Решение по дело №19004/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5749
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20183110119004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 5749 / 13.12.2019 г. , гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 14.11.2019 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19004 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 34 от ЗС за делба във фазата на допускането.

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца А.С.А. ЕГН **********, с адрес ***  срещу ответниците Б.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, м-ст „Ч=„ ***и А.С.А. ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, ж.к. „П.“, бл.**, вх.*, ап.** конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на следния недвижим имот, а именно:

-   самостоятелен обект - СГРАДА с идентификатор **********по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 32.00 кв.м., с предназначение „Селскостопанска сграда", на един етаж, разположена в поземлен имот ***********при граници за сградата - имоти с идентификатор № № №**********,********,*********и*******

-           самостоятелен обект - СГРАДА с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 28.00 кв.м., с предназначение „Селскостопанска сграда", на един етаж, разположена в поземлен имот ***********при граници за сградата - имоти с идентификатор № №**********и**********

-           самостоятелен обект - СГРАДА с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 95.00 кв.м., с предназначение „Хангар, депо, гараж", на един етаж, разположена в поземлен имот ***********при граници за сградата - имоти с идентификатор № №**********,********и**********

-           самостоятелен обект - СГРАДА с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 50.00 кв.м., с предназначение „Друг вид сграда за обитаване", на един етаж, разположена в поземлен имот ***********при граници за сградата - имоти с идентификатор № №**********,********и**********при квоти , както следва:

1/6 ид.ч. за ищеца,

4/6 ид.ч. за ответницата Б.А.А.,

1/6 ид.ч. за ответника А.С.А..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се,че на 08.03.2011 година е починал общият наследодател на страните - баща на ищеца и вторият ответник и съпруг на първата ответница С.А.С., бивш жител ***. Ищецът, в качеството на наследник по закон е приел наследството му изцяло.

Общият наследодател на страните е бил собственик на недвижим имот в гр.Варна, именно - поземлен имот № ******А в местността „Ч.“, ж.к. „И4", с площ от 575 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда и допълващо застрояване. Понастоящем имота представлява имот - дворно място с идентификатор *********** с площ от 829.00 кв.м., жилищна сграда и допълващо застрояване -ГАРАЖ с идентификатор ***********със застроена площ от 93.60 кв.м., други НЕЖИЛИЩЕН ОБЕКТ с идентификатор ***********със застроена площ от 23.60 кв.м. ГАРАЖ с идентификатор ***********със застроена площ от 92.40 кв.м. и СТОПАСКИ ОБЕКТ с идентификатор **********със застроена площ от 32.00 кв.м.

Преди смъртта си, общият наследодател се е разпоредил в полза на вторият ответник с част от дворното място и жилищната сграда, като е продал същите , съгласно нот. акт № 100, том С XIV, дело № 26956 от 12.12.2006 г. на СВ-Варна.

Излага се , че процесните имоти са построени от общия наследодател на страните в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака му с първият ответник (Б.А.А.).

По силата на нот. акт № 83, том X, дело 6883/ 1997 г. на Нотариус при PC - Варна, вторият ответник е признат за собственик на дворното място върху което са построени сградите. С нот. акт № **, том **, дело №***/ *****г. на СВ при СВ-Варна, вторият ответник (А.С.А.) е подарил на общият наследодател на страните 100.00 кв.м. ид. части от дворното място. Сградите, предмет на делбата са построени от общият наследодател на страните и първият ответник (Б.А.А.) в периода от 1999 г. до 2006 г. със съгласието на съсобственика си - вторият ответник. Имотите, предмет на делбата са придобити от общият наследодател по силата на строеж в съсобствен имот, извършен със съгласието на съсобственика.

Излага се, че първият ответник е придобила 1/ 2 идеална част от имотите на самостоятелно основание - по силата на строеж в съсобствен имот със съгласието на съсобственик (вторият ответник), в режим на семейна имуществена общност, по време на брака си с общият наследодател.

Счита се , че трите страни са придобили по наследство по 1/ 3 идеална част от притежаваните от общият наследодател на страните общо 1/2 идеална част от имотите, или по 1/ 6 идеална част от целите имоти по силата на наследствено правоприемство.

Ищецът желае имотите, с които общият наследодател не се е разпоредил приживе, да бъдат поделени между съсобствениците.

С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция с правно основание чл.34 от ЗС, като бъде допусната делба на процесните недвижими имоти.

Ответниците Б.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, м-ст „Ч=„ ***и А.С.А. ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, ж.к. „П.", бл.*, вх.*, ап.**, в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба , в който се изразява становище , че предявения иск за делба е допустим, но е неоснователен.

Твърди се, че ищецът не е придобил чрез наследяване сградите,  описани в исковата молба, тъй като неговият наследодател - баща му С.А.С. никога не е бил собственик на тези сгради.

Оспорват се твърденията , наведени в исковата молба, че С.А.С. е придобил собствеността върху процесните сгради чрез приращение, по силата на строеж в съсобствен имот , извършен в периода от 1999г. до 2006г.

Твърди се, че С.А.С. не е бил съсобственик на процесните сгради към датата на смъртта си, респ. наследниците А.С.А. и Б.А. Петрова не са получили чрез наследяване идеални части от същите сгради.

А.С.А. е станал изключителен собственик на ПИ *****А в гр.В., ж.к. „И." въз основа на договор за доброволна делба от 08.05.1997г. Това обстоятелство се установява и от констативния нотариален акт от 20.05.1997г. , приложен към исковата молба.

Строителството на процесните сгради в имота е извършено в периода от 1995г. до 1997г., в който период А.С.А. е бил единствен собственик на ПИ ****Ав гр.В., ж.к. „И.". За извършването на строителството А.С.А. се е снабдил с Виза за проектиране № 637/06.05.1994г. на Кметство Простор /сега р-н Приморски/, внесъл е в компетентната администрация молба за одобряване на проекти с молба №4946/14.09.1994г. на Кметство Простор. В процедурата по одобряване на проектната документация кметство Простор е изпратило уведомления до Община Варна с изх. № ТСУ44946/17.04.1995г., връчено на 19.04.1995г. и до заинтересовано лице Н.П.К, с изх. № ТСУ449465/17.04.1995г. Във връзка със строителството на процесните сгради А.С.А. се е снабдил със Становище от ХЕИ Варна от 03.04.1994г. и Разрешение № 41/25.05.1994г. за проектиране на пречиствателни съоръжения на Министерство на околната среда. Във връзка с реализираното строителство на процесните сгради е съставен Констативен акт № 105/ 30.06.1999г. на Р-н Приморски, издаден въз основа на молба декларация по §27 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ вх. № АГ-4911/09.09.1998г. В констативния акт са посочени два етажа /съгл. КК и КР -сграда ***********.5, 2ет., ЗП 50 кв.м./, сглобяема стопанска постройка със ЗП 92,40 кв.м. /съгл. КК и КР - гараж ***********.4, ЗП 95 кв.м./ и масивна пристройка със ЗП от 27 кв.м. /съгл. КК и КР стопанска сграда ***********- ЗП 28 кв.м./

Фактът, че строителството на процесните сгради е приключило до 1997г. се установява и от представеното от ищеца писмено доказателство - акт за установяване на задължения от 17.01.2018г., в който в описанието на всяка от процесните сгради е изписано „година на построяване 1997г."

На 02.04.1999г. А.С.А. дарява на баща си само 100 кв.м. ид.части от поземлен имот № 2825А, без сгради. Нотариалният акт за дарението е приложен към първата уточнителна молба на ищеца - вх.№ 8226 от 4.2.2019г.

Към датата на дарението е приключило строителството на сградите в имота, които с построяването си станали собственост единствено на А.С.А. , на основание чл. 92 от Закон за собствеността. Вследствие на дарението С.А.С. придобива идеалните части като индивидуална собственост, а не в СИО. По тази причина Б.А.А. не е придобивала идеални части от поземления имот и не е могла да придобие чрез приращение и идеални части от сградите построени в него. В тази връзка се оспорват твърденията, наведени в точка 2 на първата уточнителна молба, че Б.А.А. е придобила 1/2 ид.ч. на самостоятелно основание - по силата на строеж в съсобствен имот, в режим на СИО. По-горе са изложени твърдения, че същата не е придобила идеални части и чрез наследяване. Следователно Б.А.А. не е надлежен ответник на иска за делба.

На 12.12.2006г. С.А.С. прехвърля обратно на сина си А.С.А. 100 кв.м. ид.ч. от поземления имот, които по-рано е придобил чрез дарение на 02.04.1999г. Този нотариален акт е представен с исковата молба.

Вследствие на изложеното се счита, че предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници, С.А.А. ЕГН ********** е починал на 08.03.2011г., за което е съставен акт за смърт № 0165/09.03.2011г. в гр.София, като негови наследници са: Б.А.А. ЕГН **********-съпруга, А.С.А. ЕГН **********-син и А.С.А. ЕГН **********.

Видно от приобщения по делото Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.05.1997г. на Варненски нотариус , А.С.А. ЕГН ********** е получил в дял и е станал изключителен собственик на дял втори по заключението на вещото лице, а именно: дворно място от 575 кв.м. , находящо се в ж.к. „И." в гр.Варна , представляващо дял първи от имот с пл.№ 2825.

 Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 83, том X, дело 6883/ 20.05.1997 г. на Нотариус при PC – Варна, от който е видно, че А.С.А. ЕГН ********** е придобил правото на собственост по силата на извършена доброволна делба, обективирана в Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.05.1997г. на Варненски нотариус върху следния недвижим имот, а именно: дворно място  с площ от 575 кв.м. , находящо се в гр.Варна , ж.к. „И." , представляващо имот планоснимачен №*****по плана на комплекса.

Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****том*рег. №****дело***/02.04.1999г.  , вписан в СВ-гр.Варна  с вх.рег.№ 2778/02.04.1999г. акт № 76 том ІХ дело № 1982, А.С.А. е дарил на своя баща С.А.А. само 100/575 кв.м. ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място  с площ от 575 кв.м. , находящо се в гр.Варна , ж.к. „И." , представляващо имот планоснимачен №*****по плана на комплекса.

От приобщения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том * рег.№ *** дело ***/12.12.2006г. на нотариус Тодор Милков, вписан в СВ-гр.Варна  с вх.рег.№ 35023/12.12.2006г. акт №*** том *****дело № *****/2006е видно , че С.А.А. със съгласието на съпругата си Б.А.А. продава на сина си А.С.А. следния свой недвижим имот, а именно: изцяло 100 кв.м. ид.ч. от поземлен имот № 2825-А, находящ се в местност „Чаира“ № 305 , ж.к. Изгрев, гр.Варна, целият с площ от 575 кв.м., както и изцяло своята ½ ид.ч. от построената в северната част на същия имот масивна двуетажна жилищна сграда.

Представени по делото са Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК от 17.01.2018г. и Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК от 26.10.2018г., издадени от Община Варна, Дирекция „МД“, адресирани до ищеца А.С.А., в които са обективирани задълженията му , съгласно ЗМДТ , представляващи данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци,  за находящите се в гр.Варна район Приморски ж.к. И.№ 2605 постройки.

Приета по делото е Виза за проектиране № 637/06.05.1994г. на Кметство Простор.

Видно от приетата по делото Молба № 4946/14.09.1994г. на Кметство Простор, А.С.А. ЕГН ********** е сезирал кмета на Кметство Простор-при Община Варна с молба за одобряване на проект за притежавания от него имот № **** кв.Стойко Пеев по регулационния план на гр.Варна, с приложени Проект, част архитектура.

Представена е Обяснителна записка към проект за временен склад на строителни материали в местност Изгрев пл.*****на А.С.А..

Видно от Становище от ХЕИ-Варна от 03.04.1994г., след извършен оглед по молба с вх.№ 0591/25.05.1994г. от А.С.А., е констатирано, че са спазени хигиенните изисквания за здравна защита на селищната сграда.

Видно от приобщеното по делото Разрешение № 41/25.05.1994г. за проектиране на пречиствателни съоръжения на Министерство на околната среда, е разрешено на ЕТ „САБА“ А.С.А.  да проектира пречиствателни съоръжения за изпускане на производствени отпадни води от склад за строителни материали в ж.к.И. гр.Варна.

От представения Констативен акт № 105/ 30.06.1999г. , издаден от Район „ Приморски“-Община Варна, е видно, че при направена проверка на място е констатирано, че в гр.Варна ж.к. Изгрев, имот с пл.*****е изградена масивна сграда , масивна стопанска постройка, сглобяема стопанска постройка и масивна постройка, като строителството е извършено при без разрешение за строеж и при одобрени строителни книжа по твърдение на собственика в периода 1995г. -1997 г. Посочено е , че имотът е собственост на  А.С.А., на основание нотариален акт № 83/1997г. и С.А.А. , на основание нотариален акт № 166/1999г.

Прието по делото е писмо с изх.№АГУП19001564/15.10.2019г. от Община Варна и писмо с изх.№МД19001528ВН_001ВН/17.10.2019г. от Дирекция “Местни данъци“ при  Община Варна, ведно с приложените Декларации №**********/22.02.2007г. и вх.№**********/02.08.2017г., ведно с приложените документи.

Видно от постъпилата справка от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ подадената Декларация  с вх.№**********/02.08.2017г., подадена от А.С.А.  е оставена без последствие , т.к. в същата не са посочени всички собственици на имота.

По делото са събрани гласни показания посредством разпит на водения от ответниците свидетел Наско З. Начев , роден 1966г., без родство и дела със страните по делото.  Свидетелят излага , както следва: „ Познавам А. и майка му Б.А.. А.  го познавам от 1993-94 г., майка му от 1997г. А. го познавам във връзка с това, че някога работих при военни в автобатальон и той служеше там като военнослужещ, имахме вземане даване по отношение на това че автомобила който управляваше при мен се ремонтираше. Майка му познавам по-нататък в другото ми качество - заемам помещение част от имота им и извършвам дейност. Имотът е в „И“, местност „Ч“ № ***,  от 1997г. и към настоящия момент наемам същите помещения.“ Свидетелят излага, че когато е започнал да ползва помещението през 1997г. е заварил в него сгради – „Същите, които са и в момента: гаража около 100 кв.м. с метална конструкция- метални врати , който ползвам за работа, масивна постройка в дясно от гаража около 30 квадрата с наклонен интернитов покрив, която ползвам за офис. В ляво от гаража двуетажна постройка с около 50 квадрата на два етажа , на първия етаж два гаража, които са на разпореждане на А.,  на втория етаж- коридор, баня и две помещения, които ползвам – битови помещения.  Зад тези сгради е сградата, в  която живее семейството на А. с майка му –триетажна къща и в дясно от нея в източната й страна граничеща със сградата и задната част на парцела две шперплатови стени с метален покрив - 30 кв.м. помещение за общи неща.Когато през 1997г. за първи път влязох в имота, сградите си бяха там и нито една не изглеждаше новопостроена и от тогава до сега нищо не е сторено в имота.“

Видно от заключението на вещото лице Р.И.П. по приобщената по делото съдебно-техническа експертиза,  за процесните имоти се откриват следните книжа, а именно:

-           архитектурен и ген. план 1994г. - неодобрени на името на А.С.А..

-           обяснителна записка 1994г. /лист 71 от делото/ на името на А.С.А.

-           молба вх. № 4946/14.11.1994 г., за одобряване на проекти от името на А.С.А..*** от 1994г., за одобряване на площадка за изграждане на склад за пакетирани строителни материали на името на А.С.А..

-           разрешение за проектиране на пречиствателни съоръжения от 1994г., /лист 75 от делото/ на името на А.С.А..

-           за сградите не е издадено разрешение за строеж.

Вещото лице посочва, че период на изграждане на сгради с идентификатори №№:***********.3, ***********.4, ***********съгласно изброените по - горе документи е , както следва: 1994 - 1995г.

Вещото лице посоча, че сгради с идентификатори №№: ***********2605.3***********.3, ***********и ***********в кадастралния регистър са записани на А.С.А., на осн. НА № **, т. *, дело № **** от 20.05.1997г. издаден от СВ - Варна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

В производството по допускане на делбата съдът изследва наличието на няколко предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.

            В настоящия случай е релевирано възражение от ответника А.С.А., че процесните сгради представляват негова изключителна собственост и че неговият наследодател - баща му С.А.С. никога не е бил собственик на тези сгради, като се твърди, че С.А.С. не е бил съсобственик на процесните сгради към датата на смъртта си, респ. наследниците А.С.А. и Б.А. Петрова не са получили чрез наследяване идеални части от същите сгради.

Съдът , като съобрази твърденията на ответника А.С.А. и  събрания под делото съвкупен доказателствен материал намира за доказано възражението на ответника , че процесните недвижими имоти не са били собственост на неговия баща С.А.С., поради което и не представляват съсобственост между страните в настоящото производство.

При формиране на горния извод , съдът съобрази на първо място обстоятелството , че А.С.А. е станал изключителен собственик на дворното място, в което са построени процесните сгради , съставляващо ПИ ****Ав гр.Варна, ж.к. „И." , въз основа на Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.05.1997г. на Варненски нотариус, приложен по делото.

Това обстоятелство е изрично обективирано и в Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 83, том X, дело 6883/ 20.05.1997 г. на Нотариус при PC – Варна, от който е видно, че А.С.А. ЕГН ********** е придобил правото на собственост по силата на извършена доброволна делба, обективирана в Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.05.1997г. на Варненски нотариус върху следния недвижим имот, а именно: дворно място  с площ от 575 кв.м. , находящо се в гр.Варна , ж.к. „И." , представляващо имот планоснимачен №*****по плана на комплекса.

Съдът , като съобрази заключението на вещото лице по приобщената по делото съдебно-техническа експертиза , както и показанията на свидетеля Н.З. Н., формира извод, че процесните сгради са построени в поземления имот в периода от 1995г. до 1997г.

От показанията на св.Начев е видно, че процесните сгради са построени преди 1997г.

Видно от заключението на вещото лице Р.П., периодът на изграждане на сгради с идентификатори №№:***********.3, ***********.4, ***********е, както следва: 1994 - 1995г.  Сгради с идентификатори №№: ***********2605.3***********.3, ***********и ***********в кадастралния регистър са записани на А.С.А., на основание НА № **, т. *, дело № **** от 20.05.1997г. , издаден от СВ - Варна. Видно от подробно изброените от вещото лице книжа, в същите е записан като собственик единствено А.С.А..

Следователно, строителството на процесните сгради в имота е извършено в периода от 1995г. до 1997г. и в този период  ответникът А.С.А. е бил единствен собственик на ПИ ****Ав гр.Варна, ж.к. „Изгрев". Фактът, че строителството на процесните сгради е приключило до 1997г. се установява и от представеното от ищеца писмено доказателство - акт за установяване на задължения от 17.01.2018г., в който в описанието на всяка от процесните сгради е изписано „година на построяване 1997г."

На 02.04.1999г. ответникът А.С.А. е дарил на своя баща С.А.А. само 100/575 кв.м. ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място  с площ от 575 кв.м. , находящо се в гр.Варна , ж.к. „Изгрев" , представляващо имот планоснимачен №*****по плана на комплекса, без сгради,  видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****том*рег. №****дело***/02.04.1999г.  , вписан в СВ-гр.Варна  с вх.рег.№ ***/02.04.1999г. акт № ** том ІХ дело № ****.

Към датата на дарението е приключило строителството на сградите в имота, които с построяването си станали собственост единствено на А.С.А. , на основание чл. 92 от Закон за собствеността. Вследствие на дарението С.А.С. придобива идеалните части като индивидуална собственост, а не в съпружеска имуществена общност. По тази причина Б.А.А. не е придобивала идеални части от поземления имот и не е могла да придобие чрез приращение и идеални части от сградите построени в него.

Впоследствие , видно от приобщения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том * рег.№ *** дело ***/12.12.2006г. на нотариус Тодор Милков, вписан в СВ-гр.Варна  с вх.рег.№ ******/12.12.2006г. акт № **** том СХІV дело № 26956/2006г., бащата С.А.А. със съгласието на съпругата си Б.А.А. е продал на сина си А.С.А. дарения имот.

Въз основа на изложеното се налага извода за успешно проведено доказване на релевираното от ответника  А.С.А. възражение , че процесните сгради са негова лична собственост.

Вследствие на изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.34 от ЗС следва да бъде отхвърлен , поради липса на съсобствени права върху недвижимите имоти, които са предмет на делбеното производство.

На основание чл.9 от ТДТССГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50,00 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи.

Водим от горното, съдът

 

                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от ищеца А.С.А. ЕГН **********, с адрес ***  срещу ответниците Б.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, м-ст „Ч.„ ***и А.С.А. ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, ж.к. „П.“, бл.**, вх.*, ап.** конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на следните недвижими имоти, а именно:

-   самостоятелен обект - СГРАДА с идентификатор **********по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 32.00 кв.м., с предназначение „Селскостопанска сграда", на един етаж, разположена в поземлен имот ***********при граници за сградата - имоти с идентификатор № № №**********,********,*********и*******

-           самостоятелен обект - СГРАДА с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 28.00 кв.м., с предназначение „Селскостопанска сграда", на един етаж, разположена в поземлен имот ***********при граници за сградата - имоти с идентификатор № №**********и**********

-           самостоятелен обект - СГРАДА с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 95.00 кв.м., с предназначение „Хангар, депо, гараж", на един етаж, разположена в поземлен имот ***********при граници за сградата - имоти с идентификатор № №**********,********и**********

-           самостоятелен обект - СГРАДА с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 50.00 кв.м., с предназначение „Друг вид сграда за обитаване", на един етаж, разположена в поземлен имот ***********при граници за сградата - имоти с идентификатор № №**********,********и**********като неоснователен.

 

ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Варненски районен съд сума в размер на 50,00 /петдесет/ лв. , представляваща държавна такса, на основание чл.9 от ТДТССГПК.

 

ОСЪЖДА  А.С.А. ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ   на Б.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, м-ст „Ч.„ ***и А.С.А. ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, ж.к. „П.“, бл.**, вх.*, ап.** сумата в размер на по  800,00 лв. за всеки от тях, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството по делото , на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

                  Районен съдия: