Р Е Ш Е Н
И Е
№ 470 / 20.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание
на двадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Георги Видев
при
секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело
№ 766, по описа на съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Делото
е образувано по жалба на И.И.М., в момента в затвора в гр. Пазарджик, против
Заповед № 879/07.07.2020 г., на началника на Затвор – Пазарджик, с която на жалбоподателя
е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10
денонощия“.
Иска
се от съда да отмени оспорената заповед. Жалбоподателят и процесуалният му
представител поддържат жалбата в проведеното съдебно заседание. Излагат
съображения за нейната незаконосъобразност. Жалбоподателят претендира присъждане
на разноски.
Ответникът
– началникът на Затвор – Пазарджик, не се явява и не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Обжалваната
заповед е мотивирана правно с разпоредбите на чл. 96, т. 3, с чл. 97, т. 1 и т.
3, във връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС, а фактически – с
твърдението, че на 20.06.2020 г. жалбоподателят е нарушил установения ред, като
е държал и ползвал неразрешени вещи – един брой мобилен телефон „Самсунг“ със
СИМ карта Теленор, един брой слушалки за мобилен телефон и един брой зарядно за
мобилен телефон.
Видно
от събраните по делото писмени доказателства е, че жалбоподателят действително
е извършил вмененото му нарушение, тъй като при извършеното претърсване на
килията му е бил заварен да хвърля телефона, на врата му са се намирали
слушалките, а в краката му е било зарядното устойство.
Независимо
от това жалбата е основателна, а обжалваната заповед е незаконосъобразна
предвид следното:
Извършеното
нарушение е такова, предвидено в чл. 100, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с чл.
97, т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС, които предвиждат следното:
Чл.
97. Лишените от свобода не могат да:
1.
(доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) внасят и държат при себе си неразрешени
предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари;
3.
(доп. - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г., изм., бр. 103 от 2012
г.) притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни
вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива,
мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от
тях;
Чл.
100. (2) За дисциплинарно нарушение се смята:
1.
неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място;
5.
неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този
закон;
Тоест държейки при себе си неразрешения
предмет мобилен телефон жалбоподателя е нарушил реда в спалното помещение и не
е спазил предвиденото ограничение. Това извършено нарушение е сред изброените в
чл. 102, ал. 2, при които е допустимо налагането на наказанието „изолиране в
наказателна килия“ само в случаи на системност. Тоест, за да докаже, че
законосъобразно е наложил именно това наказание, ответникът, които носи
доказателствената тежест (както изрично му е указано с определението за
насрочване на делото) следваше по несъмнен начин да установи, че жалбоподателят
е извършил най-малко още едно друго подобно дисциплинарно нарушение и то в
рамките на една година преди извършване на настоящото нарушение (по аргумент от
чл. 109 от ЗИНЗС).
В
случая, в обжалваната заповед е посочено, че жалбоподателят е „наказван
многократно, включително с изолиране в наказателна килия“ но ответникът не е
представил никакви доказателства за извършването на предишни нарушения, нито
дали те са сходни с процесното нарушение, нито от кога датират предишните
нарушения. Следователно, по делото не е доказано, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е системно и от там – не е установено, че той
законосъобразно е санкциониран именно с наказанието „изолиране в наказателна
килия за срок от 10 денонощия“.
Затова,
като незаконосъобразна обжалваната заповед следва да бъде отменена от съда.
Независимо
от изхода на делото не е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски. От една страна, при уредбата в ЗИНЗС на настоящото съдебно
производство не е въведена норма, която да предвижда възстановяване от
загубилата страна на разноските в производството. Затова е недопустимо такива
да бъдат присъждани, единствено по аналогия с други съдебни производства. От
друга страна, видно от представения договор за правна защита и съдействие е, че
сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение само е договорена но не е отразено
да е заплатена.
По
изложените съображения, Административен съд – Пазарджик, V състав,
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 879/07.07.2020 г., издадена от Началника на Затвор
гр. Пазарджик, с която на И.И.М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ за срок от 10 денонощия.
Отхвърля
искането за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
Съдия: /П/