Решение по дело №3219/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 септември 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720103219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1294

гр. П., 04.09.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и първи август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

като разгледа гражданско дело № 03219 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Г.С., ЕГН  **********, с адрес: ***

срещу Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П., с адрес на управление гр. П., ул. Кракра № 23, представлявано от Директора О.С.К., с която са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване искови претенции с правно основание- по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяната на Заповед № 24/20.03.2019 г.; иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“  в предприятието и  иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата 5337.60лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно уволнение за периода от 20.03.2019 г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковите претенции до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че  по силата на трудов договор №19 от 16.03.2009 г., ищцата С. се е намирала в трудово правоотношение с ответното предприятие, като до 01.07.2011 г., е заемала длъжността – «***», като  със Заповед  № 24/20.03.2019 г., подписана от лицето Е.К.С., заместваща Директора О.С.К., по време на разрешен законов отпуск, трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328, т.10 от КТ, а именно поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на ищцата е било връчено и предизвестие, подписано от Директора О.С.К. на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П. от 18.03.2019 г.,с което е било указано на ищцата, че считано от 21.03.2019 г., трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, т.10 от КТ, като поради неспазване на срока на предизвестие, ще й бъде изплатено полагащото й се обезщетение, съгласно чл.220, ал.1 КТ.

В исковата молба се навеждат доводи за незаконосъобразност на така постановената Заповед, като се моли за нейната отмяна, поради незаконосъобразност. Посочва се, че макар и да не е спорно, че към момента на прекратяване на правоотношението ишцата е била навършила пенсионна възраст, то на нейно място е било назначено със същата длъжност лице, което също е в пенсионна възраст. Оспорва се представителната власт на лицето, подписало заповедта. Наведени са доводи, и за наличието на злоупотреба с работодателска власт по смисъла на чл.8 КТ. Допълнени са доводи за дискриминация по признак възраст. Въведени са съображения и че ищцата вече два пъти е била със заповеди за прекратяване на правоотношението й с Общинското предприятие, но същите да били отменяни от съда /макар и на различни правни основания от настоящото такова/, и е била вазстановявана на заеманата от нея преди това длъжност. С тези доводи се моли за уважаване на заявените  от ищцата претенции. Към исковата молба са били представени относими към производството писмени доказателства. Отправено е искане за насначаване на СИЕ. Претендират се разноски.  След приключване на делото в указания от съда срок, процесуалният представител на ищцата е депозирал и писмена защита по делото.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Изразяват се подробни доводи за наличието на всички изискуеми, регламентирани в закона предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, т.10 от КТ, поради навършване от същата на пенсионна възраст. В депозирания по делото отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответното предприятие- адв. Г., твърди, че неоснователно е възражението на ищцата, че липсва представителна власт на лицето, което е разписало Заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като е налична и представена по делото Заповед № 22 от 18.03.2019 г., видно от която Директорът на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П.,  О.С.К.,  след като съгласно Заповед № 281 от 11.03.2019 г., на кмета на Община П., му е било разрешено да ползва законоустановен платен годишен отпуск за времето от  19.03 до 25.03.2019 г., е упълномощил лицето Е.К.С., да изпълвнява неговата длъжност до завръщането му, в това число според ответната страна се включвало и правомощието  да прекратява трудови правоотношения. На следващо място е посочено, че е неоснователен доводът, че е налице нарушение на принципа, визиран в чл.8, ал.1 от КТ, и не е налице злоупотреба с работодателска власт. Описано е, че на мястото на ищцата е било назначено друго лице, като не се спори, че същото отново е в пенсионна възраст, но като причина за това е посочено, че не са били налице други кандидати към процесния момент за заемане на длъжността, поради и спецификите на същата- работа в бюджетно предприятие. Доводът за непряка дискриминация в посочения смисъл е описан като неоснователен, тъй като се сочи, че единственото лице, което е заявило желание да заеме длъжността също е било пенсионер. Оспорва се искането за назначаване на СИЕ, като се посочва, че не се спори, че  брутното месечно трудово възнаграждение, посочено в исковата молба, в размер на 889, 60 лв. е действителното такова, по което би следвало евентуално да се изчисли обезщетението, което се претендира по чл.344, т.3 КТ И ЧЛ. 225 КТ. Отправено е и възражение за прихващане от страна на ответното Дружество, при евентуално уважаване на тази претенция, със заплатеното обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ. В заключение е посочено, че трудовото правоотношение с другото лице, назначено на мястото на ищцата е възникнало впоследствие, след придобиване на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата. Представени са писмени доказателства, в това число горецитираните заповеди и длъжностна характеристика на ищцата. Отправени са доказателствени искания и по чл.176 КТ. Отправено е и доказателствено искане за събиране на допълнителни гласни доказателства  чрез разпит в качеството на свидетел на Р.С.Д., работеща към ОП „Обредни дейности“, на длъжност „***“, на мястото на ищцата.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от заявеното от страните в исковата молба и в отговора на същата, както и от доклада на съда по чл.140 ГПК, допълнен от съда и в първото по делото съдебно заседание, то съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, съобразно разпоредбата на чл.154 ГПК, като е посочил, че ищцата навежда следните основания за порочност на процесното уволнение, а именно: отсъствието на представителна власт на лицето, подписало процесната заповед за уволнение, на следващо място - нарушение на чл. 8, ал. 1  КТ  като проява на непряка дискриминация по признак възраст. Ответникът с отговора на исковата молба е посочено, че признава обстоятелствата, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че такова право на пенсия притежава и лицето, което е назначено впоследствие на заеманата от ищцата длъжност след процесното уволнение. Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ по размер, като безспорно обстоятелство по делото е отделено, че  последното получено брутно месечено трудово възнаграждение на ищцата, което следва да послужи евентуално, като база за изчисляване размера на обезщетението, е в размер на 889,60 лв. , поради което и по делото и след съобразяване на становищата на страните в тази насока не е била назначена СИЕ. Следва да се посочи, че относно, отправеното от ответника евентуално възражение за прихващане на сумата от 889,60 лв., представляваща изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя по чл. 220, ал. 1  КТ с евентуално дължимата се сума по чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 225 от КТ, то по същото съдът следва да се произнесе след произнасяне по основателността на иск, като  съдът с доклада си е приел за съвместо разглеждане при условията на евентуалност възражението за съдебно прихващане с вземане на ответника срещу ищата за сумата в размер на 889,60 лв., представляваща изплатено обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя по чл.220,  ал. 1 от КТ от евентуално дължимата се сума  по чл. 344, ал. 1, т. 3 и във връзка с чл. 225 КТ в размер на 5337,60 лв.

На следващо място, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, следва да се отделят и следните факти, по които страните не спорят-че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение при ответника, ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че лицето, назначено след ищцата на заеманата от нея преди уволнението й длъжност „***“ в ответното общинско предприятие, също е придобило  право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обстоятелството, че последното получено от ищцата брутно трудово  възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 889,60 лв.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ответникът следва да докаже, че обжалваната Заповед за уволнение е мотивирана и материално-правно законосъобразна, а именно, че е налице основанието, на което е прекратено процесното трудово правоотношение, както и че са спазени всички изисквания на закона.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 от КТ, трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

 По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието и размера на вземането си по чл. 225  КТ, а в случай, че ответникът твърди, че ищцата е започнала работа, в негова доказателствена тежест е да докаже това обстоятелство.

По делото е приложено цялото трудово досие на ищцата от момента на започването й на работа в предприятието, до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение с предприятието, като същото е в обем от общо 134 страници, приложено в кориците на делото. Видно от представените от страните към исковата молба, респ. и към отговора на същата писмени доказателства, както и съдържащите се в представеното трудово досие, то се установява, че –видно от трудов договор № 19 от 16.03.2009 г., ищцата С. се е намирала в трудово правоотношение с ответното предприятие,  на длъжност «***», като Договорът е бил допълнен със Споразумение №12  от 12.09.2017 г., с което с което е било увеличено месечното трудово възнаграждение на ищцата, както е размерът на платения годишен отпуск.  Видно от писмените доказателства, находящи се в трудовото досие на ищцата, то същата през време на работата си в Предприятието е ползвала законустановен отпуск, като и отпуск по болничен, видно от представяни през различни времеви периоди медицински документи в досието, в това число и телкови решения за временна неработоспособност и частична работоспособност на лицето през различни темпорални диапазони. Последното представено по делото такова Решение  е от 09.04.2019 г., в което е посочено, че лицето е временно неработоспособно.

Видно от  Заповед  № 24/20.03.2019 г., подписана от лицето Е.К.С., заместваща Директора О.С.К., по време на разрешен законов отпуск, то безспорен между страните е и фактът за датата, на която трудовото  правоотношение на ищцата е било прекратено, както и основанието за това- на основание чл.328, т.10 от КТ, а именно поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на ищцата е било връчено и предизвестие, подписано от Директора О.С.К. на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П. от 18.03.2019 г.,с което е било указано на ищцата, че считано от 21.03.2019 г., трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, т.10 от КТ, като поради неспазване на срока на предизвествието. По тези факти, за които по делото са представени и съответните писмени доказателства страните не спорят, поради  което и съдът ги отделя като безспорни такива.

Следва да се посочи изрично и във връзка с възраженията на ищцата относно представителната власт на лицето Е.К.С., подписала процесната прекратителна Заповед, че в кориците на делото са представени, както Заповед № 22 от 18.03.2019 г., видно от която Директорът на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П.,  О.С.К.,  Заповед № 22 от 18.03.2019 г., е упълномощил лицето Е.К.С., да изпълвнява неговата длъжност до завръщането му, в това число Заповед № 281 от 11.03.2019 г., на кмета на Община П., с която на О.С.К. му е било разрешено да ползва законоустановен платен годишен отпуск за времето от  19.03 до 25.03.2019 г., като датата на прекратяване на трудово правоотношение на ищцата е също безспорно установена като 20.03.2019 г.

Приложен  по делото е й фиш №9 от м. 04.2019 г. /стр. 196 от делото/, за начислени суми на ищцата, относно полагаеми й се обезщетения, като същото не спори и по реда и на чл.176 ГПК, заявява пред съда, че процесните суми са й били изплатени, поради което и по този факт, страните не спорят.

На следващо място, идва да се посочи, че видно от направени огледи  на трудовата книжка на ищцата /констатации/, по време и на двете съдебни заседанания по делото, извършени от съда, то се установява, че същата след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника не е имала други вписвания в книжката си, относно в това число и друг последстващ работодател.

Следва да се отбележи, че видно от трудовото досие на ищцата, заверено копие, по което е представено по делото, то в същото не се съдържа споразумение за изменение на трудовия договор на лицето, видно от което да е била преназначена от длъжност- „главен ***“ на длъжност „***“, но данни за това са налични в трудовата книжка на лицето, където е видно, че считано от 01.07.2011 г., ищцата е изпълнявала длъжността „***“ /както е било отбелязано е в предходни Решения на ПРС, по обжалавне на прекратяване на ТПО на ищцата, но на други основания/. Именно на тази длъжност като номер по НКПД- 24116004 е било прекратено, видно от съдържанието на прекратителната Заповед, ТПО на ищцата, считано от 21.03.2019 г. Това обстоятелство е съответно и на посочения КОД по НКПД24116004   в длъжностната характеристика на ищцата, представена по делото /стр.147 от делото/, от която се установява, също освен длъжността на лицето, то и задлъженията и отговорностите й, като в част пета са  посочени и изискванията за заемане на тази длъжност, както следва. Висше, средно, специално-икономическо образование, като под друга квалификация е посочено- работа с компютър, и последно е вписало- професионален опит- над пет години тредов стаж по специалността. Видно от заявеното от разпитаната в хода на делото свидетелка, заела процесната длъжност след прекратяване на ТПО на ищцата, то се установява, че както тя, така и ищцата отговарят на тези критерии, както и че и двете са в пенсионна възраст.

По делото е разпитана като свидетел- Р.С.Д., на  65 години,  като видно от снетата й самоличност по делото /като по делото не е представен нейният трудов договор/, то свидетелката Д.е със средно-специално образование /съответно на едно от условията по характеристиката, описана по-горе/,  и същата  работи към ОП „Обредни дейности“, на длъжност „***“. В показанията си, които   съдът намира за относими към предмета на спора, свидетелката Д.дава информация, че работи в Общинското предприятие „Обредни дейности“, като описва обстоятелствата, при които е започнала работа там в следния смисъл, че след обаждане от страна на лице, посочено с име-  г-жа О., директор на ** основно училище в град П., с която свидетелката била  работила в училището в село Д., където същата била  директор, а Д.главен ***, О.казала на свидетелката, че имало „свободно място за ***“, тъй като ***ят е бил /ищцата/ в дълъг болничен отпуск, и след проведен впоследствие разговор с Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“ О.К., към края на месец януари 2019  г., на   Д.и било обяснено, че наближавали крайните срокове за годишно приключване и не било извършено такова, както е следвало да се изплатят заплати на работниците, като предприятието се нуждаело от ***, и същата приела работата, като твърди, че това е станало първо по договор за заместване и към период- 22-23 януари 2019 г. на пълен работен ден. Към този момент сочи, че ***ката /ищцата/ била все още в болничен отпуск и тя просто я замествала, с трудов договор по заместване. След като приключил болничният отпуск на ищцата Р.С.,  тогава свидетелката Д.и след като бил прекратен трудовият  договор на Р.С., на основание  чл. 328, т.10  от КТ, поради навършване на пенсионна възраст, считано от дата 21.03.2019 г., свидетелката Д., поради липса на други желаещи кадри, макар и да имало обявено мястото като свободно такова в Бюрото по труда в гр.П., сключила друг договор с предприятието- вече със срок за изпитване и на пълен работен ден като титуляр на длъжността. Относно обстоятелствата кога Дриекторът е бил в отпуск и кой е подписал Заповедта за прекратявена на ТПО на ищцата, тази свидетелка посочва данни, съответни на описаните по-горе, изведени от заявеното от страните и представените по делото, писмени доказателства. В разпита си същата посоча в допълнение, че Е.С., на длъжност е „***“, замествала К.във всичките права и задължения на директора, съгласно Заповед за заместване /представена по делото/.  Свидетелката в разпита си обяснява и че се касае за работа, която  като *** в предприятие,  което е общинско такова, има своята специфика, сварзана с  това, че  се  работи в бюджетно предприятие и тя от близо 11 години работила в училището в село Д., което също било общинско, на делегиран бюджет и бързо навлязла в работата, като Общинско предприятие  „Обредни дейности“ се водело второстепенен разпоредител с бюджетни средства и списъчният състав на предприятието бил малък - седем човека и един човек по постановление. ***ят посочва, че е само едно лице, което изпълнява дейността, свързана със счетоводството на предприятието и че и към момента тя продължава да е на тази длъжност, тъй като няма друго желаещо лице за тази длъжност. Изрично посочва и че е на тази длъжност с шестмесечен изпитателен срок и до явяване на кандидат за длъжността, като изискването било кандидатът да не е пенсионер, но такъв все още нямало.          Посочените от  свидетелката факти относно заеманата от същата длъжност, времето през което я заема и данните при които се е стигнало до назначаването й, съдът приема за действително реализирали се, предвид необорването им от страната, която носи доказателствената тежест за това- ищцовата, посредством оборването им с други гласни или писмени доказателствени източници, както и намира тези показания на съответни на останалия събран по делото писмен доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225 КТ, както и евентуален иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ,  като  за същото ответната страна е направила и възражение за прихващане, като евентуално такова, в описания по-горе смисъл. При тези правни претенции, съдът изрично в доклада си, определен за окончателен по делото е указал на страните, фактите, за които всяка от тях носи доказателствената тежест, като е отделил, горепосочените факти като безспорни.

Видно от заявеното от страните в исковата молба и в отговора на същата, както и от доклада на съда по чл.140 ГПК, допълнен от съда и в първото по делото съдебно заседание, то съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, съобразно разпоредбата на чл.154 ГПК, като е посочил, че ищцата навежда следните основания за порочност на процесното уволнение, а именно: отсъствието на представителна власт на лицето, подписало процесната заповед за уволнение, на следващо място - нарушение на чл. 8, ал. 1  КТ  и на трето място като проява на непряка дискриминация по признак възраст. Ответникът с отговора на исковата молба е посочено, че признава обстоятелствата, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че такова право на пенсия притежава и лицето, което е назначено впоследствие на заеманата от ищцата длъжност след процесното уволнение. Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ по размер, като безспорно обстоятелство по делото е отделено, че  последното получено брутно месечено трудово възнаграждение на ищцата, което следва да послужи евентуално, като база за изчисляване размера на обезщетението, е в размер на 889,60 лв. , поради което и по делото и след съобразявена на становищата на страните в тази насока не е била назначена СИЕ. Следва да се посочи, че относно, отправеното от ответника евентуално възражение за прихващане на сумата от 889,60 лв., представляваща изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя по чл. 220, ал. 1  КТ с евентуално дължимата се сума по чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 225 от КТ, то по същото съдът следва да се произнесе след произнасяне по основателността на иск, като с съдът с доклада си е приел за съвместо разглеждане при условията на евентуалност възражението за съдебно прихващане с вземане на ответника срещу ищата за сумата в размер на 889,60 лв., представляваща изплатено обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя по чл.220,  ал. 1 от КТ от евентуално дължимата се сума  по чл. 344, ал. 1, т. 3 и във връзка с чл. 225 КТ в размер на 5337,60 лв.

           Следователно, съдът намира, че следва да се произнесе по първото наведено от ищцата възражение, а именно за липса  представителна власт на лицето-Е.С.да подпише прекратителната й Заповед от 20.03.2019 г. Това възражение, съдът намира за неоснователно, по следните съображения: на първо място, видно от представените по делото два броя заповеди, респективно- Заповед № 281 от 11.03.2019 г., на кмета на Община П., то на Директора на Общинското предприятие „Обредни дейности“ – П. -О.С.К.,  му е било разрешено да ползва законоустановен платен годишен отпуск за времето от  19.03 до 25.03.2019 г., като видно пък от Заповед № 22 от 18.03.2019 г.,  то същият след като му е бил разрешен отпуска, от своя страна е  упълномощил лицето Е.К.С., да изпълвнява неговата длъжност до завръщането му, в това число според ответната страна се включвало и правомощието  да прекратява трудови правоотношения, като по данни на лицето –свидетел по делото –Д., то Е.К.С. в предприятието изпълнява длъжността - „***“. При тези данни, съдът намира, че законосъобразно и с учредена представителна власт, същата е подписала процесната Заповед № 24/20.03.2019 г.; с която е пректратено ТПО на ищцата на основание чл.328, т.10 КТ, като видно от подписа, печата и вписаното лице, то тези данни, в това число и номерът на Заповедта за заместване са посочени в процесната Заповед /стр. 6 от делото/. Тук следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГК, при което с разпореждане от 17.04.2012 г. на заместник председателя на Върховния касационен съд и председател на гражданска колегия е било образувано тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд, Общо събрание на гражданска колегия, по предложение на състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение, който на основание чл. 292 ГПК с Определение № 510 от 04.04.2012 г. е спрял производството по гр. д. № 1624/2011 г. и е предложил на Общото събрание на гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: Допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд, е дал положителен отговор на този въпрос, като видно от мотивите на  Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд е посочено, че „Доброволното представителство е регламентирано като общ институт на гражданското право, вътре в което се е обособило като самостоятелен правен отрасъл трудовото право. От принципната допустимост на представителството за всички правни действия /чл. 36 ЗЗД/, има изключения, които не допускат представителството. Изключенията се извеждат или от самото естество на акта, който подлежи да се извърши, или направо са посочени от закона. Трудовият договор не може да се сключва и изпълнение на задължението за предоставяне на работна сила не може да става чрез представителство. Личният характер на трудовите права и задължения /чл. 8, ал. 4 КТ/ се определя от престацията - работната сила по трудовото правоотношение като правоотношение, което се учредява intuitu personae за работника или служителя.За работодателя трудовото правоотношение не е intuitu personae, освен в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ когато работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед личността на работодателя-физическо лице.Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение.Прекратяването на трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, сравнено с останалите основания за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, разкрива специфики. Единствено от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя дисциплинарното уволнение е последица от тежко и виновно неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, акт на прекратяване на трудовото правоотношение и е дисциплинарно наказание.От личната преценка на субекта на дисциплинарна власт зависи кое дисциплинарно наказание да наложи за извършено от работника или служителя тежко нарушение на трудовата дисциплина. В това отношение субектът на дисциплинарна власт не е ограничен от закона /чл. 190, ал. 1 КТ/ и може да наложи по-леко дисциплинарно наказание…Следователно правото на дисциплинарно уволнение на работодателя рефлектира и върху следващи правоотношения, в които страна е уволненият работник и служител и в които работодателят не участва.Законодателят зачита тези специфики на правото на работодателя при виновно неизпълнение на трудовите задължения /чл. 186 КТ/ да наложи на работника или служителя едно от предвидените в чл. 188 КТ дисциплинарни наказания, включително най-тежкото дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение - и въпреки това допуска неговата делегация. Поради това по аргумент за по-силното основание, съдът е приел, че няма пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на трудовото правоотношение и при останалите основания, които не оставят толкова трайна следа в последващите отношения, в които може да участва работникът или служителят. Изведен е извод, че е Допустимо е делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ“. Следователно, съдът съобразявайки, постулатите на цитираното ТР,  съотнесени към конкретиката на фактите, установени по делото, намира, че Е.С., е разполагала с представителна власт да прекрати ТПО на ищцата и възраженията в тази насока са неоснователни, като това дали лицето има или не висше образование и на каква длъжност е в предприятието, не влияе на учредената й от Директора, съгласно упълномощителната Заповед, власт, да изпълнява неговите задължения и да има неговите права по време на отсъствието му. Последното е суверенна преценка на Директора дали дадено лице притежава качествата да го замества, какъвто извод очевидно последният е направил. Следователно, това възражение на ищцата, съдът намира за неоснователно такова.

      На следващо място, съдът намира, и във връзка с наведеното съждение за нарушение на принципа на чл.8 КТ, при прекратяване на ТПО на С., че следва да посочи на първо място, следното относно спецификата на тази разпоредба. Съгласно трайно установената практика на Върховната съдебна инстанциа, то за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност например, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред, като практиката на ВКС е еднопосочна в този смисъл Решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.И.,  Решение № 40 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4973/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П.и др. В случаите,  ищецът навежда такива твърдения, поради което и за съда възниква задължение, да ги обследва. За да твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, ищецът трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба /виж и решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/.Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презюмира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното прекратяване на ТПО, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя – в този см. и решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV ГО на ВКС Решение № 232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П., Решение № 248 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Ц.. В случая, съдът намира, че ищецът не е оборил презумпцията, макар и съдът да му е указал, че именно в негова доказателствена тежест е да стори това. По делото не са ангажирани надлежни гласни и писмени доказателства, които да оборят установената в закона презумпция. Напротив, само ответната страна е тази, която е ангажирала такива, в това число и посредством разпита на свидетелката Д., на чиито показания, съдът дава вяра, като обективни и съответни на останалия събран по делото писмен доказателствен материал, необорен по никакъв начин от ответната страна. Така след като по делото са наличини всички горецитирани Заповеди, обосноваващи законосъобразното провеждане на процедурата по прекратяваване на ТПО на ищцата, поради навършвоне на пенсионна възраст и на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, и при все че е безспорно отделено като факт по делото, че ищцата е навършила пенсионна възраст, и следователно след като навършването на тази възраст е станало по време на работата и в предприятието /видно от представеното трудово досие на същата/, а не преди това, когато би била налице хипотезата на т.10а КТ на същия член, то Работодателят правилно е определил правното основание, на което следва да бъде прекратено трудовото и правоотношение, а именно, чл.328, ал.1, т.10 /в този см. Решение № 379 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 300/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л.Б./, като този юридически факт, към момента на прекратяване на ТПО на ищцата с предприятието, вече е бил налице и следователно за работотаделя е възникнало потестативното право да прекрати правоотношението на лицето, на посоченото правно основание- при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование; съгласно точната законова формулировка. С  чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е уредено субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, като отправи до него писмено предизвестие, при придобиване от последния право на пълна пенсия за изслужено време и старост. Следователно, по силата на закона отправянето на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да следва момента, в който работникът или служителят е придобил правото на пълна пенсия за изслужено време и старост / в този см. Решение № 98 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Н.З./. Следователно, видно от гореизложената фактическа обстановка, на база събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че към момента на прекратяване на ТПО на лицето е бил налице целият правопораждащ фактически състав на цитираната разпоредба, като същият е реализиран и в законообразна форма /писмена заповед, с описано правно основание, подписана от упълномощено лице, връчена на ищцата и със заплатени всички посочени обезщетения, в това число и за неспазения срок на предизвестието/. Именно тази разпоредба на чл.328, ал.1, т.10 КТ е била посочена и в Заповед № 24/20.03.2019 г., с която на лицето е било прекратено трудовото правоотношение /ТПО/ в предприятието, като са и били изплатени, за което отново не се спори по делото и дължимите суми по обезщетението /като последният факт е заявен и от самата ищца по реда на чл. 176 ГПК/. Следователно на лицето са били, изплатени дължимите обезщетения по чл.224, ал.1 КТ /видно и от горецитираният фиш/, като на следващо място на лицето е било заплатено и обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, за неспазения срок на предизвествието от 18.03.2019 г., находящо се на стр. 7 от делото, като неоснователно е възражението и в този смисъл, че същото е било разписано от Директора К., а Заповедта от лицето -Е.К.С., тъй като видно от цитираните писмени доказателства, то към момента на изготвяне на предизвестието, в което е точно посочено и на какво основание и от кога ще бъде прекратено правоотношението на лицето /от 21.03.2019 г., което впоследствие е и станало след реализиране на фактическия състав по чл.328, ал.1 т.10 КТ/, Директорът е бил на работа, а впоследствие при връчване на Заповедта от 20.03.2019 г., същият е ползвал разрешен отпуск и е бил заместван отново по Заповед от подписалото лице заповедта- С.. Следователно, съдът намира, че сочените в исковата молба, поддържани в с.з. и впоследствие в писмените бележки възражения не могат да бъдат споделени, като същите са явяват неоснователни и прекаратяването на ТПО е било законосъобразно извършено. По делото остава необорено и твърдението, заявено от свидетелката Д., че същата е назначена на Договор за изпитване след като вече работодателят е прекратил ТПО с ищцата, като преди това само е замествала същата. При така наведени факти, ищцовата страна не е провела обратно доказване, с което да обори тези факти /не е изискала писмените договори на тази свидетелка, не е изискала например информация дали мястото е било обявено като свободно в бюрото по труда в гр. П./ и следователно не е изпълнила реализацията на тежащото в нейна доказателствена тежест обстоятелство да докаже фактите, които твърди по чл. 8 КТ и в частност недобросъвестност на работодателя и/или дискриминация по признак възраст. Това, че  по делото не се спори, че на нейно място /и след прекратяване на ТПО на ищцата/ отново е назначено лице в пенсионна възраст, не може да се приеме за достатъчно основание да се приеме, че работодятелят е недобросъвестен или още повече, че като недобросъвестен такъв я е дискриминирал по признак възраст и то при наведено и необорено твърдение от ответната страна, че за освободеното работно място не е имало други желаещи лица в по-млада възраст, както и при изнесени данни от свидетелката по делото, че същата заема този пост на *** в предприятието, до провеждането на конкурс и заемането му от друго лице. Тези твърдения на ответника остават необорени от ищцата. Водим от всичко изложено, съдът намира, че неоснователно и недоказано остава по делото и твърдението за наличие на хипотезата на чл. 8 КТ, която да доведе до извод за незаконосъобразност на прекратяването на ТПО на лицето и възстановяването и на работа. Не се доказаха твърденията на ищцата за нарушение на чл. 8 КТ и по – конкретно за осъществена дискриминация основана на признак- възраст. По делото не се представиха доказателства за установяването на твърдяните от ищцата факти, както и това не се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице основанието в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, което води до прекратяване на трудовия договор между ищцата Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П., с адрес на управление гр. П., ул. Кракра № 23, като същото е било извършено законосъобразно, а нарушение на чл.8 КТ в горепосочения смисъл и недобросъвестност на работодателя, остананаха недоказани по делото.Предвид всичко изложено, съдът намира предявения главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен такъв, тъй като щом са налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото и същото е извършено в предписаната от закона форма и о тнадлежно лице, с посочени и всички законови реквизити в заповедта, то това води до извод за неоснователност на исковата претенция за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед  № 24/20.03.2019 г., подписана от лицето Е.К.С., заместваща Директора О.С.К., по време на разрешен законов отпуск.      

       Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност, както и за заплащане на сумата от 5337.60лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно уволнение за периода от 20.03.2019 г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковите претенции до окончателното изплащане на сумата, като и тези два иска също следва да бъдат отхвърлени.  Предвид изложеното и отхвърлянето на иска по чл.344, ал.1, т. 3 КТ, то  за съда не възниква задължение да се произнася по възражението на ответната страна, направено при условията на евентуалност.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът  има право да търси разноски, тъй като са отхвърлени исковите претенции. Направено е надлежно искане в посочения смисъл от адв. Г., за присъждане на разноските по делото в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие по делото,  с посочено възнаграждение от 1200 лева по делото, платими по банков път. Представено е и банково извлечение, видно от което сумата е била заплатена по банковата сметка. Искането за присъждане на разноски е направено от адв. Г. своевременно по делото, като от ищцовата страна е направено възражение за прекомерност. Съдът предвид изхода на делото и отхвърляне на предявените претенции от страна на ищцата, намира, че право за присъждане на разноски възниква за ответната страна, като същите следва да и бъдат присъдени в поискания и доказан размер и не следва да бъдат намалявани. За да достигне до този извод, съдът съобрази разпоредбата на чл. 7, ал.1 и ал.2  от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая се касае за общо три предявени обективно кумулативно съединени иска, като два от същите са неоценяеми такива – по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, и предвид факта че са съединени искове, не е приложима хипотезата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, съгласно която- „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: т. 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм., бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове – 200 лв.; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2; в случая приложение следва да намери ал.1 на същия чл. 7 от Наредбата, съответно за първите два иска- 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) за други неоценяеми искове - 300 лв.; тоест по 300 лева за всеки от тези два иска или общо 600 лева за двата, като за третия иск, който е  оценяем такъв- относно поисканото присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата от 5337.60 лева, то следва приложение да намери разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата, т.2- (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; за което следва след изчисление минималното полагаемо се възнаграждение да е в размер на 303, 63 + 300 лева=603.63 лева. Следователно общо за трите иска, минималното полагаемо се възнаграждение е в размер на 1203.63 лв. Ответната страна претендира 1200 лева, като съдът намира, че възнаграждението не следва да бъде намалявано, като се вземат предвид, както горепосочените изчисления, така и обстоятелството, че по делото процесуалният представител на ответната страна е демонстрирал активно поведение, явявал се е по делото, ангажирал е доказателства по същото, вземал е становище и съобразно и фактическата и правна сложност на делото, размерът се явява адекватен и справедлив.

            Водим от горното, Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р.Г.С., ЕГН  **********, с адрес: *** срещу Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П., с адрес на управление гр. П., ул. Кракра № 23, представлявано от Директора О.С.К., искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 24/20.03.2019 г.; подписана от лицето Е.К.С., заместваща Директора О.С.К., по време на разрешен законов отпуск от страна на Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П., с която е прекратено трудовото правоотношение с Р.Г.С., ЕГН  **********, както и за възстановяване на Р.Г.С., ЕГН  **********, на предишната, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност в ОП „Обредни дейности“-„***“. 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Р.Г.С., ЕГН  **********, с адрес: *** срещу Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П., с адрес на управление гр. П., ул. Кракра № 23,за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5337.60лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно уволнение за периода от 20.03.2019 г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковите претенции до окончателното изплащане на сумата.

 

                         ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН  **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – П., сумата в размер на 1 200  /хиляда и двеста/лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението - 04.09.2019 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК и за което съдът е указал изрично на страните в открито съдебно заседание.

Копие от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК..

 

 

Районен съдия: