ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 98901.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – Пловдив
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия А. Цанкова
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
наказателно дело № 20205300601613 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на Д. Т. П. против Определение № 153 от
17.06.2020 г., постановено по ЧНД № 326 по описа на РС – Асеновград за
2020 г., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура –
Асеновград от 21.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 85/2017 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив,
водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
В жалбата се излагат съображения защо деянието, за което е образувано
досъдебното производство, осъществява състава на престъплението по чл.
286, ал. 1 НК. Посочва се също така, че в хода на досъдебното производство
не са извършени всички възможни действия за разкриване на обективната
истина.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените в частната
жалба оплаквания и провери материалите по делото, прие за установено
следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от
процесуално легитимирана страна, в предвидения в чл. 243, ал. 7 НПК
седемдневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител
за това, че през м. април 2016 г. в гр. Пловдив пред надлежен орган на властта
– РП – Пловдив, е набедил Д. Т. П. в престъпление, като знае, че е невинна,
или представя неистински доказателства. В хода на досъдебното
производство св. П. е привлечен като обвиняем с постановление на
1
следовател при ОСО при ОП – Пловдив. Със същото постановление спрямо
него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е
обжалвано пред РП – Асеновград, като жалбата е оставена без уважение. С
постановление от 16.05.2019 г. на прокурор при ОП – Пловдив
горепосочените постановления са отменени.
С постановление от 21.04.2020 г. Районна прокуратура – Асеновград е
прекратила наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, от събрания доказателствен материал не
може да се направи извод, че е налице извършено престъпление по чл. 286,
ал. 1 НК.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е
изложил правните си аргументи защо при правилно установената от
прокурора фактическа обстановка деянието е несъставомерно по чл. 286, ал. 1
НК. Приел е, че съставът на престъплението не е осъществен от св. Й. П.
както от обективна, така и от субективна страна.
В рамките на производството по чл. 243 НПК съдът следва да прецени
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за
конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или
да откаже наказателно преследване срещу определено лице. Постановлението
е обосновано, когато е проведено обективно, всестранно и пълно разследване,
а прокурорът е интерпретирал правилно съдържанието на събраните
доказателствени източници и коректно е посочил установените в хода на
разследването факти. Постановлението за прекратяване е законосъобразно,
когато правните изводи на прокурора са съответни на установената
фактическа обстановка. Следва да се посочи, че наличието на противоречия в
някои от доказателствените източници, които не се отнасят до важни за
предмета на доказване факти, не може да обуслови извод за необоснованост
на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че фактическите констатации на
прокурора са подкрепени от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. Изводите му почиват на верен и
пълен анализ на събраните доказателствени източници, без да е допуснато
изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване, поради което и
правилно първоинстанционният съд е споделил изложените в
постановлението за прекратяване фактически изводи.
От събраните по делото доказателства се установява, че свидетелите Д.
П. и Й. П. били съпрузи от 2005 г. От септември 2014 г. отношенията между
съпрузите се влошили, а от края на април 2015 г. били във фактическа
раздяла. До фактическата им раздяла съпрузите живеели в семейното им
2
жилище, представляващо къща, находяща се в с. М., собственост на
родителите на св. П.. С Решение № 4292 от 17.12.2015 г., постановено по гр.
дело № 7507 по описа на РС – Пловдив за 2015 г., влязло в законна сила на
17.12.2015 г., бракът между съпрузите бил прекратен.
На 01.07.2015 г. св. П. депозирал жалба с вх. № 6023/15/01.07.2015 г. до
РП – Пловдив, в която посочил, че в неконкретизиран период след настъпване
на фактическата им раздяла св. П. посещавала горепосочения недвижим имот
и вземала от там вещи, принадлежащи на неговите родители. Изложил
твърдения, че ключове и код за алармата имали само той, неговият баща и св.
П.. Съобщил също така, че на 26.06.2015 г. посетил къщата заедно със свой
приятел, като при посещението си установил, че върху бравата на вратата на
избеното помещение било въздействано, както и че някой бил влизал през
прозореца на помещението, доколкото имало намачкани алуминиеви ленти на
щорите, откачена ръкохватка на механизма за регулиране на щората, счупен
заключващ се механизъм. Във връзка с подадената жалба било възложено
извършването на предварителна проверка по изложеното в нея. След
извършване на проверката с постановление на прокурор при РП – Пловдив
било отказано образуването на досъдебното производство и прокурорската
преписка била прекратена, тъй като от събраните при проверката данни не
можело да се направи извод за наличие на извършено престъпление от общ
характер.
На 29.12.2015 г. св. Пенчев депозирал жалба с вх. №
12177/15/29.12.2015 г. до РП – Пловдив, с която отправил молба за
съдействие за осъществяване на определения със съдебно решение режим на
лични отношения с дъщеря му, тъй като бил възпрепятстван от св. П.. Във
връзка с подадената жалба била възложена проверка. С постановление на РП
– Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство, като било
счетено, че няма данни за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
На 13.04.2016 г. св. П. подал жалба с вх. № 3584/16/13.04.2016 г. до РП
– Пловдив, в която навел твърдения, че на 10.04.2016 г. отишъл да вземе
дъщеря си от дома на св. П., но тъй като се притеснявал, че св. П. ще създаде
проблем, с него отишъл негов приятел – св. А.. Посочил още, че при
предаването на детето св. П. се държала агресивно – отправила спрямо него
ругатни и обиди, както и думите: Другият път ще те гръмна. Св. П. поддържа
в жалбата си, че това било възприето от него като непосредствена заплаха. В
жалбата си посочил също, че св. П. разполагала със служебно оръжие. Във
връзка с подадената жалба била възложена проверка. След извършване на
проверката с постановление било отказано образуването на досъдебно
производство, като прокурорът приел, че при проверката не били установени
данни за извършено престъпление от общ характер.
В хода на досъдебното производство са събрани гласни доказателствени
3
средства чрез разпита на св. П., св. П., св. М., св. М., св. Ч., св. А., св. А..
Приобщени са и писмени доказателствени източници с оглед установяване на
релевантните за делото факти.
Св. П. е разпитана неколкократно в хода на досъдебното производство,
като в показанията си заявява позиция за липсата на достоверност на фактите,
сочени от св. Пенчев в подадените срещу нея жалби.
От правна страна, настоящият съдебен състав споделя извода на
прокурора и първоинстанционния съд за липса на престъпление по чл. 286,
ал. 1 НК, като в допълнение следва да се посочи следното:
За осъществяването на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, преди всичко,
е необходимо съобщаването за извършване на престъпление да е пред
надлежен орган, да е установено от доказателствата по делото не само че
набеденият не е извършил престъплението или че няма данни да го е
извършил, но и че този, който сезира надлежните органи знае, че не го е
извършил. Целта на разпоредбата е да се охранят интересите на правосъдието,
да не се подвеждат органите на правораздаване с невярна информация и да не
се ограничават неоснователно правата на гражданите. Набедяването е
престъпление, което съществено засяга интересите на правосъдието, но и
лични интереси на неоснователно набеденото лице. От субективна страна
престъплението по чл. 286, ал. 1 НК може да бъде осъществено само
умишлено. Следователно, ще липсва умисъл за набедяване /а оттам ще е
налице и несъставомерност на деянието/, когато деецът е добросъвестен, ако
действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна
информация за определени факти. Винаги, когато се установи, че деецът не е
съзнавал, че твърдяните от него обстоятелства са неверни, не може да е
налице престъпление набедяване. В противен случай всяко обръщане на
гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те
считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези
обстоятелства се окажат неистински.
От материалите по делото безспорно се установява, че св. П. е
депозирал жалбите си пред надлежен орган на властта, т.е. пред орган, който
може да осъществи преследване в рамките на правомощията си, а именно:
Районна прокуратура – Пловдив. На следващо място, следва да се посочи, че
в жалбите се съдържа конкретна информация относно св. П., като същата е
индивидуализирана чрез посочване на трите имена и други лични данни. В
тях са изложени и конкретни обстоятелства, във връзка с които подателят им
моли прокурора за намеса по компетентност. За обективната съставомерност
на инкриминираното деяние по чл. 286, ал. 1 НК се изисква по своето
естество съдържащата се в жалбите информация да бъде невярна, защото не
съответства на действителното положение.
По отношение на изложеното в жалбата от 01.07.2015 г. следва да се
4
посочи, че в снетите в хода на възложената проверка обяснения св. П. не е
отрекла нито периодичните посещения на имота в периода след изнасянето си
от него, нито влизането в него на 25.06.2015 г., нито вземането на вещи оттам.
Правилно във връзка с тази жалба прокурорът е приел, че е бил налице един
гражданскоправен спор, решен в хода на производството за развод, доколкото
от поставеното по делото съдебно решение се установява, че движимите вещи
за всекидневна употреба са поделени извънсъдебно.
Що се отнася до жалбата от 29.12.2015 г., съдът споделя извода на
прокурора, че действително на процесната дата не е спазен в пълна степен
режимът на лични отношения, определен с решението на съда по
бракоразводното дело, а със сезирането на прокуратурата от страна на св. П. е
упражнено правото на жалба.
Правилната правна оценка на фактите предпоставя задължително
съобразяването на контекста, в който са изготвени и подадени жалбите. В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че отношенията
между св. П. и св. П. били силно влошени, като между тях възниквали
конфликтни ситуации. В жалбата от 10.04.2016 г. са изложени обстоятелства
относно конкретен действително осъществил се конфликт. Същевременно
обаче по делото не са събрани категорични по съдържание доказателства, от
които да може да бъде формиран еднозначен извод, че направените от св. П.
пред прокуратурата изявления не отговарят на обективно случилото се в
действителност. Налице е противопоставяне на две тези, които предвид
събраната по делото доказателствена съвкупност, остават непроверими.
На следващо място, според настоящия съдебен състав проведеното
разследване е обективно, всестранно и пълно, като прокурорът е формирал
вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В
доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови
доказателства, следователно прокурорът е изпълнил задължението си по чл.
14, ал. 1 НПК и е извършил всички необходими действия за разкриване на
обективната истина, поради което неоснователно се явява бланкетното
възражение на жалбоподателката, че в хода на досъдебното производство не
са извършени всички възможни действия за разкриване на обективната
истина.
Предвид горното, съдът намира, че съставът на престъплението по чл.
286, ал. 1 НК не е осъществен.
С оглед съвпадането на изводите на настоящия съдебен състав с тези на
представителя на прокуратурата и на районния съд, подадената жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение следва
да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 153 от 17.06.2020 г., постановено по
ЧНД № 326 описа на Районен съд – Асеновград за 2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6