Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………./08.08.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -
7 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа т. д. № 1098 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.-В.Х.“ ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление ***, „ВЕЦ-********, с която срещу З.К.„Н.“ АД, ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление ***, ж.к „Витоша“, „ВЕЦ-********, са
предявени искове, както следва: с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на сумата от 160 160, 93 лева –
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №17150010000001 за
непостроената в срок сграда по договор за извършване на строително-монтажни
работи от 11.11.2016, сключен между „В.Х.“ ЕАД и „М.И.“
ООД, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 29 320, 69 лева –
обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 23.08.2018г. –
11.06. 2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иск
до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените
в настоящото производство разноски, включително адв.
възнаграждение.
С исковата молба ищецът твърди, че е възложител по
договор от 11.11.2016г., сключен с „М.И.“ ООД,
съгласно който последният поема задължение да извърши строително-монтажни работи,
по количествено-стойностни сметки и линеен график към договора, на обект
„Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, находящ
се в гр. София, УПИ VIII-96, кв. 258, м. Павлово – Бъкстон, р-н Витоша. Със застрахователна
полица №17150010000001 сключена с „М.И.“ ООД, З.К.„Н.“ АД поема задължение за
гарантиране на качественото и в срок извършване на строително-монтажните работи
по договора от 11.11.16г срещу дължимата
застрахователна премия в размер на 16 336, 41 лева. Гарантираната сума по
полицата е 160 160, 93 лева. Според чл.15, ал.1. и
ал.2 от договора от 11.11.2016г. строителят е длъжен
да завърши и предаде обекта с акт образец 15 в срок до 16 месеца. Срокът
започва да тече от подписването на протокол образец 2 за откриване на
строителна площадка и определяне строителна линия и ниво, раздел I и II. Ищецът твърди протоколът образец 2 да е подписан на
08.03.2017г., от което следва, че крайният срок за предаването на обекта с акт
– образец 15 е 08.07.2018г. Уведомил е застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие с уведомление за щета с вх.№0208/06.07.2018г. в
рамките на срока по полицата като е представил и нужните на застрахователя
документи, за да се произнесе по заявлението. Въпреки това на 21.08.2018г.
застрахователят изисква допълнителни документи, които ищецът не предоставя, тъй
като счита за неотносими и целящи единствено отлагаме
изплащането на застрахователното обезщетение. Предвид липсата на плащане на
застрахователното обезщетение се иска осъждането на ответното дружество.
Ответникът ЗК „Н.“ АД, чрез квестора, оспорва исковете
като твърди, че с „В.-В.Х.“ ЕАД са свързани лица, тъй
като последното е мажоритарният акционер в капитала на ЗК „Н.“ АД и до
постановяването на ЗК „Н.“ АД в квестура едноличният собственик на капитала
на „В.-В.Х.“
ЕАД и негов представляващ В.А.С.е представляващ и ЗК „Н.“ АД; както и че В.А.С.е
действителен собственик на ЗК „Н.“ АД по смисъла на §2, ал.1, т.1 от ДР на
ЗМИП. Не оспорва сключването на твърдения застрахователен договор, но оспорва,
че представените от ищеца документи установяват настъпването на
застрахователното събитие. Счита, че забавата не е покрит риск по полицата, тъй
като съгласно чл.26, ал.2 от Договора от 11.11.2016г.
гаранцията покрива само вредите от пълното неизпълнение. Евентуално счита, че
за неговото установяване следва да бъдат представени още доказателства от
страна на бенефициера за: началната дата, от която
тече срока за изпълнение на строителя; причините за закъснението, които са от
значение за основателността на претенцията. Исковете се оспорват и по размер, като се
твърди, че възложителят е допринесъл за забавата на строителя, като е превъзложил част от СМР на трети лица. Евентуално
възразява, че ЗК „Н.“ АД не носи отговорност в конкретния случай, тъй като
застрахованият не е уведомил застрахователя за обстоятелствата, които е можел
да предположи, че ще доведат до предявяване на претенция, както и че с
непредставянето на документи, „М.И.“ ООД е нарушил раздел VI, чл. 1 и чл. 2, т.3.1. от Общите
условия, както и задължения по чл.365 от КЗ и се явява основание
застрахователят да откаже плащане на обезщетение. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Третото лице помага „М.И.“ ООД не взема отношение по
предявените искове.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ в
тежест на ищеца е да докаже, че е бенефициент по застрахователна полица,
сключена между ответника и „М.И.“ ООД, покрит риск по която е неизпълнението на
задължението на последния да извърши качествено и в срок възложените му с договора
от 11.11.16г строително-монтажни работи; че събитието
е настъпило, че в причинна връзка с него претърпява вреди в размер на
уговорената застрахователна сума, че е уведомил застрахователя за настъпилото
събитие и че му е предоставил необходимите документи за определяне настъпването
на събитието и размера на вредата. В тежест на ответника е, при доказване на
горните обстоятелства, да докаже способ за погасяване на задължението.
Между страните не е спорно, а това се установява и от
представените доказателства, че на 11.11.2016г., между
„В.Х.“ ЕАД в качеството на възложител и „М.И.“ ООД, в качеството на строител, е
сключен договор за строителство, съгласно който последния поема задължение на
свой риск, материали и механизация да извърши възложените строително-монтажни
работи, съгласно количествено-стойностни сметки и линеен график към договора,
на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, находящ
се в гр. София, УПИ VIII-96, кв. 258, м. Павлово – Бъкстон, р-н Витоша. Съгласно чл.
15, ал.1 договора строителят следва да извърши и предаде възложените СМР с акт обр.15 в срок до 16 месеца от подписване на протокол
образец 2. За изпълнението на възложените СМР, възложителят поема насрещно
задължение да заплати на строителя възнаграждение в размер на
2 053 345,24 лева без ДДС, както следва: в 14 дневен срок от
подписване на договора, но не по-рано от датата на протокола образец 2, да се
заплати аванс в размер на 6,5% от общото възнаграждение или сумата от
133 467,44 лева без ДДС (160 160,95 лева с
ДДС), а останалата част от цената - при приемането на отделния етап, в седем
дневен срок от подписването на констативен протокол, образец 19 за неговото
приемане и предаване без недостатъци и след приспадане пропорционално на аванса.
С чл. 23, ал.4 е прието, че ако договора се прекрати преди окончателно
завършване на обекта, неприспаднатия аванс се връща на възложителя или се
прихваща към цената на извършени, но неплатени до момент СМР. С чл. 26
строителя се задължава, да сключи „застрахователна гаранция за авансово плащане“
в размер на 6,5% от стойността на договора или за сумата от 133 467,44
лева без ДДС, с която да гарантира, че коректно и в договорения срок ще изпълни
своите задължения и ще приключи строителството с акт обр.
15 не по-късно от 16 месеца от подписването на протокол образец 2, както и че
срокът на гаранцията ще се удължава в случай на неспазване на сроковете за
строителство съгласно този договор. Застрахователните гаранции следва да се
издадат от ЗК „Н.“ АД, при премия в размер на 10% от стойността на гаранцията.
С чл.28 Строителя се задължава да заплати неустойка за забава при неизпълнение
на задължението по чл.15, ал. 1 в размер на 500,00 лева на ден, но не повече от
10% от стойността на забавените СМР, а с чл. 31, ал. 3 е предвидена възможност
за възложителя да развали договора, ако строителят не започне изпълнение до 30
дни от съставяне на протокол образец 2, при положение, че обектът е предаден и
е заплатен аванса или ако стане ясно, че строителят ще просрочи предаването на
отделен етап или на обекта като цяло с повече от 30 дни.
Не е спорно и че със застрахователна полица
№17150010000001 сключена с „М.И.“ ООД, З.К.„Н.“ АД поема задължение да
гарантира качественото и в срок извършване на строително-монтажните работи по
договора от 11.11.16г сключен между „М.И.“ ООД и „В.Х.“
ЕАД срещу застрахователна премия в размер на 16 336, 41 лева. Гарантираната
сума по полицата е 160 160, 93 лева, като съгласно
ОУ, тя се изплаща, при първо поискване от бенефициента срещу предоставяне на
необходимите документи, удостоверяващи неизпълнението от страна на контрагента.
Няма спор, че премията по застраховката е платена, както
и че с уведомление за щета с вх.№0208/06.07.2018г. ищецът е поискал изплащане
на застрахователната сума по полицата, поради забава на строителя, за
установяване на която е представил на застрахователя: 1. Копие от
застрахователна полица; 2. Копие от договора за строителство; 3. Авизото за
платена застрахователна премия; 4. Кореспонденция между страните по строителния
договор във връзка с допуснатата забава и невъзможността от спазване на
първоначално определения срок; 5. Допълнително споразумение от 04.04.2018г. към договора за строителство, констатиращо допуснатата
забава; 6. Удостоверение от Столична община и констативен протокол между
участниците в строителството за степен на завършеност на договорните
строително-монтажни дейности.
Следователно по делото се установява сключването на
твърдения договор за имуществено застраховане.
Спорно е дали забавата в изпълнението на договора за
строителство е покрит риск по сключения застрахователен договор и дали представените
от ищеца доказателства установяват настъпването на застрахователното събитие.
За да се отговори на въпроса дали забавата в изпълнението
на договора за строителство е покрит риск по сключения застрахователен договор
следва да се изходи от интереса на застраховащия и изявената от него и
застрахователя воля при пораждане на застрахователното правоотношение. Съгласно
чл. 349 КЗ интереса от застраховането е правно призната необходимост от защита
срещу последиците от възможното настъпване застрахователното събитие. В §1, т.
3 от ПРЗ на КЗ е дадена легална дефиниция за застрахователен риск като
обективно съществуваща вероятност от настъпване на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице, а в §1, т.4
застрахователното събитие е определено като настъпване на покрития риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. Следователно застраховащият
има интерес да застрахова отговорността си към застрахования/ползващото се лице
от евентуално настъпване на вредоносното събитие. В полицата риска е посочен
като „качествено и в срок извършване на възложените СМР“. Очевидно е, че
точното изпълнение на договора не може да се квалифицира, като вредоносно
събитие за строителя в качеството му на застраховащ. Следователно изявената
воля на страните в полицата подлежи на корективно
тълкуване като за установяването й, следва да послужи (тя трябва да се изведе) договора
за строителство от 11.11.2016г.
Клаузата на чл. 26, ал. 2 от договора за строителство от
11.11.2016 г задължава строителят да сключи застраховка,
която от една страна следва да обезпечава срочното изпълнение на договора, а от
друга - застрахователната сума по т.нар. „гаранцията за авансово плащане“ следва
да е равна на стойността на заплатения аванс от възложителя по чл. 23, ал.1. Така
изразената воля, може да се тълкува буквално, като се приеме, че задължението е
за застраховане на отговорността на строителя за забава, като препращането към
стойността на платения аванс, е направено с цел уговаряне на лимит на
отговорността. Но е възможно и тълкуване, че гаранцията, следва да обезпечава само
връщането на платения аванс по договора (за последното извода следва както от
използваното наименование на гаранцията, така и от стойността на
застрахователната сума). За да се установи, действителната воля, уговорката по
чл.26, ал. 1 от договора следва да се тълкува заедно с другите клаузи на
договора относно отговорността на строителя.
Съгласно чл.28 от договора при забава в изпълнението на
строителя е уговорено заплащане на неустойка, чийто размер не е обвързан със
заплатения аванс по договора, а със стойността на забавените СМР, като
отговорността е и ограничена до 10 % от неизпълнението. Забавата в започването
на строителството или в предаването на отделен етап, или на обекта като цяло, с
повече от 30 дни съгласно чл.31, ал. 3 дава право на възложителя да развали
договора с всички произтичащи от това последици. Такива последици са както
отговорността за заплащане на уговорената в същата клауза неустойка в размер на
10 % от неизпълнената част от договора, така и за връщане на платения аванс,
тъй като договора не попада в изключенията по чл.88, ал. 1 ЗЗД. Следователно
тълкуването на договора за строителство от 11.11.2016г
налага извода, че с клаузата на чл.26, ал. 2 строителят поема задължение да
сключи застраховка, която да обезпечи на възложителя връщане на авансовото
плащане при евентуалното разваляне на договора, поради забава с повече от 30
дни. Затова застрахователната сума е уговорено да е равна на стойността на
платения аванс и затова с исковата молба, а и с кореспонденцията преди делото,
ищецът поддържа, че застрахователната сума, не подлежи на допълнително
определяне от застрахователя, а следва да бъде изплатена изцяло. От клаузите на
договора за строителство следователно следва и извода, че волята на строителя
при сключване на процесната застрахователна полица е покрития
риск по имуществената застраховка да обхваща единствено отговорността му за
връщане на платения аванс при разваляне на договора.
С оглед изложеното, за да се приеме, че е настъпило
застрахователното събитие, ищецът следва да твърди и да докаже, че строителя е в
забава да започне, да предаде отделен етап или да завърши обекта, предмет на
договора за договора за строителство от
11.11.2016 г с повече от 30 дни и че извънсъдебно е волеизявил към последния неговото разваляне.
За установяване на забавата на строителя към заявлението
по щета, с което се претендира застрахователното обезщетение ищецът представя:
1. Кореспонденция между строителя и възложителя във връзка с допуснатата забава
и невъзможността да бъде спазен първоначално определения срок; 2. Допълнително споразумение
от 04.04.2018г. към договора за строителство,
констатиращо допуснатата от строителя забава и 3. констативен протокол за
неизпълнените в срок СМР. Според ответника, последните не установяват пълно и
главно забавата в изпълнението, тъй като са частни документи и счита, че за
обоснованото му произнасяне по щетата за установяване настъпването на събитието
и определяне размера на вредата следва да се представят още:
количествено-стойността сметка и линейния график, които са приложения към
договора за строителство; актовете съставени от участниците в строителството;
фактурите и платежните нареждания.
Вярно е, че представените документи са предимно частни, но
от това не следва автоматично извод, че са негодни да установят забавата на
строителя. На първо място следва да се посочи, че данни за датата на съставяне
на акт образец 2, от която започва да тече срока по чл. 15, ал.1 от договора се
съдържат в представеното удостоверение за степен на завършеност на обекта от
16.03.2018 г издадено от СО, което е официален удостоверителен документи, тъй
като се съставя от длъжностно лице в общината в рамките на предоставената му
съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ компетентност. Последното обвързва съда да приеме,
че акт образец 2 е съставен на 08.03.2017 г, която дата, при липса на
възражения от страна на третото лице помагач, че не е получил плащане на аванса
по чл.23 и че не му е предаден терена, следва да се приеме за начало на срока
по чл. 15, ал. 1 от договора. За да се приеме, че няма забавяне в
строителството и сградата е предадена с акт образец 15 в срок до 08.09.18 г, (когато
изтича 16 месечния срок и тъй като забавата поначало е отрицателен факт, който
не подлежи на доказване, а на оборване чрез доказване на положителни факти,
които изключват настъпването му) ответникът или третото лице, следва да
ангажират доказателства за точното във времево изпълнение на договора, ако
твърдят да има такова изпълнение. При липса на твърдения, респ. доказателства
от тяхна страна, установяващи, че за сградата е съставен акт образец 15 в
рамките на срока по чл. 15 от договора, следва да се приеме, че е налице забава
в изпълнението, отговорност за което носи строителя.
С исковата молба не се твърди и не се доказва развалянето
на договора за строителство, поради забавата на строителя. За такова не може да
се приеме, нито констативния протокол от 20.06.2018г, нито допълнителното
споразумение от 04.04.2018 г, тъй като в тях няма обективирано такова изявление на възложителя. Други
доказателства за това не са събрани, с оглед на което на иска следва да се
отхвърли, поради неустановяване настъпването на застрахователното събитие,
което е покрития риск по имуществената застраховка.
Неоснователността на иска за главницата предпоставя неоснователността и на обусловения от него иск
за заплащане на обезщетение за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ответникът З.К.„Н.“ АД, който доказва направата на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 6 384 лева с ДДС.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В.-В.Х.“ ЕАД, ЕИК:********
със седалище и адрес на управление ***, „ВЕЦ-******** предявени
срещу „Н.“ АД с ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление ***, ж.к „Витоша“, „ВЕЦ-********, със
съдебен адрес:***, както следва: с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 160 160, 93 лева – застрахователно обезщетение по
застрахователна полица №17150010000001 за непостроената в срока по договор за
извършване на строително-монтажни работи от 11.11.2016
сграда, сключен между „В.Х.“ ЕАД и „М.И.“ ООД, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 29 320, 69 лева – обезщетение за забава плащането на
главницата от 160 160,93 лева за периода от
23.08.2018г. – 11.06. 2020 г.
ОСЪЖДА „В.-В.Х.“ ЕАД, ЕИК:********, да заплати на З.К.„Н.“ АД с ЕИК: ********на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 6 384 лева с ДДС –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „М.И.“ ООД, ЕИК ********като
трето лице помагач на страната на З.К.„Н.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: