Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1334/17.11.2022 година, град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 19.10.2022
г., в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Д. Д.
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 759 по описа на съда
за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.2 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба от Т.Ю.М., ЕГН: **********,
понастоящем в ЗОЗТ Дебелт, II-ра група към Затвор –
Бургас, против отказ на началника на затвора да бъде
преместен от затворническото общежитие в Затвора – Бургас. Отказът е
материализиран чрез резолюция, изписана върху становище, изготвено от
администрацията на ЗОЗТ Дебелт в хода на производството.
В жалбата и уточнения се твърди, че лишеният от
свобода подал молба до началника на затвора с искане да бъде преместен от
общежитието в корпуса на затвора, защото родителите му били пенсионери и баща
му страдал от различни заболявания. Същите нямали физическа възможност да го
посещават, тъй като са от Сливен. М. ***, но те нямали автомобили, а до ЗОЗТ
Дебелт нямало автобусна линия. Имал малък остатък от присъдата и се стараел да
излезе от затвора по-бързо, за да се грижи за родителите си. Иска отказът да бъде
отменен.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа жалбата и искането за отмяна на отказа.
Изтъква, че приятелката му е с отнето СУМПС и не можела да му ходи на свиждане
в Дебелт. Сочи, че на основание чл.77, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, при подаване на
молба за работа, тя трябва да бъде удовлетворена. Не бил извеждан на работа
нито веднъж, а бил изявявал желание. Казвали му, че има малък остатък от
присъдата, който към момента на съдебното заседанието е 4 месеца и 10 дни.
Представя обява от администрацията на ЗО Дебелт, за обявен конкурс за заемане
на работни места и доброволен труд и амбулаторен лист от 13.09.2022 г., който
удостоверявал, че поради некачествената вода се разболял от себореен дерматит.
Иска да бъде преместен от общежитието в корпуса на затвора.
Ответникът – началник на Затвор Бургас, редовно уведомен, не
се явява и не изпраща представител. С писмена молба, от упълномощен
представител заявява становище по хода на делото, оспорва жалбата и иска същата
да бъде отхвърлена. Сочи, че произнасянето на началника на затвора има белезите
на административен акт, обективиран посредством положена върху становище
резолюция. Същият е правилен и законосъобразен. Представя административната преписка.
Факти:
Според писмено становище от ответника, Т.М. *** на 16.12.2021
г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 8 м. по НОХД
1482/21 на PC – Сливен и
отделно наказание в размер на 1 година по НОХД 1498/21 на PC – Сливен.
Със заповед № 32/12.04.2022 г. на гл.инспектор,
оправомощен със заповед № 189/04.04.2022 г. на началника на Затвора Бургас, на
основание чл.61, ал.1 от ЗИНЗС, Т.М. бил преместен – зд 570/21, ЗТ-СР, от II-гр. за ЗО Дебелт. За времето от
постъпването до преместването в ЗОЗТ Дебелт М. имал четири свиждания, а от
постъпването в затворническото общежитие – едно свиждане.
На 29.04.2022 г. лишеният от свобода подал молба до
началника на затвора с искане да бъде преместен от общежитието в затвора.
Посочил, че мярката му за неотклонение била отменена и присъдата била приведена
в изпълнение. В общежитието не искали да го извеждат на работа.
По молбата било изготвено становище от ИСДВР в ЗО
Дебелт с дата 29.04.2022 г., в което се описва, че според разговор на М. с
началник ЗНРНОД, проведен на разпределителната комисия, на същия било обещано,
че ако не бъде изведен на работа в ЗО Дебелт ще бъде върнат в корпуса на
затвора, където ще му бъде намерена работа. Описва се, че към момента на
становището, М. не бил изведен на работа, тъй като бил в период на адаптация и
наблюдение. Сочи се, че същият много държи да е трудово ангажиран и ежедневно
отправял молби, на които администрацията не можела да откликне. Направено е
предложение молбата на лишения от свобода да бъде уважена и същият да бъде
преместен от ЗО Дебелт в корпуса на затвора.
Върху становището, с
дата 03.05.22 г. е поставена резолюция: „Не, поради пренаселване”. В писмено
становище от началника на затвора е изяснено, че извеждането на лишения от
свобода на работа е обвързано не с наличието или липсата на желание от страна
на администрацията, а със скорошното настаняване на М. в общежитието и
необходимостта от наблюдение и опознаване от инспектора, който работи с него.
Сочи още, че сред законовите предпоставки за преместване на лишен от свобода от
общежитие към затвор не са тези, посочени от М. в молбата, както и, че корпусът
на затвора бил пренаселен. От друга страна ЗО Дебелт отговаряло на всички
изисквания на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и преместване на лицето в затвора всъщност
ще го постави в неблагоприятно положение и ще накърни правата му. Не били
налице данни за несъвместимост на лишения от свобода в общежитието.
Правни изводи:
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да
бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип,
функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника
на затвора в случаите по чл.62, ал.1, т.1, 4
и 5.
Съгласно чл.63, ал.2 от ЗИНЗС, заповедта за преместване или отказът за преместване подлежи на оспорване
по реда на АПК
пред административния съд по местоизпълнение на
наказанието.
По делото няма данни и не се
твърди, жалбоподателят да е бил запознаван с отказа за преместване. Напротив, в
становището на ответника се сочи, че отказите за преместване се оформят като
резолюция и няма практика лишеният от свобода да бъде запознаван срещу подпис.
Съдът намира, че доколкото специалният ЗИНЗС сочи (чл.63, ал.2), че редът за
оспорване на откази за преместване е по реда на АПК, то срочността на
подадената жалба следва да се прецени с оглед разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК. В този смисъл и доколкото по делото няма данни за изрично връчване на
отказа на жалбоподателя съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Освен това,
отказът е с дата 03.05.2022 г., а жалбата е подадена по поща на 05.05.2022 г.
Отказът е издаден от компетентен
орган – началник на Затвора Бургас. Мотивиран е. Към преписката са приложени
доказателства.
В конкретния случай се касае за
писмена молба, депозирана от лишен от свобода до затворническата администрация
с искане да бъде преместен от затворническо общежитие от затворен тип в корпуса
на Затвора – Бургас. Аргументите, изложени в молбата, в жалбата и уточненията
са в две насоки:
- М. искал да работи, но в ЗО
Дебелт нямало работа и не го извеждали. Ако имало работа (според представената
обява) същият не отговарял на условията, тъй като имал малък остатък от
присъдата;
- Поради липсата на подходящ
транспорт, близките му не можели да го посещават.
За да бъдат премествани лишените от
свобода от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като
подразделение на затвора, и обратно
специалният ЗИНЗС изисква да са налице изрично и изчерпателно посочени
предпоставки по чл.62, ал.1, т.1, 4
и 5, а именно:
1. при включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода;
4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията
на чл.43, ал.4
(минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м.); в този
случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
На първо място, в молбата не се
твърди нито една от изискуемите законови предпоставки, при наличието на които
началникът на затвора може да разпореди преместване. Следва да се подчертае, че
законът
предоставя на административния орган правото да извърши преценка на исканото
преместване като указва, че лишените от свобода могат да бъдат премествани, т.е.
не е налице задължение за органа, дори при наличие на посочените предпоставки.
Т.е. законодателят е предоставил правомощие при наличие на предпоставките
административният орган да прецени необходимостта, а и възможността за
преместване. Следва да се изясни, че относно конкретното преместване (от затворническо
общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора в затвора),
единствената хипотеза, в която е задължително да бъде взето предвид желанието
на лишения от свобода е тази по т.5 – при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4 (минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м.), в този случай се
взема предвид и желанието на лишения от свобода. Характерът и смисълът на тази
разпоредба обаче е – на лишените от свобода
да бъде осигурена законово изискуемата минимална площ от 4 кв.м. в
спално помещение, без значение в кое от местата за лишаване от свобода ще бъдат
настанени. В конкретния случай началникът на затвора е преценил именно
невъзможността за спазване на това законово изискване, с което е мотивирал
отказа.
По молбата е изготвено становище от
наблюдаващия инспектор, който с оглед обстоятелствата е уточнил, че М. не е
извеждан на работа, тъй като е в период на наблюдение, но е направено
предложение при възможност молбата за преместване да бъде удовлетворена.
Отказът е постановен след изготвяне на становището и е вписан като резолюция
именно върху него, поради което съдът приема, че същото е отчетено в преценката
за наличие на възможност за преместване. В представеното по делото писмено
становище началникът на затвора е посочил, че макар контактите на лишените от
свобода с близките им да не са сред законовите предпоставки за конкретното
преместване, тези обстоятелства се следят и ще бъдат взети предвид при
възможност за исканото преместване.
Относно искането за конкретното преместване,
законодателят не е предвидил като правна възможност и законова предпоставка
наличието на здравословни проблеми, каквито М. твърди, както и осигуряване на
трудова заетост, каквато според жалбоподателя е налице в корпуса на затвора.
Във връзка с последното, както в становището на наблюдаващия инспектор, така и
в писменото становище по жалбата се сочи, че същото не е обвързано с наличие
или липса на желание от страна на администрацията, а със скорошно настаняване
на М. в общежитието и необходимостта от наблюдение и опознаване от страна на
наблюдаващия инспектор.
Неоснователно е и изразеното в
съдебно заседание, от жалбоподателя, възражение, според което на основание чл.77, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, при
подаване на молба за работа, тя трябва да бъде удовлетворена. Посочените
разпоредби указват, че по време на изтърпяване на наказанието лишените от
свобода имат право на подходяща работа и по възможност предпочитанието на
лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява. Съдът намира, че
на администрацията не се вменява задължение за осигуряване на работа при
заявяване на желание от лишения от свобода, а се възлага възможност за
преценка, с оглед наличните възможности и съобразяване с предпочитанието на
лишения от свобода.
Изложеното мотивира съда да приеме, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, поради което и на
основание чл.172,
ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.2 от ЗИНЗС, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ю.М.,
ЕГН: **********, понастоящем в ЗОЗТ Дебелт, II-ра
група към Затвор – Бургас, против отказ от 03.05.2022 г. на началника на Затвора
– Бургас да бъде преместен от затворническото общежитие Дебелт в корпуса на Затвора
– Бургас.
На основание чл.63, ал.2 от ЗИНЗС решението
е окончателно.
Съдия: