Р
Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр. Кюстендил, 29.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 175 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6
от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на С.Л.В. ***, срещу заповед № 18-3766/11.04.2022 г.,
издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Кюстендил, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Кюстендил, състоящо се в промяна контура на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 41112.504.86.1.1,
41112.504.86.1.2, 41112.504.86.1.3 и нанасяне на нови самостоятелни обекти с
проекти идентификатори 41112.504.86.1.4 и 41112.504.86.1.5 и 41112.504.86.1.6 в
съответствие с представени контролно геодезическо заснемане, одобрени
архитектурни проекти и документи за собственост.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при неспазване на установената форма и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за
издаването му в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се и
наличие на допуснати очевидни фактически грешки. Доводите за нарушение на
материалния закон са, че административният орган е допуснал изменение на КККР,
без да съобрази обстоятелството във връзка с определяне на самостоятелните
обекти, че имота, който жалбоподателката получава по силата на договор за
групов строеж от 16.05.1990 г. се явява съпружеска имуществена общност. По тези
съображения е направено искане оспорената заповед да бъде отменена.
Ответната страна – началникът на СГКК – Кюстендил, чрез пълномощника си по
делото адв. П., оспорва жалбата.
Заинтересованите страни Л.Б.Т. и С.Л.Т. не изразяват становище по жалбата.
Административен съд – Кюстендил, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката се легитимира като съсобственик на имот с идентификатор
41112.504.86 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил,
видно от нотариален акт № 6, том IV, рег. № 3233,
дело 1202 от 30.12.1987 г., договор за групов строеж от 16.05.1990 г. и
удостоверение за наследници изх. № 1876534 от 06.04.2022 г. /като наследник на
Л. Т. Т./.
Със заявление вх. № 01-144631/16.03.2022 г. С.Л.Т. е поискал нанасяне на
настъпили промени в сграда с идентификатор 41112.504.86.1 по КККР на гр.
Кюстендил, чрез обособяване на четири самостоятелни обекта в нея. Приложени са
съответните доказателства, вкл. три броя проекти за изменение на кадастралната
карта и ръчна скица от геодезическо измерване. Видно от обяснителната записка с
проекта се предвижда нанасянето на 4 броя самостоятелни обекти на собственост,
разположени на етажи 1, 2 и 3 в източната част (източен близнак по одобрен архитектурен проект и договор за разпределение
на бъдеща новоизградена сграда), съгласно
одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж № 129 от 22.03.1990 г. Предлага
се с исканото изменение да се коригира кадастралния регистър за имот с
идентификатор 41112.504.86, съгласно нотариален акт № 6, том IV, рег. № 3233, дело 1202 от
30.12.1987 г. Посочено е в обяснителната записка към заповедта, че целта на
проекта е снабдяване на възложителя със схеми на новопроектираните самостоятелни
обекти на собственост, които да послужат за издаване на документ за
собственост.
С уведомление изх. № 24-9184-24.03.2022
г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, административният орган е изпратил
уведомления до заинтересованите страни Л.Б.Т. и С.Л.В. за подаденото заявление
от С.Л.Т. и започналата процедура за изменение на КККР на гр. Кюстендил за
сграда с идентификатор 41112.504.86.1, чрез отстраняване на непълнота и грешка
в КК, а именно промяна контура на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 41112.504.86.1.1, 41112.504.86.1.2, 41112.504.86.1.3 и нанасяне
на нови самостоятелни обекти с проекти идентификатори 41112.504.86.1.4, 41112.504.86.1.5
и 41112.504.86.1.6 в съответствие с представени контролно геодезическо
заснемане, одобрени архитектурни проекти и документи за собственост, като
прилага и схеми-проект. С писмото е предоставен 5-дневен срок да се запознаят с
изменението и да изразят писмено становище или възражения. Заинтересованите
страни са уведомени за образуваното административно производство, като жалбоподателката
е получила писмото на 30.03.2022 г., видно от приложено по делото известие за
доставяне – л.23.
Производството е приключило с постановяване на оспорената заповед № 18-3766/11.04.2022
г., издадена от началника на СГКК – Кюстендил, с която на основание чл. 54, ал.
4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменението на КККР на гр.
Кюстендил, състоящо се в промяна контура на самостоятелни обекти в страда с
идентификатори 41112.504.86.1.1, 41112.504.86.1.2, 41112.504.86.1.3 и нанасяне
на нови самостоятелни обекти с проекти идентификатори 41112.504.86.1.4, 41112.504.86.1.5
и 41112.504.86.1.6 в съответствие с представени контролно геодезическо
заснемане, одобрени архитектурни проекти и документи за собственост. Към
заповедта са приложени скици-проект на направеното изменение.
От органа е изпратено уведомление за извършеното изменение с приложени
заповедта и скиците-проект до Л.Б.Т., С.Л.Т. и С.Л.В.. Последната подава жалба
против заповедта и по нея е образувано настоящото производство.
В мотивите си административният орган е приел, че в случая е относима
разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и настоящото производство
е за отстраняване на непълнота и грешка в КККР с правно основание посочената
правна норма. Приел е, че заявителят С.Л.Т., като собственик и като наследник
на Любчо Тенев Т., се легитимира като съсобственик на имот с идентификатор 41112.504.86
по КККР на гр. Кюстендил. След извършен сравнителен анализ на всички налични по
преписката доказателства е установил, че обектите на кадастъра не са нанесени в
одобрената кадастрална карта, поради което е налице непълнота и грешка в КККР.
Изменението се състои в нанасянето на 4 броя самостоятелни СОС, разположени на
етажи 1, 2 и 3 в източната част (източен близнак
по одобрен архитектурен проект и договор за разпределение на бъдеща
новоизградена сграда), съгласно
одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж № 129 от 22.03.1990 г., като
следствие на описаните промени контурите на самостоятелните обекти на
собственост с идентификатори 41112.504.86.1.1, 41112.504.86.1.2 и
41112.504.86.1.3 са изменени, като запазват предназначението и собствеността
си.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената заповед № 18-3766/11.04.2022 г. на началника на СГКК –
гр. Кюстендил.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед, издадена при условията на чл. 54 от ЗКИР е акт на
компетентен административен орган по смисъла на чл. 54, ал. 4, изр. първо
от ЗКИР. Същата е издадена в установената от закона форма, с излагане на правни
и фактически основания. В заповедта изрично е посочена приложимата норма на чл.
51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР.
При служебната проверка за законосъобразност на заповедта, съдът не
установи в хода на административното производство да
са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на съществените,
налагащи отмяна на заповедта. Административното производство е започнало по
заявление на заинтересовано лице с приложен към него проект за изменение,
съобразно изискванията на чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР,
съответно чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. На
основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 70, ал. 1 от Наредбата, административният
орган е уведомил за започналото пред него административно производство
заинтересованите лица. Административният орган не е допуснал нарушение
на чл. 35 от АПК и чл. 70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. Актът е издаден при пълно изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства, и след преценка на основателността на искането в
заявлението.
Настоящият състав намира, че оспореният
акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби,
противно на възраженията на жалбоподателката.
В тази връзка следва да бъде посочено, че ЗКИР не въвежда преклузивен
срок за подаване на искане за отстраняване на допусната техническа грешка или
непълнота в кадастралната карта. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България, както и за правото на собственост и другите вещни права
върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра,
съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите, вкл.
изградените в груб строеж, както и съоръженията на техническата инфраструктура,
в които има самостоятелен обект, и самостоятелни обекти в сгради или в
съоръжение на техническата инфраструктура. Данните за тези обекти се
документират в кадастралната карта и кадастрални регистри, съобразно
съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се
заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни
обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. от чл. 29 от ЗКИР).
Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 от ЗКИР. По-подробно процедурите са разписани в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016
г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри (Наредбата). Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, КККР се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на: 1/ изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; 2/ непълноти или грешки; 3/ явна фактическа грешка.
Доколкото посочените в оспорваната заповед правни основания за одобряване
на процесното изменение (чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР)
сочат на наличие на непълнота или грешка в КК по отношение на ненанесените СОС
в сграда с идентификатор 41112.504.86.1 и коригиране на кадастралния регистър
за имот 41112.504.86, следва да се съобрази следното:
Непълнотите или грешките по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на
ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на
одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 2008 г., а не след
одобряването й.
В конкретния случай, началникът на СГКК – Кюстендил се е произнесъл по
заявление с искане за изменение на КККР за гр. Кюстендил, одобрени със заповед
№ РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, в производство
по реда на чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1,
т. 2 ЗКИР,
подадено от заинтересованата страна С.Л.Т., съобразно правата му на собственост
в обхвата на нанесената в одобрената кадастрална карта сграда с идентификатор 41112.504.86.1
в поземлен имот с идентификатор 41112.504.86 по КККР на гр. Кюстендил. Следователно,
по отношение на исканите за нанасяне самостоятелни обекти в сградата се
установява, че е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от
ДР на ЗКИР в КК на гр. Кюстендил, одобрена през 2008 г., предвид факта че
в сградата самостоятелните обекти на собственост, находящи се на първи, втори и
трети етаж не са нанесени като самостоятелни такива. Наличието на етаж или
части от етажи, които принадлежат на различни собственици е основание за
изработване на схеми на самостоятелните обекти. Фактът, че такова отразяване не е
било направено в сградата с идентификатор 41112.504.86.1 правилно е квалифицирано като непълнота и
грешка. Целта на промяната е да бъдат нанесени самостоятелните обекти на
собственост, разположени на етажи 1, 2 и 3 в източната част (източен близнак по одобрен
архитектурен проект и договор за разпределение на бъдеща новоизградена сграда), съгласно одобрен архитектурен
проект и разрешение за строеж № 129 от 22.03.1990 г., в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Жалбоподателката не оспорва основанието за нанасянето на процесните самостоятелни
обекти и наличието на непълнота и грешка на кадастъра спрямо този поземлен
имот, а твърди липсата на вписване в кадастралния регистър на съпруга й като
съсобственик на поземления имот и на трети етаж 3 от сградата, на основание
възникналата съпружеска имуществена общност.
Преценката на съда по приложението на закона при записването на имота в КР
на определено лице е ограничена от спазването изискванията на чл.
30 и чл. 41 ЗКИР и чл. 25 от Наредбата. Съгласно чл. 30,
ал. 2, т. 2 от ЗКИР, кадастралният регистър на недвижимите имоти - обект на
кадастъра съдържа данните по чл. 61, ал. 1, т. 1-за собственика на недвижимия
имот и за акта, от който собственикът черпи правото си, а в чл. 25, ал. 1 от
Наредбата са изброени данните, които следва да съдържа кадастралният регистър
на недвижимите имоти. Данните за собствениците се вписват въз основа на
актовете, от които същите черпят правата си, а легитимационните за това актове
са изброени в ал. 3, т. 1 на същия член - вида на акта, нотариален или друг акт
по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, включително
договор за аренда, концесия или наем за срок, по-дълъг от една година. Данните
за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от
които те черпят правата си, се набират от: регистрите към картите и плановете;
представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3; регистрите на общинската и държавната
собственост; регистрите на органите по приходите към общинските администрации,
регистъра на населението – национална база данни „Население“ и службите по
вписванията /чл. 41, ал. 2 от ЗКИР/.
Отделно от изложеното, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, собственикът е
длъжен да представи акта, удостоверяващ правото му на собственост върху имота,
както и други данни, съгласно Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. В
конкретния случай, приложеното удостоверение за сключен граждански брак не
удостоверява директно прехвърлянето на недвижим имот в полза на съпруга на
жалбоподателката и той не се легитимира като собственик. Този документ не е
сред легитимиращите актове по чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. (нотариален или друг акт по чл.
112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, включително договор за
аренда, концесия или наем за срок, по-дълъг от една година) и не установява директно
собствеността върху недвижимия имот, съответно не може да легитимира съпруга й
като съсобственик на поземления имот и на трети етаж 3 от сградата.
Административният орган има задължение да впише в кадастралния регистър
данни за собствениците, не и техните квоти, а правото на собственост се
установява само с акт по чл. 112 от ЗС, не и с удостоверение за граждански
брак.
Административният орган няма задължение да изследва дали имотите са в режим
на семейна имуществена общност. 3аинтересовани собственици по смисъла
на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР са тези, които са посочени като такива в
кадастралния регистър. В случая това е само жалбоподателката С.В., но не и
съпругът й, който при направено искане и представени доказателства може да иска
изменение в КР със записването му като съсобственик на поземления имот и на трети
етаж 3 от сградата.
Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която изисква
данните в кадастъра да бъдат отразявани в съответствие с действителното
фактическо положение на обектите на кадастъра.
По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основанията по чл.
146 АПК за отмяна на оспорения административен акт, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника
на ответника за присъждане на разноски, същото се явява основателно и следва да
бъде уважено. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по АГКК гр.
София направените съдебни разноски по делото в размер на 900 (деветстотин) лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.09.2022
г.
Водим от горното на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Л.В. ***, срещу заповед № 18-3766/11.04.2022 г. на
началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА С.Л.В. *** да заплати на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър – София, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляващи направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: