е и допълнителна СТЕ, заключението по която също е прието без заявени резерви
от страните. Вещото лице, след запознаване с наличните по делото доказателства
и посещение на мястото, на което се намират къщата на пострадалия и предприятието
край село Тъжа, е установило следното.
Разстоянието
от мястото на къщата на Г.Т. в с.Войнягово до мястото на ПТП, определено чрез Google maps по маршрута с.Войнягово – гр. Баня – мястото на ПТП е 22,7
км. Времето за изминаване на това разстояние при движение със средна скорост 60
км/ч е 22 минути и 42 секунди, а със средна скорост 80 км/ч е 17 минути и 2
секунди.
Разстоянието
от къщата на Г.Т. в с.Войнягово до мястото на ПТП, определено чрез Google maps по маршрута с.Войнягово – с.Дъбене – мястото на ПТП е 25,3
км. Времето за изминаване на това разстояние при движение със средна скорост 60
км/ч е 25 минути и 18 секунди, а със средна скорост 80 км/ч е 18 минути и 59
секунди.
Разстоянието
от къщата на Г.Т. в с.Войнягово до дома му в гр.Сопот по маршрут Войнягово –
Дъбене – Сопот е 12,1 км. Времето за изминаване на това разстояние при движение
със средна скорост 60 км/ч е 12 минути и 6 секунди, а със средна скорост 80
км/ч е 9 минути и 5 секунди.
Разстоянието
от къщата на Г.Т. в с.Войнягово до дома му в гр.Сопот по маршрут Войнягово –
гр.Баня - Сопот е 24,2 км. Времето за изминаване на това разстояние при
движение със средна скорост 60 км/ч е 24 минути и 12 секунди, а със средна
скорост 80 км/ч е 18 минути и 9 секунди.
Разстоянието
от мястото на къщата на Г.Т. в с.Войнягово до мястото на ПТП, определено чрез Google maps по маршрута с.Войнягово – гр.Баня – мястото на ПТП, е 22,7
км. Времето за измиване на това разстояние при движение със средна скорост 60
км/ч е 22 минути и 42 секунди, а със средна скорост 80 км/ч е 17 минути и 2
секунди.
Разстоянието
от къщата на Г.Т. в с.Войнягово до мястото на ПТП, определено чрез Google maps по маршрута с.Войнягово – с.Дъбене – мястото на ПТП, е 25,3
км. Времето за измиване на това разстояние при движение със средна скорост 60
км/ч е 25 минути и 18 секунди, а със средна скорост 80 км/ч е 18 минути и 59
секунди.
Разстоянието
от мястото на къщата на Г.Т. в с.Войнягово до местоработата цех на „***“ в землището
на с.Тъжа, определено чрез Google maps по
маршрута с.Войнягово – гр.Баня – с.Тъжа, е 37,5 км. Времето за измиване на това
разстояние при движение със средна скорост 60 км/ч е 38 минути и 12 секунди, а
със средна скорост 80 км/ч е 28 минути и 54 секунди.
Разстоянието
от мястото на къщата на Г.Т. в с.Войнягово до местоработата цех на „***“ в
землището на с.Тъжа, определено чрез Google maps по маршрута с.Войнягово – с.Дъбене – с.Тъжа, е 40 км.
Времето за измиване на това разстояние при движение със средна скорост 60 км/ч
е 40 минути и 42 секунди, а със средна скорост 80 км/ч е 30 минути и 47
секунди.
Разстоянието
от мястото на дома на Г.Т. *** до мястото на ПТП по маршрута Сопот – Дъбене –
Войнягово – Баня – ПТП е 35,5 км. Времето за изминаване на това разстояние при
движение със средна скорост 60 км/ч е 35 минути и 30 секунди, а със средна
скорост 80 км/ч е 26 минути и 19 секунди.
Разстоянието
от мястото на дома на Г.Т. *** до мястото на ПТП по маршрута Сопот – Дъбене –
Войнягово – Баня – Тъжа е 50,5 км. Времето за изминаване на това разстояние при
движение със средна скорост 60 км/ч е 51 минути и 12 секунди, а със средна
скорост 80 км/ч е 38 минути и 39 секунди.
Разстоянието
между къщата на Г.Т. *** до мястото на ПТП през гр.Карлово, определено чрез Google maps, е около 20,7 км. Времето за изминаване на това разстояние
при движение със средна скорост 60 км/ч е 20 минути и 42 секунди, а със средна
скорост 80 км/ч е 15 минути и 31 секунди.
Разстоянието
между къщата на Г.Т. *** до местоработата му с.Тъжа през гр.Карлово, определено
чрез Google maps, е около 35,6 км. Времето за изминаване на това разстояние
при движение със средна скорост 60 км/ч е 36 минути и 18 секунди, а със средна
скорост 80 км/ч е 27 минути и 28 секунди.
Съдът
кредитира заключенията на вещото лице като компетентни, обосновани и неоспорени
от страните.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.
При
така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.
Легалната
дефиниция на понятието трудова злополука е дадено в новелата на чл.55 ал.1 КСО,
съгласно която, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като съгласно
чл.55 ал.2, т.1 КСО, за трудова злополука се счита и злополуката, станала с
осигурен по чл.4 ал.1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване или при
връщане от работното място до основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер.
Или, съгласно легалното определение по чл.55
ал.1 КСО, първият белег на трудовата злополука, е внезапно увреждане на
здравето. За да е налице „внезапно“ увреждане, същото следва да е настъпило
изведнъж, в резултат на непредвидено външно вредоносно въздействие върху
човешкия организъм. От определението следва, че внезапното увреждане има три
основни белега, характеризиращи го от обективна и субективна страна. Касае се
за вредоносно въздействие, което по делото е установено с оглед изхода от него –
настъпилата смърт на пострадалия. На следващо място това е външно въздействие,
изразяващо се в нанасяне на травма, посредством външен за организма обект - в
случая от вътрешните части на автомобила. Последният елемент характеризира
въздействието от субективна страна, т.е. същото следва да е непредвидено и то
от самия пострадал.
Съгласно
ал.2 т.1 от цитираната разпоредба, следва да са налице още два кумулативно
предвидени елемента – лицето да е осигурено и злополуката да се е осъществила
по обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното
място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен
характер.
Не
е спорно между страните, че Г. М. Т. е осигурено лице по смисъла на КСО. Спорно
се явява следващото обстоятелство, а именно, дали злополуката се е осъществила
по обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното
място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен
характер.
Настоящият
съдебен състав намира, че при установяване на това именно спорно обстоятелство,
както от страна на длъжностното лице, издало разпореждането по чл.60 ал.1 КСО,
така и от по-горестоящия административен орган, са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановените актове. Това е така,
защото производството по установяване на трудовата злополука започва с
установяване на самия факт за злополуката. Съгласно чл.57 ал.1 КСО/в
приложимата редакция/ осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за
изпълнение на временна работа – предприятието ползвател, е длъжен в срок от 3
работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния
осигурителен институт всяка трудова злополука. Не е спорно, че това не е било
сторено от осигурителя, като от негова страна се твърди, че декларация не е
подадена, с оглед приемане на злополуката за нетрудова такава, тъй като: „…Г.
М. Т. с ЕГН ********** на 19.01.2018г. не е загинал в ПТП при пътуване на път
за работа, а защото ни бе известно, че той е пътувал за среща с негова
приятелка в с. Осетеново, община Павел Баня от с. Войнягово като е тръгнал от
с. Войнягово с управлявания от него автомобил около 13,30 часа – 13,40 часа.
Също така неговата съпруга С.Г.Т. при проведени няколко лични срещи след
19.01.2018г. с управителя на „***“ООД Б.Д. заявяваше, че тя няма претенции
случилото се трагично събитие на 19.01.2018г. със съпруга и Г. да е трудова злополука,
като твърдеше, че няма никакви претенции към „***“ООД в тази връзка.“ /така
уведомление на лист 40 по делото/.
Тук
е мястото да се посочи, че тридневният срок за деклариране на злополуката от
осигурителя има инструктивен характер, като е насочен към насърчаване на
своевременното уреждане на отношенията, произтичащи от злополуката.Пропускането
на този срок няма да направи по-късното деклариране невалидно, но това дава
право на пострадалия и неговите наследници да декларират злополуката в едногодишен
срок от нейното настъпване.
В
тази връзка, и преди изтичане на този едногодишен срок от настъпване на
злополуката, в ТП на НОИ-Пловдив е входирана Декларация за трудова злополука
вх.№5101-15-8/15.01.2019г./л.18/. Така подадената декларация е оспорена от
осигурителя „***“ЕООД с твърдения, че същата е подадена от лице без
представителна власт и такова, което не е наследник, поради което се иска
прекратяване на административното, съответно и съдебното производство.
Видно
от представеното по делото копие на спорната декларация, в нея е отразено, че
се подава от С.Г.Т. чрез адв.Г.В., като същата е подписана от адв.Г.В.. За
удостоверяване на горното обстоятелство са представени Договор за правна защита
и съдействие и пълномощно изх.№071036/10.01.2019г., съгласно което С.Т. чрез
пълномощника си В. Д. е упълномощила Адвокатско дружество „В. и Л.“,
представлявано от управителя си адвокат Г.В. с правото да я представлява пред
компетентния съд по гражданско дело за получаване на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди по чл.200 КТ в качеството и на наследник на Г. М. Т.,
като извършва всички необходими действия за защита на законните й интереси, до
окончателното приключване на делото пред всички съдебни инстанции, включително
с правото да я представлява пред ЧСИ във връзка с образуване и водене на
обезпечително-изпълнително и изпълнително дело за събиране на присъдените суми,
както и да я представлява пред компетентното ТП на НОИ във връзка с
деклариране на трудовата злополука и пред съответния Административен съд по
производство за обжалване на разпореждането на НОИ. Уговорено е също така,
че дружеството има право да упълномощава с правата си по това дело и адвокати,
които не са част от дружеството. За клиент са положени два подписа, а за
управител подпис е положен от адв.Г.В./л.25/.
Представено
е също така и Пълномощно изх.№071048/14.01.2019г., с което Адвокатско дружество
„В. и Л.“, чрез управителя си адв.Б.Л., в качеството на пълномощник на С.Т.
упълномощава адвокат Г.В. с правото да представлява Т. пред компетентното ТП
на НОИ във връзка с подаване на декларация за трудова злополука, претърпяна от Г.Т.,
като извършва всички необходими действия за защита на законните и интереси, до
окончателното приключване на производството /л.26/.
От
така приложените към декларацията договори и пълномощни, съдът намира, че тя е
подадена от надлежно упълномощено за целта лице, а именно адв.Г.В.. Това е
така, защото съгласно разпоредбата на чл.32 т.1 и 2 ГПК, представители на
страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите, съответно родителите, децата
или съпругът, като в чл.33 ГПК е предвидено, че пълномощниците се легитимират с
пълномощно, подписано от страната или от нейния представител, а в пълномощното
се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника, като упълномощаването
може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното
заседание. Видно от приложеното към декларацията пълномощно, в което е
обективиран и договор за правна защита и съдействие, в него са посочени
Адвокатското дружество, точният адрес и телефон на пълномощника, такива
фигурират и в пълномощното, с което дружеството упълномощава конкретен адвокат.
Действително, не се установява така положените за клиент подписи чии са, но
разпитана в съдебно заседание В. Д., в качеството и на свидетел, заявява, че тя
и нейната майка са упълномощили адвокатите, както и че майка и лично се е
подписала. Все в тази насока заявява, че разполага с пълномощно, с което майка
и я е упълномощила да извършва действия пред НОИ, тъй като е била много
разстроена. Така дадените показания съдът кредитира, доколкото същите се
подкрепят и от събраните доказателства, а именно Пълномощно от 09.01. 2019г. с
удостоверени подписи от С.В., Нотариус с район РС Карлово с рег.№672, с което С.Т.
упълномощава В. Д. да я представлява пред ТП на НОИ-Пловдив, като от нейно име
в качеството и на наследник на Г. М. Т. подава всякакви документи, в т.ч.
заявления – а именно: Заявление-декларация за изплащане на парична помощ при
смърт на осигурено лице по чл.11 ал.2, чл.12 ал.2 или чл.13 ал.2 КСО,
Заявление-декларация за изплащане на неполучени от починало лице парични
обезщетения и помощи, всякакви други декларации/заявления, молби за обезщетение
за причинена трудова злополука и настъпила смърт по обичайния път за работа на
осигурено лице Г.Т., да изисква от органите на НОИ от нейно име и за нейна
сметка всякакви устни и писмени справи, да подава молби за издаване на
документи и на всякакви удостоверения и получава същите, да заплаща дължими
такси за извършване на услуги. Посочено е в пълномощното също така, че същото следва
да се тълкува разширително и изцяло в полза на упълномощеното лице да я
представлява по повод всички действия, които изискват нейното представяне и
действия в защита на личните й права и интереси, съобразно изменената
нормативна, административна или данъчна обстановка, по повод на горните
пълномощия /л.547/.
При
това положение, следва да се приеме, че С.Т. лично и чрез пълномощник В. Д./съгласно
пълномощно от 09.01.2019г./ надлежно е упълномощила Адвокатско дружество „В. и Л.“
с пълномощно от 10.01.2019г., което дружество от своя страна с пълномощно от
14.01. 2019г. е упълномощило адв.Г.В., който на 15.01.2019г. е подал спорната
декларация в ТП на НОИ-Пловдив именно в качеството си на пълномощник на С.Т., наследник
на Г. М. Т.. До извод в обратната насока не води твърдението на осигурителя, че
в така оспорения договор и пълномощно, липсва изписване „упълномощител“, а
вместо това лицата са се подписали като клиенти, тъй като разпоредбата на чл.33 ГПК изисква единствено подпис на страната, т.е. дори и да не е посочено изрично
упълномощител, клиент или каквото и да било друго обстоятелство, важно е
обстоятелството, че лицето се е подписало под своето изявление, с което в
конкретния случай упълномощава определени лица да го представляват.
В
този смисъл, наведените от страна на „***“ЕООД възражения за недопустимост на
производството, са неоснователни, доколкото не е спорно обстоятелството, че С.Т.
е наследник на починалото лице Г. М. Т.. Това обстоятелство се установява и от
приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.№20/08.01.2019г./л.28/.
Независимо
от изложеното по-горе, както правилно се сочи от ответния административен
орган, квалифицирането или не на една злополука като трудова такава се обуславя
от обстоятелствата, при които същата е настъпила, а не от волята на
осигурителя, респ. пострадалия или неговите наследници да я декларира. В
подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.58 ал.1 КСО уреждаща, че Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по
труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в
зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка
злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка
злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до
инвалидност. Т.е. законодателят е регламентирал разследване на всяка злополука,
довела до смърт, каквато в случая е процесната такава, като е без значение
фактът дали за нея има подадена декларация, дали е получено уведомление от
трето лице като например свидетел на злополуката или органите по чл.58 ал.1 КСО
са се самосезирали.
С
оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че
длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО е било надлежно сезирано за настъпила
злополука, поради което и е следвало да проведе производство по нейното
разследване. Такова производство е било проведено и същото е приключило с
Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, с
което разпореждане злополуката, станала в „***“ООД с Г.Т. на 19.01.2018г. е
приета за трудова такава по чл.55 ал.2 КСО.
Така
постановеното разпореждане се установява, че е издадено от С.Й.М., който
съгласно Заповед №1015-15-298/02.08.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив
е определен за длъжностно лице, което да издава разпореждания за приемане или
неприемане на злополуката за трудова/л.85/. Или, установява се, че
разпореждането е издадено от компетентен административен орган. Ето защо,
изложените възражения от „***“ЕООД в тази връзка, съдът намира за
неоснователни.
От
компетентен орган е издадено и оспореното в настоящото производство Решение
№2153-15-150/03.06.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив.
Както
разпореждането, така и решението са издадени в изискуемата от закона форма.
При
тяхното постановяване обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
На
първо място следва да се посочи, че разпореждането, с което злополуката се
признава или не за трудова, по своя характер представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК, поради което и при издаването
му, освен специалните разпоредби на КСО, следва да бъдат спазени и общите
разпоредбите на АПК.
Така,
съгласно разпоредбите на чл.58 ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 КСО, разследването на
трудова злополука трябва да установи: причините и обстоятелствата за възникване
на трудовата злополука; вида на уврежданията; други сведения, които ще
подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се
произнесе за характера на злополуката, като при разследване на злополуката
пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват: работник или
служител от същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ
сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува;
представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на
труд. Изрично е предвидено, че горепосочените прави имат наследниците на
починалия при трудова злополука и лицата по т.2, когато здравословното
състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител. И най-сетне, резултатите
от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до
доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното
поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите
наследници и на осигурителя/предприятието ползвател.
С
други думи казано, за да се приеме, че злополуката с Г.Т. е трудова такава по
смисъла на чл.55 ал.2 т.1 КСО, следва да бъде установено по безспорен начин, че
е станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното
място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене
с постоянен характер, доколкото не е спорно, че Т. е осигурено лице по смисъла
на КСО.
Не
е спорно между страните, че на 19.01.2018г. Т. е следвало да застъпи на смяна в
базата на осигурителя в с.Тъжа. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и
от заключенията по основна и допълнителна СТЕ, както и от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, се установява, че мястото на ПТП
е единственото възможно такова, през което Т. може да премине, за да достигне
до базата в с.Тъжа, без значение дали преди това е ходил на вилата си в
с.Войнягово или е пътувал директно от гр.Сопот, поради което и е без значение
обстоятелството ходил ли е до село Войнягово, с кого се е срещал, връщал ли се
е до гр.Сопот да се нахрани и изкъпе и т.н., при всяко едно от тези действия
той винаги би минал през този участък от пътя, а именно км.268+400м на главен
път I-6 от Републиканската пътна мрежа по посока гр.Калофер в
участъка с.Васил Левски – гр.Калофер, за да достигне до работното си място,
поради което и следва да се приеме за обичайния такъв път.
За
пълнота следва да се посочи още и че сам Директорът по производството в „***“ЕООД
е.твърди, че когато Т. е пътувал със служебен транспорт, е взиман както от
гр.Сопот, така и от с.Дъбене/докъдето лицето се е придвижвало само от
с.Войнягово/, т.е. няма пречка да се приеме, че ако в гр.Сопот е основното
място на живеене на Т., то в с.Войнягово му е другото допълнително място на
живеене с постоянен характер.
От
страна на осигурителя се оспорва основно фактът, че през времето, през което е
станало ПТП, Т. не е пътувал директно за работа, а е минавал оттам/макар и по
обичайния път за работа/ по-рано, тъй като е отивал на среща с приятелка в
с.Осетеново, което село е по маршрута на придвижване към работното му място в
с.Тъжа. В подкрепа на тези твърдения се сочи фактът, че работното време на
пазачите е от 17,00 часа, а инцидентът е станал в 14,50 часа, т.е. повече от
два часа от началото на работния ден, при положение, че от мястото на ПТП, за
да се достигне базата в с.Тъжа, са необходими не повече от 20 минути/последното
обстоятелство, а именно времето на придвижване от мястото на ПТП до базата в
с.Тъжа се потвърждава и от заключенията на вещото лице/. С тези мотиви и
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил разпореждането на длъжностното лице
по чл.60 ал.1 КСО, като е приел, че претърпяната злополука не е трудова такава.
Този факт обаче, а именно, че работното време на Т. е от 17,00 часа, а не от
16,00 часа, както се посочва в декларацията, както и че не е пътувал към
работното си място, а по лична работа в с.Осетеново, останаха недоказани в
настоящото производство. Впрочем, същите са останали недоказани още в хода на
административното производство.
Това
е така, защото в случая, административният орган не е изяснил релевантните за
спора факти и обстоятелства, с което е нарушил процесуалните си задължения,
произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се
за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл.7 АПК, според който
административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая,
а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който
административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на
страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на
производството/чл.9 ал.2 и ал.4 АПК/. Това от своя страна е довело до
нарушаване разпоредбите на чл.35 и чл.36 ал.1 АПК, които задължават
административния орган да събере служебно доказателства и да издаде
индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. С процесуалното си бездействие по
отношение на релевантните факти/за чието установяване органът е следвало да
бъде активната страна – задължение произтичащо от служебното начало в процеса/,
административният орган е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Достатъчно
в тази насока е да се посочи, че в представената декларация за трудова
злополука е посочено, че работното време на Т. е от 16,00 часа до 04,00
часа/т.е. 12 часов работен ден/. По своето правно значение декларацията е
официален удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила относно
вписаните в нея обстоятелства, докато същите не бъдат оспорени по надлежния
законен ред. Видно е, че от страна на „***“ЕООД възражения във връзка с тази
декларация са били направени нееднократно – както с уведомлението, с което са
представени доказателствата във връзка с проведеното разследване, така и с
искането за допълване на Протокол №7/20.02.19г., а и с жалбата по
административен ред, но по отношение на тях административният орган не се е
произнесъл. Към декларацията наследниците са приложили документите, с които са разполагали,
сред които е и Допълнително споразумение №00000109/03.01.2017г. към Трудов
договор №00000487, сключен с „***“ООД/л.19/. В това допълнително споразумение
обаче е вписано, че работното време на лицето е 8 часа/а не 12, както се сочи в
декларацията/, като от него не става ясно в колко часа започва работният ден на
служителя, нито в колко часа свършва.
В
Протокол №7/20.02.2019г., в който са обективирани резултатите от извършеното
разследване на злополуката, както и в разпореждането на длъжностното лице по
чл.60 ал.1 КСО е прието, че работното време на Г.Т. за деня на злополуката е
било от 17,00 часа на същия ден до 05,00 часа на следващия/т.е. отново се
навеждат твърдения за 12 часов работен ден/, като се позовават на представени
Правилник за вътрешния трудов ред и на График за работа за месец януари, в
които работното време е отбелязано като такова от 17,00 до 05,00 часа. Друг е
въпросът и че в разпореждането, както вече се посочи, работното време на лицето
е посочено погрешно по отношение на годината, като вместо 2018г., е посочена
2019г.
След
запознаване с наличните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
констатира, че цитираният и в двата акта Правилник за вътрешния трудов ред
влиза в сила от 15.05.2018г., каквото е нарочното му отбелязване на последната
страница, т.е. след датата на възникване на инцидента, поради което и не може
да се приеме, че е относим към процесната дата 19.01.2018г./л.52-57/.
Ответникът обаче вместо да изиска представянето на актуален към датата на злополуката
правилник, е игнорирал това обстоятелство и приел, че отразеното в него касае и
процесния период. Графикът за месец януари 2018г./л.50/ пък не може да се
приеме за годно доказателствено средство, доколкото противоречи на всички
дадени обяснения от страната, която го е представила, а именно „***“ЕООД, както
и на показанията на разпитаните по делото свидетели, водени именно от „***“ЕООД,
доколкото във всички тях се съдържат данни, че на 19.01.2018г. Г.Т. не е бил по
график дежурен на базата в с.Тъжа, а това се е наложило, с оглед постъпилата
молба на Б.С.Б.на 16.01.2018г. Т.е. и при положение, че молбата е постъпила на
16.01.2018г., няма как графикът за целия месец януари, който се предполага, че
е изготвен най-късно в последния ден на месец декември 2017г., да е изготвен
при съобразяване на това обстоятелство, доколкото същото не е било известно на
работодателя, поради което и същият следва изначално да съдържа отбелязване
смените на Стоянов, след което евентуално да е бил поправен чрез нанасяне името
на Т. и/или да е изготвен нов график, който да носи датата на изготвянето му, а
за удостоверяване на това обстоятелство, е необходимо представянето на
евентуално наличните два графика/този със Стоянов и този с Т./ или поправения
такъв.
Все
в тази насока следва да се посочи, че по делото не е представен също така и
трудовият договор на лицето, сключен с „***“ЕООД, в който би следвало да е
отбелязано работното му време. Не е представена също така и цитираната Заповед
№4/15.01.2018г., с която се твърди, че Т. е преместен на работа в
производствената база в с.Тъжа.
Или, недоказани са останали спорните в казуса съществени факти, а именно: началният час на дежурството на Г.Т., както и каква е била неговата цел за пътуване по времето, през което е настъпила злополуката – дали е отивал към работа или по свои лични дела, доколкото твърденията на двете страни – осигурител и наследниците на починалото осигурено лице, са противоречиви.
С
оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че административният орган е
постановил акта си в нарушение и административнопроизводствените правила, а
именно да издаде разпореждането по чл.60 КСО при събрани достатъчни и
категорични доказателства за причините и обстоятелствата за възникване на
злополуката, въз основа на които да обоснове изводите си за приемане или
неприемане на злополуката за трудова.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и
неговата цел, поради което следва да бъде отменено. Тъй като въпросът не
позволява решаването му от съда по същество, поради неизяснената фактическа
обстановка и в тази връзка необходимостта от събиране на допълнителни
доказателства, както и поради предоставената от закона изрична компетентност на
съответното ТП на НОИ да обяви дали една злополука е трудова или не, делото
следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново
произнасяне, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и
прилагането на закона.
При
новото разглеждане на преписката, освен, че следва да събере всички релевантни
за спора доказателства, органът следва и да ги обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност и в случай, че не се обори посоченият в декларацията час на
започване на работа на пострадалото лице, а именно 16,00 часа и с оглед
твърденията на Директора по производството в дружеството-осигурител, че
пазачите е следвало да са на работното си място по-рано за приемане и предаване
на смяната, е безпредметно обследване на следващото спорно обстоятелство, а
именно каква е била целта на пътуване на Т. по обичайния му път до работното
място.
При
положение обаче, че се оборят твърденията в декларацията, административният
орган следва да събере необходимите доказателства за установяване на целта на
пътуване на Т. по обичайния му път до работното място повече от два часа преди
началото на работния ден. Следва в тази връзка да се обсъдят както твърденията
на осигурителя, че по данни на негов служител, преди да отиде на работа, Т. е
имал да свърши лична работа, така и твърденията на наследниците на починалото
лице, че Т. е бил повикан да отиде на работа по-рано, като на последните следва
да им бъде указано, че на основание на чл.58 ал.4 във връзка с ал.5 КСО, при
разследване на злополуката имат право да присъстват или да посочат да присъстват
работник или служител от същата професия, или член на семейството или възходящ
или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която
членува, както и представител на работниците и служителите в комитетите и
групите по условия на труд.
За
установяване на горните обстоятелства, административният орган разполага с
възможността да събере всички доказателства, посредством доказателствените
средства, посочени в чл.39 ал.1 АПК, а именно обяснения, декларации на страните
или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със
закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и
обстоятелства да се извърши и с други средства. С други думи казано, няма
пречка да се изискат данни от мобилния оператор, чийто клиент е бил Г.Т., за
входящите и изходящите му телефонни обаждания и/или да бъде допусната
техническа експертиза, с цел установяване твърденията на страните и преценка верността
на дадените писмени обяснения.
За
пълнота, и с оглед наведените възражения в тази насока, следва да се посочи, че
в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.55 ал.3 КСО, която
дисквалифицира злополуката като трудова в случаите на умишлено увреждане на
здравето. Съдът намира, че не е налице визираната предпоставка, т.е. не е
налице умисъл. За да се приеме, че инцидентът е станал при тази форма на
вината, то е необходимо лицето да е съзнавало характера на постъпките си, да е
предвиждало последиците и да е искало или допускало настъпването им. По делото
няма установени факти, които да сочат на умишлено причинено увреждане.
Действията на Т., дори и да се приеме, че са отражение на допусната
непредпазливост по време на движението му на пътя, не дисквалифицират
злополуката като трудова по смисъла на чл.55 ал.2 КСО/в този смисъл Решение
№8787 от 02.07.2009г. по адм. д. № 3576/2009г. на ВАС на РБ/.
Изложените до тук съображения, обосновават
крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение №2153-15-150/03.06.2019г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и отмененото с него Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г.
на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, поради което
същите ще следва да бъдат отменени.
На основание чл.173 ал.2 АПК делото следва
да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП
на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по декларация за трудова злополука
вх.№5101-15-8/15.01. 2019г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, при съблюдаване на
дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закона.
Това налага извод за основателност на жалбата.
При посочения изход на спора, на
жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на
60 лева, от които 10 лева – държавна такса и 50 лева депозит за вещо лице.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., ХХІХ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-150/03.06.2019г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и отмененото с него Разпореждане
№5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в ТП на НОИ –
Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по
чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив, за ново произнасяне по декларация за
трудова злополука вх.№5101-15-8/15.01.2019г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив в
установените за това срокове, при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр.София,
бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 да заплати на М.Г. ***/шестдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :