№ 1148
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500588 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба, подадена от подпомагащата страна Д. Д. М. по
иск с правно основание чл. 558, ал. , т. 2, б. „а“ КЗ по гр.д. 1002/20 г. по описа на СГС,
предявен от В. И. Р. срещу Гаранционен фонд. С решение по делото №
263 349/22.11.22 г. СГС е приел, че поради недоказаност на неконкретно твърдение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия (възражението е, че
пострадалият, като велосипедист, „се е движел неправилно“) и е кредитирал изводите
на автоинженера - експерт, че спрямо предизвикалия катастрофата мотоциклетист,
управлявал двуколесно ППС без сключена застраховка Гражданска отговорност,
катастрофата е била предотвратима при правилна незабавна реакция, е присъдил в
полза на пострадалия ищец – В. Р., обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със
законната лихва от 21.03.19 г., като е отхвърлил претенциите за разликата до заявените
30 000 лв. и съразмерните лихви.
С въззивната жалба третото лице помагач – деликвентът Д. М. оспорва
правилността на решението с довод, че фактическата обстановка относно механизма
на ПТП е останала неизяснена, че травматичните увреждания на пострадалия са леки,
има пълно възстановяване, без остатъчни последици и присъдената сума е
несъразмерно висока спрямо доказаните вреди.
Състав на САС е оставил без уважение искането за допускане на
автотехническа експертиза, която да установи начина на движение на велосипедиста
(ищец – пострадал от ПТП) и да обоснове дали при това движение са допуснати
нарушения на правилата за движение.
Поради обстоятелството, че вещото лице не е очевидец на катастрофата и за
възпроизвеждане на треакторията и скоростта на движение на пострадалия не са
необходими специални знания, а съответствието на поведение на участник в
движението с правилата за движение е правен въпрос, САС не е уважил направеното
доказателствено искане.
1
Жалбата бива поддържана от ответника – Гаранционен фонд и оспорвана от
представител на ищеца.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, която е
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението според доводите за неправилност, съдържащи се
във въззивната жалба.
В проведеното пред САС осз са представени доказателства за процесуално
правоприемство и на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия въззиваем
(ищец в производството пред СГС) са конституирани наследниците му М. Ц. Р. –
съпруга и Р. В. Р. – дъщеря.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен
материал, САС прави следните изводи:
В тежест на всяка страна е да обоснове и подкрепи с доказателства защитната
си теза. В конкретния случай е направено бланкетно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, без да се уточни кои правила за движение са били нарушени и
как това е довело до ПТП. Поради това СГС правилно е кредитирал заключенията,
направени в съдебната автотехническа експертиза, осъществена от в.л. Ж. Е.. Същият
приема, че от момента на навлизане на велосипедиста в платното за движение на
мотоциклетиста, разстоянието между двете ППС е 49 м. При движение с установената
от експерта скорост на мотоциклетиста 61 км.ч. опасната зона е 47 м. Следователно
при предприемането на незабавно спиране, дори и при движение с превишената
скорост от 61 км.ч., при допустима 50 км.ч., удар не би се състоял.
Доводите, че велосипедистът е навлязъл в кръстовище, без да зачете знак
„стоп“ и е бил алкохолно повлиян, освен че са несвоевременни, не доказват
съпричастността му към вредоносния резултат. За да има съпричиняване на вредата не
е достатъчно наличието на противоправно поведение. Изисква се същото реално да е в
причинна връзка с вредоносните последици. В доказателствена тежест на ответника,
респ. подпомагащата го страна е доказването на тези обстоятелства. Липсата на
доказателства обосновава правилния извод на СГС за недоказаност на възражението за
съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат.
Относно размера на присъденото обезщетение жалбата е частично основателна.
По делото не са събрани гласни доказателства относно протичането на
възстановителния процес при пострадалия. СГС базира изводите си на съдебно
медицинската експертиза, осъществена от д-р Х. М.. Според същия ищецът е
претърпял мозъчно сътресение, челно-дясна контузия на главата, кръвонасядане в
областта на дясното око, контузия на гръдния кош и охлузване на лявото коляно,
дясната лакътна става и пръстите на ръцете. Според експерта възстановителният
период е в рамките на 20-30 дни. Пострадалият е бил хоспитализиран в отделение по
неврохирургия за 3 дни, от където е изписан с подобрение. По-интензивни са били
страданията през първите 10 дни. Няма данни за проследяване на състоянието в т.ч. и
за остатъчни последици. Няма доводи и доказателства за причинна връзка между
травматичните увреждания на ищеца и последвалата му смърт.
Така възприетите страдания на ищеца, който е бил на 70 г. и с оглед възрастта
спазването на по-неактивен двигателен режим не би било особено затруднение за
периода, през който такъв режим е бил желателен, САС приема, че съответстват на
5 000 лв. За разликата до присъдените 10 000 лв. и съразмерните лихви решението е
неправилно и следва да се отмени.
Тъй като въззивник е подпомагаща страна, на която не се дължат или възлагат
разноски, САС не се произнася на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
2
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263 349/22.11.22 г., постановено по гр.д. 1002/20 г. по
описа на СГС по иска с правно основание чл. 558, ал., т. 2, б. „а“ КЗ, предявен от В. И.
Р., заместен на основание чл. 227 ГПК от наследниците му М. Ц. Р. и Р. В. Р. срещу
Гаранционен фонд за разликата между 5 000 лв. и 10 000 лв. и съразмерни на
главница от 5 000 лв. законни лихви от 21.03.19 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска с правно основание чл. 558, ал. , т. 2, б. „а“ КЗ,
предявен от В. И. Р., заместен на основание чл. 227 ГПК от наследниците му М. Ц. Р. и
Р. В. Р. срещу Гаранционен фонд за разликата между 5 000 лв. и 10 000 лв. и
съразмерни на главница от 5 000 лв. законни лихви от 21.03.19 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му осъдителна част.
Като трето лице, помагач на ответника в производството участва Д. Д. М.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС
съобразно разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3