Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Б.С. 31.07.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III наказателен състав, в публичното си заседание на 16 юли, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД №114/2020г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
В.Б.В. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП №19-0248-001206/30.07.2019 год. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн.чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата и в
с.з. се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното
НП и се прави искане за неговата отмяна. В жалбата се отрича нарушението, като се сочи,
че жалбоподателят не е знаел за служебно прекратената регистрация.
Твърди се, че е закупил автомобила по устна уговорка, като не е сключен договор
с нотариална заверка на подписите, съгласно изискванията на закона,
тъй като е закупил автомобила от друго лице, а не от собственика по документи.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адв.М.К.,
който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не ангажира становище.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща
на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна
страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на
събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят В.Б.В. по устна договорка с лицето Я.М. ***
закупил в края на месец март или началото на месец април 2019
г. лек автомобил марка „Опел Астра“ с ДК №
ВР 3319АР, който се водел като собственост на Й.Е.Х. от с.Б.. Тя на
11.01.2019г. е била продала автомобила на Н.П.В. *** с договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 144
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Той от своя страна е
препродал автомобила на друго лице Я.М. ***, като не
сключили за автомобила писмен договор за покупко-продажба
с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 144 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. От приложената по делото справка
относно историята на регистрация на автомобила, се установява, че автомобилът
бил със служебно прекратена регистрация на 14.03.2019 г. по чл.143
ал.15 ЗДвП, тъй като не е регистриран в двумесечен срок на името на
новият собственик Н.П.В., който пък след това без договор
продал автомобила на лицето Я.М., а той от своя страна
на жалбоподателя В., като му предал всички
документи на автомобила, включително и договора за
покупко-продажба от 11.01.2019г. Това обстоятелство за служебно
прекратена регистрация не било известно на лицето Я.М. и
на жалбоподателя В. при
закупуване на автомобила, тъй като същият бил с регистрационни номера и
притежавал необходимите документи. На 19.05.2020
г. жалбоподателят управлявал автомобила в гр. Б.С. на ул.„Васил
Левски“, когато бил спрян за полицейска проверка и било установено,
че регистрацията му е служебно прекратена по чл. 143 ал.15 ЗДвП на 14.03.2019г.
Била образувана преписка в РУ-Б.С., като при извършената
проверка се установило, че жалбоподателят не е знаел за
служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС. След кратко разследване с Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 28.06.2019 г. решаващата прокуратура е
отказала да образува наказателно производство и е прекратила преписката
вх.№675/2019 г. по описа на РП-Б.С., № 248000-3944/2019г. по описа на РУ-Б.С.,
като е прието, че престъпление не е налице, тъй като В. не е знаел, че
регистрацията на автомобила е била прекратена, поради което липсва субективния
елемент за извършване на престъплението по чл.345 от НК. Като основание за
прекратяване на наказателното производство е посочена нормата на чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Преписката последващо
е била изпратена на Началника на РУ-Б.С..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмни доказателства – АУАН № 783741/19.05.2019г., НП №19-0248-001206/30.07.2019 год., Постановление за отказ да се образува наказателно производство с приложените останалите писмени доказателства по преписката, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Ц.Т.П., Д.Н.Д. и Х.Ц.Х.,***.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл.143 ал.15 ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателят не е бил собственик на управлявания от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл.144 ал.2 ЗДвП. Управляваният от него автомобил, въпреки служебно прекратената регистрация, бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи. Към момента на твърдяното нарушение 19.05.2019 г. В. не е бил юридически собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по силата на чл.145 ал.2 ЗДвП няма задължение в едномесечен срок от придобиването да регистрира на свое име закупения от него автомобил. Липсват доказателства собственикът Н.П.В. да е уведомил ползвателите на автомобила Я.М. и жалбоподателя В., че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145 ал.2 ЗДвП. Очевидно собственикът В. не изпълнил това си задължение, поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията на 14.03.2019 г., без това обстоятелство да е известно на ползващият автомобила към 19.05.2019 г. жалбоподател. Към момента на проверката автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, като ползвателят В. е разполагал с всички други необходими документи за него и не е уведомяван от собственика на автомобила, нито от ползвателя М. за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване, след като са регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от чл.14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна теза прокурорът е застъпил и в постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 28.06.2019 г. При тези доводи, след като процесното нарушение не е извършено виновно от жалбоподателя, то неправилно за него е ангажирана административно наказателната отговорност.
Следователно съдът намира, че НП, издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 , съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП №19-0248-001206/30.07.2019 год. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което на В.Б.В. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: