Р Е Ш Е Н И Е
№ 260498
гр. Варна, 02.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3642 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез
пълномощника им юриск. Р.И.И. срещу К.Д.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК
за осъждане ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 1091.21 лв.
/хиляда деветдесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ***г., за което
вземане с влязло в сила разпореждане е отхвърлено искане за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 19356/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
В законоустановения срок по чл.415, ал.1 , т.3 ГПК
ищцовото дружество предявява осъдителен иск за вземането, за което е отказано
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 19356/2019г. по описа на ВРС.
На ***г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № *** при параметри: сума на кредита – 2400 лева, срок –
36 месеца, размер на вноската – 117.11 лева и Годишен процент на разходите –
49.89%. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги било дължимо
възнаграждение в размер на 2169.36 лева, с размер на вноска по закупения пакет
допълнителни услуги 60.26 лева.
Ответникът погасил задължението си по споразумението
за допълнителни услуги до размер на 1078.15 лева, като дължимия остатък бил в
размер на 1091.21 лева.
Сключването на споразумение за допълнителни услуги
било по избор на потребителя и зависело само от неговата воля. Всяка една от
включените по споразумението услуги можело да бъдат ползвани от потребителя.
Пакетът от допълнителни услуги предоставял на ответника право да получи услуги,
които не са свързани с дейността на кредитора за кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско желание. Със
закупуването на пакета допълнителни услуги ответникът си гарантирал приоритетно
разглеждане и отпускане на поискания заем, както и че при настъпване на
неблагоприятни за него събития няма да изпада в забава. Пакетът допълнителни
услуги включвал също възможност за длъжника да отлага плащането на вноски, да
намалява техния размер, да променя уговорения падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства.
Възнаграждението по споразумението за допълнителни
услуги не било цената на услугите, а било дължимо за наличието им – за
възможността длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един
момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко
свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. Сключването на
споразумението за допълнителен пакет услуги било в резултат на свободната воля
и индивидуалното желание на ответника, който освен това разполагал с
възможността да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, което не
сторил.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника
В открито съдебно заседание страните ищцовото
дружество не изпраща представител. С писмена молба преди заседанието, ищцовото
дружество прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, изразява
становище по същество на спора и претендира присъждане на направените по делото
разноски. Ответникът с писмена молба моли да бъде даден ход в негово отсъствие
и заявява, че не оспорва подписването на договора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. е сключен договор за потребителски кредит *** №***. Със същият ищцовото
дружество се е задължило да предостави на ответника сума в размер на 2400 лева
за срок от 36 месеца при годишен лихвен процент 41.17%, ГПР 49.89 % и размер на
месечната вноска 117.11 лева. Между страните било сключено и споразумение за
закупен пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението за него било в
размер на 2169.36 лева и размер на вноската по закупения пакет от допълнителни
услуги 60.26 лева. Общият размер на задължението на ответника е определен на 6385.32
лева, а дължимата месечна вноска е в размер на 177.37 лева, видно от
представените с исковата молба договор за кредит, споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, общи условия на ищцовото дружество и погасителен
план /л.7-17/.
Заемната
сума в размер на 1018.40 лева е преведена по сметка на ответника на 26.04.2017г.,
което се установява от представено от ищеца платежно нареждане, а останалата
част от заемната сума е използвана за рефинансиране на задължение на ответника
към ищцовото дружество съобразно уговореното в договора за кредит /л.18/.
Ищецът
е представил с исковата молба искане от ответника за отпускане на кредит с
отбелязване за закупуване на пакет от допълнителни услуги Бонус, както и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити /л.19-25/.
С
исковата молба е представено извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № **********, в което са отразени извършваните от ответника плащания по
договора за кредит и вземанията, които са погасявани с тях съобразно записите в
счетоводството на ищцовото дружество /л.28/.
Извлечението
не е оспорено от ответника в срока по чл.131 ГПК и не са изложени твърдения за
извършвани други плащания, които не са отразени в представеното извлечение.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно
приложеното към договора за потребителски кредит споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, посоченото
възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички
от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4)
възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съдът намира, че така уговорените услуги касаят
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което и
уговарянето на това допълнително възнаграждение противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Отделно
от това възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно.В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски
кредит“. В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени вида,
размера и действието, за което се събират съответните такси.
В
противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане в размер на 2169.36 лева. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено
и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
От
изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение
за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ.
Принципът
на добросъвестност н справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване
на такава.
Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски
кредит от 25.04.2016г. е нищожно и на основание и на основание чл. 24 ЗПК във
вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП като съдържащо неравно правни клаузи. Възнаграждението
е отнапред определено и то в размер съизмерим с размера на предоставения кредит,
при липса на сигурност за осъществяване на насрещната престация от финансовата
институция, което като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и тези на потребителя
С оглед изложеното исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да се присъждат между страните.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** срещу К.Д.Х., с ЕГН ********** и
адрес *** иск за осъждане ответникът да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1091.21 лв. /хиляда деветдесет и един
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща възнаграждение по сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № ***г., за което вземане с влязло в сила разпореждане е
отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 19356/2019г.
по описа на Районен съд гр.Варна, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: