Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.10.2020г.
гр.Плевен 27.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Е.Р. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №242 по описа за
2020г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото
дело е образувано на основание постъпила ИМ от Ц.Г.Ц. чрез пълномощника
му адвокат И.Ц. от ПАК срещу В.К. ***.
В ИМ ищецът твърди,че с
присъда на ПРС,ХІ-ти нак.състав по НОХД №430/2019г.от 20.11.2019г.подсъдимият В.К.К.
е признат за виновен затова,че на 07.09.2018г.в гр.Плевен причинил на Ц.Г.Ц.
тежка телесна повреда,изразяваща се в загуба на слезка /далак/, поради което и
на основание чл.128 ал.1 във вр.ал.2 ,предл.7 във вр.чл.54 НК го осъдил на лишаване
от свобода за срок от три години,като на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от четири години. Твърди се,че причиненото на
ищеца увреждане от ответника К. е
вследствие нанесен побой,като само случайността и компетентната навременна
намеса на мед.екип от болничното
заведение ,където ищецът е бил настанен са предотвратили фатален изход от
травмата.Посочено е,че две години след хирургическата животоспасяваща интервенция,вероятно поради възрастта си
ищецът не може да преодолее физически последиците от загубата на органа. Изложени
са твърдения, че през първите 3 месеца след травмата ищецът практически е бил
нетрудоспособен ,а към момента
продължава да се ограничава в ежедневието си,като травмата трайно и
негативно се е отразила на психиката му , рефлектира неблагоприятно на
семейството и бизнеса му, вследствие на травмата ищецът не може да упражнява
тежък физически труд. Твърди се,че ищецът е преживял и преживява случилото се изключително тежко ,което е
довело до проблеми в общуването със семейството му, приятелите му ,затруднения
в личен план,както и последващи неприятни емоции,променено е общото му
състояние ,начина му на живот в негативен аспект,тъй като е налице траен и
дълъг възстановителен процес.В заключение ищецът моли съда да постанови
решение,с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 60 000лв.,ведно със законна
лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане .Претендират се и направените по делото разноски.С допълнителна
молба ,постъпила в ПОС на 29.06.2020г.ищецът чрез своя пълномощник адвокат И.Ц.
от ПАК е уточнил,че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е 80 000лв.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от
завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.В съдебното заседание на
29.09.2020г.ищецът лично и чрез своя пълномощник адвокат И.Ц. от ПАК поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи .Подробни доводи и съображения в тази
насока са изложени в депозираното от пълномощника писмено становище.
С определение на ПОС
№521/01.06.2020г.на ответника В.К.К. е предоставена правна помощ,а с
определение № 556/10.06. 2020г. адвокат Г.Г. от ПАК е назначена за негов
служебен защитник. В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.К.
чрез неговия служебен защитник адвокат Г.,в който е взето становище,че с оглед
влязлата в сила присъда на ПРС по НОХД №430/2019г.,искът е допустим.Изложени са
доводи,че исковата претенция е неоснователна в предявения размер.Посочено е,че
за да се реализира деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД следва да са налице
няколко кумулативни предпоставки-виновно и противоправно действие или
бездействие,причинна връзка между вредата и противоправното и виновно деяние на
дееца.Твърди се,че съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна
за съда,разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това дали то
е извършено или отречено ,дали е противоправно и дали деецът е виновен,като
присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние
,обективирано в обвинителния акт по конкретното обвинение,но не и относно друго
различно от това деяние ,като се позовава на съдебна практика-решение на ВКС по
т.д.№3945/2013г;решение по т.д. №211/2011г.,ІІ т.о.Взето е становище,че
размерът на неимуществените вреди следва да се базира на действително
претърпените болки и страдания,на техния интензитет и времетраене,които следва
да бъдат доказани от ищеца.В съдебното заседание на 29.09.2020г. ответникът
чрез своя служебен защитник адвокат Г.Г. от ПАК поддържа изложеното становище в писмения
отговор,че с оглед влязлата сила присъда
искът е допустим,но неоснователен до размера ,до който е предявен. Подробни
доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Г. писмена защита.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр.с чл.52 ЗЗД.Ищецът претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000лв.,/с оглед направеното
уточнение/от неправомерни действия на ответника, извършени на 07.09.2018г., което
деяние съставлява и престъпление по чл.128 ал.1 във вр.ал.2пр.7 НК –причинена тежка телесна повреда-загуба на
слезката /далака/,за
което ответникът В.К.К. е признат за
виновен и осъден с присъда на Плевенски РС №145 от 12.11.2019г.,постановена по
НОХД №430/2019г.,по описа на същия съд, влязла в сила на 28.11.2019г. Върху
сумата се претендира и законна лихва от датата на завеждане на ИМ-28.02.2020г.
до окончателното й изплащане. В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад по
чл.146 ГПК,съгласно определение №815/28.07.2020г., приет за окончателен в
съдебното заседание на 29.09.2020г.,по който страните не са направили
възражения.
Безспорно от приложеното НОХД №430/2019г.по
описа на Районен съд Плевен се установява,че с присъда на ПРС №145 от
12.11.2019г.подсъдимият В.К.К. е признат за виновен затова,че на 07.09.2018г.в гр.Плевен
причинил на Ц.Г.Ц. от с.гр. тежка телесна повреда –загуба на
слезката/далака/,поради което и на осн.чл.128 ал.1 вр.с ал.2,пр.7 от НК във
вр.с чл.54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3
години,изтърпяването на което на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен
срок от 4 години.Присъдата на ПРС не е обжалвана и протестирана и е влязла в
сила на 28.11.2019г.
Няма спор,че в наказателния процес
пострадалият Ц.Ц.,в настоящото
производство ищец е предявил граждански
иск срещу подсъдимия В.К. за сумата 50 000лв.,претендирано обезщетение за
неимуществени вреди.В разпоредително заседание на 26.03.2020г.по НОХД
№430/2019г.ПРС не е приел за съвместно разглеждане така предявеният граждански
иск,съответно Ц.Ц. не е конституиран като граждански ищец,а само като частен
обвинител,като съдът е приел,че разглеждането на гражданския иск би затруднило
разглеждането на наказателното дело.
Спорни в настоящото производство са
въпросите налице ли са предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на
ответника,дължи ли същият на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и в какъв размер.
За
изясняване на спорните въпроси по делото са събрани писмени и гласни доказателства,приета е медицинска
експертиза.
От показанията
на свидетелката И.К.К., живееща на семейни начала с ищеца от 20 години се
установява,че на 07. 09. /2018г./не е била в града,но Ц. й се е обадил ,че е
много зле и е в безпомощно състояние,не е можел да говори и не е бил
контактен,като тогава е бил гипсиран и изпратен вкъщи за домашно лечение.Същата
посочва,че на 09.09.състоянието му се е влошило
и с линейка е закаран до спешния център, където е установено,че има
вътрешен кръвоизлив, настанен е в „****“ЕАД гр.Плевен и му е премахнат
далака,като е бил в болницата една седмица,през което време свидетелката е била
в отпуск,за да се грижи за него.И.К. твърди,че преди инцидента Ц. е бил
управител на фирма,занимаваща се с транспортни услуги ,като за период от 6
месеца е бил в болнични,издадено му е ТЕЛК решение,а след операцията е започнал
лечение за хипертония,имал е ускорен
пулс,приемал е хапчета за кръвно налягане,които и към момента продължава да пие.Свидетелката
установява,че след сваляне на гипса на счупената ръка ,Ц. е ходил на
раздвижване като не е приемал др. медикаменти ,освен тези за кръвното, приемал
е болкоуспокояващи след извършената операция,имал е оплаквания от
световъртеж,трудно е пазил равновесие,поради което са ходили на
невролог,правен му е скенер на
глава,като им е обяснено,че това вероятно се дължи на стрес.От показанията на
тази свидетелка се установява,че тя е полагала грижи за Ц. ,свързани с хранене
и обслужване ,което се е отразило зле на самочувствието му,че са изживели доста
трудни моменти,тъй като коремната операция е през целия стомах и е много
грозна, че след зашиването той е изкървял,което е наложило повторно отваряне,че
тя е следвало да почиства дренажи и да сменя превръзки.Свидетелката посочва,че
е имало период,в който Ц. не е искал да излиза и да се вижда с хора, двамата са
били в пълна изолация, преустановили са контактите си ,а Ц. е отказвал да
говори за случилото се дори с най-близките си хора,вкл.и със сестра си,която се
е интересувала за състоянието на брат си,чрез контакти със свидетелката.
От показанията на свидетелката Р. Д. Д.
се установява,че тя е счетоводител във фирмата на Ц.,която се занимава с
транспорт,а Ц. е неин управител.Същата посочва,че знае ,че Ц. има спукан далак
и счупена ръка ,имал е и натъртвания,че около два месеца е бил в гипс,като не е
работил 3-4 месеца,бил е 6 месеца в болнични,но НОИ са отказали плащане на
болничните за последните два месеца.Същата установява, че преди инцидента Ц. не
е имал проблеми с кръвното,а след това е започнал да вдига кръвно,получил е тик
при дишане,оплаквал се е ,че го
боли глава и му се
вие свят.Според свидетелката Ц.
се е уплашил,станал е по- затворен и стресиран ,независимо,че е казвал,че няма
последствия,а за период от 3-4 месеца не
е искал да се среща с хора.
От ищеца е представена медицинска документация за причинените му
травматични увреждания и проведено лечение.За изясняване на тези обстоятелства
е назначена и съдебно –медицинска експертиза. От заключението на ВЛ доцент д-р Д.Д..
което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема
изцяло, се установява,че на 07.09.2018г.на ищеца Ц.Г.Ц. са причинени:
-счупване на лява лъчева кост;
-охлузни
рани по двете колена;
-кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък;
-контузия/натъртване на меките тъкани/ на корема с травматична руптура
/разкъсване/на далака/слезката/ и масивен излив на кръв в перитонеалната /коремна/кухина.
Отразено
е,че описаните травми имат следната квалификация: 1./Счупването на лявата
лъчева кост представлява трайно затруднение на движенията на лява ръка
;2./Охлузните рани по двете колена и кръвонасядането в долната част на гръдния кош под мечовидния
израстък водят до разстройство на здравето,временно и неопасно за живота;3./
Контузията на корема с травматичното
разкъсване на далака/слезката/ и масивен излив на кръв в коремната кухина
са причинила загуба на слезка.ВЛ на база медицинската документация е
установило,че първоначално пострадалият е прегледан в спешно отделение ,където
са му направени рентгенови и др.изследвания и е поставена диагноза:счупване на
лява лъчева кост на типично място,като е наложена гипсова имобилизация.Посочено
е,че състоянието на ищеца се е влошило и
на 09.09.2018г.същият е бил приет в клиниката по коремна хирургия и опериран по
спешност,като разкъсаната слезка е била оперативно отстранена ,а изливът на кръв
в корема евакуиран и след седмица ищецът е изписан за продължаване на лечението
в домашни условия.Според ВЛ разкъсването/спукването на далака/ е състояние, обусловило
реална опасност за живота и без навременната
високоспециализирана медицинска
помощ/коремната операция/за срок от 2-3 денонощия неминуемо би настъпила
смърт.Съгласно експертизата в резултат на причинените травми,ищецът е търпял
най-силни болки през първите 4-5 седмици,средни през следващите 4-5 седмици и
слаби за период най-малко 5-6 седмици.
При така събраните по делото
доказателства и изяснена фактическа обстановка,Окръжният съд приема ,че са
налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на
ответника и предявеният иск е доказан по основание.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд ,разглеждащ гражданските
последици на деянието относно това дали
е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В случая с оглед влязлата в сила на 28.11.2019г. присъда на ПРС по НОХД №430/2019г.и разпоредбата на чл.300 ГПК съдът приема ,че са налице виновни и противоправни
действия от страна на ответника В.К.К.,който на 07.09.2018г.е
причинил на ищеца тежка телесна повреда –загуба на слезката/далака/.По
отношение на това травматично увреждане са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД
за ангажиране деликтната отговорност на
ответника.
От медицинската документация,в т.ч.и
медицинско удостоверение,което да послужи пред съда,издадено на следващия ден
след инцидента- 08. 09. 2018г.,както и от приетата и неоспорена от страните
експертиза на ВЛ Д.Д. се установява,че
при побоя на 07.09.2018г.на ищеца са причинени и други травматични увреждания: средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 НК,изразяваща се в трайно затруднение на движението на лява
ръка,в резултат на счупване на лява лъчева кост,както и лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 НК,представляваща разстройство на здравето,временно и
неопасно за живота,с оглед причинените на ищеца охлузни рани по двете колена и
кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък.В случая на
ищеца са причинени комбинирани травматични увреждания, установени и в
нак.производство,а на ответника е повдигнато обвинение и е осъден с влязлата в
сила присъда за най-тежкото увреждане,причинена тежка телесна повреда от
загубата на слезката/далака/.Съдът приема с оглед събраните поделото доказателства,че
е осъществен фактическият състав на
чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за непозволено увреждане и
по отношение на двете по-леки травматични увреждания,описани по-горе,за които
не е налице влязла в сила присъда.Категорично е установено , че получените от ищеца травматични
увреждани-счупване на лява ръка,както и охлузни рани по двете колена и
кръвонасядания в долната част на гръдния кош са причинени в резултат на
нанесения му от ответника побой на 07.09.2018г.,което обуславя извода за виновни и противоправни действия на
ответника,вредоносен резултат и причинна
връзка между действията на ответника и причинените на ищеца травми.
В резултат на противоправните действия
на ответника,ищецът е претърпял неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и
страдания от причинените му телесни увреждания,преживян стрес и уплаха.С оглед заключението
на приетата и неоспорена медицинска експертиза се установи,че най-силни болки и
страдания ищецът е търпял през първите 4-5 седмици след извършената коремна
операция,при която е отстранен далака му/слезката/,като разкъсването на далака
е състояние, обуславящо реална опасност за живота и ако не е била извършена
животоспасяващата високоспециализирана медицинска помощ-коремна операция за
срок до 2-3 денонощия,ВЛ е посочило,че неминуемо би настъпила смърт.През този
период на най-интензивни болки и страдания,ищецът видно от епикризата от
клиниката по хирургия към „*****“ ЕАД е бил на лечение в болницата за период от
една седмица от 09.09.2018г.до 16.09.2018г.,а след изписването му е приемал
болкоуспокояващи медикаменти,в който смисъл са показанията на свидетелката К..Претърпените болки
са били със среден интензитет през следващите 4-5 седмици и по-слаби за период от 5-6 седмици. За
времето през което е бил със счупена ръка , гипсиран ищецът е бил на домашно
лечение,но не е могъл да се обслужва сам,а е следвало да бъде обгрижван от
жената,с която живее на съпружески начала,изпитвал е дискомфорт и физически
ограничения.За период от около 4 месеца ищецът е бил в отпуск за временна
неработоспособност.От приложената мед.документация-амбулаторни листове за
извършени прегледи се установява,че след инцидента на 07.09.2018г.ищецът е имал
оплаквания от световъртеж и главоболие,впоследствие на 01.10.2018г.му е
поставена диагноза есенциална /първична/хипертония,за което са му предписани
медикаменти.
При определяне размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди и с оглед критерия за
справедливост,съгласно чл.52 ЗЗД съдът съобрази,че в случая е налице
изключително тежко и трайно увреждане с
необратим характер,тъй като е отстранен жизненоважен орган-слезката /далак/,който
е единствен и не може да бъде възстановен.Ищецът е понесъл физически
и психически дискомфорт,негативни емоции,свързани с проведеното болнично
лечение и извършената оперативна
интервенция, при която е отстранен далака.Установено е и негативно отражение в
емоционалната му сфера,тъй като в резултат на причинените травми ищецът е
станал по-затворен и стресиран,избягвал е контактите с близки и приятели, променен
е начинът му на живот ,с оглед продължилия около 5-6 месеца възстановителен
период.Всички тези негативни емоции,болки и страдания са пряка последица от
причинените му травматични увреждания. Като съобрази вида , характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди, съдът
приема,че обезщетение в размер на 45 000лв. е достатъчно да компенсира вредите
от първото деяние-тежка телесна повреда. По отношение на останалите увреждания -счупване на
лява ръка,което представлява средна телесна повреда,изразяваща се в трайно затруднение
движенията на лява ръка и по –леките
увреждания,свързани с охлузни рани и кръвонасядане ,съдът приема,че за същите справедливото обезщетение
е общо в размер на 5 000лв.,съобразно характера на травмите и периода на
оздравителния процес и възстановяване.
По изложените съображения
искът с правно основание чл.45 във вр.с чл.52 ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата
50 000лв.,до който размер следва да бъде уважен.Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е дължима от датата на
непозволеното увреждане-07.09.2018г.,но претенцията в ИМ е законна лихва да
бъде присъдена от датата на предявяване на иска.В този смисъл върху сумата се
дължи законна лихва от датата на
завеждане на ИМ-28.02.2020г.до окончателното й
изплащане.За разликата до 80 000лв.искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.Не са доказани неимуществени вреди с такъв голям
интензитет ,за да бъде присъдена претендираната сума,която според съда е твърде
завишена.
Ищецът е направил разноски общо в
размер на 2 200лв.за адв.възнаграждение и за ВЛ.На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски,съобразно
уважената част от иска в размер на 1 375лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва
да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 2 000 лв.върху уважената част от иска.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.45 във вр.чл.52 ЗЗД В.К.К.,ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Г.Г. ***,офис 6 ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Ц. , ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес за призоваване:адвокат И.Ц. ***,офис№4 сумата 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в резултат на непозволено увреждане- причинена
от В.К. *** тежка телесна повреда-загуба на слезката /далака/,за което деяние е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.128 ал.1 вл.с ал.2, пр.7 от НК с присъда на ПРС №145/12.11.2019г.по НОХД №430/2019г., влязла в сила на
28.11.2019г.,както и за причинените от В.К. на същата дата травматични
увреждания-счупване на лява лъчева кост на типично място, представляващо трайно
затруднение на движенията на лява ръка и охлузни рани по двете колена и
кръвонасядане в долната част на гръдния
кош под мечовидния израстък, ведно
със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-28.02.2020г.до
окончателното й изплащане,като за разликата до 80 000лв.ОТХВЪРЛЯ
предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК В.К.К., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Ц. , ЕГН ********** ***
със съдебен адрес за призоваване:адвокат И.Ц. ***,офис№4 деловодни
разноски,съобразно уважената част от иска в размер на 1 375лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК В.К.К., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС ДТ в размер на 2 000 лв. върху
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: