Р
Е Ш Е Н И Е
№
11.11.2019
година, град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІV
състав,
на 04.11.2019
година
в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Ренета
И.
като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско
дело № 855 по описа на
Районен съд - Свиленград за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 179,
ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и
чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР) за
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.
Производството по делото е образувано по Искова молба на А.Г.И. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Б., против Главна дирекция „Гранична
полиция” (ГДГП) при МВР със седалище и адрес на управление: град
София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, със съдебен
адрес:***.
Ищецът А.Г.И. твърди, че работел
в системата на МВР като Младши инспектор/Старши полицай в 02 „Група за охрана
на държавната граница” в Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към
Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) - Елхово при ГДГП при МВР за
времето от 29.07.2016 година до 28.07.2019 година, включително. През този период
ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с
продължителност от по 12 часа, при режим: дневна, нощна, два дни –
почивка, т.е. полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че през същия период
бил положил общо 1 800 часа нощен труд, който при преизчисляването му
с коефициент 1.143 възлизал на 2 057 часа дневен труд.
Твърди, че не му били заплатени 257 часа положен извънреден
труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6.47 лв., така че
дължимото му се възнаграждение било в размер на 1 662 лв. Сочи се, че работодателят
– ответник дължал и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са
станали изискуеми.
Поради това моли Съда да бъде постановено Решение,
с което ответникът ГДГП - МВР да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 257 часа за периода от 29.07.2016 година до 28.07.2019
година, включително, в общ размер на 1 662 лв.
(главница),
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2019 година (датата
на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното
изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 200 лв.,
начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца
на дължимото плащане до 28.07.2019 година, включително.
Претендират се и разноските
по делото. Представен е Списък на разноските.
Процесуалният представител на ищеца
представя Писмена защита, в която подробно развива съображенията си, свързани с
уважаването на предявените искове.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не
е
постъпил Отговор на исковата молба от ответника ГДГП при МВР.
В Писмени бележки и в Молба от дата 01.11.2019 година процесуалният
представител на ответника
ГДГП при МВР -
Главен юрисконсулт
Я.Т., сочи че не спори, че ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение при ответника - работил е към ответната
Дирекция през исковия период и че е работил на
12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време. Намира предявените
искове
за неоснователни и недоказани, тъй като положеният извънреден труд
бил отчетен и заплатен реално на ищеца. Ответникът твърди, че при надвишаване на
нормата на работни часове на ищеца било заплащано на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР възнаграждение
за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички отработени от
ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в Исковата молба
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се
позовавал ищеца, се прилага единствено и само за служители по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Поради
изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли предявените искове.
Претендират
се разноски по делото. Представен е Списък на разноските. Направено е възражение
за редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до
минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание, проведено на 04.11.2019
година, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените
искове, като размерът на иска по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е намален от 1 662 лв. на 1 505.83 лв. и размерът на
иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази
главница е намален от 200 лв. на 192.03 лв.
Представена е и е приета като
доказателство по делото Кадрова справка на ищеца, видно от която последният
работи в ответната Дирекция.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по
делото, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ГДГП -
МВР като Младши инспектор/Старши полицай,
респ. Полицай в 02 „Група за охрана на държавната граница” в ГПУ – Свиленград
към РДГП - Елхово при ГДГП при МВР за исковия период от 29.07.2016 година до 28.07.2019
година, включително.
За
изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..
В
Заключението на съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б. е
направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Справки,
Фишове и др. документи, които е намерил, както и въз основа на нормативните
документи. Вещото лице е констатирало, че през процесния период не се е
извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито
един час, както и че на ищеца не е заплащано
допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни е дадено Заключение от
вещото лице Б., че за периода от 29.07.2016 година до
28.07.2019 година, включително, ищецът бил
отработил 194.50 нощни смени. Експертът изяснява, че коефициентът, с който следва да се умножи броят на часовете нощен
труд при превръщането им в дневен възлиза на 1.143. В резултат на превръщането на нощните часове в
дневни допълнителните часове положен труд са в размер на 222.51 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното
възнаграждение възлиза на 1 505.83 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до 28.07.2019 година, включително –
на общо 192.03 лв. В съдебно заседание вещото
лице поддържа представеното Заключение.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при
ответника за исковия период.
В
разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се
явява специален по отношение на Закона за
държавния служител по аргумент от чл. 142, ал. 2
от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5
от ЗМВР,
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид
всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи.
За
периода от 19.08.2014 година до 01.04.2015 година действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година (ДВ, брой 69 от 19.08.2014
година,
в сила от 19.08.2014 година, отм., ДВ,
брой 40 от
02.06.2015 година, в сила от 01.04.2015 година). От 01.04.2015 година до 29.07.2016 година действа Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
година на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 година, обн. в ДВ, брой 59 от
29.07.2016 година. От 02.08.2016 година и понастоящем действа
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (обн., ДВ, брой 60 от
02.08.2016 година, в сила от 02.08.2016 година). Текстовете на чл. 3, ал. 3
и в трите Наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 година при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния
период се умножава по 0.143. В следващите две Наредби с №
8121з-592/25.05.2015 година и №
8121з-776/29.07.2016 година, последните
приложими към
процесния период от 29.07.2016 година до 28.07.2019 година, включително, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична
норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1.143.
В противен случай се поставя държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на
труда.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно Заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза,
което Съдът възприема като изготвено
обективно и добросъвестно от компетентно вещо лице и съобразно
поставените задачи. Съдът възприема
изводите на вещото лице, които не бяха опровергани от страна на ответната
Дирекция, която не установи и не доказа по
несъмнен начин заплащането на дължимите допълнителни възнаграждения за положен
от ищеца извънреден труд, чието доказване бе в нейна тежест съгласно чл. 154,
ал. 1 от ГПК, постановяващ всяка страна да доказва обстоятелствата, от които
извлича изгодни за себе си правни последици. Т.е.
исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Поради всичко изложено и съгласно събраните еднопосочни
доказателства, Съдът в настоящия си състав намира че следва да приеме за
доказано,
че за периода от 29.07.2016 година до 28.07.2019 година, включително, ищецът е полагал нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 222.51 часа като дължимото възнаграждение е в размер на 1 505.83 лв. Предвид
изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.
В полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху главницата, считано от депозирането на Исковата молба в Съда (29.07.2019
година) до окончателното изплащане на вземането, на която има право предвид така
установената забава за заплащането й и която му се дължи предвид искането в
тази насока и съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати
съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва на
основание чл. 86 от ЗЗД е основателна за
периода от падежа на всяко изискуемо вземане (т.е.
считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими) до 28.07.2019
година, включително. Съгласно заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза
за същия период обезщетението за забава възлиза на 192.03 лв., предвид на
което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
По делото се констатираха действително
направени разноски от страна на ищеца в размер на 380 лв. за адвокатски хонорар и
от страна на ответника – 300 лв. за юрисконсулство
възнаграждение, съобразно представените Списъци на разноските и Договор за
правна защита и съдействие.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно
искането на ответника, направено на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от ищеца. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 7, ал. 1, т. 1, вр.ал.
2, т. 2 е 360.34 лв. (изчислен върху претендираната преди изменението сума в общ размер на
1 862 лв.). Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои в написване на Исковата молба, явяване в едно
съдебно
заседание и представяне на Молба за
изменение на исковете и Писмена защита и Списък на разноските, т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът
счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК до размер от 360.34
лв.
С оглед
изхода на спора, обстоятелството, че размерите на исковете бяха намалени и на
основание чл. 78,
ал. 1 от
ГПК следва в полза на ищеца да
се присъдят част
от направените по
делото разноски в
размер на 328.58 лв., изчислени след съответното намаляне
на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че изменението на иска под
формата на намаляването му представлява прекратяване на производството в тази му част (както е сторено в настоящия случай), поради което на
ищеца не се дължи присъждане
на разноски (държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещо лице) относно частта, в която е прекратено производството, тъй като явно е че
изменението на иска е било предизвикано
от грешка при изчисляване размера на този
иск, като за това погрешно
изчисляване на размера на иска
не следва да бъде натоварен
ответника с разноските относно тази погрешно
изчислена част от иска.
В полза на ответника не се дължат разноски с
оглед цялостното уважаване на исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6, вр.чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд–Свиленград дължимата държавна такса по уважените
искове в размер на 67.91 лв., както и разноските за вещо лице в размер
на 100 лв. Ответникът дължи и 5 лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР
със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, ДА ЗАПЛАТИ на
А.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 505.83 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 29.07.2016
година до 28.07.2019 година, включително, получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска на 29.07.2019 година до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция” - МВР със седалище и адрес на управление: град София,
бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 192.03 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатените допълнителни
възнаграждения от 1 505.83 лв. за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, считано от
момента, когато сумите по тримесечия са станали
дължими до 28.07.2019 година, включително.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР
със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, ДА ЗАПЛАТИ на
А.Г.И. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 328.58 лв., като искането в останалата му част за разликата от 328.58 лв.
до 380 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР със седалище
и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, сумата от 67.91 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 100 лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице, ведно с 5 лв. в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР със седалище и
адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд -Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: