Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 18.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и осми юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното административно дело №697/2022 г.
по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.54, ал.6 от ЗКИР.
Образувано е по
жалба от М.Н.П. ЕГН **********, чрез
адв. И.К. срещу Заповед № 18-574/15.01.2021 г.
издадена от началника на СГКК – Варна, с която е отказано изменение в КККР на
гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
г. на изп. директор на АГКК и съгласно скица-проект № 15-1032709/13.11.2019 г.,
състоящо се в промяна на граници между имоти с идентификатори 10135.2564.1077 с
начин на трайно ползване „За друг обществен обект, комплекс“ и 10135.2564.1110
с начин на трайно ползване „За второстепенна улица“.
Жалбоподателката
сочи, че съгласно н.а. № 193/1980 г. е собственик на УПИ ІІІ-1042, кв.47, по
плана на гр. Варна, с площ 640 кв. м. Община Варна неоснователно се позовава на
§8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ поради това, че нормата е приложима за планове,
действали преди влизане в сила на ЗУТ, в случая действащия ПУП е одобрен при
действието на ЗУТ. Не е представен акт за публична общинска собственост относно
ПИ 10135.2464.1110. По действащия ПУП, одобрен със Заповед №Г-216/18.12.2003 г.
на кмета на Община Варна, ПИ
10135.2464.1110 не е отреден за улица. На място няма реализирана улица. От
установяванията на съдебно – техническата експертиза /СТЕ/ приета по делото
намира, че процесната заповед е издадена при
неизясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая,
като не е взет предвид факта, че общината не се легитимира с противопоставим
титул за собственост на жалбоподателката при положение, че твърди, че има
придаваемост от друг имот, който не е публична държавна собственост.
Жалбоподателката се легитимира с документ за собственост за целия УПИ ІІІ-1042,
който пред административните съдилища и административните органи би трябвало да
е достатъчен, за
да докаже нейната собственост. Спор за материално право между Община Варна и
жалбоподателката ще е налице, когато има конкуренция на права съгласно
представени документи за собственост, по арг. на чл.70 и 71 от Наредба №
02-20-5/15.12.2016 г. Отправено е искане оспорената заповед да бъде
отменена и да се присъдят сторените разноски съобразно списък за такива.
Ответникът -
Началник на СГКК – гр. Варна, при представяне на административната преписка е
изразил становище по спора /л.64 от адм. преписка/, в което е посочил, че
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъда
отхвърлена. Изложено е, че са съобразени направените възражения срещу
изменението, поради което счита, че заповедта е законосъобразна. В случай, че
представения размер за адвокатски хонорар на процесуалния представител на
жалбоподателя надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004 г. е отправено
искане да се намали до минималния такъв, посочен в наредбата.
Заинтересована страна – Й.Г.П. – не е изразил становище по спора.
Заинтересована страна - Община Варна към молба с.д. № 8281/26.05.2022
г. е представила писмо рег. № ПНО22000138ВН_005ВН/18.05.2022 г. издадено от
директор на дирекция „ОСИСД“ в Община Варна, в което уточнява, че в границите
на ПИ 10135.2564.1077 се включва ПИ 10135.2564.1110 „за второстепенна улица“,
поради което тази част е общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и публична общинска собственост на
основание чл. 8, ал.3 от Закон за пътищата и съгласно чл.56, ал.2 от ЗОС не
следва да се съставя акт за общинска собственост.
Съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно н. а.
№ 193/05.08.1980 г. М.Н.П. е придобила чрез дарение дворно място с площ 840 кв.
м, находящо се в гр. Варна, м. “Манастира“ /“Куру дере“/, съставляващо парцел
ІІІ-1042 в кв.57 /л.17 – 18 от адм. пр./.
Съгласно н. а.
№ 7/08.01.2004 г. М.Н.П. и Й.Г.П. са придобили чрез покупко – продажба
недвижими имот в гр. Варна, м. „Траката“, ул. 29, №1, с площ 472 кв. м, УПИ
ІІ-1043 по плана на вилна зона „Варна“, целият с площ 1250 кв. м. /л.20-21 от
адм. пр./.
Със Заповед №
1035/19.09.1961 г. на зам. - председателя на Комитета по архитектура и
благоустройство на основание чл.20, ал.1, вр. чл.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ е
одобрен регулационен план на вилна зона – гр. Варна /л.47 – 48/. Съгласно този
план е обособен УПИ ІІІ-1042, който е част от ПИ 10135.2564.1077, видно от
графична част на плана /л.48/.
Със Заповед № Г-216/18.12.2003 г. на зам. – кмет на
Община Варна, на основание чл. 134, ал.2, т.6 и чл. 135, ал.3 от ЗУТ, вр. чл.
129, ал.2 от ЗУТ е изменен ПУП –
ПРЗ за УПИ ІІ-1043 и ІІІ-1042, кв. 57 по
плана на Вилна зона „Варна“ /л.100 - 101/.
От М.Н.П. е
подадено Заявление № 01-442580/02.10.2019 г. до СГКК – Варна за изменение на
кадастрална карта, относно поземлен имот /ПИ/ 10135.2564.1077 и ПИ 10135.2564.1110,
ведно с проект за изменение. Направено е искане ПИ 10135.2564.1077 да се отрази
с площ 1183 кв. м /имота по КККР е с площ 1121 кв. м/ и ПИ 10135.2564.1110 да
се отрази с площ 1613 кв. м /имота по КККР е с площ 1675 кв. м/, в скица –
проект е посочена с червен цвят новата граница между имотите.
До Община Варна
и Й. Н. П. е изпратено уведомление на основание чл.26, ал.1 от АПК за
започналото административно производство.
От Община Варна
е подадено възражение вх. №
02-1446/26.11.2019 г., чрез директор на Дирекция „ОСИСД“ относно искането за
изменение на кадастралната карта, в което е изложено, че от представена
комбинирана скица се установява, че ПИ 10135.2564.1077 е част от имот с пл.
№1041 по регулационния план от 1961 г. Тази част се явява продаваема към парцел
ІІІ-1042 кв.57 от същия регулационен план. Не са налице доказателства за
приложен дворищнорегулационен план относно УПИ ІІІ-1042, кв. 57. На основание
§8, ал.1 от ПР ЗУТ правото на собственост по силата на дворищната регулация е
погасено и границите се връщат отпреди регулацията. Границата на място не е
материализирана с ограда, въпреки че се твърди това в обяснителната записка.
От скица от
31.03.2022 г. за поземлен имот 10135.2564.1077 се установява, че имота е с площ
1121 кв. м, начин на тройно ползване – за друг вид обществен обект, комплекс,
собственост на Й.Г.П. и М.Н.П..
От скица от
31.03.2022 г. за поземлен имот 10135.2564.1110 се установява, че имота е с площ
1675 кв. м, начин на тройно ползване – за второстепенна улица, собственост на
Община Варна.
Заповед №
18-574/15.01.2021 г. на началника на СГКК – Варна е издадена с мотиви, че е
регистрирано възражение от Община Варна и на основание §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за заемане на придадените части от поземлените имоти се прекратява.
Прието е, че е налице спор за материално право, поради което е отказано
изменение на КККР – Варна състоящо се в промяна границата между имоти с ид.
10135.2564.1077 и ид.10135.2564.1110.
По
делото е изготвена и приета съдебно –
техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я приема като
обективно и компетентно дадена. Установяванията на експертизата ще бъдат
обсъдени в мотивите на решението.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По
допустимостта на производството: Образувано е срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.
Оспорената
заповед е съобщена на жалбоподателката на 31.01.2022 г. с уведомление № 24-1459/15.01.2022
г. Жалбата е подадена на 14.02.2022 г. Същата е от лице с правен интерес от
оспорването, депозирана е в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.
54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – началника на СГКК – Варна.
Посочено е в процесната заповед, че се издава на
основание чл.54, ал.4 вр.чл.54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т.2 и чл. 54, ал.2 от ЗКИР във връзка със
заявление от вх. № 01-442580/02.10.2019 г. от М.Н.П. и приложения към него проект, изложени са
мотиви за отказа да се одобри искането изменение, от което следва че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на
оспорената заповед.
На основание
чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР, Кадастралната карта и кадастралните
регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на
непълноти или грешки. Предвидено е с чл. 54, ал.1 от ЗКИР, че непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗКИР "непълноти или грешки"
са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние.
Със Заповед №
1035/19.09.1961 г. на зам. - председателя на Комитета по архитектура и
благоустройство е одобрен регулационен план на вилна зона – гр. Варна /л.47 –
48/. Заповедта е издадена на основание чл.20, ал.1, вр. чл.2, т.2 от ЗТСУ /отм/. По този план част от УПИ ХVІІІ – 1041 се
придава към УПИ ІІІ-1042, това е видно от графична част на заповедта – л.48,
установено е и чрез СТЕ Приложение №2, в светлосин цвят е отразен УПИ ІІІ-1042
по плана от 1961 г. С този план част от улица, която към момента е с
ид.10135.2564.1110 не попада в имот ІІІ-1042, това е заявило вещото лице в
проведено заседание на 28.06.2022 г. Видно е и от приложение №2, посочена е с
розов цвят уличната регулация чиято граница с УПИ ІІІ-1042 по регулационния
план одобрен със Заповед №
1035/19.09.1961 г. и регулационния план одобрен със Заповед № Г-216/2003 г. на зам.
– кмет на Община Варна /л.100/ съвпадат и двата плана не отнемат площ от УПИ
ІІІ-1042 /ид.10135.2564.1077/.
По регулационния
план от 1961 г. не са налице доказателства, че собствениците на УПИ ІІІ-1042
дължат обезщетение на собствениците а УПИ ХVІІІ-1041. Поради това, на основание
чл. 182а, ал.1 от ЗТСУ /отм./ този план е бил приложен. Доказателство за
приложения план е и н.а. № 193/05.08.1980 г. съгласно който имотът, който е
дарен е посочен като парцел ІІІ-1042, в кв. 57 по плана на гр. Варна, м.
Манастира /Куру дере/, с площ 840 кв. м. Видно от скица № 886/03.06.1998 г. издадена
от гл. архитект на район „Приморски“ в Община Варна /л.8/ за парцел ІІІ-1042,
кв. 57 е налице одобрена улична регулация и дворищна регулация със Заповед № 1035/19.06.1961 г., като
скицата е издадена за проектиране, посочено е че имота е с площ 640 кв. м. В
издадения нотариален акт №
193/05.08.1980 г. УПИ ІІІ-1042, кв. 57 е посочен с площ 840 кв. м. Разликата в
площта в случая е без значение, тъй като за решаване на настоящия спор е от
значение регулационния план от 1961 г. приложен ли е, както и този от 2003 г. По реда на чл. 111, ал.1, чл.112 от ЗТСУ
/отм./ и чл. 84, чл. 85 чл. 279, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ не са налице
доказателства, че заинтересовани страни са поискали да се определи обезщетение
за недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план или е определено
обезщетение, което да не е платено, поради което следва да се приеме, че регулационния
план от 1961 г. е приложен, в частта за УПИ
ІІІ-1042, УПИ ХVІІІ-1041 и уличната регулация.
Следващото доказателство за наличие на приложен
регулационен план от 1961 г. е Заповед № Г-216/18.12.2003 г. на зам. – кмет на
Община Варна, с която на основание чл. 134, ал.2, т.6 и чл. 135, ал.3 от ЗУТ,
вр. чл. 129, ал.2 от ЗУТ е изменен,
въпреки че в заповедта е посочено „одобрен“
ПУП – ПРЗ за УПИ ІІ-1043 и ІІІ-1042, кв.
57 по плана на Вилна зона „Варна“ – л.100. Заповедта е влязла в сила на
05.01.2004 г., което е установено с Констативен протокол - л.102. Съгласно изменения ПУП от 2003 г.
одобрените регулационни граници не са променени в частта на границите между
ІІІ-1042 и ХVІІІ-1041, както и уличната регулационна линия, между УПИ ІІІ-1042
и улица с ид.10135.2564.1110, което е потвърдено и от становището на вещото
лице в съдебно заседание на 28.06.2022 г., това е видно и от Приложение №2 от
СТЕ. ПУП – ПРЗ от 2003 г. също е приложен по арг. на §22 от ЗР ЗУТ, тъй като
няма неизпълнение на посочените хипотези по посочения параграф.
Съгласно
§ 5, ал.1 от ПЗР на
ЗКИР - Урегулиран поземлен имот, по отношение на
който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в
съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. След като планът от
1961 г., с който се изменя регулационната граница и уличната регулация е
приложен следва, че имота е било необходимо да се нанесе в КККР с тези граници.
Последвалия ПУП – ПРЗ от 2003 г. също е приложен относно регулационни граници и
улична регулация, поради което границите на имот 10135.2564.1077 и
10135.2564.1110 е следвало да се нанесат така както е направено искането от
жалбоподателката. Съдът за яснота посочва, че е следвало границите да са
съобразни с искането на жалбоподателката направено в скица - проект, защото
според ПУП – ПРЗ 2003 г. границата на УПИ ІІІ-1042 с улицата не предвижда
разширяване на пътя, но поради това, че одобрената кадастрална карта от 2008 г.
го посочва, искането е съобразено с това и отделно от това не се установява, че
в частта на това разширение да има материализирана граница, такава има в
по-горната част на имот 10135.2564.1077, видно от Приложение №1 към СТЕ.
Както
ПУП от 1961 г., така и ПУП от 2003 г. не предвиждат уличната регулация да е във
вида, в който е нанесена в одобрената КККР със Заповед № РД-19-92/14.10.2008 г.
на ИД на АГКК.
На
място улицата не е изпълнена във вида, в който е нанесена в КККР 2008 г. Това
се установява от СТЕ, отговор 6, в който вещото лице е посочило че според улицата
предвидена с ПУП 1961 г. и ПУП 2003 г. частично съвпада с ПИ 10135.2564.1110,
графично е изобразена в Приложение №2, в
розов цвят, от което се вижда, че тя не попада в УПИ ІІІ-1042, който е част от
ПИ 10135.2564.1077. Вещото лице в съдебно заседание е посочило, че от имота на
жалбоподателката 10135.2564.1077 към имот 10135.2564.1110 има поставена порта,
която е в края на частта оцветена със зелен цвят и в началото на частта
оцветена със син цвят, поставена е подвижна преграда от армирана мрежа, така че
имотът има две прегради и тези две прегради маркират придаваемата част от ПИ
10135.2564.1110 към ПИ 10135.2564.1077, това е видно от Приложение №1 към СТЕ,
където посочената част, която се ползва и е отградена от жалбоподателката е със
син щрих. След като по ПУП 1961 г. и ПУП 2003 г. спорната част от ПИ
10135.2564.1110 не е предвидена за второстепенна улица и към момента тя не се
ползва като такава, следва че не е налице спор за собственост. Налице е непълнота
и грешка по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР относно в КККР, тъй като от
събраните доказателства се установява, че е налице несъответствие в данните на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние, което се установява в
случая от документите да собственост и влезлите в сила и приложени регулационни
планове. С оглед установеното незаконосъобразно ответника е отказал искането
изменение на КККР – в този смисъл решения на ВАС по адм. д. № 7376/2020 г., №
8060/2021 г., 12669/2020 г. и 12643/2020
г.
В случая не намират
приложение нормите на §8, ал.1 вр. §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, тъй като плана от
1961 г. е приложен, защото е нямало дължимо обезщетение за придадените към
парцел ІІІ-1042 част от парцел ХVІІІ-1041, съответно границите на парцелите се
приемат за граници на урегулиран поземлен имот, по арг. на чл.182а, ал.1 от
ЗТСУ /отм./. За това свидетелства н.а. №193/05.08.1980 г., който не е оспорен
от ответника и заинтересована страна.
Община Варна в
административното производство е направила следното възражение: ПИ
10135.2564.1077 е част от имот с пл. №1041 по регулационния план от 1961 г. и
тази част се явява продаваема към парцел ІІІ-1042 кв.57 от същия регулационен
план. Не са налице доказателства за приложен дворищнорегулационен план относно
УПИ ІІІ-1042, кв. 57. На основание §8, ал.1 от ПР ЗУТ правото на собственост по
силата на дворищната регулация е погасено и границите се връщат отпреди
регулацията. Границата на място не е материализирана с ограда, въпреки че се
твърди това в обяснителната записка. Съдът намира тези възражения за
неоснователни с оглед изложеното, че планът от 1961 г. е приложен, поради което
§ 8, ал.1 от ЗУТ не намира приложение в случая. Установена е и материализирана
граница на място, която е нанесена в приложение №1 от СТЕ и е потвърдено от
вещото лице в съдебно заседание. Жалбоподателката е направила искането за
изменение според метариализираната на място граница, видно от скици на л. 26 и
л.37 от адм. преписка, поради което искането й е следвало да бъде уважено.
Заинтересована страна Община Варна
сочи, че второстепенна улица с ид. 10135.2564.1110 е общинска собственост на
основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 8,
ал.3 от Закон за пътищата и чл.56, ал.2 от ЗОС.
Няма спор, че за
улици не се съставя акт за общинска собственост, съгласно чл. 56, ал.2 от ЗОС.
Установено
е, чрез СТЕ, че улицата с ид. 10135.2564.1110 не е изградена в частта, която жалбоподателката
прави искане да се придаде към имот с ид. 10135.2564.1077. Съдът приема, при съобразяване на §7, ал.1,
т.4 ЗСМСА и чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, че дори и улицата в процесната част да беше
изградена тя също не е общинска собственост в настоящия случай, тъй като
теренът върху които е изградена е следвало да се отчужди по предвидения в
закона ред, ето защо въпреки §7, ал.1, т.4 ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС не
може да се приеме, че дори при изграждане на улицата в процесната част /каквото
не е установено в случая/ общината е придобила правото на собственост по силата
на предвиден в закона придобиван способ. Нормата на §7 от ПЗР ЗМСМА има за цел обособяването на
общинската собственост от съществувалата до влизането на този закон в сила
общодържавна и преминаването в собственост на общините на изброените видове
обекти, които са съществували към момента на влизане в сила на ЗМСМА
-17.09.1991 г. /в този смисъл становище в постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение №178/15.05.2010 г. по гр.д.№68/2010 г. на ІІ ГО на ВКС/. Последващото
придобиване на права от общината върху обекти, които са били изградени след
тази дата, става на основание на съответните разпоредби на ЗОС или други
нормативни актове, чрез които се установява, че общината ги придобива по силата
на закона. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗУТ с подробните устройствени планове се
урегулират улици. В случая не е налице ПУП който да отрежда, че спорната част
от имот 10135.2564.1110, е отредена за
улица. Отделно от това Общината придобива правото на собственост върху
определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение /арг. от
чл.21, ал.1 ЗОС/, след което става собственик и на реализираната върху тази
част от имота улица.
По силата на чл.2, ал.1,
т.1 от ЗОС общината придобива право на собственост върху съответния обект само
след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за
съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице, по
арг. на чл.110, 112, ал.2, т.9, чл.205, т.1, чл.209, ал.4 от ЗУТ. Единствено в
хипотезата на чл.16 от ЗУТ с факта на изграждане на улицата общината придобива
собствеността. След като не е налице ПУП който да отрежда процесната част за
улица следва, че липсва спор за материално право, тъй като жалбоподателката се
легитимира с представените нотариални актове за собственик на спорната част,
съответно одобрените ПУП от 1961 г. и 2003 г. го установяват и не предвиждат
улица, която да отнема част от имот 10135.2564.1077.
Оспорения административния акт е незаконосъобразен, тъй
като е постановен в нарушение на закона, поради което следва да се отмини.
Предметното естество на оспорения пред настоящата
съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по
същество, поради което следва то да се изпрати като преписка на ответника за
решаване на въпроса по същество и постановяване на мотивиран акт по направеното
заявление, в сроковете по чл.57, ал.1 от АПК, при спазване указанията дадени с
мотивите в настоящото решение.
Жалбоподателката е направила искане за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за един адвокат. Заплатена е държавна такса –
10 лева, депозити за вещо лице в общ размер 600 лева, възнаграждение за един
адвокат – 900 лева. От ответника със становище по спора /л.64 от адм. пр./ е
отправено искане заплатения адвокатски хонорар да се определи в предвидения
миниум, т.е. направено е възражение за прекомерност. Съгласно чл. 8, ал.2, т.1
от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален
интерес: за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър възнаграждението е 900
лв., поради което заплатеното възнаграждение не следва да се намалява. Предвид
изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателката
за присъждане на сторените разноски и възнаграждение за един адвокат в общ
размер на 1510 лева е основателно. Сумата следва да
се заплати от бюджета на АГКК, към която е административния орган издал
обжалвания административен акт, по арг. на чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, чл. 173, ал.
2 и чл.174 от АПК, Административният съд – Варна,
ОТМЕНЯ по жалба
от М.Н.П. ЕГН **********, Заповед № 18-574/15.01.2021 г. издадена от началника на СГКК –
Варна.
ВРЪЩА преписката на Началника на СГКК – Варна, за
произнасяне в 14 – дневен срок от влизане в сила на настоящото
решение, по Заявление № 01-442580/02.10.2019 г.
до СГКК – Варна подадено от М.Н.П., като се спазят дадените в мотивите на
решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Агенция по
геодезия, картография и кадастър да заплати в полза на М.Н.П. ЕГН ********** сумата от 1510 /хиляда петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: