Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26, 31 май 2019
г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на
двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
........................……………………
.......................………...………….
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
........................…………..
.......................…………..
секретар
Нелли Митева, прокурор ……………………, като разгледа докладваното от Председателя АНД
№ 26 по описа на РС Котел за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на дружество „Мъка” ЕООД, представлявано от В.Г.Р.,
с която моли да се отмени наказателно постановление (НП) № 20-002480 от
20.02.2012 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” (Д”ИТ”) Сливен с
твърдения, че е процесуално и материално незаконосъобразно. Развива отменителни
основания в няколко насоки : дружеството нямало качество на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, тъй като отношенията били гражданскоправни, а
не трудовоправни такива, защото на лицето Д.М. била възложена определена
работа, която нямала постоянен характер и зависела от поръчките и изпълнението;
административното обвинение не било формулирано в пълнота и така нарушавало
правото на защита на наказаното лице, тъй като не била цитирана изрично ал.1,
към която препращал чл.414, ал.3 от КТ; не били посочени обстоятелствата и
фактите, обуславящи съставомерността на деянието, за което бил наказан
жалбоподателят; тъй като жалбоподателят бил наказан за две отделни нарушения с
две отделни НП, едно от което настоящото, наказанията по двете следвало да се
кумулират.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от адв. Т.Ч. ***,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата
страна Д”ИТ” Сливен се представлява по пълномощие от старши юрисконсулт А. Г.,
който изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за
потвърждаване на НП.
Производството
е допустимо, тъй като жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес
да обжалва. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното НП – потвърдено.
На 06.02.2019 г. двама служители на Д”ИТ” Сливен –
свидетелите К.Д. и Т.Д., извършили проверка във връзка със спазване на
трудовото законодателство в обект в село Градец, стопанисван от жалбоподателя.
Бил получен сигнал, че там се полага труд без сключен трудов договор. Обектът
се намирал в бившия стопански двор. Представлявал хале с монтирани в него
машини за рязане на камъни. Проверяващите заварили св. Д.М. и още едно лице – А.
К., да режат камъни, като ги оформяли по предварително зададени от В.Р.
размери. И двете лица били с поставени в ушите шумозаглушители. Тъй като
времето било студено, в халето горяла печка. Имало подредени както нарязани
камъни, така и необработени. В съдебно заседание св. М. обясни, че двамата с А.К.
били извикани от В.Р., за да режат камъни и така да изпълнят поръчката, която Р.
бил получил. Св. М. и Р. уговорили възнаграждение по 2 лева на квадратен метър.
За 06.02.2019г. Р. платил на св. М. 20.00 лева. Цялото оборудване, вкл. и трите
машини, били на Р., който периодично, при поръчки, викал жалбоподателя и други
лица, да режат камъни. Р. упражнявал този бизнес от много години, който се
свеждал основно до търговия с камъни и плочи, вкл. обработването им.
Проверяващите попитали св. М. и другото лице дали
имат трудови договори и откога работят. Св. М. казал, че няма трудов договор с
жалбоподателя, което потвърдил и управителят Р., който бил извикан да присъства
по време на проверката.
Тъй като св. М. и другото лице не носели документи за
самоличност, проверяващите поискали съдействие от полицейския пункт в селото.
След като установили коректно даните им, проверяващите поискали от св. М. да
попълни декларация, което той не сторил лично поради неграмотност. Св. Д.
попълнил декларацията, като записвал отговорите на св. М.. В декларацията е
посочено, че св. М. работи от два дни като работник в стопанския
двор-каменоделна, а в деня на проверката е започнал работа в 11:00 часа.
Графите „работно време“, „размер на трудово възнаграждение“ и „последно
получено трудовото възнаграждение“ не са попълнени.
Проверяващите указали на управителя Р. да се яви на
08.02.2019г. в сградата на Д”ИТ” Сливен, за да представи
трудовите договори с двете лица.
На
следващия ден - на 07.02.2019г., в Д”ИТ” Сливен пак бил получен сигнал с
идентично съдържание, поради което свидетелите
Д. и Д. извършили втора проверка в същия обект, при която установили, че
лицата М. и К. продължават да режат камъни. За св. М. е попълнена нова
декларация, в която той е декларирал обстоятелства, съвпадащи с тези, които бил
заявил предния ден.
Междувременно,
между „Мъка“ ЕООД, като възложител, и св. М., като изпълнител, бил сключен
договор, наименован „граждански“, по силата на който възложителят възложил, а
изпълнителят приел да извърши за възложителя товаро-разтоварна дейност и
обработка на каменни плочи в рамките на месеца. Възложителят се задължил да
осигури необходимите материали в срок от пет дни след приемане на извършената
работа и в срок от 10 дни след приключването ù да изплати на изпълнителя
200.00 лева. Посочено е, че неразделна част от договора са констативен протокол
и разписка. Договорът е подписан от управителя на възложителя и изпълнителя. На
същия лист е материализирана и разписка, според която изпълнителят М. е получил
сумата 185.00 лева в изпълнение на договора. Под разписката не са положени
подписи за „изплатил“ и „получил“. Посочено е, че договорът е сключен на
04.02.2019г.
На
08.02.2019г. управителят Р. занесъл гражданския договор в Д”ИТ” Сливен.
Потвърдил е, че със св. М. не е сключван трудов договор.
На същата дата св. Д., в присъствието на свидетелите Т.Д. и Г. К.,
съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), в който е констатирано, че на 06.02.2019 г. в 14:30 часа в цех за
каменоделство в бившия стопански двор на село Градец Д.М. предоставя работна сила
без сключен трудов договор – реже каменни плочи с циркуляр, и при проверката
декларира самоличност, място на работа, длъжност, работно време. Прието е, че
дружеството – жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР
на КТ, е допуснал до работа Д.М. без трудов договор, сключен в писмена форма.
Актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 от КТ. Актът е подписан от актосъставителя, двамата свидетели и от
управителя Р., на когото е бил връчен и препис от акта.
Въз основа на акта, на 20.02.2019 г. директорът на
Д”ИТ” Сливен издал обжалваното НП, с което на „Мъка“ ЕООД, в качеството му на
работодател, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00 лева глоба за извършено по чл.62, ал.1
вр. чл.1, ал.2 от КТ административно нарушение. НП е било съобщено на
наказаното лице на 21.02.2019г. Жалбата срещу него е подадена на 26.02.2019г.
при спазване на седемдневния срок за обжалване.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена, след като анализира всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателствени източници. Писмените доказателства съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д. и Д., както и
показанията на св. М., доколкото не противоречат на останалите доказателства.
Разминаванията са във връзка с обстоятелството дали св. М. е подписал договора
с „Мъка“ ЕООД преди или след проверката. Съдът приема, че в тази част показанията
на св. М. не се подкрепят от останалите доказателства и са в очебийно
несъответствие със заявеното от него по време на проверката. Нито св. М., нито
управителят Р. са твърдели, че между тях е налице писмен договор и за съда е
безспорно, че представения писмен договор е съставен единствено и само за
целите на процеса, което обаче е било излишно и ненужно, тъй като договорът за
изработка, каквито белези носи процесният, е неформален и за действителността
му не е необходима писмена форма. Освен това, разрешението на казуса налага
изследване на въпроса не дали е съществувал договор за изработка, а дали
възложената с него работа е предмет на регулация на облигационното или на
трудовото право.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.62, ал.1 вр.
чл.1, ал.2 от КТ.
Съдът се съобрази със задължението си да направи служебна проверка дали са
спазени всички процесуални правила при образуване на
административнонаказателната процедура и констатира, че не са налице нарушения
на процесуалните правила, които да са нарушили съществено правото на защита на
наказаното лице. При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са
спазени изискванията, установени в разпоредбите на раздели ІІ, ІІІ и ІV на
глава ІІІ-та от ЗАНН.
За неоснователни съдът преценява възраженията на жалбоподателя за липса на
описание на фактическите обстоятелства, при които било извършено нарушението.
Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са посочили
всички обстоятелства, при които е било извършено нарушението, за което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция. Описанието е подробно и
изчерпателно, посочени са времето, мястото и останалите обективни елементи от
състава на нарушението на чл.62, ал.1 от КТ, с което правото на защита е било гарантирано в пълен обем още с
образуване на административнонаказателното производство и не е било нарушено в
следващите му етапи.
Искането за кумулиране на имуществените санкции – тази по настоящото НП и
тази, наложена по НП № 20-002459/20.02.2019г., издадено от директора на Д”ИТ”
Сливен, е всъщност искане за приложение на чл.25, ал.1 от Наказателния кодекс,
което обаче е неприложимо в административнонаказателното производство, тъй като
в ЗАНН липсва изрично препращане към тази разпоредба. Изброяването в чл.11 от ЗАНН за приложението на въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита е
изрично и не може да се тълкува разширително.
Изложеното налага изследване на обжалваното НП по същество :
Спорният момент, решаващ за изхода на делото, е за характера на
установеното между дружеството-жалбоподател и св. М. правоотношение – дали са
сключили договор за изработка по реда на ЗЗД, както се твърди от жалбоподателя,
или правоотношение е трудовоправно, съгласно императивната норма на чл.1,
ал.2 от КТ и с оглед разпоредбата
на чл.66,
ал.1 от КТ.
Трудовото правоотношение възниква на
няколко основания, едно от които е трудовият договор, който е двустранно, респ.
многостранно съглашение, по силата на което едната страна (работник или
служител) се задължава да предоставя за определен
срок работната си сила, извършвайки възложените ù трудови функции, а
другата страна (работодател) се задължава да заплаща определено възнаграждение,
да осигурява нормални и здравословни условия на труд и пр. С оглед
продължителността им, трудовите договори се делят на такива за неопределен срок
и на срочни договори. Подробна регламентация на срочните трудови договори е
дадена в чл.68 от КТ, където в ал.1, т.2 е уреден договорът за извършване на
точно определена работа. Срокът се уговоря по съглашение между страните за
изпълнение на ясно определена по вид работа, по при определени работен режим,
заплащане, работно време, работно място и пр. Правоотношението е трудово,
когато при изпълнението на възложената работа извършителят се подчинява на
определен работен режим, заплащане, работно време и пр. При договора за
изработка се уговоря постигане на конкретен трудов резултат, който също е свързан
с полагане на труд, но работната сила се престира при пълна самостоятелност до
получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор.
По
време на проверката е установено, че извършваната от св. М. дейност носи
белезите на предоставяне на работна сила, тъй като има посочено конкретно
работно място, време на изпълнение на работата и уговорено възнаграждение.
Страните по сделката са се договорили св. М. да обработи чрез рязане конкретно
количество камъни, като работата се полага в специално оборудвано от
жалбоподателя помещение, където той е разположил собствени машини, отоплил е
помещението, за да създаде подходяща работна среда, снабдил е св. М. и другия
работник с антифони, за да се предпазват от силния шум. Уговорили се заплащането
да бъде по 2 лв на квадратен метър обработен материал. Търговията с камъни, вкл. и обработването им,
е част от основния предмет на дейност на дружеството, с оглед на което
дружеството е създало подходяща материални база за извършване на посочената
дейност.
Съдът
приема, че престиране на работна сила от св. М. на 06.02.2019 г. в полза на
жалбоподателя разкрива белезите на полагане на труд по трудово правоотношение,
макар и ограничено в своето действие с оглед наличието на предварителна
уговорка за извършването на конкретна работа – рязане на определено количество
камъни. По тези съображения съдът преценява, че дружеството – работодател има
качество на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ и в това качество не е
изпълнило императивното изискване на чл.62, ал.1 от КТ да сключи със св. М.
трудов договор в писмена форма, а след това да изпълни всички произтичащи от
това задължения.
Тъй като наказанието е наложено на ЕООД, правилно санкцията е определена по
реда на чл.414, ал.3 от КТ, където е предвидена глоба или имуществена санкция
от 1500 до 15000 лева в зависимост дали нарушението е извършено от физическо
лице или от лицата по чл.83 от ЗАНН - еднолични търговци или юридически лица.
Тъй като наложеното наказание е в размер на минималния предвиден размер, не
може да се обсъжда възможността за намаляване на наложеното наказание.
Административнонаказващият орган не е допуснал твърдяното в жалбата
нарушение да посочи в НП, че санкцията се налага във връзка с ал.1 на чл.414 от КТ. Прочитът на посочените разпоредби сочи, че двете се отнасят като обща към
специална, като в ал.1 са предвидени санкции за всички нарушения на трудовото
законодателство, извън тези за осиуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, докато в ал.3 са фиксирани санкциите само за нарушения на разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63,
ал.1 или 2 от КТ,
които са по-тежки в сравнение с тези по ал.1, тъй като се предвижда по-висок
максимум.
Поради всички изложени съображения обжалваното НП
следва да се потвърди, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-002480 от
20.02.2019 г. на Директора на Д”ИТ” Сливен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред АС Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :