Решение по дело №44222/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4609
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20211110144222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4609
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Р. Л.
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110144222 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „Т." ЕАД, моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че
дължи/ат при условията на разделност (4/6 + 1/6 + 1/6):
- 3 372,04 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.;
- 566,01 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2018г. до 17.03.2018г.,
ведно със законната лихва от 26.03.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците – Р. П. Т., ВЛ. Ц. Т. и Р. Ц. Т., не оспорват счетоводството и размера
на дълга, а само, че са страна по облигацията и правят възражение за давност.
Третото лице-помагач на ищеца - "Т. С." ЕООД, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение
1
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква
допълнителна особена покана не е нужна.
Представен е договор за продажба от 85г., с който Ц. Т. и съпругата му – Р.Т., са
закупили жилището, за което се твърди, че е отоплено. Ц. Т. е починал през 2004г. и е
оставил за наследници, съпругата си, и двете си деца – които са останалите ответници.
И тримата ответници са депозирали заявление за откриване на партида – 2013г.
Подписите са три.
В о.с.з. се уточнява, че не се оспорва титулът за собственост и че се признават всички
факти, които биха били предмет на СТЕ и ССчЕ – т.е., че за съответния период, за който се
претендира, сумите са определени правилно. Уточнението бе необходимо, тъй като
бланковите становища на кантората се отличават с крайна полярност – признава се и се
отрича почти цялата релевантна фактология и то едновременно. В резултат, нито за съда,
нито за ищеца, е ясно как следва да се процедира – т.е. кои факти следва да се доказват в
процеса.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана
от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от
договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно
предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за
неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните,
докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването
на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
2
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане). Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС
(четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
С други думи фактическият състав на възникване на облигацията е следният –
отопляема сграда и право на собственост на обект в нея. Той е налице. Квотите на страните
са определени правило – съобразно нормите на чл. чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 от ЗН и чл. 21 и сл.
от СК.
В тази връзка – не се оспорва, че има и предходни плащания, което означава, че
всички ответници са били наясно с падежите на вземането (чл. 175 от ГПК). Отделен е
въпросът, че уведомления чрез интернет, според този състав, са една от малкото адекватни и
моделри прояви от страна на ищцовото дружество. Това не е хипотеза на неравноправна
клауза или злоупотреба с монополно положение.
В първата част на отговорите (и това е изложено само за пример) се набляга, че не се
желае да се допускат експертизи, тъй като сумите били такива, каквито се претендират (и
обикновената причина за това е нежелание да се оскъпява излишно производството), а
след това се навеждат доводи за неравноправни клаузи, което предполагат експертно
становище, за да се прецени с колко евентуално следва да се редуцират сумите. В тази
връзка обаче - съображения по въпроса са изложени и от Съдът на ЕС (цитиранато по-горе
решение) - т. 86 и т. 87, че определеното количество ТЕ, се определя относително точно.
Единственият довод, съобразно уточнението на отговорите в о.с.з. (и по разбирането
на съда), е този за давност и той не е основателен: давността е 3 години назад, считано от
26.03.2021г. (2018г.). Предвид падежа на вземането не е погасен по давност и периода от
01.02.2018г. Претендира се от м.5.2018г.
Както бе посочено и в проекто-доклада, отговорите са типови за тази кантора. Те не
са съобразени и в минимална степен с релевантната фактическа обстановка. Единственото
на което се акцентира (извън наведените доводи copy paste) е задължителното искане за
3
разноски по реда на чл. 38 от ЗА. Според решаващия орган, в този случай процесуалният
интерес на процесуалните представители противоречи на материалния на ответниците.
Исковете са основателни и то изцяло.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 152,14 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 411,16 лева
(чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т."
ЕАД, срещу Р. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. и Б., ВЛ. Ц. Т., ЕГН **********, , чрез
адв. Д. и Б., и Р. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв. Л., че ответниците дължат при условията
на разделност (4/6 + 1/6 + 1/6):
- сумата от 3 372,04 (три хиляди триста седемдесет и два лева и четири стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до
окончателното ù изплащане и
- сумата от 566,01 (петстотин шестдесет и шест лева и една стотинка) лева – мораторна
лихва за периода от 16.07.2018г. до 17.03.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Р. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. С.
и Б., ВЛ. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв. Д. и Б., и Р. Ц. Т., ЕГН **********, счрез адв.
Л.,, да заплатят на „Т." ЕАД, сумата от 152,14 (сто петдесет и два лева и четиринадесет
стотинки) лева, разноски, сторени в заповедната част на производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Р. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. С.
и Б., ВЛ. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв. Д. и Б., и Р. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв.
Л.,, да заплатят на „Т." ЕАД, сумата от 411,16 (четиристотин и единадесет лева и
шестнадесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - "Т. С." ЕООД.
4

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5