№ 997
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря С. К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110139133 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на /ФИРМА/, с която срещу
С. И. И. и К. И. З., като наследници на И. К. З. са предявени при условията на обективно,
кумулативно и пасивно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от всеки един от ответниците в полза на ищеца,
както следва: по 894,44 лв., представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-
R-061623 от 28.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 13.07.2023 г. до окончателното плащане; по 82,10 лв., представляваща непогасена
договорна лихва за периода от 28.08.2020 г. до 28.12.2021 г.; както и по 23,41 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 28.08.2020 г. до 25.11.2020 г.
Ищецът твърди, че е между него и наследодателят на ответниците – И. К. З. бил
сключен договор за кредит № 000LD-R-061623 от 28.12.2019 г., по силата на който му е
предоставил банков кредит в размер на 1979,00 лв., за закупуване на стоки от избран от него
търговски обект. Сочи, че предоставеният кредит е бил изцяло усвоен на 28.12.2019 г. по
сметка с IBAN: BG91FINV915010BG*******, открита при банката, като от страна на
кредитополучателят са извършвани плащания на част от главницата с вноски от 28.01.2020
г., 18.03.2020 г., 18.05.2020 г., както и плащания на част от дължимата лихва с вноски от
28.01.2020 г., 18.03.2020 г., 18.05.2020 г. 09.11.2021 г. и 12.10.2020 г., след което те са
преустановили обслужването му, поради което считано от 28.03.2020 г. същият се счита в
просрочие. Заявява, че просрочени се явяват общо 22 броя вноски за главница и 17 броя
вноски за лихва, като кредитът е с настъпил краен падеж, считано от 28.12.2021 г. Допълва,
че за кредитополучателя И. К. З. са събрани данни, че същият е починал, поради което за
съответстващата на дълга му част насочва исковата си претенция срещу наследниците му по
закон. Заявява, че размерът на остатъка от незаплатените суми по договора за кредит възлиза
на 1788,88 лв. за главница и 164,19 лв. за лихва за забава. Счита, че на основание раздел VI,
т. 15 от процесния договор му се дължи и сумата в размер на 46,82 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника К. И.
З., чрез назначения му особен представител, с който искът е оспорен като неоснователен.
1
Оспорва да е уведомен за задължението, както и за изискуемостта на вземанията. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Позиционира вниманието на съда върху редица
неясноти според него, свързани с твърденията на ищеца относно настъпилият краен падеж –
година почти след смъртта на наследодателя, относно твърденията за погашения на
главница и лихва, което е в противоречие с посочената дата на просрочие – 28.03.2020г.
Моли за отхвърляне на исковете срещу ответника З.. Моли да не му бъдат възлагани
разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Б., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът С. И. И., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът К. И. З., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал.2
от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:
В конкретиката на случая, от представения по делото Договор за потребителски
кредит № 000LD-R-061623/28.12.2019г., се установява, че Банката, като кредитодател е
предоставила на И. К. З., починал на 26.11.2020г., законни наследници на когото видно от
приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Илинден са ответниците - С.
И. и К. И. З. при квоти от по ½ идеална част за всеки от тях, парична сума в размер на
1979,00 лева за закупуването на стоки от избран от него търговски обект, както следва:
SAMSUNG на 1979 лева, която сума кредитополучателят е следвало да върне съгласно
погасителен план, неразделна част от договора на равни месечни вноски, при ГЛП в размер
на 15% и ГПР от 16,31%. Общата сума, която кредитополучателят е следвало да върне по
договора е в размер на 2308,29 лева.
От изслушаната ССчЕ се установява, че отпусната сума в размер на 1979 лева е
преведена на 28.12.2019г. по сметка на /ФИРМА/, като задължението е установено, както
следва: дължима главница в размер на 1788,88 лева, договорна лихва в размер на 164,19
лева, за периода от 28.08.2020г. до 28.12.2021г. и наказателна лихва в размер на 41,11 лева, за
периода от 28.08.2020г. до 25.11.2020г. По кредита вещото лице е установило налични
плащания от страна на покойния И. З. в размер на 388,54 лева, като са установени
погасявания за главница в размер на 190,12 лева на дати 28.01.2020г. – 70,62 лева, на
18.03.2020г. сума в размер на 70,59 лева и на 18.05.2020г. сума в размер на 48,91 лева; за
договорна лихва сума в размер на 165,10 лева, внесени както следва: на дата 28.01.2020г.
сумата в размер на 25.56 лева, на 18.03.2020г. сумата в размер на 24,65 лева, на 18.05.2020г.
сумата в размер на 44,97 лева и на 12.10.2020г. сумата в размер на 69,92 лева; съответно за
наказателна лихва сумата в размер на 33,32 лева, съответно на дата 28.03.2020г. сумата в
размер на 17,00 лева и на дата сума в размер на 16,32 лева.
Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, както и изслушаната
ССчЕ. По гореустановеното, съдът намира, че по исковете с правно основание чл. 430 от ТЗ,
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже валидно правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит, реално предаване на сумата, възникване на задължението
на ответника за връщане на главницата ведно с договорна лихва, изискуемост на вземането
и неговия размер, а по иска за мораторна лихва размера на главничното вземане, изпадане
на ответника в забава и размера на лихвата.
Съдът приема, че ищецът доказа наличието на валидно сключено между страните
правоотношение по договор за потребителски кредит и предоставяне на паричната сума.
Подписаният между страните договор е такъв за банков кредит по чл. 430 и сл. от ТЗ.
2
Сключен е в предвидената от закона /чл. 430, ал. 3 от ТЗ/ писмена форма за действителност,
като в него са уговорени всички съществени клаузи – размер на кредита и валута, в която се
предоставя, начин на издължаване, размер на възнаградителната лихва на кредитора и начин
на формирането й, съответно начин на изчисляване на лихвата за забава. Следователно,
договорът валидно обвързва страните. Договорът има предписаното задължително
съдържание и реквизити, посочени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. В него изрично е посочен
общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, за
който няма пречка да е променлива величина, като изначално ясно и недвусмислено е
посочен начинът на формиране на тази лихва. Налице е отразяване на ГПР и на общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
а също и условията за издължаване, включително чрез подписване и прилагане на
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Процесният договор е с краен срок за погасяване до 28.12.2021г., поради което съдът
не споделя възражението на ответника К. З., че не е уведомен за предсрочна изискуемост на
вземането, поради което вземането не е изискуемо. Кредиторът в случая не се позовава на
предсрочна изискуемост, а на краен падеж на договора, настъпил на 28.12.2021г., преди
подаване на исковата молба. Във връзка с възраженията на ответника З. съдът ще посочи и
че поначало наследниците придобиват правата и задълженията на наследодателя такива,
каквито са били те приживе на самия наследодател, тоест ако не е предвидено друго,
договорите за кредит не се прекратяват и за наследниците важат същите условия, каквито и
за наследодателя, с изключение на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, който урежда изпадането на
наследниците в забава. Няма общо законово правило, което да постановява прекратяване на
договорите за кредит със смъртта – задълженията по тях не са задължения с оглед
личността. Съдът не откри такива уговорки и в представения договор за кредит. Ако е имало
подобен текст в общите условия на банката, те не са представени. Съответно вещото лице
установи, че погашенията на кредитополучателя за главница по договора датират от
18.05.2020г. /последното/, с които в размер на 190,12 лева е погасена първата и втората
погасителна вноска и е останала непогасена сума в размер на 25,07 лева от третата
погасителна вноска. Съдът приема, че в случая следва задълженията по договора да се
погасяват съобразно уговореното между страните с договора и погасителния план и
съобразно тези условия следва да се определи и момента от който тече погасителната
давност за процесните задължения, в която връзка е основното възражение на ответника.
Вземанията за главница по договор за банков кредит и по договор за потребителски кредит е
скрепено с общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от 5 години. Вземането за лихва,
независимо дали е възнаградителна или закъснителна лихва, вземането за неустойка за
забава по договори за банков кредит и договор за потребителски кредит съобразно чл. 111 от
ЗЗД е скрепено с кратката 3 годишна погасителна давност. Вземанията за главница по
договора за кредит не са периодични и затова се погасяват с 5-годишна давност. Договорът
за кредит, има за предмет възмездно предоставяне на определена сума за определен срок.
Връщането й на части не променя предмета на договора в такъв за множество еднородни
престации, с еднакъв произход, дължими през определен интервал от време. Съгласието на
кредитора да получи на части изпълнението на задължението е в отклонение на общото
правило, то не променя характера на задължението, поради което и съдът приема, че
вземането за главница по договора за банков кредит независимо че е уговорено да се връща
на части не е задължение за "периодични плащания", а представлява частично плащане,
тоест за него не е приложима кратката 3 - годишна давност, като в този смисъл Решение №
28 по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ Г О, Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г.
на ВКС, І ТО/. Вземанията за лихви по договора за банков кредит независимо дали са за
забава или са възнаградителна лихва се погасяват с 3-годишна погасителна давност Съгласно
чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията
3
за лихви и други периодични плащания". Така разписаната от законодателя уредба
обосновава извод, че вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за
дължимостта му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича
от договори с продължително или с периодично изпълнение. Вземанията за главница и
лихви /отделно възнаградителна от санкционна/ са отделни вземания по договора за кредит с
различни основания – задължение за връщане на предоставена сума и задължение за
плащане на възнаграждение за предоставяне на ползването й съответно обезщетение за
неизпълнение на задълженията по договора. Задълженията по договора за кредит не са
неделими и за всяко от тях тече различна погасителна давност, като в този смисъл е Решение
№ 132/13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, І Т О; Решение № 128/20.08.2018 г. по гр.
д. № 1744/2017 г. на ВКС, ІІ ТО и др. Следва да се съобрази периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г., през който погасителна давност не е текла, съгласно § 13 от ЗИД на Закона за
здравето и чл. 3 от Закона за действията и мерките по време на извънредното положение
обявено от НС с Решение от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. През този
период давността е спряла да тече, след което се прибавя към вече изтеклия давностен срок.
Така съдът приема, че давността е започнала да тече за част от задължението по вноската с
падеж - 28.03.2020г. на 29.03.2020г., когато част от задължението по третата дължима вноска,
съгласно погасителния план е станало изискуемо. Исковите претенции са подадени на
13.07.2023г. до която дата не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност за
погасяване на вземането за главница.
По отношение на договорната лихва на първо място, следва да се съобрази, че
процесният договор за кредит има за предмет предоставяне на финансова услуга по смисъла
на пар. 13, т. 12 от ДР на Закон за защита на потребителите. Предвид легалната дефиниция за
"потребител" по пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, същият има характер на потребителски – по арг.
от чл. 3, ал. 2 от ЗПК, тъй като от предметното му съдържание се установява, че паричният
ресурс не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
кредитополучателя. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 10 и 12 от ЗЗП, неравноправна е клаузата,
която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, както и тази, която позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата освен ако не е уговорена индивидуално. По аргумент от чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не е
индивидуално уговорена клаузата, която е била изготвена предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието, особено в случаите на
договор при общи условия. При служебна проверка съдът не установи неравноправност на
клаузата по чл. 8 от раздел IV от договора. Същата съдържа ясно изложение на начина на
формиране на възнаградителната лихва, поради което текста не се нуждае от тълкуване, а
размерът на лихвения процент и на ГПР е съобразен с икономическите условия в страната и
не е завишен спрямо процентите, обичайно приложими за този вид договори, с което
потребителят да е бил поставен в неравностойно спрямо кредитора положение. Лихвата се
претендира за периода от 28.08.2020г. до 28.12.2021г. съгласно погасителния план, като
претендирано в този период вземането, като погасяващо се с кратката тригодишна давност
не е погасено по давност, доколкото исковата молба е подадена на 13.07.2023г., когато
давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече.
По отношение на иска за сумата от по 23,41 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 28.08.2020 г. до 25.11.2020 г., претендирана и от двамата длъжници съдът намира
следното: Лихвата се претендира на основание чл. 15, раздел VI от договора, съгласно която
норма, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоари по Сметката
за обслужване на дълга, посочена в т.12 от настоящия договор се отнасят в просрочие, като
за времето на забава кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху размера на
просрочената сума в размер на законната лихва. Претендира се законната лихва, поради
4
което уговореното с тази норма не е в противоречие с чл. 33, ал.1 от ЗПК, исковете са
доказани по размер. Според нормата на чл. 81, ал.1, изр.2 от ЗЗД когато денят за изпълнение
на задължението е определен и този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите
наследници изпадат в забава след изтичане на седем дни от поканата. Доколкото
наследодателят на ответниците е починал на 26.11.2020г. и се претендира лихва за забава
върху вноски с настъпил падеж след смъртта на И. З., съдът намира, че наследниците му
могат да бъдат поставени в забава след покана и след изтичане на седемдневен срок от
връчването й. Такава покана не е представена по делото, поради което съдът намира, че този
иск е неоснователен, като предявен срещу ответника К. И. З.. Срещу другия наследник – С.
И. И. този иск следва да бъде уважен, доколкото той в срока по чл. 131 от ГПК не е оспорил
исковите претенции, включително в частта за претендираната законна лихва, а и съдът прие
при служебна проверка, че клаузата въз основа на която се претендира законната лихва не е
нищожна за да приеме неоснователност на иска и спрямо ответника И., поради извършена
служебна проверка за нищожност, която чл. 7, ал.3 от ГПК в редакцията му с ДВ, бр. 100 от
2019г. задължава съда да извърши.
При този изход на правния спор право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК и в полза на ответника К. З., с оглед частичното отхвърляне на
иска за лихва, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. К. З. не претендира присъждане на
разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в производството в размер на 100,00 лева.
Ответникът С. И. И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца в тази връзка 50,00 лева, с
оглед притежаваната от нея квота в съсобствеността от ½. Съответно ищецът освен
държавната такса по иска, предявен и срещу К. З. от 50,00 лева, по възраженията на
ответника К. З. е заплатил и депозит за изслушване на ССчЕ в размер на 400,00 лева. Така
ответникът К. З. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 439,60 лева,
съобразно уважената срещу него част от исковете. Ищецът освен това претендира и
присъждане на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ и юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че
следва да определи в размер на 400,00 лева, от по 200,00 лева за исковете, предявени срещу
всеки един от ответниците. Така С. И. И. следва да заплати за разноски на ищеца сума в общ
размер от 250,00 лева, а ответникът К. З. общо сумата от 634,98 лева /439,60 лева + 195,38
лева за юрисконсултско възнаграждение, дължима съобразно уважената и отхвърлена част
от исковете срещу него/.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************, сумата в размер на 894,44 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и 44
стотинки/, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-061623 от
28.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.07.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 82,10 лв., представляваща
непогасена договорна лихва, за периода от 28.08.2020 г. до 28.12.2021 г. и сумата в размер на
23,41 лв., представляваща лихва за забава, за периода от 28.08.2020 г. до 25.11.2020 г.
ОСЪЖДА К. И. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************, сумата в размер на 894,44 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и 44
стотинки/, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-061623 от
5
28.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.07.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 82,10 лв., представляваща
непогасена договорна лихва, за периода от 28.08.2020 г. до 28.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата в размер на 23,41 лв., представляваща лихва за забава, за периода от
28.08.2020 г. до 25.11.2020 г.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************, сумата в размер на 250,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. И. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************, сумата в размер на 634,98 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6