Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на трети декември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Камелия Александрова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №2514 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна чрез процесуалния представител Д.О. срещу решение
№ 260007 от 25.09.2020 г. на ДРС, постановено по НАХД № 24/2020 г., по описа на
ДРС, ІV състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-010477, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „В.
“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *** за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.
2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600
лева.
С решението в полза на В. “ ЕООД гр. Варна, ЕИК *** , представлявано от управителя
А.К.А. са присъдени разноски в размер на 400 лева.
Предявено е искане касационната инстанция да
отмени оспореното решение като неправилно и необосновано. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени
нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се представлява. Представя
писмена молба по хода на делото, като поддържа оплакванията, съдържащи се в
жалбата.
Ответникът по касация, редовно уведомен,
не се явява, не се представлява. С писмен отговор, чрез пълномощник оспорва
касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на решението на ДРС с присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
–Варна дава заключение за неоснователност на оспорването.
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред Районен съд - Девня е образувано по жалба на „В. “ ЕООД гр. Варна, ЕИК ***
против Наказателно постановление № 03-010477 от 10.10.2018 г. издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на дружеството за
нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева. С решение състав на
Районен съд – Девня е приел въз основа на приобщените по делото доказателства и
показанията на свидетелите Х., Х и Х, че на процесната дата лицето И Х не е
престирал труд в полза на дружеството, поради което не е допуснато нарушение по
чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ.
Предмет на касационна проверка съгласно
чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци
като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Без опора в доказателствата се явява
възражението на касатора за допуснато от ДРС нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 62 ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а
според чл. 61
ал.1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. В хода на
въззивното производство са изследвани спорните факти и обстоятелства относими към
съставомерните признаци на нарушението - престиране на труд, работно време,
работна заплата, работно място и оттам липсата на безспорни доказателства за
извършено нарушение от дружеството. По делото безспорно се установява, че на
04.09.2018г. около 13, 00 часа 20 – 30 лица, осъществявали гроздобер в масива,
сред които бил и непълнолетния към датата на проверката И Е. Х. Еднозначно и
без противоречия свидетелите З. Х. Х., И Е. Х и майката на Х – Е. И. Х. сочат,
че И Х не е осъществявал трудови функции в деня на проверката. Лично дадените
показания от лицето, се подкрепят от показанията на свидетелите, че по обяд е отишъл
на масива, за да занесе храна на своята майка и отрязал няколко чепки за
собствена консумация. Подписал някакъв лист, виждайки, че и останалите го
правят по нареждане на проверяващи. Приобщени са и доказателства за трудовите
правоотношения на И. с дружеството, при липсата на такива за съставомерните признаци на нарушението, вкл. за договорено
заплащане на св.Х.
Законосъобразен е решаващият извод при тези
доказателства, че лицето не се е намирало в трудови правоотношения с
дружеството и не е имало задължението да сключи с него трудов договор в писмена
форма, нито е имал качеството на негов работодател.
По изложените съображения, настоящият
състав на съда приема, че оспореното решение се явява валидно, допустимо и
правилно и като такова следва да се остави в сила.
Независимо от този изход на спора,
доколкото липсват доказателства за действително сторени разноски пред
касационната инстанция от ответната страна, съдът не дължи произнасяне по
същите.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260007 от 25.09.2020 г. на ДРС,
постановено по НАХД № 24/2020 г., по описа на Районен съд – Девня.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: