№ 17169
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110151337 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
24.09.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 51337/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Е. В. М., Н. Е. К., М. В. П., Е. Д. В., Н.
Д. В., В. К. П., Г. К. В., Е. П. П. и Д. П. П., като се твърди, че ответниците, като наследници
на И. В. П., били потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
**************, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност
1470,12 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., но ответниците не я били заплатили,
поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 341,07 лева за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. Прави
доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени
доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите,
1
поставени в исковата молба, и за конституиране на трето лице-помагач, което да бъде
задължено на основание чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства. Иска
ответниците да бъдат осъдени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Е.
К. с твърдения за плащане на дължимите суми. Иска прекратяване на производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. П.
П., като се сочи, че претенцията е процесуално допустима, но неоснователна. Твърди, че
претенцията по отношение на него е неоснователна, тъй като не бил владял имота, а от
доказателствата по делото се установявало, че последният бил ползван от част от другите
ответници. Инвокира доводи, че освен това били представени доказателствени средства от
които се установявало, че друго лице ще заплати дължимите суми. Излага съображения, че
няма не е наследник на лицето сочено от ищеца с оглед наличието на прехвърлителни
сделки по отношение на процесния имот. Иска отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от останалите
ответници и не е изразено становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище за доказаност и
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
2
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г
ЗПИНМ № 160, том XI, нот. дело № 2160/13.08.1971 г., като се установява, че И. В. П. е
станал собственик на недвижим имот, находящ се в гр. **************.
Приложен е Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 195, том I, рег. № 9911, нот. дело № 176/2019 г., като се установява, че
И. В. П. е прехвърлил собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. ************** на
Н. Е. К., който е поел задължение за гледане и издръжка. В нотариалният акт е обективирана
и конститутивна сукцесия, като прехвърлителят е запазил вещното право на ползване върху
имота.
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том VII, рег. №
10196, нот. дело № 1097/2023 г., като се установява, че СБ К.а и Н. Е. К. са продали на ДЦБ
и МХЗ недвижим имот, находящ се в гр. **************.
От заявление-декларация от 15.07.2022 г. се установява, че Н. Е. К. е поискал от „ТС“
ЕАД да му бъде открита партида и да му бъде доставяна топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. **************.
От заявление-декларация от 21.11.2023 г. се установява, че МХЗ е поискала от „ТС“
ЕАД да му бъде открита партида и да му бъде доставяна топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. **************.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
3
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Представено е Удостоверение за наследници № РВТ24-УФ01-597/19.09.2024 г., като
се установява, че И. В. П. е починал на 24.05.2022 г., като е оставил за наследници по закон –
Е. В. М. (сестра – арг. чл. 8 ЗН) Н. Е. К. (племенник по право на замества на починалия брат
на наследодателя – арг. чл. 8, във вр. чл. 10 ЗН), М. В. П. (племенник по право на замества
на починалия брат на наследодателя – арг. чл. 8, във вр. чл. 10 ЗН), Е. Д. В. (племенница по
право на замества на починалия брат на наследодателя – арг. чл. 8, във вр. чл. 10 ЗН), Н. Д.
В. (племенник по право на замества на починалия брат на наследодателя – арг. чл. 8, във вр.
чл. 10 ЗН), В. К. П. (племенник по право на замества на починалия брат на наследодателя –
арг. чл. 8, във вр. чл. 10 ЗН), Г. К. В. (племенник по право на замества на починалия брат на
наследодателя – арг. чл. 8, във вр. чл. 10 ЗН).
Съдът, като извърши анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира, че за процесния период безспорно се установява, предвид
запазеното право на вещно ползване на процесния имот, че И. В. П. е имал качеството
потребител на топлинна енергия. Тоест установено е, че между страните е налице
възникнало облигационно отношение по силата на договора за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че трябва да отбележи, че дължимото от
общият наследодател, като част от пасива на имущественият му патримониум безспорно
преминава в наследствената маса и се разпределя като дължимост от всеки от наследниците
според наследственат му квота – арг. чл. 60, ал. 1 ЗН.
В случая между страните не се спори, че ответниците са приели наследството, както
и че ищецът е доставил топлинна енергия до имота, които обстоятелства се признават и от
ответниците. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателства в
гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства
води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
4
От молба (л. 60 в кориците на делото) и представен с нея фискален бон се установява,
че ответника Н. Е. К. е заплатил сумата от 1947,53 лева – главница за топлинна енергия,
мораторна лихва и деловодни разноски.
В о. с. з. от 18.09.2025 г., ответникът признава също, че с извършеното плащане са
погасени претендираните суми. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателствени средства води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Необходимо е да се посочи, че независимо разпределението по квоти при
наследяването, няма пречка един или няколко от ответниците да погасят изцяло паричното
задължение към кредитора, доколкото не се касае за задължение което е intuito personae,
поради което плащането има погасителен ефект – арг. чл. 73 ЗЗД.
Следоватрелно в случая всички материални предпоставки са налице, за да
претенциите да бъдат уважени, но плащането в хода на настоящото производство по
аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето предвид от съда, поради което
претенциите следва да бъдат отхвърлени, поради погасянето им чрез плащане.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ищеца, доколкото ответниците са станали причина за правния спор
– арг. чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във
вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 495,00
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство. Необходимо е да се отбележи, че съдът е взел предвид
и извършено плащане на съдебни разноски с доброволното плащане в хода на настоящото
производство, въпреки че същото към онзи момент не е било дължимо, а трайното
поведение на ищцовата страна да претендира неприсъдени деловодни разноски е в
противоречие с правилото на чл. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** срещу Е В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**************, Н. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *************, М. В. П., ЕГН:
**********, с адрес: с. *******************, Е. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: с.
*************, Н. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: с. *************, В. К. П., ЕГН:
**********, с адрес: с. **************, Г. К. В., ЕГН: **********, с адрес: с.
**************, Е. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****************, Д. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **************, за присъждане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във
вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 1470,12 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. **************, както и сумата от 341,07 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
5
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Е В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. **************, Н. Е. К., ЕГН:
**********, с адрес: с. *************, М. В. П., ЕГН: **********, с адрес: с.
*******************, Е. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: с. *************, Н. Д. В., ЕГН:
**********, с адрес: с. *************, В. К. П., ЕГН: **********, с адрес: с.
**************, Г. К. В., ЕГН: **********, с адрес: с. **************, Е. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****************, Д. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
************** да заплатят на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 495,00 лева,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6