Решение по дело №1345/2024 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 151
Дата: 25 май 2025 г.
Съдия: Петя Цветанова
Дело: 20243130101345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. ******, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М.Т.С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130101345 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК за собственост от Д. Д. Г. с ЕГН
**********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 5, ет. 1, ап. 4 срещу В. С. В. с
ЕГН **********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 7 и В. Н. В. с ЕГН
**********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 7 с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по
давностно владение, осъществявано от 2000 г. до подаване на исковата молба
на поземлен имот с идентификатор № ******.113.36, находящ се в гр. ******,
местност ******, общ. ******, обл. Варна, вид територия – земеделска,
категория десета, НТП нива с площ от 1470 кв.м., стар номер 113036, при
граници ******.113.38, ******.113.37, ******.114.26 и ******.113.24.
Отправено е искане за отмяна на НА № ******, том VII, рег. № ******, дело
№ 897 от 2022 г. на нотариус З. А., вх. Рег. № 5177/09.12.2022 г., акт № 17, том
XIV, дело № 2489.
В исковата молба и уточняващите я се твърди, че имотът е бил
собственост на семейството на ищеца от средата на XX век. От 2000 г. насам
ищецът твърди да го е владял необезпокоявано и явно. Поради
административни неуредици собствениците на имоти в местността не можели
да се снабдят със скици на имотите. През 2022 г. ищецът се снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота – НА № ******, том VI,
рег. № 5891, дело № 615 на нотариус И.К., вх. Рег. № 4595/15.11.2022 г., акт №
143, том XII, дело № 2201. Направил постъпки да отрази това в СГКК-Варна,
по повод на което установил, че в регистрите е записано друго лице като
собственик – ответникът В. С. В., ****** на ответницата В. Н. В.,
легитимирал се като собственик на имота с НА № ******, том VII, рег. №
******, дело № 897 от 2022 г. на нотариус З. А., вх. рег. № 5177/09.12.2022 г.,
1
акт № 17, том XIV, дело № 2489. Моли се за уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор по делото от
ответниците.
Извън срока по чл. 131 от ГПК ответниците с писмена молба заявяват,
че считат предявения срещу тях иск за допустим и основателен, а изложеното
в исковата молба за съответно на фактическата обстановка. Посочват, че при
снабдяването им с нотариален акт за собствения им имот в местността
„******“ е допусната грешка, като е отразен погрешен номер. По тази
причина се получило дублиране и са се снабдили с документ за собственост за
имота на ищеца с идентификатор № ******.113.36.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, като
посочва, че ответниците са съпрузи, с което обосновава правния си интерес да
предяви иска си срещу двамата.
Ответниците, лично, заявяват, че считат иска за допустим и
основателен. Излагат, че е налице административна грешка при снабдяването
им с нотариален акт. Посочват, че са собственици на съседен имот и нямат
претенции към процесния имот.
Страните излагат, че няма спор между тях относно обстоятелството, че
са се снабдили с нотариален акт за идентичен имот, както и че този имот е във
владение на ищеца от 2000 г. до момента на предявяване на исковата молба.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна:
От приобщените писмени доказателства се установява, че ищецът е
признат за собственик по давностно владение на процесния имот, за което е
съставен НА № ******, том VI, рег. № 5891, дело № 615 по описа на нотариус
И.К., вписан в Служба по вписванията – ****** под акт № 143, том XII, дело
№ 2201, дв.вх.рег. № 4583/15.11.2022 г.
Ответникът се е снабдил с КНА за придобиване собственост по давност
№ ******, том VII, рег. № ******, дело № 897 от 2022 г. по описа на нотариус
З. А., вписан в Служба по вписванията – ****** под акт № 17, том XIV, дело
№ 2489, дв.вх.рег. № 5161/09.12.2022 г., предмет на който е същият имот.
Страните са заявили, че между тях не е спорно, че имотът, предмет на
издадените им нотариални актове, е идентичен, както и че този имотът е във
владение на ищеца от 2000 г. и че той го стопанисва.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на Акт за сключен граждански брак се установява, че ответниците
са съпрузи.
От показанията на свидетеля Б.Н.Б. се установява, че от 1968 г. е съсед
на ищеца в местността „******“. Оттогава в имота помни ****** на ищеца,
който отглеждал праскови, кайсии и череши. Посочва, че заедно с ищеца се
събирали в имота. Не е виждал никой друг в него и излага, че познава
ответника В. С., но не го е виждал в имота.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
2
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът намира следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК. Ищецът заявява собственически права върху имота на основание
давностно владение, осъществявано от 2000 г. до момента на подаване на
исковата молба – 16.10.2024 г., поради което съдът счита иска за допустим.
Ответникът се е снабдил с НА № ******, том VII, рег. № ******, дело № 897
от 2022 г. по описа на нотариус З. А., вписан в Служба по вписванията –
****** под акт № 17, том XIV, дело № 2489, дв.вх.рег. № 5161/09.12.2022 г. В
тежест на ищеца е да установи осъществяването на соченото от него
придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност за
периода от 2000 г. до момента на подаване на исковата молба, през който е
владял имота явно, необезпокоявано и непрекъснато.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. За доказване фактическия състав е необходимо
да се установи, че е упражнявана фактическа власт върху имота в
продължение на посочения срок, както и че тя е осъществявана с намерение за
придобиване на вещното право. Чл. 69 от ЗС урежда оборимата презумпция,
че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
Изложената по-горе фактическа обстановка, подкрепена от събраните
доказателства по делото, обуславя извода на съда, че ищецът Д. Д. Г. е
осъществявал фактическата власт върху процесния имот като свой и за себе си
за посочения в исковата молба период. Изявленията на ответниците, че
ищецът владее имота и че нямат претенции към него съдът цени като
признание на неизгодни за тях факти. Решаващия извод за основателността на
иска съдът формира въз основата на показанията на свидетеля, който посочва,
че познава именно ищеца като собственик на имота през посочения период и
че ответникът, който познава лично, никога не го е стопанисвал.
По изложените съображения предявеният положителен установителен
иск за собственост се явява доказан и следва да бъде уважен поради доказване
от ищеца на твърдяното оригинерно основание – давностно владение,
осъществено в периода от 2000 г. до подаване на исковата молба.
На осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК издаденият в полза на В. С. В. нотариален
акт, с който ответникът е признат за собственик на основание придобивна
давност, следва да бъде отменен.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците В. С. В. с
3
ЕГН **********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 7 и В. Н. В. с ЕГН
**********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 7, че ищецът Д. Д. Г. с ЕГН
**********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 5, ет. 1, ап. 4 е собственик на
поземлен имот с идентификатор № ******.113.36, находящ се в гр. ******,
местност ******, общ. ******, обл. Варна, вид територия – земеделска,
категория десета, НТП нива с площ от 1470 кв.м., стар номер 113036, при
граници ******.113.38, ******.113.37, ******.114.26 и ******.113.24, на
основание давностно владение, осъществено в периода от 2000 г. до
настоящия момент, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № ******, том VII, рег. № ******, дело №
897 от 2022 г. по описа на нотариус З. А. с рег. № 333, вписан в Служба по
вписванията – ****** под акт № 17, том XIV, дело № 2489, дв.вх.рег. №
5161/09.12.2022 г., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4