№ 33
гр. Кула, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело №
20211330100190 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.124 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) от М. М. Б. ЕГН ********** от гр. София бул. Н. П. 16; Ж. Н.
Н. ЕГН ********** от гр. Видин ул. ....... ет.3 ап.3; Т. Н. Н. ЕГН **********
от гр. В. ул. .....; и ЯН. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Видин ул. ....... против ИЛ.
В. П. ЕГН ********** от гр. Видин ул. ..... за признаване за установено в
отношенията им с ответника, че са собственици на 1215/1815 ид.ч. от имот с
идентификатор 17645.501.692 с площ от 1815 кв.м по кадастралния план на
гр. Г..
В исковата молба е изложено, че страните са съсобственици на
горепосочения имот, като ищците притежават 1215/1815 ид.ч., а останалите
600/1815 ид.ч. са собственост на ответника. Съсобствеността е придобита по
следния начин: С плана на гр. Г. от 1985г за имот 692 в кв. 78, собственост на
Т.Н.М., са били отредени два парцела ІІІ-692 и VІІ-692. Втория е продаден от
Т.М. на ответника И.П. през 1995г. След смъртта на М., неговите наследници
– ищците са станали собственици на първия от парцелите. През 2018г е
одобрен нов план на гр. Г. – кадастрален план, в който двата парцела са
обединени в един имот с идентификатор 17645.501.692 с площ от 1815 кв.м.,
чиито собственици са ищците с дял от 1215/1815 ид.ч. и ответника с дял от
1
600/1815 ид.ч.
На 01.03.2021г ответника се е снабдил с нотариален акт за собственост
на целия имот, на основание придобивна давност. Той обаче никога не е
владял целия имот и не е придобил по давност идеалните части на ищците.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба. В отговора се
твърди, че ищците не доказват, че са били собственици на съответните ид.ч.
от процесния имот, не са приложили документ за собственост. Няма
доказателства и че техния наследодател е бил собственик на УПИ ІІІ-692 и
съответно на ид.ч. от ПИ 692. Единствено в издадените скица и
удостоверение от Община Кула сочат, че може би наследниците са били
собственици на имота. Сочи се също, че от 1995г до 2021г ответника е владял
целия имот, като от 1995г до 1997г е имал търговска дейност в постройката,
която е закупил 1995г и е ползвал и останалата част от имота като открит
склад и паркинг. От раждането на детето му през 2004г е живял в имота и го е
ползвал изцяло, като съпругата му е регистрирана на адреса на имота през
2009г. От 2008г до 2011г детето ползва детска ясла в гр. Г., а съпругата му
започва работа в община Г. през 2009г и са живеели в имота от 2015г. до
2021г. Ответника и съпругата му са плащали данъците за имота за последните
5г. незастроената част е своена от 1995г до 2021г, когато е издаден и
нотариалния акт по обстоятелствена проверка. Никога не е имало граница
между двамата имота които са образувани от ПИ 692.
Счита, че е станал собственик на целия имот придобит по давностно
владение.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата,
преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна:
През 1985 със заповед №25-511 е утвърден план на гр. Г.. В плана е
нанесен поземлен имот 692 в кв. 78. В плана е предвидено, че от този ПИ 692
се образуват два урегулирани поземлени имота ІІІ-692 и VІІ-692, и част от
него се придава на УПИ VІІІ, образуван от ПИ 696. В разписния лист към
плана е записано, че собственик на ПИ 692 е Т.Н. М. и че за този имот има
образуван парцел ІІІ.
С Нотариален акт №95 от 31.07.1989г том І дело №167/1989г Т.Н. М. е
2
признат за собственик на дворно място от около 600 кв.м. за което е отреден
парцел VІІ-692 в кв.78 с площ от 600 кв.м., с неуредени регулачни
отношения, ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда
със застроена площ от 85 кв.м. и стопанска сграда, при съседи на имота от
две страни улица, собствен парцел ІІІ-692 в кв.78, общинско място-музейна
сбирка и Любен Велков.
С нотариален акт № 39 от 04.03.1995г том І дело №64/1995г Т.Н.М.
продава на ответника по делото ИЛ. В. П. дворно място от около 600 кв.м.
урегулирано в парцел VІІ-692 в кв.78 с площ от 600 кв.м., с неуредени
регулачни отношения, ведно с построената в имота масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м. и стопанска сграда, при
съседи на имота от две страни улица, собствен парцел ІІІ-692 в кв.78,
общинско място-музейна сбирка и Любен Велков
След това в разписния лист към плана като собственик срещу ПИ 692 е
записано и името на ответника ИЛ. В. П., като собственик на парцел VІІ.
Със Заповед № РД-18-620/07.03.2018г е одобрена кадастрална карта на
гр. Г.. В тази карта е отразен поземлен имот с идентификатор 17645.501.692 с
площ 1815 кв.м., който видимо съвпада с ПИ 692 в кв.78 по кадастралната
карта на гр. Г. одобрена 1985г. В кадастралната карта на гр. Г., одобрена
2018г, не са отразени други имоти, образувани от имот 692.
С нотариален акт № 82 от 18.03.2021г том – дело № 75 от 2021г
ответника ИЛ. В. П. е признат за собственик на 1215/1815 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 17645.501.692 с площ 1815 кв.м., с номер по предходен план
692 в кв.78, парцел ІІІ, VІІ.
За времето от 2016г до 2021г данъците и таксите за имот 17645.501.692,
ИПУ ІІІ, VІІ кв.78 находящ се на ул.М. Н. №1 са плащани от ответника ИЛ. В.
П., съгласно удостоверение, издадено от Община Г. на 30.09.2021г.
Ответника е сключил граждански брак на 07.09.2003г със свидетеля
Ю.П.И.. Двамата имат едно дете – П.И. П.а, родена на ....г, понастоящем на
18г.
От справка за промени на настоящ адрес за свидетелката-съпруга на
ответника се вижда, че от 1995г до 2009г е сс НА гр. Видин, от 2009г до
2013г е с НА гр. Г. ул. М. Н. №1, от 2013г до 2015г е с НА гр. Видин, от 2015г
3
до 2021г отново е с НА гр. Г. ул. М. Н. №1, и след това е с НА гр. Видин.
От удостоверението за наследници на Т.Н.М. се установява, че той след
като е починал е оставил следните наследници – дъщеря Е. Б.а и син Н. Н.,
починали след него. Е. Б.а след смъртта си е оставила двама сина – ищецът
М.Б. и Яни Б., който е починал и не е оставил наследници. Н. Н., синът на
Т.М., след смъртта си е оставил за свои наследници ищците Ж.Н., Т.Н. и Я.Н..
По делото са разпитани свидетели, както от страна на ищците, така и от
страна на ответника.
Първата група свидетели – Ц.В.И. и Ц. са заявили, че знаят ПИ 692, тъй
като са съседи, имота е бил на Т.Н.М., който починал 2001г, но през 1995 е
продал на ответника 600 кв.м. заедно с къщата и тълканата. До тълканата е
имало ограда до 2021г, която е разделяла имота на М. на две части – едната от
която е продал на ответника и другата част е незастроена. Незастроената част
свидетелите Ц. и лице на име Л.В. са я ползвали като са го косили, държали са
си селскостопански животни, земеделска и автомобилна техника. След
смъртта на М., неговите наследници Е. и Н. са позволили на Ц. и В. да
продължат да ползват празното незастроено място. Тези свидетели заявяват,
че до март месец 2021г не са виждали ответника да влиза в незастроената част
от имота, нито да складира стоки. От към улица Боян Чонос границата на
имота е била от камъни, които били паднали и свидетелите В. В. и И.И са
изградили отново и направили нова порта. През март 2021г ответника се
снабдил с нотариален акт за целият парцел и изгонил свидетелите като им
казал, че не позволява да ползват вече и незастроената част. Ответника живял
в закупения от него имот заедно със съпругата си до 2016г, когато са се
развели.
Другата група свидетели, доведени от ответника – И.М. и М. са заявили,
че ответника е закупил къща от Т. Н., като в парцела освен къщата има и
тълкана. В част от къщата е имало заведение. След тази тълкана има празно
място, което излиза на друга улица и това празно място е ползвано от
ответника, който е правил градина, държал е празни касетки с шишета,
спирал си е автомобила. Преди няколко години ответника разрешил на
свидетеля В. да си спира камиона и трактора в празния парцел. Миналата
година ответника И. казал на свидетеля В. да си махне камионите, след което
свидетелите Пенка и В. започнали да повдигат въпроса за имота.
4
Показанията на първата група свидетели съдът ги кредитира като
обективни, кореспондиращи си по между си, подробни и житейски
обосновани. С показанията на тези свидетели се доказва, че ПИ 692 е бил
собственост на Т.Н.М., наследодател на ищците, тъй като е идвал в имота,
живял е в къщата позволявал е на съседите, именно свидетелите да ползват
празното място, което излиза на ул. Боян Чонос, а през 1995г е продал частта,
в която е построена къща и тълкана, на ответника. Тези свидетели доказват,
че са ползвали незастроената част от спорния имот след дадено разрешение и
знание от страна на Т.Н.М., а след неговата смърт от неговите дъщери. Тези
свидетели не заявиха и една дума, че ответника е ползвал дори и част от
имота.
От една страна показанията на втората група свидетели не могат да се
кредитират напълно като достоверни, поради, това, че могат да се считат
заинтересовани от изхода на делото, тъй като единия свидетел е бивша
съпруга на ответника, която обаче все още живее с него, в закупения през
1995г имот с къща, понеже работи в Община Г.. Другия свидетел е баща на
ответника, а третия е съпруга на бащата на ответника.
От друга страна техните показания се отнасят предимно до това дали
ответника е упражнявал фактическа власт върху незастроената част от ПИ
692, като само бащата на ответника – свидетеля М. заявява, че къщата е била
на Т. Н. преди. Но и не доказват категорично и несъмнено, че ответника е
упражнявал фактическа власт върху незастроената част от ПИ 692 повече от
десет години в периода от 1995г до 2021г. Излагат факти, че е садена градина,
че са складирани касетки от ответника и си е спирал автомобила в празната
част от ПИ 692. Посочено е от бащата на ответника, че заведението е
работило около една година, а от бившата му съпруга, че заведението е
работило от 1996г. около две години. През 2005г първия етаж от къщата е
даден бил под наем за агроаптека, която е развивала дейност около две, три
години, т.е. до 2008г най-много. Въобще не се излага категорично колко
време ответника е ползвал незастроената част. Дори напротив доказа се, че
определено време преди 2021г ответника не е живял в закупената от него
къща, а само Ю.И. е живял от 2004г. Прави впечатление и изложеното от
свидетеля М.а, че преди една година ответника казал на В. да си махне
камионите от празния парцел, като преди това му бил позволил да ги спира в
5
този парцел. Първата част от това изказване кореспондира с доказателствата
по делото, тъй като има логика, след като ответника миналата 2021г се е
снабдил с нотариален акт, да изгони всички, които ползват имота, което е
израз на собственически правомощия. Но това, че преди да се снабди с
нотариален акт, да разрешава на свидетеля В. да си спира камионите, съдът
намира за невярно. Ответника е знаел, че собственик на спорния имот е бил
Т.М., от който е купил къщата и е знаел, че всички съседи са знаели това,
което се и доказа по делото. При това положение без да има нотариален акт за
празната-незастроена част от имота няма логика съседите да питат него за
разрешение да ползват тази част.
С оглед на изложеното не е проведено пълно главно доказване от
ответника, че е упражнявал фактическа власт върху частта от ПИ 692, която
не е закупил през 1995г. за период повече от десет години преди 2021г.
Фактическата обстановка се установи от цитираните по-горе документи
и липсата на отговор от страна на ответника по главния иск.
От правна страна:
Според чл.5 ал.1 от Закона за наследството ЗН/ децата на починалия
наследяват по равни части от наследството, а съгласно чл.9 ал.1 от ЗН,
съпругата наследява част равна на частта на всяко дете.
За да се уважи главния иск за собственост, ищците следва да установят,
че са собственици на процесния имот, като докажат правното основание на
което са придобили собствеността, а именно по наследство от Т.Н.М..
Съгласно чл.79 ал.1 от Закона за собствеността (ЗС) правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. В ал.68 ал.1 от ЗС е уредено, че
владението е упражняване фактическата власт върху вещ, която владелецът
държи като своя, лично или чрез другиго, като своя. Теорията и практиката
приемат, че владението трябва да е непрекъснато (целия десет годишен
период да не е прекъсван), несъмнено (демонстрирането на намерението за
своене да не постъавя под съмнение, че владелецът не е собственик),
спокойно (да няма спорове относно имота), явно (да е демонстрирано пред
всички) и продължително (повече от 10 години). В чл.69 от ЗС е
регламентирано, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже,
че я държи за другиго. Това е оборима презумпция за намерението за своене,
6
което се предполага до доказване на противното.
За да се докаже възражението на ответника, че той е собственик на
процесния имот, придобит по давностно владение, следва той да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху незастроената част от ПИ 692 повече от
десет години в периода от 1995г до 2021г.
По делото се доказа, че Т.Н.М. е собственик на ПИ 692 по плана на гр.
Г., като е придобил по давностно владение още от преди 1985г. Това се
доказва от факта, че когато е изготвен плана на гр. Г. през 1985г в разписния
лист той е записан като собственик, но и той е упражнявал фактическа власт
върху ПИ 692, което се доказа както от свидетелите, така и от отразеното в
нотариалните актове от 1989г и 1995г, описани по-горе, като в първия акт той
е признат за собственик на УПИ VІІ-692, който е образуван от ПИ 692, а и в
двата акта е записано, че той е съсед на УПИ VІІ-692, като собственик на
парцел ІІІ-692, също образуван от ПИ 692.
Тук следва да се посочи и това, че за ПИ 692 са отредени два
урегулирани поземлени имота – УПИ ІІІ-692 и УПИ VІІ-692, като за първия
са предвидени придаваеми части към съседни имоти, а за втория не.
Границите за втория УПИ VІІ – 692 съвпадат изцяло с имотните, както и
границата между него и УПИ ІІІ-692, която преминава по съществуваща
оградна мержа.
Съгласно §.8 ал.2 т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)
собствениците на урегулирани поземлени имоти могат да приложат влезлите
в сила, но неприложени регулационни планове, като сключат договор за
прехвърляне на собственост в нотариална форма.
До 1995г, момента когато Т.М., наследодателят на ищците, е продал на
ответника УПИ VІІ-692 регулационния план няма данни да е приложен. След
продажбата обаче, на посоченото основание в ЗУТ, регулационния план е
приложен в частта за УПИ VІІ-692. Поради това, че към 1989г планът не е
бил приложен, а Т.М. е бил признат за собственик на УПИ VІІ-692, като част
от ПИ 692, също е доказателство, че М. е бил собственик на ПИ 692.
Доказано е също, че ищците са наследници на Т.Н.М., поради което на
основание чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от Закона за наследството наследяват правото
му на собственост върху ПИ 692 по плана на гр. Г., респективно върху
имотите, които са образувани от този имот, с изключение на частите, които са
7
продадени, а именно УПИ VІІ-692.
Тук следва да се изложи и това, че след като е сключена сделка за УПИ
VІІ-692 през 1995г и за този имот регулационния план се счита за приложен,
е следвало това прилагане да се отрази в самия план, с нанасяне на границите.
Това не е станало, поради което при създаване на кадастралната карта е
допусната непълнота като не е нанесен УПИ VІІ-692. Съгласно т.4 от Тълк.
решение № 8/2016г по тълк дело № 8/2014г на ВКС в производство по иск за
собственост съдът изследва за наличие на непълнота или грешка в
кадастралната карта.
Освен това от редакцията на това решение става ясно, че е допустим иск
за реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно не е заснета
като самостоятелен имот.
Предвид изложеното ищците са собственици на тази част от ПИ с
идентификатор 17645.501.692, представляваща разлика между площта на
самостоятелен УПИ VІІ-692, която е 600 кв.м. и площта на целия ПИ с
идентификатор 17645.501.692 целия с площ 1815 кв.м., т.е. на 1215 кв.м.
реални части извън 600-те кв.м. на УПИ VІІ-692.
Не са ангажирани обаче доказателства за това какви са границите на
тази част и точната и площ. Това е необходимо с оглед на това, че ако се
уважи иск за реална част от имот, тази част така да бъде индивидуализирана,
че след това въз основа на решението да може да бъде нанесена в
кадастралната карта. Ищците напротив твърдят че притежават не реални
части, а идеални и поддържат иска си за идеални части.
Искът е предявен за 1215/1815 ид.ч. от ПИ с идентификатор
17645.501.692, но не следва да се уважи за тези идеални части, тъй като ще се
окаже, че ищците ще имат права върху терена, на който се намират сградите,
които се намират в УПИ VІІ-692, а този имот е в изключителна собственост
на ответника. Иск за идеални части се предявява когато има съсобственост, а
такава в случая няма. Ответника е собственик на частта от ПИ 692, за която е
отреден УПИ VІІ-692, който следва да се нанесе в кадастралната карта, а
ищците са собственици на останалата част.
Не е основателна тезата на процесуалния представител на ищците, че
така както е създадена кадастралната карта за ПИ с идентификатор
17645.501.692 е създадена съсобственост между ищците и ответника.
8
Съсобственост се създава когато се урегулират маломерни имоти, които се
обединяват. Кадастралната карта има за цел да отрази действителното
фактическо положение на имотите, като в случая това не е така, тъй както е
изложено по-горе след продажбата и съответно прилагането на
регулационния план по отношение на УПИ VІІ-692, останалата част от ПИ
692 е продължила да съществува като самостоятелен имот. Това, че има
непълнота в кадастралната карта и два имота са нанесени като един не
създава съсобственост. В цитираното тълкувателно решение върховния съд е
посочил, че кадастралната карта не създава права, а само отразява правата на
собственост върху поземлените имоти и има декларативен характер.
С оглед на горното искът следва да се отхвърли, а на ответника се
присъдят разноските за адвокат в размер на 600.00 лева.
Предвид изложеното Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) от М. М. Б. ЕГН ********** от гр. София бул. Н.
П. 16; Ж. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Видин ул. ....... ет.3 ап.3; Т. Н. Н. ЕГН
********** от гр. В. ул. .....; и ЯН. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Видин ул.
....... против ИЛ. В. П. ЕГН ********** от гр. Видин ул. ..... за признаване за
установено в отношенията им с ответника, че са собственици на 1215/1815
ид.ч. от имот с идентификатор 17645.501.692 с площ от 1815 кв.м по
кадастралния план на гр. Г..
ОСЪЖДА М. М. Б. ЕГН ********** от гр. София бул. Н. П. 16; Ж. Н. Н.
ЕГН ********** от гр. Видин ул. ....... ет.3 ап.3; Т. Н. Н. ЕГН ********** от
гр. В. ул. .....; и ЯН. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Видин ул. ......., да заплатят
на ИЛ. В. П. ЕГН ********** от гр. Видин ул. ..... разноските по делото от
600.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
9