РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Горна Оряховица, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101531 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Ищцата А. В. П. от с. М., чрез процесуалния си представител адв. К. А.,
твърди, че на 18. 03. 2010 г. сключила с Ц.Р.М. договор за покупко-продажба
на недвижим имот, находящ се на административен адрес с. М., общ. Л.,
ул.***, подробно описан в исковата молба. Твърди, че заплатила
договорената цена от 12 000 лв. на собственика М. на 18. 03. 2010 г., за което
била оформена разписка за предаване на сумата. Посочва, че продавачът не
разполагал с титул за собственост, което наложило да я упълномощи, за да се
снабди с небходимите документи доказващи собствеността му.
Пълномощното изготвено от М. било с представителна власт, позволяваща да
се снабди с необходимите документи. Ищцата организирала и предприела
всичко необходимо, поради което на 09.09.2010 г. с НА за собственост на
недвижим имот № *** на нотариус Ани Маркова, М. М. бил признат за
собственик по ред на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Поради бездействие от нейна
страна не предприела действия по надлежно оформяне на окончателна сделка
за покупко-продажба на недвижимия имот собственост на М.. В края на 2010
1
г. имотът на М. бил възбранен от ДСИ и ЧСИ. Въпреки наложените възбрани
твърди, че е установила фактическа власт върху имота след 18.03.2010 г.
владеейки го като собствен такъв. Ползвала сградите, складирала в тях вещи
и оборудване, държала ключовете са сградите. Посочва, че от 18.03.2010 г. до
настоящия момент ползва имота, че това владение е спокойно и
необезпокоявано. През лятото на 2021 г. узнала, че М. искал да се разпореди с
имота. Изпратила писма до нотариусите от района. С договор за покупко –
продажба от 10.06.2021 г. сключен с ответника Д.Д., обективиран в
нотариален акт № *** М. се разпоредил с имота. Посочва, че договорът е
сключен по време на брака на ответника с Р.Д. и е придобит в режим на СИО.
С оглед изложеното ищцата иска от съда да признае за установено спрямо
ответниците, че е собственик на процесния имот на основание чл. 79, ал. 1 ЗС,
позовавайки се на давностно владение продължило повече от 10 години, в
периода 18.03.2010 до момента на депозиране на исковата молба в съда.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Н. К. –
процесуален представител на ответниците Д.Д. и Р.Д.. Оспорват твърдението
на ищцата, че е осъществявала фактическа власт върху имота за периода от м.
март 2010 г. до момента. Намират, че от представените доказателства не може
да се обоснове твърдението на ищцата, че е владяла имота, че между
праводателят им М. М. и ищцата е налице валиден договор за покупко -
продажба, а дори и да се приеме, че са налице някакви договорки за
сключването му, то не е налице предвидената от закона форма за сключване
на сделка с недвижим имот. Намира, че представените пълномощни
легитимират ищцата като държател, но не и като владелец на имота, т.к.
действала от чуждо име по силата на учредена в нейна полза представителна
власт. Искат от съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС:
Видно от представения и неоспорен от страните Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност с рег.№ *** г.
нотариус Ани Маркова е признала Ц.Р.М., действащ срез пълномощника си
ищцата А. В. П., за собственик на основание давностно владение и наследство
2
на процесния недвижим имот, находящ се в с. М., общ. Л., ул. ***, а именно:
дворно място от 1096 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда,
лятна кухня, пристройка и стопански постройки.
Видно от представения по делото и неоспорен от страните заверен
препис на разписка издадена от Ц.Р.М. се установява, че същият е получил от
ищцата на 18. 03. 2010 г. сумата от 12 000 лв. за удостоверяване на
продажбата на собствения му недвижим имот, както и за съставяне на
пълномощно, с което същият е упълномощил ищцата А.П. да извършва
правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез
продажба, замяна или друг възмезден способ със собствения му наследствен
имот, което е индивидуализиран в документи за собственост, имот находящ
се в с. М. и представляващ : план 523, УПИ-III-594, кв. 104, площ 1, 096 дка,
дворно място, къща и стопански постройки, с нотариална заверка на
пълномощното от 18.03.2010 г.
Видно от представена молба от 29.10.2010 г. е, че ищцата А.П. е
поискала от ЧСИ С. Косева да вдигне възбраната наложена върху имота на
Ц.Р.М.. Такава молба е изпратена и на 10. 07. 2018 г. до ДСИ при Районен съд
гр. Г. Оряховица, както и до ЧСИ Неделчо Митев входирана в деловодството
му на 31.07.2018 г.
По делото са представени уведомления до нотариусите обслужващи
съдебния район на РС – Г. Оряховица / стр. 18-21/, с които ищцата е
уведомила същите, че лицето Ц.Р.М. й е продало процесния недвижим имот
на 18. 03. 2010 г. Моли нотариусите да не бъде извършвана сделка между
Ц.Р.М. и трети лица.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот с рег.№ *** се установява, че на 10. 06. 2021 г. Ц.Р.М. е продал на
ответника Д.С. Д. процесния недвижим имот за сумата от 6 500 лв.
По отношение на твърдението на ищцата, че е придобила процесния
имот, находящ се в с. М., общ. Л. и представляващ : план 523, УПИ-III-594,
кв. 104, площ 1, 096 дка, дворно място, къща и стопански постройки, чрез
непрекъснато давностно владение за периода 18.03.2010 г.-до днес, съдът
намира следното:
Тълкувайки историческото развитие и нормативната уредба на
института на владението, съдебната практика последователно приема, че
3
материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява
за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го
направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от
владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се
държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за
период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие
или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован
да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/.
Реалното установяване на фактическата власт върху процесния имот от
приобретателя, т. е. ищцата е осъществено на 18.03.2010 г., видно от
представената разписка съставена от праводателя Ц.Р.М..Тук дори не може да
се приеме, че е налице завладяване на имота, т.к. фактическата власт върху
имота е предадена доброволно от М. на ищцата. Собственическите права на
праводателя върху имота са установени, видно от приложения по делото
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност с
рег.№ ***, с който е бил признат за собственик на процесния имот на
основание наследствено правоприемство и давност. В качеството си на
собственик същия е предал реалното владение върху имота на основание
представената разписка и изготвените пълномощни. Видно от свидетелските
му показания е, че същият е продал имота на ищцата преди повече от 10
години, през 2010 г., за сумата от 12000 лв., т. е. същият не отрича, че е
предал владението върху имота на приобретателя по сделката помежду им. С
представената разписка свидетелят М. не е могъл да прехвърли вещни права
върху недвижимия имот, защото тя няма вещно-прехвърлително действие и
като такава не е годна да направи владелецът – ищец собственик. Такъв вид
договор не е в състояние да направи ищцата добросъвестен владелец, като в
този смисъл е и съдебната практика обективирана в т. 10 на ППВС № 6 от
1974 г., както и по-новата такава - решение № 193 от 22.07.2011 г. по гр. д. №
1342 от 2010 г. на ВКС, Второ, г. о., но същият с категоричност установява
датата на предаване на фактическата власт върху имота от св. М. на ищцата.
От разписката следва, че за ищцата са се породили правата в качеството й на
недобросъвестен владелец, които ще бъдат разгледани по-долу.
4
Свидетелят посочва, че е продал имота с разписка и пълномощни, които
издал на ищцата, за се снабди с необходимите документи, които да позволят
да се състави съответния нотариален акт на нейно име. М. свидетелства, че
лично е съставил разписката, че подписът в документа е негов, обстоятелство,
което не е спорно между страните. Посоча също, че за прехвърляне на имота
му е съставил на ищцата и друго пълномощно заверено от кмета на с. М..
Уточнява, че от тогава насетне ищцата се е разпореждала с имота, а с нейно
разрешение е ползвал стая в къщата при прибиранията му от чужбина, т.к. е
нямало къде да живее. От това следва, че отсяданията му в процесния имот са
търпими действия. Както е посочено в съдебната практика това са действия,
които се състоят в добрите между човешки/съседски, приятелски, роднински/
отношения, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за
което лицето, което го извършва няма никакво право. Да действително св. М.
е оставал от време на време да преспива в имота, подписал е декларации за
настаняване на семейството в процесния имот, но извършвайки тези действия
не е имал никакви материални права. Същите, както посочва свидетеля М., са
били извършвани с изричното съгласие на ищцата – владелец и за които няма
доказателства по делото, от които може да се допусне, че излизат извън
рамките на обикновена любезност и добронамереност, и най – вече
произтичат поради личните отношения между ищцата и св. М.. Ето защо
съдът не може да приеме, че тези действия, които с определение вписано в
съдебния протокол от 21.01.2021 г. са отделени като безспорни, а именно, че
свидетеля М. М. е представил декларация пред кмета на с. М., за регистриране
на лица на адреса на процесния имот, представляват действия прекъсващи
течението на срока на придобивна давност. От друга страна
правоизключващото възражение за прекъсване на давността е било въведено
от процесуалните представители на ответниците едва във второто съдебно
заседание, към който момент същото е било преклудирано. Съдът намира, че
тези действия са търпими, така са определени и от свидетеля М. и същите не
прекъсват течението на срока за придобивна давност. В подкрепа на този
извод е и посоченото от свидетеля М., че през периода след 2010 г. ищцата е
допускала и други хора да живеят в имота, а именно семейство калайджии и
други. С показанията на свидетеля М. се установява, че ищцата е ползвала
имота като свой, като е пренесла свой багаж в къщата, направила ремонт на
ВиК тръби, на покрива и други.
5
С оглед така събраните доказателства, разписка, пълномощни издадени
от свидетеля М. и писмата изпратени до съдебни изпълнители и нотариуси от
ищцата, съдът намира, че тя е владяла имота с намерение за своене от 18. 03.
2010 г до настоящия момент. В нито един момент до сделката от 10. 06. 2021
г. владението й върху имота не е било оспорвано от предишния собственик
свидетеля М. или други лица. Няма доказателства то да е било смущавано. От
тогава ищцата необезпокоявана от предишния собственик упражнява от
фактическата власт върху недвижимия им.
При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата
власт /interversio possessionеs/, намерението да се държи вещта като своя,
вместо за другиго, трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е.
чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при
превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия
владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на
такива действия след придобиване на фактическата власт. В този смисъл
съдът намира, че ищцата доказа това обстоятелство, базирайки се основно на
показанията на свидетеля М.. Останалите разпитани по делото свидетели не
допринасят за изясняване на предмета на доказване по делото. Впечатленията
им за начина за обработка на двора на имота, поддържан ли е той или не,
какво се е говорело в селото, не са от значение за настоящото производство,
щом предишния собственик на вещта не е оспорил владението на ищцата
повече от 10 години.
В тази връзка съдът намира, че ответниците на първо място не твърдят,
а и не проведоха успешно насрещно доказване, да са отблъснали владението
на ищцата или по някакъв начин, да са смутили явно и несъмненото й
владение върху недвижимия имот преди 10. 06.2021 г. Следва да се посочи,
че ищцата постоянно е упражнявала фактическата власт върху вещта, като
действията й нямат случаен характер, напротив целели са придобиване на
недвижимия имот. След наложените възбрани за задължения на свидетеля М.
същата нееднократно се е опитвала да заличи същите, за да може да упражни
правата дадени и с пълномощното от 18.03.2010 г.
На следващо място владението върху имота не е било прекъсвано за
период повече от 6 месеца. Налице са данни от показанията на св. Г. Г., че
6
ответникът е заварил вратите към къщата две седмици преди датата на
съдебното заседание, т. .е в началото на м. декември 2021 г., но след като
исковата молба е заведена на 03. 08. 2021 г., т. е. това обстоятелство не може
да се приеме, че е прекъснало придобивната давност.
Относно момента на придобиване на правото на собственост:
В мотивите на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. №4 от 2012 на ОСГК на
ВКС е посочено, че „изискуемото по чл. 120 ЗЗД, във вр. с чл. 84 от ЗС
волеизявление(позоваване) не е елемент от фактичесния състав на
придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не означава, че правната
последица – придобиване правото на собственост или друго вещно право,
настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. До момента, в
който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено
чрез волеизявление, не може да се придобие и правото на собственост. При
наличие на позоваване правните последици се зачитат от момента на изтичане
на законно определения срок“. С оглед тези указания съдът намира, че
ищцата е придобила собствеността върху имота в качеството й на
недобросъвестен владелец с предявяване на исковата молба и позоваване на
придобивната давност. При позоваване правните последици на давността се
зачитат към момента на изтичане на законния срок от 10 години, т.е. ищцата е
придобила собствеността на 19.03.2020 г. След тази дата свидетелят М. е
изгубил правото си на собственост върху имота. Със сключения с
ответниците нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с рег.№
459, том III, рег.№ 4448, дело № 365 от 2021 г. М. не е прехвърлил права,
защото са били придобити от ищцата по делото/арг. от 99 от ЗС/,
следователно ответниците не са станали собственици на процесния имот.
При приложение на последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че са се осъществили
юридическите факти от хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което
твърдението на ищеца за настъпила придобивна давност върху процесния
имот е основателно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените пред
настоящата инстанция разноски за: заплатена държавна такса – 60,75лв., 10
7
лв. държавна такса за вписване на исковата молба, сумата от 700 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, 5 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение, или общо сумата от 775,75 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. СТ. Д., ЕГН
********** и Р. СТ. Д., ЕГН**********, двамата с адрес: гр. Г. О., ул. ***, че
А. В. П., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. Л., ул. ***, Е СОБСТВЕНИК на
основание давностно владение на следния имот, находящ се в с. М., общ. Л., а
именно:
ДВОРНО МЯСТО с площ 1096 кв. метра, с пл. № 523 по Кадастралния
план на с. М., общ. Л., за което и съгласно документ за собственост е отреден
УПИ III-594 по ПУП на селото, който УПИ и съгласно Заповед №
1691/07.12.2010 г. на кмета на Община Л. получава ново отреждане, а именно:
имот с кадастрален номер 523, за който е отреден УПИ III-523, в кв. 104 по
ПУП на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня,
пристройка и стопански постройки при граници, както следва: север Д.Н.Д.,
изток – улица, юг – улица, запад – имот № 524 на ГД „Бизнес консулт“ и имот
№ 525 на К.С. Д..
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН ********** и Р. СТ. Д., ЕГН**********,
двамата с адрес: гр. Г. О., ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. В. П., ЕГН
**********, с адрес: с. М., общ. Л., ул. *** сумата от общо 775,75 лв. –
съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на
настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8