Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1219 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от А.Ю.П. *** против Заповед № КС-225А-5 от 10.05.2021г. на кмета
на Район “Аспарухово“, Община Варна, с която е разпоредено премахване на
незаконен строеж „Плътна стена от бетонни блокчета“, находящ се в подземен
паркинг на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. И.А.№7,
разположена в ПИ с идентификатор ********по КК на гр. Варна.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
нищожна, в условията на евентуалност незаконосъобразна, поради допуснати при
постановяването й нарушения на процесуалните правила
и материалният закон, с оглед на което се отправя искане за прогласяване на
нищожността на оспорената заповед, в условията на евентуалност нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като по съществото на
спора счита, че са
налице основания за отмяна на оспорения
административен акт. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, като изразява становище за нейната
неоснователност, поради което отправя искане за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
Производството е започнало след
постъпил сигнал рег. №СИГ20004667АС от 22.10.2020г. от Р. Е. С. , относно
поставена метална врата, възпрепятстваща преминаването между етаж 4 и етаж 5 и
извършен незаконен строеж в подземен паркинг на жилищна сграда с
административен адрес гр.Варна, ул.”Ц.И.А.”№7.
При проверка
извършена от служители „Контрол по строителството" при Дирекция КСИД е установено,
че в ПИ****, по КК на гр. Варна, УПИ I - 1521, кв. 133, 29 м.р. е изградена
жилищна сграда, съгласно одобрени проекти и издадено PC №3/06.01.2010г. от Главен
архитект на Община Варна. В сградата, на кота - 3,50 е предвиден подземен
паркинг, с обособени в него 10 броя паркоместа. Северозападните паркоместа,
разположени между оси „Р и „Е” и „1”, „2” и „3” са собственост на А.Ю.П., съгласно Нотариален акт
№181, том I, peг. №2968, дело №181 от 2012г. и Нотариален акт №179,
том I, peг. №3569,
дело №163 от 2019г.
Установено било,
че по протежение на ос „3” е изграден незаконен строеж „Плътна стена от бетонни блокчета” с размери в план и височина
– дължина около 5,50 м., ширина около 0,50 м. и височина около 2,35м. Чрез
изграждане на горепосочената стена е реализирано обособяване на затворено
помещение, което се ползва като гараж в едната му част и като складово
помещение в другата му част. Било прието, че за това спомагат и поставените по
ос „Г" ролетни щори на трите паркоместа. Затвореното помещение било
електроснабдено и поддържано в добро санитарно - хигиенно състояние. Плътната
стена от бетонни блокчета била трайно прикрепена към прилежащия терен, предвид
което се установило, че същата представлява строеж по смисъла на § 5,т.38 от ДР
на ЗУТ. Към момента на проверката строежът плътна стена изградена от бетонни
блокчета бил напълно завършен. Констатирано било, че незаконният строеж е
изграден през месец април 2019г., от А.Ю.П., съгласно декларация по § 127, ал.9
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ от дата 26.01.2021г., без разрешение за строеж и без
одобрени строителни книжа. Посочено е, че възложител на строежа е А.Ю.П..
Определена била и категорията на строежът - пета категория, съгласно чл.137,
ал.1, т.5, буква „в”от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от
Наредба №1/30.07,2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Установеното
нарушение е отразено в Констативен акт №2/12.02.2021г., съставен от служители
на „Контрол по строителството” при дирекция КСИД - район
„Аспарухово”. Констативният акт бил
подписан и връчен лично на А.Ю.П., строител и възложител на незаконния строеж
на 12.02.2021г., видно от което същият
бил уведомен за началото на административно производство по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ - за премахване на строежа. Относно Констативен акт №2/12.02.2021г.
не постъпило възражение в законоустановения 7 дневен срок, за което се съставил
констативен протокол от служители на „Контрол по строителството" при
дирекция КСИД - район „Аспарухово" от дата 23.02.2021г,
Съставен бил
Констативен протокол от 21.01.2021г., с който бил установен незаконен строеж: „Плътна стена от бетонни блокчета”, находящ се в подземния
паркинг на жилищна сграда с административен адрес - гр. Варна, ********,
разположена в ********, по КК на гр. Варна, одобрени със Заповед
№РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-03-545/24.02.2012г. на Началник на СГКК - Варна, УПИ I - 1521, кв. 133,
29 м.р.
Въз основа на
горепосочените констатации било прието, че е установен незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени
инвестиционни проекти в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и
чл.137, ал.3 от ЗУТ. Предвид това и на основание чл.225а от ЗУТ, във връзка с
чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ и съгласно Заповед №0508/07.02.2020г. на
Кмета на Община Варна е издадена процесната Заповед № КС-225А-5 от 10.05.2021г.
на кмета на Район “Аспарухово“-Община Варна, с която е разпоредено премахване
на незаконен строеж „Плътна стена от бетонни блокчета“, находящ се в подземен
паркинг на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. И.А.№7,
разположена в ПИ с идентификатор ********по КК на гр. Варна.
За изясняване на спорните по делото факти е допусната по делото
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че при направения оглед на
място вещото лице е установило, че в обект е идентификатор ********,
представляващ подземен гараж с 10 паркоместа в жилищна сграда, находяща се в
гр. Варна, ул. „Ц.И.А.“ №7, е иззидана стена от газобетонни блокове Итонг с
размери- дължина 4,90м, височина 2,33м, дебелина 10см.
От одобрения
архитектурен проект, вещото лице
констатира, че процесната стена не е предвидена за изграждане. Процесното
помещение е захранено с ел. енергия. Няма захранване с вода. След извършено обследване
СТЕ дава заключение, че строежът
наименуван в процесната заповед като „Плътна стена от бетонни блокчета”
не
представлява строеж по смисъла на определението по §1 т.38 ДР на ЗУТ. „Стената” не представлява сграда, постройка, пристройка,
надстройка, не е укрепително съоръжение (например:подпорна стена), не е
възстановителни работи, не е ограда и по характеристики не отговаря на
посочените видове строежи от определението. Така описаната „Стена” вещото лице квалифицира като вид строително-монтажни работи по
смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Местоположението й в подземния гараж вещото
лице описва като се използва осовите линии от архитектурния проект, а именно:
разположена е по ос „3(три)”, и в участъка между оси „Г” и „Е”. Иззидана е от
газобетонни блокове Итонг с циментов разтвор и е с размери: дължина 4,90м,
височина 2,33м, дебелина 10 см. Стъпва върху бетоновата настилка на гаража в
долния край и достига до таванската плоча на подземния гараж.
Към СТЕ е
приложена комбинирана скица, изработена от одобрения архитектурен проект и
нанесена върху него с червен цвят процесната стена, която не отговаря на
одобрените инвестиционни проекти и за нея няма издадено разрешение за строеж.
Вещото лице
сочи, че изградената стена, не представлява „строеж”, поради което не може да
се категоризира по характеристика, значимост и др. показатели в посочени в чл.
137 ЗУТ категории строежи. По отношение на местоположението изградената стена
на място отговаря на описаното в процесната заповед и констативен акт. Вещото
лице констатира разминаване в параметрите на стената: В процесната заповед и КА
е посочена дължина -5,50м., а на място изградената стена е с дължина 4,90м.,
изградена между две съществуващи колони. Разминаване е установило и в
дебелината на стената. Изпълнена е от газобетонни блокчета Итонг с размери
600/250/10, зидани по тясната страна. Дебелината на стената на място е 10 см.,
а в процесната заповед и КА е посочена стена с дебелина 50см. Несъществено разминаване
отчита и във височината на стената: измерена на място е 2,33м, а в процесната
заповед и КА е посочена височина 2,35м Вещото лице сочи разминаване и в начина
на закрепяне на стената към основата. В процесната заповед и КА е описано, че
плътната стена е „трайно закрепена върху терена”. На място вещото лице
констатира, че стената е изградена вертикално между подовата настилка на
подземния гараж и таванската плоча на гаража, т.е. няма контакт на плътната
стена с терена и не е трайно прикрепена към него. Плътната стена ляга върху
настилката на гаража. В заключение вещото лице констатира, че така изпълнената
стена отделя три от паркоместата от другите в подземния гараж. Монтирани са
ролетни щори пред паркоместата, с което трите паркоместа са отделени в самостоятелно
затворено гаражно пространство.
Видно
от Заповед № 0508/07.02.2020 г. на кмета на Община-Варна, в т. 6 от същата, на
кметовете на райони в гр. Варна са предоставени правомощия да издават
мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т.3 ЗУТ и в
преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 215, ал.4 ЗУТ - заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 17.05.2021 г., видно от
саморъчно направения запис. Жалбата е депозирана чрез органа, издал акта, на
28.05.2021 г. и е заведена в деловодството с рег. № РД21010879АС.
Жалбоподателят е процесуално легитимирано лице – адресат на заповедта, предмет
на разпореждането за премахване на незаконен строеж. Със спора е сезиран родово
и местно компетентният съд, съгласно чл. 215, ал.1 ЗУТ.
Жалбата срещу Заповед № КС-225А-5 от 10.05.2021г. на кмета на
Район “Аспарухово“-Община Варна е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения
срок, като е налице правен интерес от
оспорването, поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
При преценка на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен
да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваната
заповед е издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, според която кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди по премахване на строежи
или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по
смисъла чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
В случая
със Заповед № 0508/07.02.2020 г., по т. 6, кметът на Община – Варна е
оправомощил кметовете на райони в гр. Варна, да издават мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, поради което обжалваната заповед е издадена
от териториално и материално компетентен орган и не е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за прогласяване на нейната нищожност.
Заповедта е издадена при спазване изискванията за
писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК,
включително и фактически и правни основания за издаването ѝ. Същата е обективирана в
предписаната от закона писмена форма. В разпоредителната част на заповедта се
съдържа конкретизация на приетия от органа издал акта незаконен строеж, който
следва да се премахне, адресат на задължението за доброволно премахване.
Посочен е срок за изпълнение на това задължение и е дадено указание, че при
липсата на такова ще се пристъпи към принудително изпълнение.
При
проверка спазване на разписаната административна процедура при издаване на
атакуваната заповед съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която заповедта за премахване се
предхожда от съставянето на констативен акт, който трябва да се връчи на
заинтересуваните лица, които могат да подадат писмени възражения срещу него. В
конкретния случай това изискване е спазено и жалбоподателят е могъл да упражни
процесуалното право на писмено възражение срещу акта.
При
изследване материалната законосъобразност на атакувания административен акт,
съдът следва да провери съществуването на фактическото основание, обосноваващо
взетото решение от ответника.
Оспорената
заповед е издадена при допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и е материално
незаконосъобразна.
Съгласно
нормата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Според нормата на чл. 148 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон. От неоспореното по
делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че обекта предмет на премахване наименуван „Плътна стена от бетонни блокчета” не
представлява строеж по смисъла легалното определение дадено в §1 т.38 ДР ЗУТ.
Вещото лице констатира, че стената не е трайно прикрепена към терена, така
както е посочено в заповедта. Описаната стена се вписва в понятието
строително-монтажни работи по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, с които
строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или
възстановяват. В този смисъл и изградената стена, доколкото
не представлява „строеж”, не може да се категоризира по характеристика,
значимост и другите показатели посочени в чл. 137 ЗУТ категории строежи. По
делото безспорно се установи, че така изпълнената стена отделя три от
паркоместата от другите в подземния гараж. Монтирани са ролетни щори пред
паркоместата, с което трите паркоместа са отделени в самостоятелно затворено
гаражно пространство. Предвид горното, описания в заповедта строеж предмет на
премахване е изцяло в несъответствие с този изграден на място. Горното, както и приложената комбинирана
скица и снимков материал сочат на извод, че на предвидените по архитектурен
проект и разрешение за строеж и на място съществуващи паркоместа по същество е
обособен гараж, по смисъла на чл.37 ал.4
т.1 ЗУТ, какъвто не е предвиден, а не стена, както е приел органа издал акта. В
констатациите се съдържа установяване и на складова част в така обособеното
гаражно пространство, която също не е индивидуализирана в описателната и
разпоредителната част на заповедта. Съдът не може да преописва или
преквалифицира разпореденият за премахване строеж /в този смисъл решение по
адм. дело № 4183/2019 г. на ВАС/ и поради тази причина в конкретния случай не
може да се изследва законността на констатираната стена от бетонни блокчета.
Във връзка с изложеното и предвид това, че на контрол за
законосъобразност подлежи административния акт по начина, по който е издаден от
административния орган, и за съда не е налице правомощие да преописва или
преквалифицира същия, то оспорената заповед е издадена при допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила досежно възможността за
индивидуализиране на незаконния строеж
и при неправилно приложение на закона, тъй като не представлява строеж според
нормативно зададените критерии на понятието в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
В
обобщение съдът приема, че издадената заповед от ответника подлежи на отмяна,
поради наличие на отменителни основания по чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
С оглед
изхода на спора се явява основателно искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски в размер на 10 лева държавна такса, 200 лева депозит за СТЕ. Съдът
намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за основателно. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и претендирания адвокатски хонорар в размер на
2500 следва да се редуцира към минимално предвидения в чл.8 ал.2 от Наредба
№1/09.07.2001г. от 900 лева за адвокатско
възнаграждение, съответстващо на невисоката фактическа и правна сложност на
делото и обема извършена правна помощ. В тази връзка Община Варна следва да
възстанови на жалбоподателя сумата в общ размер от 1 110 /хиляда сто и десет/
лева разноски по делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 1 предл. второ АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № КС-225А-5 от
10.05.2021г. на кмета на Район “Аспарухово“ - Община Варна, с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж „Плътна стена от бетонни блокчета“,
находящ се в подземен паркинг на жилищна сграда с административен адрес гр.Варна,
ул. И.А.№7, разположена в ПИ с идентификатор ********по КК на гр. Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.Ю.П. ЕГН **********о*** сумата в
размер на 1 110 /хиляда сто и десет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: