Решение по дело №177/2024 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 1921
Дата: 4 ноември 2024 г. (в сила от 4 ноември 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247160700177
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1921

Перник, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
   

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20247160700177 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от С. С. О., [ЕГН], [населено място], чрез адв. Т. Х., АК [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0328-000015 от 24.02.2024г., издадена от С. С. С. - старши полицай към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че ЗППАМ е издадена без основание, тъй като след направения полеви тест, е дал кръвна проба. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата С. С. - старши полицай към ОДМВР – Перник, РУ [община], редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Излага съображения, че предпоставките за налагане на ПАМ са били налице към датата на издаване на оспорения акт.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт (ЗППАМ) е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 644812/23.02.2024г.

От фактическа страна се основава на това, че на 23.02.2024г., около 21:35ч. в [населено място], на [улица]пред блок ** с посока на движение от ул „***“ към [улица]водачът С. С. О. е управлявал личния си автомобил БМВ ***д с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARLJ-0047 e отчетен положителен резултат за кокаин с проба №***. На водача е издаден талон за медицинско изследване № **** за ФСМП – Р. и комплект стикери с номер [рег. номер]. Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 2А б. „б“ от ЗДвП на С. С. О., при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози и е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства е приета представената от ответника административната преписка, както и допълнително представените по разпореждане на съда документи.

По делото на 07.10.2024 г. с писмо на зам.-началника на ВМА по диагностично - лечебната дейност е представена химико-токсикологична експертиза с рег. № **** от ***2024 г. по ДП № **/2024 г. по описа на РУ-[община], извършена на основание постановление за назначаване на експертиза от 24.02.2024г. по ДП № **/2024 г. по описа на РУ-[община]. От заключението на същата е видно, че вследствие на представени за изследване биологични проби /кръв/ от С. С. О. не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози – отрицателен резултат за наличие на кокаин и метаболити, опиати, метадон, тетрахидроканабинол/метаболити, амфетамин, метамфетамин, екстази, барбитурати и бензодиазепини.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Жалбата против Заповед № 24-0328-000015 от 24.02.2024г., издадена от С. С. С. - старши полицай към ОДМВР – Перник, РУ [община], е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 1.7 са делегирани правомощия на старши полицаите в РУ при ОДМВР Перник.

Процесната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че водачът е управлявал под въздействието на наркотични вещества /кокаин/, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

В случая, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване в лечебно заведение, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване. Този факт се установява и от заключението на химико-токсикологичната експертиза. Според законодателя, при наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 година), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това се следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 и ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година, които също следва да бъдат съобразени при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

От доказателствата по делото не се установява водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, така както е прието от страна на административния орган. Действително същият е бил тестван с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество - кокаин, но след издадения талон за медицинско изследване, същият е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и е предоставил биологичен материал за изследване. От заключението на химико-токсикологичната експертиза безспорно се установява, че няма наличие на каквито и да е наркотични или упойващи вещества. С оглед на това, съдът намира, че така посоченото фактическо основание за издаване на Заповедта, не отговаря на действителното фактическо положение, а именно – че около 21:35ч. в [населено място], на посочената в заповедта дата водачът С. С. О. е управлявал личния си автомобил БМВ *** с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества – кокаин.

Фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Резултатът от направения тест за наркотични вещества е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба, взета от С. С. О., че не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП, следва да се съобрази по чл. 142, ал. 2 от АПК.

Оспорената ЗППАМ № 24-0328-000015 от 24.02.2024г., издадена от С. С. С. - старши полицай към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на С. С. О. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Жалбоподателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Перник, III състав

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. О., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0328-000015 от 24.02.2024г., издадена от С. С. С. - старши полицай към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 АПК.

 

 

Съдия: