ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр. Пазарджик, 22.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20245200900199 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 12127 от 19.12.2024 г. на С. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: с. С., област П., ул. „**“ № *, и В. С. С., ЕГН
**********, с адрес: с. С., област П., ул. „**“ № **, чрез адв. Т. от С., срещу
„Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №
87. С молбата е направено искане за освобождаване от внасяне на държавната
такса и разноски за производството, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
евентуално по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съдът съобрази следното:
Няма данни, обосноваващи приложението на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК –
прекратената административно-наказателна преписка не може да се приравни
на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема
предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Представят се декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК както от ищците, така
и от родителите им.
1
Ищцата С. С. и родителите й С. С. и Ц. С., с която същата живее,
декларират, че не притежава движимо или недвижимо имущество, няма
дялове и акции в дружества, не притежават парични влогове. Единствено Ц.
С. получава доход от ***** лева от заплата.
След служебни справки се установява, че С. С. има недвижими имоти –
на 27.12.2018 г. е закупил нива в местността В. в с. С., а преди това е
съделител по договори за доброволна делба, респ. заедно със съпругата си са
придобили през 2022 г. по договор за замяна недвижим имот в местността Д. в
с. С.. С. С. има регистрирани 6 броя МПС – л. а. Р. К от 09.12.2024 г., т. а. М.
С. от 05.09.2024 г., л. а. С. Л. от 27.07.2020 г., т. а. М.т 21.06.2019 г. и т. н. От
справка от НАП се установява, че С. С. е декларирал доходи за 2023 г. в размер
на 34 306.45 лева. Ц. С. през цялата 2024 г. е получавала облагаем месечен
доход от над ***** лева.
ІІ. Ищцата В. С. декларира, че не притежава движимо или недвижимо
имущество, няма дялове и акции в дружества, не притежават парични влогове.
Родителите й, с които В. живее, С. и Н. С. декларират, че получават, всеки от
двамата, месечен доход от заплата в размер на *** лева, притежават л. а. М. и
имат едно жилище и земеделска земя от 10 дка в с. С..
Служебно се установява, че С. притежава 2 броя МПС – л. а. М. *
(деклариран) и л. а. Н. Т. от 10.02.2015 г. с туристическо ремарке от 17.10.2014
г. (последните недекларирани). Н. С. получава облагаем месечен доход за 2024
г. в размер над * лв., **а за декември 2024 г. в размер на *** лева (нето над ***
лв).
С оглед на горното е налице недеклариране на имущество в
представената пред съда декларация и се поставя под съмнение истинността
на изнесеното в нея. Горното е достатъчно да обуслови неоснователност на
искането за освобождаване от държавна такса (така Определение № 386 от
19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6080/2013 г., II г. о.).
Независимо от това невярно деклариране, при съобразяване, че
дължимата държавна такса по иска на С. е в размер на 1 040 лева, а по иска на
В. 720 лева, съдът приема, че ищцата С. следва да се освободи от държавна
такса за сумата от 600 лева, т. е. дължи 440 лева за такса, а ищцата В. следва
да се освободи от внасянето на държавна такса за сумата от 620 лева, т. е.
следва да внесе 100 лева такса.
2
И двете молби са неоснователни в частта за разноските.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищцата С. С. от задължението за внасяне на
държавна такса за сумата от 600 лева, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата й за освобождаване от внасяне на
държавна такса за разликата над 600 лева до дължимата от 1 040 лева, както и
от разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна.
ОСВОБОЖДАВА ищцата В. С. от задължението за внасяне на
държавна такса за сумата от 620 лева, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата В. С. за освобождаване
от задължението за внасяне на държавна такса за разликата над 620 лева до
дължимата от 720 лева, както и от разноски по делото, на основание чл. 83, ал.
2 ГПК, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в отхвърлителните части в
едноседмичен срок от връчването му на молителите пред Пловдивския
апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3