гр. Бургас, 18.02.2020 г.
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Павел Ханджиев
Членове: Нели Събева
Христина Марева
като разгледа докладваното от съдия Ханджиев ч. т. д. № 51/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по повод частна жалба от “П” А. , ЕИК ****, против определение № 1* от 10.12.2019 г., постановено по т.д. № 151/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б. , с което е прекратено на осн. чл. 130 ГПК производството по иска на жалбоподателя против “П” А. на осн. чл. 71 ТЗ вр. чл. 124 ГПК за установяване, че решенията на Съвета на директорите на дружеството-ответник, взети с протокол от 21.03.2019 г., са нищожни, тъй като са липсващи, невзети решения.
Жалбоподателят “П” А. сочи, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ако окръжният съд е считал, че исковата молба е нередовна поради липсващи твърдения , които да обосновават правния интерес на ищеца от прогласяване нищожност на решенията на СД, то съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже да се отстрани нередовността, а не да постанови прекратително определение.
Изразява несъгласие с констатацията на съда, че ищецът не изложил твърдения относно наличието на правен интерес от установителния иск за нищожност на решенията. Такива твърдения били изложени в допълнителната искова молба.
Излага съображения за наличието на правен интерес от прогласяването на нищожността на решенията СД, което ще доведе пряко въздействие в правната му сфера, доколкото ще се възстанови предходното правно положение.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Окръжен съд - Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът “П” А. не е представи отговор на частната жалба.
О. Б. , в качеството на конституирано трето лице-помагач на страната на ответника, е представила писмен отговор, с който оспорва частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
“П” А. е предявило с исковата си молба до Окръжен съд - Б. евентуално съединени искове: (1) като първи по ред за разглеждане - установителен иск на осн. чл. 71 ТЗ за прогласяване на нищожност на решенията на Съвета на директорите на дружеството-ответник “П” А. , взети на 21.03.2019 г., като липсващи, невзети решения, и (2) като евентуално съединен - конститутивен иск на осн. чл. 71 ТЗ за отмяна на същите решения на СД като противоречащи на закона и устава на дружеството. В исковата молба ищецът посочил, че взетите решения пряко накърняват членствените му права като акционер в ответното дружество. Решенията са за оттегляне упълномощаването на прокуриста П. К. и заличаването му от ТР; избиране на М. Й. за председател на СД и изпълнителен член, който ще представлява дружеството самостоятелно; за избор и назначаване на нов прокурист - Д. Я. ; за представителство на дружеството от изпълнителния директор М. прокуриста Д. Я. заедно и поотделно; за оттегляне на дадени на адв. К. пълномощия; за оттегляне на пълномощия, дадени на трети лица от досегашния прокурист П. К. ; за оттегляне на всички останали пълномощия, дадени на трети лица от изпълнителни директори на дружеството и от СД преди 21.03.2019 г.; за предприемане на действия за отмяна хода по същество и възобновяване на производството по т.д. № 480/2018 г. по описа на БОС и за възлагане на новоизбраните изпълнителен директор и прокурист да предприемат действия за вписване по партидата на дружеството на така взетите решения.
След като с отговора на исковата молба ответникът възразил, че ищецът няма интерес от установителния иск, с допълнителната искова молба ищецът уточнил, че до момента волята на СД се формирала посредством двама представители на всеки от акционерите О. Б. и “П” АД. От квотата на О. Б. били избрани М. Й. и И. Ц. , а от квотата на “П” А. - М. С. и Г. М. С атакуваните решения акционерът О. Б. се домогвал да установи еднолично управление на дружеството чрез избирането на М. Й. за изпълнителен директор и чрез назначаването на Д. Я. за прокурист, които били посочени и се намирали под контрола на акционера О. Б.. С това се накърнявали пряко членствените права на акционера “П” А. , а именно: правото му на глас, правото му на избор (да избира и да бъде избиран в управителните органи на дружеството), правото му да участва във формирането на волята на управителните органи и правото му да бъде информиран за дружествените работи.
С обжалваното определение съдът приел, че ищецът е изложил твърдения само за качеството си на акционер, но не обосновал наличието на правен интерес от установителния иск, изразяващо се в неблагоприятно въздействие върху правната му сфера като акционер. Твърдените нарушения следвало да бъдат от такова естество, че да засягат негови реални права и евентуално положително съдебно решение да доведе до промяната им, като рефлектира върху обема и съдържанието на членствените права, какъвто не бил случаят.
Това определение е правилно.
Съгласно чл. 71 ТЗ всеки член на търговско дружество може да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството, с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството. Искът според вида на търсената защита може да бъде установителен, осъдителен или конститутивен. Интересът, като процесуална предпоставка за допустимостта на иска, подлежи на служебна проверка само при установителните искове по чл. 71 ТЗ. Наличието на вреди или реалната възможност от настъпването на вреди вследствие на решението на органа на дружеството (различен от общото събрание) при установителните искове по чл. 71 ТЗ е положителна процесуална предпоставка при предявяването им.
В конкретния случай не се установява като последица от решенията на СД от 21.03.2019 г. за ищеца-акционер да са настъпили вреди или да има реална възможност такива да настъпят. Решенията на СД не засягат и не поставят под въпрос членството му, нито отделните му членствени права.
Не могат да бъдат споделени вижданията на ищеца, изразени в допълнителната искова молба, относно правния му интерес. Атакуваните решения на СД не засягат членственото право на глас, защото това право се отнася до правната възможност за гласуване в общото събрание на акционерите, а наред с това акционерът “П” А. не е член на СД и не би могло изобщо да се обсъжда дали се нарушава някакво негово хипотетично право на глас в СД. На следващо място, конкретните решения на СД не накърняват възможността на акционера да избира членове са управителните органи на дружеството и сам да бъде избиран в тях. Нито Търговския закон, нито уставът на дружеството регламентират възможност акционерите да имат квоти в органите на дружеството, нито възможност да посочват прокурист на дружеството, още по-малко да определят еднолично начина на представителство. Поради това решенията на СД не нарушават това членствено право на акционера. На трето място, соченото от ищеца жалбоподател като нарушено “право да участва във формирането на волята на управителните органи” няма самостоятелен характер и е по-скоро проявна форма на правото на глас в общото събрание на акционерите, който орган съгласно чл. 221, т. 4 ТЗ избира и освобождава съвета на директорите. Ето защо и това членствено право не се нарушава от решенията на СД от 21.03.2019 г. И на последно място, не е нарушено правото на акционера да бъде информиран за дружествените работи. Тъй като акционерното дружество е капиталово дружество, правото на информация се свежда до възможността на акционера да се запознава с писмените материали по дневния ред на предстоящи ОСА и да получава същите материали безплатно, както и до възможността да получава протоколите от минали ОСА и приложенията към тях. Нито една от тези възможности не се засяга по никакъв начин от решенията на СД.
В крайна сметка ищецът не е заявил факти и обстоятелства, които да обосноват извод, че като последица от решенията на СД от 21.03.2019 г. за него като акционер са настъпили вреди или има реална възможност такива да настъпят. Оттук не може да се очаква, че при хипотетично уважаване на установителния иск за прогласяване нищожност на решенията на СД ще се стигне до благоприятно въздействие върху правната сфера на ищеца и в частност до промяна в обема или съдържанието на членствените му права. По тези съображения заявеният като първи по ред за разглеждане установителен иск по чл. 71 ТЗ е недопустим.
Неоснователно е оплакването в частната жалба за допуснато от съда съществено процесуално нарушения. Вярно е, че първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 129, ал. 2 ГПК да остави без движение исковата молба и да укаже на ищеца да обоснове правния си интерес от прогласяване на нищожност на решенията на СД. Това обаче не е довело до нарушаване на правата на ищеца, тъй като в срока по чл. 372, ал. 2 ГПК ищецът е пояснил и допълнил първоначалната искова молба, излагайки аргументите си за съществуването на интерес от установителната претенция.
По тези съображения обжалваното прекратително определение е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 10.12.2019 г., постановено по т. д. № 151/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б.
Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател:
Членове: