Решение по дело №65/2019 на Административен съд - Сливен

                                     

                                             Р Е Ш Е Н И Е №  150

                          

                                             22.07.2019 г. гр. Сливен

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

           

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

 

При секретаря  Радостина Желева и с участието на прокурора……като разгледа докладваното от съдията Бозукова административно дело № 65 по описа на 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 118 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/

.

Образувано е по жалба на "ДСГ Б." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. "П. Х.“ № ….., пр. от И.В.Ж. против Решение № 1040-19-3/31.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ–Сливен, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 5104-19-74/10.12.2018 г., издадено от д. л. и. по о. при ТП на НОИ-Сливен, с което на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука с пострадал Д.Н.Д., станала на 05.03.2018 г., е приета за трудова по  чл. 55, ал. 1 от КСО.

В жалбата се твърди, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви, в противоречие с материалноправни разпоредби и при неизяснена фактическа обстановка. Прави се искане за отмяна на решението като незаконосъобразно. Претнедриат се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващия се представлява от представител по пълномощие – адв. П. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Прави възражение за  прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от заинтересованата страна. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите в жалбата.

Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ – Сливен  редовно призован се представлява от гл. юрисконсулт Ст. С., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. В писмено становище претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Д.Н.Д. се представлява от представител по пълномощие – адв. Н. К. САК, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Прави възражение за  прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от оспорващия.

Административен съд Сливен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

По делото не се спори, че е сключен трудов договор № 00001354/26.02.2018 г. и допълнително споразумение №00001247/26.02.2018 г. между „ДСГ Б.“ ООД и заинтересованото в производството лице Д.Д., по силата на които същият е заемал д. "о.р." в отдел „П. на вр. с.“ с определено работно място в. база "Г." - Г.. Работното място е определено съгласно договор за предоставяне на временна заетост между „ДСГ Б.“ ООД и „ДСГ Сървисис“ ООД гр. К. Г.. На 01.03.2018 г. работникът постъпил на работа в предприятието ползвател „ДСГ Сървисис“ ООД, като характерът на работата бил почистване на в. т. в база „Г.“ Г.. Същият е бил запознат с правилата на безопасни и здравословни условия на труд, като му е извършен първоначален инструктаж при работа в предприятието, видно от издадената служебна бележка № 00000767/26.02.2018 г.  Подадено е уведомление по чл.62 ал.5 от КТ в ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Издадено е удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност относно осигуряване по българското законодателство, изключващо едновременното осигуряване в Г.. На 05.03.2018 г. около 16, 55 часа при изпълнение на възложената му задача  - почистване с пароструйка на в. т., врата на в. к. пада върху Д., събаря го на земята, при което същият получава увреждане, изразяващо се във фрактура на средна част на бедрена кост, проксимална третина отляво, доказано с приетата медицинска документация.

На 11.06.2018 г. в ТП на НОИ гр. Сливен е подадена Декларация за трудова злополука от Д.Н.Д. – пострадало лице, с вх. № 1023-19-35. Към декларацията са приложени писмено обяснение на пострадалото лице, копие от справка уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, копие на трудов договор и споразумение и копие на медицинската документация с превод на български език от клиника Н. Г., от която се установява, че на 05.03.3018 г. при почистване на товарен автомобил задния капак с повдигателен механизъм се отделя, пациентът искал да се предпази и при падането му левия му крак се усукал, в резултат на което е получил „Полифрагментна фрактура на бедрена кост, проксимална третина отляво“.

На 20.06.2018 г. директора на ТП на НОИ-Сливен издал Заповед № 1015-19-137, с която на осн. чл. 58, ал. 1 от КСО е наредил разследване на злополуката, станала с  Д.Д. и определил комисия, която да го извърши, в която са включени за членове представител на Д“ИТ“ Сливен, представител на „ДСГ Б.“ ООД и представител на работниците и служителите.

Комисията е извършила възложеното й разследване, за резултатите от което е съставила протокол № 5103-19-9/05.07.2018 г. Приела, че осигурителят „ДСГ Б.“ ООД е подал данни по чл.5 ал.4 от КСО за Д.Д. от 01.03.3018 г. до 31.03.3018 г., като за м.март е посочил 4 работни дни и 17 дни зачетени за осигурителен стаж без вноски, като считано от 01.03.3018 г. същият е осигурен лице по смисъла на чл.4 ал.1 от КСО. Комисията приела още, че на 05.03.2018 г. около 16, 55 часа при изпълнение на възложената му задача  - почистване с пароструйка на в. т., съгласно сключен трудов договор № 00001354/26.02.2018 г. с „ДСГ Б.“ ООД, врата на в. к. с повдигателен механизъм пада върху Д., събаря го на земята, при което същият получава увреждане, изразяващо се във фрактура на средна част на бедрена кост, проксимална третина отляво, което е доказано с приетата медицинска документация. Прието е също, че трудовата злополука не е била декларирана от работодателя в срок от 3 работни дни, с което е нарушен чл.57 ал.1 от КСО.

Протоколът е подписан от всички членове на комисията и е връчен на пострадалия. Представителят на „ДСГ Б.“ ООД е вписал, че не е съгласен с направените констатации по т.VIII, т. IX и по т.X от протокола.

На 12.07.2018 г. от д. л. - и. по осигуряването е издадено Разпореждане № 5104-19-42, с което декларираната от оспорващия злополука се приема за трудова съгласно чл. 55 от КСО, тъй като е налице внезапно увреждане на здравето, станало през работно време, по повод извършваната от лицето Д. работа на територията на в. база Г. – Г., в интерес на предприятието. Така издаденото разпореждане е получено от дружеството на 16.07.2018 г. и същото е оспорено с жалба с вх. № 1012-19-72/30.07.2018 г. пред Директора на ТП на НОИ-Сливен.

С Решение № 1012-19-72-1/29.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Сливен депозирана жалба е уважена, оспореното разпореждане отменено и преписката върната на д. л. по чл.60 от КСО за извършване на допълнително разследване по случая. По жалба вх.№2103-19-4/21.09.2018 г. на Д.Д. срещу това решение е било образувано адм. дело № 286/2018 г., производството по което е прекратено от състав на Административен съд Сливен, като жалбата на Д. е оставена без разглеждане като недопустима.

В хода на допълнителната проверка с писмо изх.№ 1012-19-72-2/11.09.2018 г. до Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при ЦУ на НОИ е изискана информация за извършена в Г. проверка по случая от 05.03.3018 г. с Д.Д., данни от ползвателя „ДГС Сървисис“ ООД за регистриране на трудовата злополука, обяснения на свидетелите на злополуката. В отговор е получено писмо, че няма проверка по случая, не разполагат с данни за трудовата заетост на Д. на територията на Г.; видно от удостоверение А1 е налице осигуряване в Б., съгласно чл.11 от Регламент №883/2004 г., което изключва едновременното осигуряване в Г.; представен е медицински доклад, изготвен от болница, разполагаща с разрешение за оказване на лечение след трудова злополука. Изпратени са писма до непреките свидетели на злополуката – Д.П. и И.П. за събиране на допълнителни сведения за злополуката.

След преценка на новосъбраните доказателства с разпореждане №5104-19-74/10.12.2018 г. д. л. по чл.60 от КСО е приело отново злополуката за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО.

Така издаденото разпореждане е получено от дружеството оспорващ на 18.12.2018 г. и същото е оспорено с жалба с вх. № 1012-19-3/02.01.2019 г. пред Директора на ТП на НОИ-Сливен.

С Решение № 1040-19-3/31.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Сливен така депозирана жалба е оставена без уважение. По-горестоящият административен орган е приел, че процесното разпореждане е издадено от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити посочени в разпоредбата на чл. 59 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Решението е получено от представител на дружеството на 04.02.2019 г. с писмо с обратна разписка, а жалбата е депозирана чрез адм. орган до АС –Сливен с вх. № 1012-19-20/18.02.2019 г.

По делото е приета цялата административна преписка по издаване на оспорвания акт.

По делото са разпитани трима р., които са били на определеното им /съгласно сключения от тях с „ДСГ Б.“ ООД трудов договор/ р. м. - в. б. „Г.“ в деня на злополуката – свид. И.Г.П., свид. Д.Д.П. и свид. С.Н.К.. Същите сочат, че не са очевидци на инцидента. Заявяват, че не са сигурни за кое дружество е работил в деня на инцидента Д., но изтъкват, че злополуката е станал в края на работния ден, чули сирени на линейка и видели, че Д. е паднал до в. к., който почиствал. Б. била с много голяма площ, работниците били облечени в дрехи с надпис „М.“, а техен ръководител бил служител на фирма „М.“ на име „Е.“. Сочат, че възнаграждение за извършената работа в базата получили в края на месеца от „ДСГ Б.“ ООД.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол в производство е Решение № 1040-19-3/31.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ–Сливен, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 5104-19-74/10.12.2018 г., издадено от д. л. - и. по о. при ТП на НОИ-Сливен, с което на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука с пострадал Д.Н.Д., станала на 05.03.2018 г., е приета за трудова по  чл. 55, ал. 1 от КСО.

Обществените отношения касаещи трудовите злополуки са регламентирани в разпоредбите на глава пета от КСО и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/НУРРОТЗ/, приета на осн. чл. 57, ал. 3 от КСО с ПМС № 263/30.12.1999 г., обн. ДВ бр. 6/2000 г., изм. бр. 18 от 10.03.2015 г. в сила от 01.01.2015 г., изм. бр. 28 от 4.04.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.

Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, като липсата на някоя от посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорваният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.117 ал.3 и чл. 60 от КСО, както и чл. 12, ал. 4 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, предвид представените по делото заповед № 1016-40-516/04.05.2016 г. на у. на НОИ и болничен лист № Е20183027231/24.01.2019 г. Решението на Директора на ТП на НОИ-Сливен е в писмена форма, с посочване на органа, който го издава, наименование на акта, неговия адресат, правните и фактически основания, т. е. съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му административния орган не е допуснал съществено нарушение на специфичните процесуални правила, регламентирани в посочените по горе нормативни актове. Същото не противоречи на материално правни разпоредби и е в съответствие с целта на закона.

Съдът споделя изцяло изводите на Директора на ТП на НОИ –Сливен за липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на Разпореждане № 5104-19-74/10.12.2018 г. на д. л. и. по о. при ТП на НОИ-Сливен. Съгласно чл. 60, ал. 1 от КСО д. л., определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Съгласно ал. 4 на същия текст това разпореждане подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117, т. е. в 14 дневен срок от получаването му, което в случая е сторено от "ДСГ Б." ООД с жалба с вх. № 1012-19-3/03.01.2019 г.

Производството по разследване на злополуката е открито на осн. чл. 58, ал. 1 от КСО със Заповед № 1015-19-137/20.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Сливен. Съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя/предприятието ползвател. А съгласно чл. 11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки лицата по чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от КСО, т. е. пострадалия или неговите наследници, подписват протокола с резултатите от извършеното разследване на злополуката, че са запознати с него, и ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в 3-дневен срок дават писмени възражения, които се прилагат към протокола. В настоящия случай съставения протокол № 5103-19-9/05.07.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополука настъпила на 05.03.2018 г. с Д.Д. е изпратен на осигурителя, а на пострадалия екземпляр от същия е връчен лично. Изложеното налага извода, че регламентираната процедура е спазена и правото на защита на пострадалия и на работодателя му не е било ограничено по никакъв начин. Следва да се отбележи, че в комисията извършила разследването и изготвила процесния протокол са взели участие у. и служител на оспорващото дружество, като протоколът е подписан с възражение. Въз основа на този протокол и след събиране на допълнителни доказателства компетентното д. л. по осигуряването е издало Разпореждане № 5104-19-74/10.12.2018 г., с което декларираната от оспорващия злополука станала с Д.Д. се приема за трудова. В разпореждането са посочени подробни фактически основания за издаването му, поради което се налага извод, че не е налице твърдяното от оспорващия съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му.

Съгласно нормата на  чл. 55, ал. 1 от КСО, "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт". Следователно законодателят изисква наличие при условието на кумулативност на няколко предпоставки: настъпило внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, настъпване на неблагоприятен резултат, изразяващ се във временна или трайна неработоспособност или смърт, причинна връзка между увреждането и извършваната от увреденото лице работа при или в интерес на работодателя.

Съдът счита за безспорно установено по време на редовно проведеното административно производство, наличието на всички законови предпоставки за признаването на станалата злополука с Д.Д. за трудова. При извършеното разследване на злополуката в съответствие с чл. 9 от Наредбата са установени конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които са мотивирали ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката, приемайки я за трудова. В съдебното производство констатациите изложени в съставения протокол № 5103-19-9/05.07.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката не са оборени от страна на оспорващия. От приложените към административната преписка медицински документи – медицински доклад /л.95 от делото/ се установява, че настъпилата с Д. злополука е довела до внезапно увреждане на здравето му, което от своя страна е причинило временната му неработоспособност. По делото не е спорно, че от 01.03.2018 г. Д.Д. е бил в трудово-правни отношения с фирма „ДСГ Б.“ ООД на д. „о.р.“ и характер на работата „почистване на в. т.“, съгласно сключен на 26.02.2018 г. трудов договор. Не е спорно, че на 26.02.2018 г. страните са сключили споразумение, с което определили и мястото на работа  - в. б. „Г.“ - Г.. Видно от писмен акт на „ДСГ Б." ООД Д.Н.Д. следва да се яви на 01.03.18 г. в предприятието ползвател „ДСГ Сървисис“ ООД гр. К., Г., при отговорник Д.Г. във в. б. Г. - Г. на Д. „о.р." с характер на работата „почистване на в. т.", за което му е бил проведен първоначален инструктаж. От доказателствата по делото се установява, че Д. в изпълнение на сключения договор е пристигнал в гр. А., явил се е на работа в базата „Г.“ на 05.03.3018 г., когато почиствайки в. т. с пароструйка, в края на работния ден  - около 16.55 часа, се случила злополуката с него. Съгласно изпратения отговор до ТП на НОИ от компетентната институция в Г., на властите в Г. не им е известно да е извършвана от тяхна страна проверка по случая и същите разполагат само с медицински доклад, който е изготвен от болница, която разполага с издадено в Г. разрешение за оказване на лечение след трудова злополука.

От протокола за разследване на злополуката се установява, че извършваните действия от лицето по време на инцидента са в преките му работни задължения, извършени са на определеното му работно място във в. б. Г. - Г. при почистване на в. к. с пароструйка, в рамките на работното време, доколкото от протокола за извършено разследване е видно, че злополуката е станала в работен ден около 16.55 часа.

С оглед установеното по делото, че трудовата функция на пострадалия е била да почиства в. т., предвид обстоятелството, че никъде в договора не е посочено, че в. т. трябва да бъде стопанисвана от „ДСГ Сървисис" ООД гр. К., Г., съдът намира, че няма пречка във в. б. техниката да се стопанисва от друга фирма, в случая „М.". В хода на съдебното производство разпитаните свидетели потвърдиха, че са ги посрещнали служители на фирма „М.", които са им раздали работно облекло с надписи на „М.". Същевременно се установи от извлечението от банковата сметка на Д.Д., че за престирания от него труд по почистване на в. т. във в. б. „Г.“ му е било заплатено именно от „ДСГ Б.“ ООД, макар целия организационен процес по тази работа да е бил извършвана от ръководители, носещи облекло с надпис „М.“. Това се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели, които в показанията си сочат, че възнаграждение за извършената работа в базата получили в края на месеца именно от „ДСГ Б.“ ООД.

При съвкупната преценка на всички доказателства и въз основа на медицинската документация, получена чрез компетентния германски орган, съдът приема, че на 05.03.2018 г. Д.Д. е бил на работа в базата „Г.“ от 8.00 ч. до 16.55 ч. , изпълнявал е работа по почистване на в. т. с пароструйка. Тогава с него е станала злополука - врата на в. к. с повдигателен механизъм пада върху Д., събаря го на земята, при което същият получава увреждане, изразяващо се във фрактура на средна част на бедрена кост.

 При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че увреждането здравето на Д. е настъпило през работно време и има пряка функционална връзка с извършваната работа за „ДСГ Б.“ ООД, която е в интерес на работодателя, поради което е изпълнен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Горното мотивира съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 от КСО по отношение на станалата злополука, което я определя като трудова. Налице е внезапно увреждане на здравето, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка.

С оглед изложеното се налага извода, че Директора на ТП на НОИ гр. Сливен е постановил законосъобразен акт, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и според правилата на чл. 143 от АПК, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед направеното искане от процесуалния представител на заинтересованата страна, оспорващият на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.К. САК адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., който размер е съобразен с разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е прекомерен. Видно от представените по делото доказателства (л.122) адв. К. е представлявала безвъзмездно оспорващия, поради което има право на възнаграждение в размер на 350 лева, но не и на пътни разходи, което възнаграждение следва да бъде заплатено от „ДСГ Б.” ООД гр. Сливен.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ДСГ Б." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. "П. Х.“ № …, пр. от И.В.Ж. против Решение № 1040-19-3/31.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ–Сливен, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 5104-19-74/10.12.2018 г., издадено от д. л. и. по о. при ТП на НОИ-Сливен, с което на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука с пострадал Д.Н.Д., станала на 05.03.2018 г., е приета за трудова по  чл. 55, ал. 1 от КСО, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „ДСГ Б." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. "П. Х.“ № …, пр. от И.В.Ж. ЕИК …………. да заплати на ТП на НОИ Сливен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

ОСЪЖДА „ДСГ Б." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. "П. Х.“ № ….., пр. от И.В.Ж. ЕИК ………. да заплати на адв. Н. Н. К. - САК, ЕГН ********** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

 

 

                     

 

                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: