Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260161/02.06.2021   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                                      Председател: Красимир   Коларов 

                                                                                      Членове:Георги Чамбов

                                                                                                           Емил Митев

                                                 

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на    24. февруари   2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер № 48 / 2021 г. на ПАС

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

         Образувано е по въззивната  жалба  на  търговско дружество  „К. и Н.„ЕООД   с ЕИК *******, в несъстоятелност,чрез синдика на дружеството Е.Н.П., с посочен съдебен адрес  против  Решение № 260050 от 01.12.2020 г., постановено от Хасковският окръжен съд по  търг.дело№ 169/2019 г.

         Във въззивната жалба се поддържа, че действително пред първата инстанция не е било представено извлечение от банковите сметки на дружеството  за месец януари 2014 г. от обслужващата банка –ТОАД.  Според  жалбоподателя това е  само един технически пропуск на ищеца.   Представя този писмен документ  пред въззивната инстанция като доказателство за съдебно предявените  вземания в общ размер на 9 500 лева.  Претендира да бъде отменено решението на първата инстанция в  отхвърлителната му част, с която предявеният като частичен  иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.79,ал.1 от

 ЗЗД против „Г.Т.“ООД *** е отхвърлен за разликата над 117 120 лева до пълния предявен размер от 126 620 лева.

          Въззиваематат страна „Г.Т. „ООД ***,редовно призована при условията на чл.50,ал.2 от ГПК не ангажира становище по основателността на въззивната жалба.

          Пловдивският апелативен съд след преценка на  изложените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

         Предявеният иск е  по чл.240,ал.1  ЗЗД във  връзка с  чл.79,ал.1 от ЗЗД за  сума в размер на 126 620 лева, предявена като частичен иск за  вземане за неиздължена договорна лихва в общ размер от 208 654 лева.

          Няма спор, че  спорното вземане е възникнало  по силата на договор  за паричен заем от 01.01.2014 г., по който заемодател е  „К. и Н.„ООД- град Х., а заемополучател е търговско дружество   „Г.  Т. „ООД- ***.   Предаването на  предоставената в заем сума в  размер на 200 000 лева е предвидено  да се извърши по банков път.

         Няма спор ,че  тази сума е била преведена по банковата сметка на заемателя,който е поел задължението да върне заетата сума,ведно  с лихва в размер на 6% върху 789+предоставената в заем сума, като лихвата се изчислява на годишна  база.  Впоследствие договорът за  паричен заем е изменен с анекс № от 01.10.2017 г., с който размера на заеманата сума е увеличен на 250 000 лева.

         Първоинстанционният съд въз основа на  представените  платежни документи е приел, че  ищецът-заемодател е превел по банковата сметка на  ответното дружество, открита  в „О“АД  сума в общ размер на 117 120 лева.  Въз основа на това и съдът е уважил предявеният иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД за сумата 117 120 лева, като го е отхвърлил за  сумата от 9 500 лева.  Приел е,че ищецът не е представил платежни документи, че сума в този размер е преведена по банковата сметка на дружеството – заемополучател.

           Действително пред първата инстанция не са били представени  платежни документи за превеждането на  процесната сума, но това се дължи на по-скоро на   технически пропуск при окомплектоването на писмените доказателства - приложения към исковата молба. Конкретно не е приложено банковото извлечение  от обслужващата банка за м. януари 2014 г.,като представените банкови извлечения започват от следващия месец февруари 2014 г.

         Този документ е  описан като приложение към ИМ, но не е бил представен или просто е изгубен, която възможност най-малко не е изключена.  На основание чл.621а,ал.1 т.2  от ТЗ съдът в производството по несъстоятелност по свой почин може да установява факти и събития, които са от значение за неговите решения.   Това особено правило, което е приложимо в производството по несъстоятелност следва да намери приложение в случая.    Всъщност ищецът е представил пред настоящата инстанция  банковото извлечение за м. януари 2014 г. От  този  счетоводен документ става ясно че  през м. януари 2014 г. ищецът е превел по сметката на  заемателя следните суми :  на 08.01.2014 г- превод на сумата от 5 000 лева, на 10.01.2014 г. е осъществен превод на сумата 3 500 лева и  на 31.01.2014 г. е преведена  сумата от 1000 лева . По този начин общият   размер на преведените през м. януари 2014 г. суми е  9 500 лева . 

         Следва да се приеме, че тази сума също е предоставена в заем и подлежи на връщане , при положение,че действието на договора за паричен наем е прекратено поради отправеното  едностранно предизвестие  за предсрочно прекратяване на договора.

 

 

 

         Следва са се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови въззивно решение по същество, с което ответното дружество „Г. Т.„ООД се осъди да заплати към присъдената вече сума от 117 120 лева допълнително още  сумата от  9 500 лева или сума в общ размер на 126 120 лева, предявена по частичен иск от вземане  в общ размер на 208 654.78 лева – неиздължена договорна лихва  по  прекратен договор за паричен заем от 01.01.2014 г., изменен с Анекс от 01.01.2015 г. и Анекс  от 01.10.2017 г.

          В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.

          По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

                                       Р  Е  Ш  И :  

 

                ОТМЕНЯ   Решение № 260050  от  01.12.2020 г.,постановено от  Хасковският окръжен съд по търг.дело№ 169/2019 г. , в частта,  с която предявеният от „К. и Н.„ЕООД ЕИК ******* - в несъстоятелност, чрез постоянния синдик на дружеството Е.Н.  П.    против  „Г.  Т. „ООД, ЕИК  *****9 , седалище *** иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1  ЗЗД  е отхвърлен за разликата  над  117 120 лева ,за която сума иска е уважен до   126 120 лева, до който размер е предявен иска, като вместо това в тази обжалвана част ПОСТАНОВЯВА:

                ОСЪЖДА  „ Г.Т. „  ООД с ЕИК *****9, седалище:*** да заплати на „К. и Н.“ ЕООД- в несъстоятелност ЕИК *******,чрез  постоянния  синдик на дружеството Е.Н.П., с посочен адрес за връчване на съобщения- в канцеларията на синдика в град С. З.към присъдената  сума от 117 120 лева допълнително още 9500 лева или сума в общ размер на 126 620 лева по частичен иск за вземане в общ размер на 208 654.78 лева, произтичащо от неиздълежна  договорна лихва по договор за паричен заем от 01.01.2014 г.,изменен с Анекс № 01.01.2015 г. и Анекс № 2 от 01.10.2017 г., действието на който договор е  прекратено предсрочно с едностранно писмено  предизвестие на заемодателя.

                Решението   подлежи на обжалване  пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ :1.               2.