№ 717
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100901989 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.499, ал.4 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
26.11.2016 г., около 01:30 часа, на път VTR 1182 / гр. Лясковец - гр. Долна Оряховица /, на
км. 3+770 с посока на движение, от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Мондео“, с временен регистрационен
№ *******, собственост на водача Б. А. А., нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата - при избиране на скоростта си на движение
извън населено място се движел със скорост от 110,7 км. ч., като нарушил забраната да
превишава скоростта от 90 км. ч. и допуснал пътно транспортно произшествие със спрелия в
неговата пътна лента лек автомобил „ВАЗ 2121“, с временен рег. № ******* собственост на
П.Д.Д. от гр. Долна Оряховица, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта
на намиращите се на пътното платно зад лекия автомобил „ВАЗ 2121", М.К.Н., Н.Т.П. и
Т.Н.П. и тримата от гр. Долна Оряховица; причинил средна телесна повреда на Д.Н.К. от гр.
Горна Оряховица, изразяваща се в счупване на дясната илячна кост на таза, довела до
трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок от два месеца и средна
телесна повреда на пътуващия в л. а. „Форд Мондео", Т.Г.К. от с. Горски Долей Тръмбеш,
общ. Г. Оряховица, изразяваща се в счупване на лява ключица, довела до трайно
затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от два месеца, като деянието е
извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,28 на хиляда,
установено по надлежния ред чрез съдебно-химическа експертиза № III - 347/30.11.2016 г.
по описа на БНТЛ при ОДМВР - В. Търново. Вината на водача за настъпване на описаното
1
пътнотранспортно произшествие е установена с влязла в сила присъда № 72/12.07.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 324/2017 г. по описа на ОС - Велико Търново. Към датата на
събитието отговорността на виновния за настъпилото ПТП водач е застрахована по
застраховка Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД.
С влязло в сила решение, постановено по гр. д № 10589/2017 г. на СГС ЗК „Л.И.“ АД
е осъдено да заплати на К.В.К., съпруга на починалия Т.Н.П., обезщетение за
неимуществени вреди в размер 100 000 лв, от смъртта на съпруга й, ведно със законната
лихва от 18.08.2017 г. до плащането, а на С.Т.П., в качеството й на дъщеря на починалия,
сумата 125 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и 30 400
лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва. Твърди, че в изпълнение
на постановеното решение заплатил на К.К. сумата 80 000 лв. главница за неимуществени
вреди, 28 ЗЗЗ.ЗЗ лв. законна лихва върху главницата за периода от 18.08.2017 г. до
22.02.2021 г.; сумата 20 000 лева остатък от главницата за неимуществени вреди, 2 511.80
лева съдебни разноски, 3 555,56 лева законна лихва върху главницата от 100 000 лева за
периода от 12.04.2017 г. до 18.08.2017 г., а на С.П. 100 000 лв. главница за неимуществени
вреди, 35 666.67 лв. законна лихва върху главницата за периода от 18.08.2017 г. до
22.02.2021 г.; 30 400 лева главница за имуществени вреди; сумата 10 843.67 лева законна
лихва върху главницата за имуществени вреди за периода от 18.08.2017 г. до 22.02.2021 г.;
25 000 лв. остатък от главницата за неимуществени вреди; 5 163.00 лв. съдебни разноски и 4
444.44 лева законна лихва върху главница от 125 000 лева за периода от 12.04.2017 г. до
18.08.2017 г. или общо сумата 346 117.47 лв.
Твърди, че част от предмета на посоченото по - горе съдебно производство е бил
въпросът за застрахователното покритие по чл. 483, ал. 5 от КЗ и относно това чия е
отговорността за компенсиране на увредените лица, който въпрос е разрешен с Решение №
50013/24.03.2023 г., постановено по т. д. № 855/2022 г. на ВКС, I ТО, като е прието, че
отговорността за обезщетяване на вредите от настъпилото на 26.11.2016 г. пътно
произшествие е на Гаранционен Фонд, тъй като временните номера, поставени на процесния
лек автомобил не са предмет на застрахователно покритие по сключената застраховка
„Гражданска отговорност“, поради това, че са използвани в нарушение на чл.30 от Наредба
на министъра на вътрешните работи № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на регистрираните пътни превозни средства. С оглед на
горното и на основание чл. 499, ал. 4 от КЗ иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата 346 117.47 лв., за което му е отправена покана за доброволно изпълнение изх. №
8159/20.09.2023 г., получена на 21.09.2023 г. На основание чл.86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, вр. чл. 499, ал. 4 от КЗ иска ответникът да заплати и лихва за забава за периода от
датата на плащането - 17.02.2021 г. до датата на предявяване на иска - 26.10.2023 г. върху
главницата от 285,442.67 лева в размер на 82 821,13 лв. и лихва за забава за периода от
датата на плащането - 23.12.2022 г. до датата на предявяване на иска - 26.10.2023 г. върху
главницата от 60,674.80 лева в размер на 6 244,20 лв. или общо 89 065.33 лв.
Ответникът, с първоначалния отговор на исковата молба, оспорва иска за главница с
2
твърдения, че макар да е безспорно, че ищецът е осъден да заплати и е заплатил сумите,
посочени в исковата молба за описаните вреди, то няма основание за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд, тъй като мотивите на постановеното решение по гр. д.
№ 10590/2017 г. не го обвързват, доколкото не е страна в производството, а и въпросът за
това кой следва да компенсира вредите не е бил предмет на това дело. Твърди, че решението
по т. д. № 855/2022 г. на ВКС не е задължителна практика и доколкото към деня на ПТП-то
отговорността на водача е била застрахована при ищеца по договор за застраховка, който не
е прекратен, следва да се ангажира отговорността на ищеца. Фактът, че застрахователният
договор е сключен с „М.-Й.“ ЕООД е ирелевантен, тъй като съгласно чл.249, т.1 от КЗ
предметът на застраховката са неограничен брой МПС с оформен временен или постоянен
внос, придвижвани на собствен ход с монтирана временна регистрационна табела, какъвто е
и процесният автомобил. Макар да липсват данни процесният автомобил да е придобит от
едноличното дружество, то е предоставило временните табели на водача А. за придвижване
на автомобила до работна площадка по седалището на дружеството с цел евентуално
закупуване. Оспорва иска за лихва поради акцесорния й характер и неоснователност на иска
за главница. В евентуалност оспорва иска по размер с твърдения, че не изпада в забава от
датата на плащане, тъй като отговорността на фонда не е деликтна и следва да намери
приложение чл.84, ал.2 ЗЗД.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че към датата на птп-то
застрахователният договор не е покривал отговорността на водача на лек автомобил „Форд
Мондео“, с временен регистрационен № *******, тъй като по време на ПТП-то табелите не
са изполвани в съответствие с чл.30 от Наредба на министъра на вътрешните работи № 1-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
регистрираните пътни превозни средства. Твърди, че постановеното по т. д. № 855/2022 г. на
ВКС решение е задължителна за съдилищата, тъй като е създадена в изпълнение на
задължението на ВКС да изпълнява върховен съдебен контрол по смисъла на чл.124 КРБ.
Ответникът, в отговора на допълнителната искова молба, поддържа направените в
първоначалния отговор възражения за наличие на валидно застрахователно правоотношение
по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по временната регистрационна табела, което изключва отговорността на
Гаранционен фонд.
Третото лице помагач, участващо в производството на страната на ответника, не
ангажира становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съдебно предявеното право по главния иск е с източник регресно вземане по чл.499,
ал.4 КЗ на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, изплатил цялото
дължимо на пострадалия при процесното ПТП обезщетение, срещу Гаранционен фонд.
3
Съгласно чл.499, ал.4 КЗ в случай на застрахователно събитие, за което има
предявена претенция за заплащане на обезщетение пред застраховател или пред
Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между
Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице,
обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако впоследствие бъде установено, че
отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена
на увреденото лице, заедно със законната лихва от датата на плащането.
Ищецът твърди, че за него е възникнало регресно вземане по чл.499, ал.4 КЗ срещу
ответника Гаранционен фонд за сумата 346 117,47 лв., представляваща заплатено на
пострадали лица обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 26.11.2016 г. по вина на водач
на МПС, гражданската отговорност, на който не е покрита от сключен с ищеца
застрахователен договор, тъй като временните регистрационни табели не са използвани от
водача, за целите за които са издадени, поради което не е налице застрахователно покритие.
С влязло в сила решение от 28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 10589/2017 г. на
СГС, 1-12 с-в, частично изменено с решение № 89/07.07.2022 г. по т. д. № 1146/2021 г. на
ВКС, ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на С.Т.П. и К.В.К. обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, лихви за забава и разноски в общ размер 346 117,47 лв., от смъртта на
Т.П., резултат от ПТП, настъпило на 26.11.2016 г. по вина на Б. А. А. при управлението на
лек автомобил „Форд Мондео“, с временен регистрационен № *******.
По делото е установен като безспорен фактът, че ищецът е заплатил на К.К. и С.П.
сумата 346 117,47 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, лихви за забава и разноски, от смъртта на Т.П., резултат от ПТП, настъпило на
26.11.2016 г. по вина на Б. А. А. при управлението на лек автомобил „Форд Мондео“, с
временен регистрационен № *******.
Предвид изложеното по делото са установени два от елементите от фактическия
състав на предявеното регресно право, а именно причинени на трети лица вреди от ПТП,
които обосновават право на обезщетение, и заплащане на обезщетение на увредените лица
от застрахователя, ищец по делото.
Следователно, спорен по делото, е единствено въпросът, относно това с извършеното
плащане ищецът дали е заплатил свое или чуждо задължение и в частност дали сключеният
между ищеца и „М.-Й.“ ЕООД договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за
временен рег. № *******, покрива отговорността на водача, причинил вреди при
управлението на МПС с този регистрационен номер.
Производството по гр. д. № 10589/2017 г. по описа на СГС, 1-12 с-в, по което е
постановено, обсъденото по – горе, влязло в сила решение, е образувано по предявени от
пострадали физически лица главни искове срещу ищеца, в качеството му на застраховател
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
виновния водач, и евентуални искове срещу Гаранционен фонд. В хода на това
4
производство са релевирани и разгледани правоизключващите възражения на
застрахователя, относно това кой следва да заплати обезщетение на пострадалите лица,
които са наведени и в настоящото производство, като съдът е достигнал до извода, че към
пострадалото лице отговаря застрахователят, а не Гаранционен фонд, тъй като е налице
валидно сключен договор за задължителна застраховка.
С влизане в сила на това решение е установен както размерът на дълга ( деликтното
притезание ) и неговите правопораждащи факти, така и кое е задълженото по паралелно
съществуващото притезание ( наред с това срещу делинквента ) лице. Дали това е
застрахователят, покриващ гражданската отговорност на водача или Гаранционен фонд,
поради липса на застрахователно покритие. Решението по това дело, в частта с която са
уважени преките искове на пострадалите лица срещу застрахователя, не се ползва със сила
на пресъдено нещо срещу Гаранционен фонд, нито решението, в частта, с която са оставени
без разглеждане евентуалните искове на увредените лица срещу Гаранционен фонд,
обвързва застрахователя. Същевременно обаче застрахователят и Гаранционен фонд не са
солидарно задължени към увредените лица и доколкото чл.499, ал.4 КЗ не представлява
уредба на специално основание за предявяване на искове от увредения срещу
застрахователя, в предмета на прекия иск винаги се съдържа установяване на спорния по
настоящото дело факт, а именно кой е длъжник за заплащане на обезщетение за вредите,
резултат от деликта. Разпоредбата на чл.499, ал.4 от КЗ урежда извънсъдебния спор между
застрахователя и Гаранционния фонд, във връзка с претенция за изплащане на обезщетение
и задължава застрахователя да плати на увредения, въпреки спора, като му предоставя право
на специфична законова суброгация, в случай, че се установи длъжник на увредения да е
Гаранционен фонд. В случай, че по предявен от увреденото лице иск се установи, че
застрахователят е длъжник по претендираното обезщетение, с влизане в сила на решението
се установява и липса на материалната предпоставка на законовата суброгация на
застрахователя, уредена в чл.499, ал.4, изр. 2 КЗ. Към момента на изпълнението ( плащането
на обезщетението ) е установено със задължителна сила, че кредиторът, в правата на който
твърди да е встъпил застрахователят, няма вземане срещу Гаранционен фонд. Следователно
това решение, относно този факт, има обвързващо спрямо него действие в
материалноправно отношение с Гаранционен фонд и въпросът не може да се пререшава в
отношенията с него.
Предвид изложеното в настоящото производство следва да се зачете посоченото
материално правно действие и да се приеме, че не са налице елементите от фактическия
състав на законовата суброгация, от която ищецът извежда съдебно предявените си права,
тъй като отговорността да заплати застрахователното обезщетение е негова и със заплащане
на обезщетението по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е
заплатил свое, а не чуждо задължение. Решението по т. д. № 855/2022 г. на ВКС, на което се
позовава ищецът, е постановено по спор между различни страни, макар и предявените права
да са с източник едно и също ПТП, поради което приетото в него по спорния въпрос няма
отношение към настоящия спор, доколкото и с постановеното между страните в настоящия
5
спор решение на ВКС спорният въпрос е решен различно.
В случай, че не бъде споделена тезата за действието на влязлото в сила решение по
гр. д. № 10589/2017 г. по описа на СГС, 1-12 с-в, за пълнота на изложението, следва да се
изложат мотиви и относно твърдението на ищеца за липса на застрахователно покритие,
поради неправомерно ползване на временните регистрационни табели.
По делото е безспорно, а и се установява от представената Справка от
Информационния център към Гаранционен фонд, че по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с „М.-Й.” ЕООД,
обективиран в застрахователна полица № BG/22/116002600835, с период на действие от
07.10.2016 г. – 05.10.2017 г., ищецът се е задължил да покрива отговорността на водачите на
МПС с временен рег. № *******, както и че процесното ПТП е настъпило в резултат от
управление на МПС, на което е поставен посочения временен номер.
Съгласно чл.483, ал. 5 КЗ търговците по смисъла на Търговския закон, извършващи
внос и продажба на моторни превозни средства, които получават временни табели с
регистрационен номер, са длъжни да сключат задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за тези временни табели. Застраховката се сключва само
по регистрационния номер на временните табели, за срока на валидност на временните
табели, но не повече от една година. Следователно, обект на застрахователното покритие за
причинените имуществени или неимуществени вреди на трети лица, е отговорността на
водач на МПС, който е управлявал автомобил с поставените табели, обект на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От посочената уредба на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, относно
отговорността на водачите, управляващи автомобили, внесени в Република България и
предназначени за продажба на трети лица – преди да бъдат регистрирани по надлежния ред
в Република България и по агр. от засилената социална функция на този договор, следва, че
за възникване на гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователното
дружество е ирелевантно обстоятелството дали автомобилът, който е бил управляван от
делинквента при настъпване на процесното застрахователно събитие, е бил собственост на
дружеството сключило договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. От значение е безспорният факт, че ПТП-то е настъпило по вина на водач,
управлявал автомобила с временни регистрационни номера, които са обект на уговореното
застрахователно покритие.
По аргумент от чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а” КЗ и ал.3 следва че застрахователят не
покрива отговорността за неимуществените и имуществените вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт единствено в хипотеза, когато водачът е придобил владението върху
него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс. Именно това
е и единствената хипотеза, при която съгласно чл. 557, ал.1, т.2, б. “г“ от КЗ Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
6
България или на територията на друга държава членка и владението върху което е било
отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление. Останалите хипотези касаят случаи,
при които вредите са причинени от неустановено МПС или такова, за което въобще не е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По делото от ищеца изобщо не се твърдят
обстоятелства от кръга на посочените, установяването на които да е годно да изключи
отговорността на застрахователя, а именно че владението на тези регистрационни номера е
придобито от делинквента неправомерно - чрез „кражба или грабеж”.
От неоспорения от страните писмен отговор на „М.-Й.” ЕООД, страна по
застрахователния договор, се установява, че временните регистрационни номера не са били
отнети от неговото владение, а са били предоставени доброволно на делинквента Б. А. на
25.11.2016 г. „за еднократно придвижване на автомобила „Форд Мондео“ до работна
площадка по седалище на дружеството с цел евентуално закупуване на същия”.
Въпросът дали тези временни табели са били използвани за целта, за която са
предоставени по чл.30 от Наредба на министъра на на вътрешните работи № 1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
регистрираните пътни превозни средства, а именно с цел тестване, придвижване до
съответните органи на държавната администрация, до сервиз и т. н. е ирелевантен за
отговорността на застрахователя. Този подзаконов нормативен акт има за цел да определи
условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица, поради което и нарушението на този ред има последици, които се
отразяват именно на посочените обществени отношения. Конкретно, ползването на
временните табели, за цели, различни от тези за които са предоставени, има за последица
отнемане на табелите ( налагане на принудителна административна мярка ) и уведомяване
на отдел "Пътна полиция" при ГДНП за налагане на административно наказание ( арг. от
чл.30, ал.19 от Наредбата ). Посочената уредба на режима за издаване на временни
регистрационни табели и неизпълнение на административното задължение за спазване на
реда за ползване им за целите, за които тези табели са предоставени, няма отношение към
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
още по – малко може да обоснове извод за отпадане на тази отговорност. Обсъденият
подзаконов нормативен акт, както беше посочено, урежда напълно различни обществени
отношения от отговорността на застрахователя, поради което и от неизпълнение на
уредените в него административни задължения, не би могло да се направи какъвто и да е
извод, свързан с обема на тази отговорност. Противното, най – малко би довело до
изключване на отговорност на застрахователя на основание, което не е предвидено в закон,
а в подзаконов нормативен акт, който му противоречи.
Предвид изложеното и доколкото не се твърди и установява временните табели да са
били отнети противозаконно от владението на лицето, на което са издадени, ползването им,
извън целите за които са издадени и неспазването на предвидения за това ред, доколкото не
7
покрива уредена в закона хипотеза за изключване на отговорността на застрахователя, е
ирелевантно за извода за обхвата на тази отговорност.
Следователно, ищецът като застраховател е надлежно пасивно материално
легитимиран по отношение застрахователните претенции на пострадалите лица от
непозволеното увреждане, извършено от водача на МПС, което се е движело с временните
регистрационни номера, обект на задължително застраховане по договор за „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и с изплащане на застрахователно обезщетение на
пострадалите лица е изпълнило свое, а не чуждо задължение, поради което и не е налице
фактическият състав на специфичната законова суброгация, уредена с разпоредбата на
чл.499, ал.4 от КЗ.
С оглед изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски за производството в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “******* срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , ЕИК *******, с
адрес по делото: гр. София, ул. „******* искове с правно основание чл. 499, ал.4 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати сумата 346 117,47 лв., представляваща регресно вземане
за връщане на заплатено на пострадали лица обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на
26.11.2016 г. по вина на водач на мпс, отговорността на който не е застрахована от ищеца и
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 89
065.33 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 17.02.2021 г. – 26.10.2023
г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. “******* да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , ЕИК ******* с адрес по
делото: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лв. - разноски
за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Б. А. А., ЕГН ********** като трето лице
помагач на страната на ответника
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9